Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора

София

Мнения: 794
Вдъхновена от ""17 мига от Пролетта" или 1001 дни, нощи и моменти белязали живота ни "".. пък и от раздялата с мъж, бих искала да разбера дали сте имали връзки с представители на силния пол, които са ви обсебвали, подчинявали на чара си, прализирали, едновременно с това далеч не са се отнасяли добре с вас..(впоследствие и вие с тях)...Но въпреки всичко сте били до тях, с тях...живеели сте чрез тях...Бързо сте забравяли всеки крясък, всяко повишаване на тон, грубо или незряло  поведение  #2gunfire

и СТЕ ПРОДЪЛЖАВАЛИ  просто да обичате...

 Twisted Evil

Ка се измъкнахте от този "капан"?
Аз се ядовам на себе си , че съм толко слаба.. сякаш нямам воля...

ЗАЩО Е толко трудно...  #Cussing out  #2gunfire  #Cussing out

Как ДА ИЗПЛУВАМ?????
 
Цитирай

Германия

Мнения: 899
Измъкването става или да събереш безкрайно много сили и да си тръгнеш без да поглеждаш наза, да стискаш зъби и толкова. Или да се молиш той да те остави, обаче в този вариант пък рискуваш да станеш още по-нещастна и да е трудно да си го избиеш от главата. Просто мисли трезво, отдели се за известно време и прецени за себе си това ли заслужаваш.
Цитирай


Мнения: 9 963
Искаш да прекратиш сегашната си връзка ли? newsm78
Цитирай

София

Мнения: 794
ДА, ИСКАМ...
Трябва да си тръгна, а не мога въпреки всичко...!!!

Цитирай

София

Мнения: 2 534
Няма не мога. Naughty Ако искаш намираш начин, ако не искаш търсиш причини. Влюби се, в някой по- различен. Намери си нова тръпка и ще забравиш бързо. Запиши се в някой клуб за латино танци,или нещо по интереси.Но задължително сама. Гледай го и му намирай лошите му страни.
Цитирай

София

Мнения: 1 107
Не ми се е случвало и не вярвам да се случи. За мен любовта не е сляпа  Naughty
Просто се махни, защото все по-зле ще става  ooooh!
Ако можеш, се премести да живееш у някоя приятелка, която го ненавижда  Smile
Цитирай

София

Мнения: 3 058
не знам дали е въпрос на късмет или на характер, но при мен това не се е случвало... не мога да търпя тормоз или унижения... може би имам силно развит инстинкт за самосъхнанение.
Цитирай


Мнения: 9 963
Държи се лошо с теб, а ти нямаш сили да го напуснеш ли? Той иска ли тази връзка? Сигурна ли си, че проблемът е в него, а не в теб?... Питам, защото не съм убедена, че знаеш какво искаш... Ако си сигурна, че трябва да го напуснеш- тогава търси начини (а ние ще помагаме с идеи ако има нужда).
Цитирай

До хладилника, който обичам

Мнения: 21 838
Аз имам подобна история. Дълга е, извинете.

В първи курс отидох да уча в чужбина. Там отидох с приятеля си, българин, с когото бързо се разделихме.
Започнах да ходя с друг - чужденец.
Не мисля, че го обичах в точния смисъл на думата.

Някак обсебваща връзка беше - едностранно, от негова страна. Очакваше от мен да седя вкъщи, да готвя, изобщо, да домошарствам. Да давам отчет какво съм правила, да не поглеждам друг (това как да е), но и друг да не ме поглежда...
Когато брат му дойде на гости, аз трябваше да се изнеса обратно в моята стая в общежитието и да не показвам никак, че сме заедно (не знам защо, може би брат му нямаше да ме одобри  Rolling Eyes )

Ако не съм сготвила, а примерно, съм се валяла на дивана пред телевизора цял ден, се връща и ми казва нещо от сорта, "Как може, аз цял ден съм навън, изморен съм, а даже няма какво да вечерям!"... Когато навън значи, че е бръмчал с приятели напред-назад, а не да е работил, примерно, понеже не работеше, издържаха го техните.

Парите не ми стигаха, живота беше скъп, и започнах да работя на 1/2 ден като секретарка при приятел на баща ми (човека ме взе по милост, хубав жест беше, предвид, че реално нямаше никаква нужда от още една секретарка). Коментара на 'гаджето' беше убийствен: "Чудесно, моето бебче ще работи, за да има пари да ни издържа!"  Crazy Телевизор купи с моята заплата, моля ви се  Crazy

Учехме една специалност, и като добра приятелка трябваше не само да си готвя собствените домашни (много важни за формиране на семестриалната оценка), но да помагам за неговата, понеже "аз не мога, а ти си толкова по-добра"...

Веднъж, докато спях в моята стая, на вратата почука някой. Съквартирантката ми от съседната стая я нямаше, така че аз трябваше да отговоря. Отворих сънена по тениска, оказа се някакъв непознат чернокож студент, който търсеше не помня какво и кого. Поканих го, да се разберем, облякох се (че по една тениска неудобно), поприказвахме и си тръгна. Казах това на 'гаджето', което обезумя. Започна да крещи, да мята предмети, да заплашва да ме удари, наприказва ми колко съм тъпа, не знам ли какви са чернокожите, да му отварям по тениска, сега ще се върне с цяла банда черни приятели да ме изнасилват и прочие и прочие... На черния не му видях очите повече, но такъв неконтролируем изблик на гняв не бях очаквала.

И всякакви подобни малоумия, които аз приемах за норма и се съгласявах. Характерът ми не е такъв, но за тези 5 месеца направо бях друг човек, вярвайте ми. Бях се превърнала в едно сиво, безлично същество...

Връзката беше много подискаща и обсебваща... не знам с какъв акъл се наврях доброволно в нея.

Реших, че повече не искам така. Казах, че се разделяме. Стана по-зле от преди. Преследваше ме навсякъде. Влизаше след мен в стаята ми, ако се спасявах при съквартирантката, ме следваше там - тя го познаваше и го пускаше спокойно. Показваше ми макетни ножове и ми обясняваше как, ако ме види с друг, ще ми пререже гърлото и всякакви подобни... Как ще се обади на юнаците от фирмата на баща си, да дойдат да ме 'сплашат'...

Ходеше ми по петите - веднъж за да избягам, влезнах при една състудентка. Той, за да ме изчака, влезна при нейната съквартирантка в другата стая, която познаваше. Седях над час - той също. В момента, в който си тръгнах, пак по мен. Беше късно, нямаше къде да отида, прибрах се. Моята съквартирантка я нямаше. Бутна вратата и влезе с мен.
Тръшна ме на леглото, както бяхме с палта, и сега, вика, ще те изнасилвам. Такава ярост ме обзе, хора, не помня друг път да съм била толкова вбесена. Запуши ми устата, уж да не викам. Аз си събрах зъбите на дланта му. Хапи де! вика. И аз захапах. И отхапах. Завидно парче, всеки, който е пробвал да хапе дланта си, знае, че трудно се прави, камо ли да се отхапе твърдата кожа там. Аз обаче успях - от ярост  Mr. Green Отхапах и пфу! на земята.

А пишман-изнасилвача като ревна, майко, кръв! Дай ми лепенка! И аз от стрес така и направих. Намерих лепенка, промихме му бойната рана под течаща вода, залепихме го.

После тръгнах към най-близкия телефон на 5 минути от общежитието (тогава мобилните точно изгряваха и бяха лукс). Казах му къде отивам - да се обадя на бизнес-партньора на приятеля на баща ми, който беше натоварен с отговорността за мен, ако нещо се случи. Ерата на мутрите беше  newsm66
Бившия знаеше какво ще кажа на човека, ходи след мен и реве - недей, върни се, какво искаш да направя, искаш ли сега да се самоубия... Аз се обърнах и казвам, да, искам, давай! Не щя...  Laughing почуди се, почуди се и пак по мен да реве... И да заплашва под мустак...

Стигнах до телефона, нечленоразделно обясних нещо, човека се притесни, викна ме на една станция на метрото да се срещнем. Уж-изнасилвачът не тръгна след мен. Стигнах на станцията, където изведнъж ми мина храбростта и ревнах. Седя си до една колона, рева, хората ме подминават, сигурно са мислели, че съм просякиня или лудичка някаква, в този никакъв час.

Като дойде човека, успя да ме накара да обясня какво е станало. Чакай, вика, да си взема пистолета. Върна се - да викам ли момчетата? Казах 'не'...после много се чудех дали не сгреших, може би трябваше да ги викне, да преподадат урок. Още не знам.

Заедно с него се върнахме в общежитието. Там намерихме само съквартиранта на бившия - кротък човек, живееше с жената и детето си. Той се уплаши, но нямаше какво да ни каже - бившия се беше покрил. Човекът му обясни, че ако косъм ми падне от главата, става страшно и бла-бла.

Предполагам, че съобщението успешно е стигнало до местоназначението си, защото бившия повече не посмя да ме доближи. Каквото имаше да ми казва (разделяне на вещите и пр.) го правеше чрез познати.

Аз бях много доволна от разрешението на нещата, изведнъж някак по-силна се чувствах и по-уверена, един вид, победих.

За дни се отърсих от предишното си смачкано 'аз' и никога повече, по никакъв повод не го възприех, нито някога заради някой ще го направя.
Цитирай

София, О.К.- Квартала на богатите

Мнения: 188
При една такава връзка мене ме зарязаха и много се радвам, защото много не го преживях за мое голямо учудване имайки предвид че съм супер емоционална, ама веднага си намерих "заместител" та и до ден днешен - оказа се принца #Crazy
Цитирай

София

Мнения: 794
Мн сте мили   bouquet

Просто трябва да продължа напред сама..
Не завися от него с нищо.

Сама се издържам, имам си мой дом, мои приятели ....Живота ми няма да спре....


Просто исках някоя от Вас да сподели, далие имала такава връзка и как е оцеляла...

ТРУДНО МИ Е

Цитирай

София

Мнения: 3 394
не знам дали е въпрос на късмет или на характер, но при мен това не се е случвало... не мога да търпя тормоз или унижения... може би имам силно развит инстинкт за самосъхнанение.

По точно не бих могла да го кажа.
Цитирай

Sf

Мнения: 806
леле, Бу, страховита история... Но е вече зад гърба ти, браво за добрата захапка Smile

Флора, мила, мога само да ти кажа да действаш така, както той се държи... Абсолютно по същия начин, а като се ядоса, ти остани спокойна и се чуди какво толкова е станало. С неговите камъни по неговата глава Smile
И не унивай, не се предавай!
Както си казала, че не зависиш от него, направи това, което ти искаш!!!
Успех от мен  Peace
Цитирай


Мнения: 42
Понякога в живота правиш неща, за които след време се чудиш дали сибила ти или някой друг. В любовта сме различни понякога силни понякога слаби, лични и безлични. Аз също съм се унижавала, когато съм обичала, любовта е била толкова силна, че забравяш себе си, че имаш мнение, че даже това не си ти в момента. Всичко е въпрос на време, каруцата се преобръща от малкото камъче нали знаеш. Наистина идва един момент в който един негов жест или дума или ако щеш едно препъване на улицата те кара да изтрезнееш. Тогава се обажда инстикта ти за самосъхранение и ти много болезнено се осъзнаваш и приключваш с този човек. При някои това идва след месец при други след няколко. Не се страхувай не мисли, че той е единствения. Знаеш ли винаги след неподходящия съдбата ти поднася една приятна изненада. Ще бъдеш щастлива колкото и сега да не вярваш в това. Въпроса е ти да го решиш и да повярваш, че си нещо много повече от него и не си струва сегашните ти терзания. Знам, че е много трудно че си плачеш често, дори когато всичко е наред и деня ти е хубав и слънчев душата ти е свита и не се отпускаш.
Повярвай наистина всичко приключва. Ти само събери смелост да тръгнеш. Времето наистина е най-добрия лекар. С течение на времето раничките зарастват и наистина след време трябва да ги потърсиш сама за да ги откриеш къде са.
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 794
Соничка.. точно така се чуствам.

Обаче съм оптимист.

Не мисля, че ще позволя вече да ме обиждат и нагрубяват!

Да ме пренебрегват...

Не сямтам, че ще продължавам да съм като "окована" в чуства....




Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора