Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора

София

Мнения: 1 408
Здравейте ,
на скоро док ми даде зелена светлина за бебеправене след мисед,но ще изчакаме да мине и този месец пък тогава.Та искам да ви попитам как беше при вас,лесно ли стана бебчето или трябваше да чакате повече от първия път.И как преодоляхте страха от повторението,ужасно ме е страх и постоянно си мисля как бих понесла втора такава загуба
Благодаря ви
Цитирай

София

Мнения: 1 097
berni,спокойно скъпа ,този страх ще те преследва мнооого дълго време.Първо цялата бременност ще е под адско напрежение,сигурна съм,че все ще тичаме при чичо Док. да видим дали всичко е нормално ,дали му бие на бебо сърчицето.При най-малката болежка в кръста или корема,света ще се срива върху нас.И това ще продължи до момента,в койте ще зърнем красивите си ангелчета в ръцете си.Но пък от там на татък ,ще почнат другите ни страхове свързани вече с майчинството.Ще бдим като орлици,и няма да позволяваме и косъм да пада от главите им.
Ние имаме зелена светлина от април месец.Не че нещата се получават от първият път.То е естествено да ни е още по-гадно,колкото повече искам дете,толкова по-трудно ми се струва вече изпълнението.
На теб желая успех в бебеправенето,не го мисли толкова,не се вманиачавай в желанието си,не бъди параноична,и всичко ще се получи,ще видиш.
А аз си давам почивка.
  Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
миличка Берни, нямам загуба на бебе, но имах тежко раждане и проблеми с първата берменост.
То и тая не тръгна блестящо де.
Та от личен опит - изперква се, притесненията ще те мъчат... помагат хормоните - понякога де когато ти слагат розови очила, но пък има и моменти на големи притеснения. Но лека полека се избутват месеците.
Трудно е, но то лесни неща няма.
Просто притеснението НИКОГА напълно няма да те напусне - но е нещо с което се свиква!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Мила берни, мога да предположа какво ти е в момента. През месеците, когато сте се пазили, си мислила, че само искаш да минава по-бързо времето и да започнете бебеправене. А сега, когато имате зелена светлина, сякаш всички страхове се стоварват наново върху теб с по-голяма сила. Аз не съм забременяла още /тъкмо се оплаках в месечната тема/, но съм наясно със себе си и знам, че страха никога няма да ме напусне, просто свикваш да живееш с него. Аз не мога да се успокоя, че бебето да стане по-бързо и после да сложа розови очила,  и да вярвам всичко ще приключи ОК/това го направих при предишната бременност, особено докато бях в болница, но бебето не се оправи и ми беше още по трудно да повярвам, че го няма/ ... по принцип съм неспокойна натура... Не вярвам, че само от спокойствието ми ще се получи , човек си е такъв, какъвто е... Не знам дали ще повярваш, но първия път забременях от 2-3  непазения и то в дни, в които изобщо не очаквах, че е възможно да забременея. И в цялата ми бременност това ме радваше най-много, че не съм се натоварвала с изчисляване на овулации, с мислене все за това... е, да ама не било писано.  На теб пожелавам успех от първия месец, в който спрете да се пазите и след това безпроблемна бременност! Страх винаги ще има, но каузата си заслужава! Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 209
Аз ще стискам палци отстрани. А страха - ми той единия страх е 9 месеца, а другия е цял живот. Както казват много хора - бременеенето е най-лесно. После идва трудно - да ги отгледаме и възпитаме.

Аз ти предлагам така - ние да се страхуваме вместо теб, ако ще ти е по-леко  Very Happy
Пък после ти ще се страхуваш вместо нас.

Ти си млада, така че според мен ще стане веднага - само не психясвайте и не под строй.
Цитирай

Sunshine State (of mind)

Мнения: 2 257
При мен ставаше сравнително лесно, до четвърти месец от опитите бях готова с ново бебе. Но имах пътувания и други неща, които забавяха нещата и разликата беше повече всъщност - около 6-9 месеца. Не мога да ти кажа да бъдеш спокойна, защото "жълтата книжка" вече си си я взела в ръцете - съдя по себе си  Crazy - всеки път ще умираш от притеснения, ще те е страх, но няма начин - не сме роботи. Искам само да знеш, че винаги, когато имаш нужда, можеш да пишеш тук и тези мили и разбрани момчета ще бъдат с теб с добра дума и разбиране. Успех и не се задълбочавай в мисълта - ще стане тогава, когато трябва да стане, а не когато ти си мислиш, нали знаеш.  Hug
Цитирай

ВАРНА

Мнения: 318
Мила Берни, със сигурност страх винаги ще има. Ние успяхме с тази бременност 5,6 месеца след подновяването и възстановяването след миседа. Честно да ти кажа в началото не смеех да се зарадвам дори, чаках заветната 13г.с. да мине и да знам , че дотук всичко е наред. Каквото и да ти кажа , няма как да те накарам да се притесняваш или страхуваш по-малко, просто гледай напред и не мисли какво ще се случи. Всичко ще бъде наред и скоро време ще се радвате на една хубава и здрава бременност. Успех миличка стискам палци  bouquet
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 276
berni, не се образувай стрес още отсега. Бебочките нас ни избират, а не ние тях.   
Цитирай

София

Мнения: 1 408
Благодаря ви за подкрепата и милите думи
Прегръщам ви Hug
Цитирай

Gewerbestr. 38

Мнения: 357
Ще си позволя да ти дам малко съвети, защото знам колко е труден пътят по който поемаш сега:

1. През времето, когато правите бебчето не се вманиячавай и не мисли постоянно за това дали, кога и как ще стане. Занимавай се със себе си, постави си цели които искаш да постигнеш(професионални или лични)и работи за тях. Помни, че бебчо идава когато си наистина готова за това, а не когато си мислиш, че си готова. На мен ми отне 5 месеца, но при всеки е индивидуално.

2. Когато забременееш не си мисли постоянно какво се е случило предишния път и не очаквай и този път да свърши по същия начин. Това е най-трудното, никога няма да се освободиш напълно от страховете си, единствено вярата може да ти помогне. И като ти казвам вяра имам предвид истинска вяра, без доказателства и условия. Знай, че това е друго бебче, то си има своя съдба и ако му е писано ще живее, дай му шанс да се пребори и се опитвай да не го натоварваш с тревогите си. Не можеш да го наблюдаваш 24 часа в денонощието, макар че знам, че точно това ще ти се иска да виждаш постоянно как расте и как тупка малкото му сърчице. Ежемесечните ти ехогравски срещи с него ще са истински празник за душата, но еуфорията няма да трае дълго. Какво можеш да направиш в такъв случай? - Единствено да вярваш до безразсъдство, че всичко ще бъде наред. Има неща, които и да знаеш кога точно са се случили не можеш да предотвратиш. С трепет ще броиш седмиците до първите ритничета и когато станат ежедневни ще се усмихваш едва доловимо.

До тук се простира моя опит ще ми се да ти разкажа още много за първата ви среща, за първото зъбче, за малките несигурни, но ходещи крачета, за първото влюбване, за първата раздяла...но, ти сама скоро ще ги преживееш, както и аз и всички ние, които пишем в този форум. Майчинските чувстава са толкова силни и несравними с нищо на света. Колкото страшен е страха на свитото сърце, токова благ е благодата на майчината радост.
Желая ти успех, няма да казвам "дано се случи скоро", защото знам, че ще се случи, когато трябва да се случи! Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 680
след спонтанен аборт изчакахме 6 месеца. Веднага след това си взех тестове за овулация и в подходящия момент бебеправихме. Бебето стана веднага, но не казахме на никого докато не видяхме тупкащото сърчице. Имах много страхове и при най-малката болка тичах при лекаря. За щастие този път всичко беше наред и на бял свят след 9 месеца се появи моята Ева, моя живот.
Желая ти късмет и щастие, приятно бебеправене.
Цитирай

гетото

Мнения: 959
При мен се получи точно след 1година,на същата дата,когато изгубих бебо.И тази бременност започна проблемно,но завърши щастливо с помоща на лекарства,инжекции и божията воля.През цялото време сърцето щеше да ми се пръсне от притеснение,не можех да се отпусна и да се засмея.Това стана едва,когато видях бебка и се разплаках от облекчение и щастие.
Желая ти една безпроблемна бременност и сладко бебче.
Цитирай

по света

Мнения: 1 453
 При мен отне месеци но има значение и факта че през това време загубих и родителите си.
Относно страха не ме е напуснал дори за миг и все искам да си сложа някаква вътрешна бариера да не се настройвам че ще е всичко наред защото ако пак има някакъв проблем сигурно ще се побъркам.
Желая успех на всички който искат бебчета и дано този път всички гушнем здрави бебета!
Цитирай

Варна

Мнения: 218
Не можеш да си представиш колко болка може да поеме една жена.
 И ние изчакахме 6 месеца. Бебето стана този път без стимулация (пробвахме, но не стана) след 9 месеца. Положителният тест ни беше новогодишният подарък. Smile Втората бременност беше по-рискова, лежах почти през цялата бременност. Но успях да удържа фронта и 16 дни преди термин се появи на бял свят моето съкровище Тони. Страхът ми беше голям през цялата бременност. Първо дали няма отново да прокървя, което стана и беше по-лошо от първият път. Второ дали ще е здраво. Слава Богу всичко му е наред.
Страх си има винаги щом има загуба на дете. Не мисли за това. Този път всичко ще бъде наред и скоро ще гушнеш мечтата си. Ще успееш berni. Всички ще успеете. Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 067
Миличка, първо да ти пожелая успех с новите опити и живо здраво бебенце накрая!

Ето как стана при мен: Първата бременност стана от първи опит. Загубих бебето 11 седмица - Мисед. Доктора каза 6 месеца пазане... ама то нали занеш как е... мисълта за ново бебе не ми даваше мира... хем ме беше страх, хем го исках по-скоро и по-скоро. Като минаха 4 месеца отидох на профилактичен и Доки даде зелена светлина... Не се престрашихме, казахме си, айде още един месец да изчакаме...
Следващия месец почнахме опитите. Бременност пак от първия път... и оттам почна пак един страх... все си мислех какво става с бебето, живо ли е, добре ли е, развива ли се.... Като минеха 7 дена от всеки ехограф започвах да нервнича, побърквах се от мисълта че не знам какво става...  така всяка седмица за мое успокоение ходех на ехограф.
Малко приличаше на вманичаване, но Доки каза че било нормално поведение след загубата. 

Какво да ти кажа, като мина третия месец и влязох в 4тия, вече се поуспокоих... дори си ходя само веднъж месечно сега.  И най-после се чувставам спокойна и щастлива.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 22 отговора