Kakvo beshe vasheto svatbeno predlojenie?

Нямаше такова... 
Просто решихме да се оженим... 

Говори, говори, говори...каза какво ли не, само: "Искаш ли да се омъжиш за мен?" - не каза.
Слушаш, слушах и накрая го попитах: "Ти ми предлагаш да се омъжа за теб....това ли е?"
Когато си спомня,  винаги  ми става смешно...
Тогава не получих годежен пръстен, но на всяка 5-та година ми се подарява  "годежен" пръстен.

Бяхме в Париж, на Айфеловата кула..незнам защо но аз имах някакво пред4уствие 4е ще ми предложи и ми беше малко притиснено,защото там има адски много народ! Той оба4е ме спря,извади прьстена и ми ме попита ще се омьжа ли за него...аз онемях,а 3ма италианци седяха отсрани и като казах-да и го прегьрнах хората запо4наха да ръкопляскат!!!Голям срам брах!Сега като си помисля-кво толкова,трябвало да се дьржа по-естестевено...после, не видях нищо от таз пуста кула,само си гледах прьстена..

Около 2рата година гаджалък ме беше питал искам ли да се оженим... разбира се, исках но тогава бахме много млади и зелени... На 8мата година аз му казах: ..'айде стига с този гаджалък, давай да се женим' .. и така - свършихме я тази работа преди две седмици

  и ние така!

Живеехме заедно в центъра на София. По време на една традиционна вечерна разходка, той влезе в един строеж, помислих си, че ще се облекчи , а той се появи с една тухла и каза: Това е първият камък, основата на нашият дом, оттук насетне ще го строим. Тухлата стоеше под кревата, даваше ми сигурност. Когато след няколко месеца се разведохме, на дали някой се сети за нея. От време на време се питам, какво ли стана с тази тухла?

На годишнината от връзката ни , а и живеехме вече заедно около половин година падна на колене с пръстен и ми предложи.Бяхме току що се прибрали от ресторант, в който отпразнувахме 1 год.и аз си чистех грима пред тоалетното шкафче.Наистина не очаквах.

Хахаха, ей сега ви разбих от романтика:

Аз: " Бременна съм!"
Той: "Викай вашите, аз викам нашите да говорим за сватба!"
 

Незабравимо беше да.......................
След голям скандал, след който аз вече бях решила да скъсам с него и да си тръгна, той каза на майка си/която беше там и тя всъщност ме сппря да не си ходя/, че ще се женим
Та аз така разбрах

Ние ей така решихме да се ожени... романтика не е имало и сега като се върна назад съжалявам малко , но за сметка на това беше много романтично като ме искаше да живея в неговата(вече нашата) къща...

Нашето е голям смях.Имахме връзка 6 год.Живеехме заедно от 5г.Все си говорехме,че няма да се жениме-добре ни е така.Един подпис нищо не прави.Забременях.Казах му,той много се зарадва.И пак въобще не говориме за брак.Знаеме си,че брака е нищо-важно е да сме си заедно и да се обичаме.Събрахме ги родителите му да им съобщим новината,че ще стават баба и дядо.Бяхме направили маса-да се почерпиме.Казахме им-те хипер щастливи.Всички се изпонапиха от щастие-вдигна се една веселба.Танци и песни на народите-те са си едно такова музикално семейстео.
По едно време във вихъра на танца майка му-вече порядъчно подпийнала гаси музиката и вика:"А аз сега да питам едно нещо-вие няма ли вече да се жените?Толкова време все едно сте си семейство-кво чакате?"И ние гледаме тъпо и почваме да се обясняваме,че не мислиме за това,ние сме ди добре и така.Приоритетите са ни други-брака не влиза в тях.Тя ни гледа тъжно и толкова беше за тая вечер.Ясно дадохме да се разбере за ужас на роднините,че сватба няма да има.Минаха 5 мес.,въобще не се мисли за това.И една вечер от нищото-мъжа ми ме гледа някак особено,аз седнала на дивана вече с малко коремче,ям семки и ми казва:"Много си красива в тази поза.Искам винаги да си до мене и да се наслаждавам на красивата гледка,която си ти.И знаеш ли искам да ми станеш съпруга по всички правила там.Знам,че сме говорили друго,ама го искам.Много силно го искам-незнам защо досега не съм разбрал,че толкова много го искам.Едно такова ми трепти отвътре и определено желая да ми станеш жена."Аз се разревах яко,едни хълцания,хлипания и нищо немога да кажа.
Съгласих се естествено,и за един месец спретнахме сватба.Женихме се в 6 мес. на моята бременност.Излишно е да споменавам колко щастлива беше майка му,и как при всеки удобен случай не забравя да спомене,как ако не била тя да ни накара-още нямало да сме женени.

Никакво предложение нямаше, а взаимно решение да поживеем заедно и женитбата беше логичното продължение, на което! 

На Първи април ми предложи

Вече бяхме гаджета на 6 години почти  и той беше у нас повече, отколкото у тях си, почти заедно си живеехме...

На рождения ден на една приятелка - великата дата , по едно време той, ей тъй изведнъж, каза "Какво ще кажеш догодина да се оженим?", и аз казвам - "Ми, добре!". Той помисли малко и рече "Ама що пък не се оженим още тази година?"  - и на 31.07.1999 се оженихме - много весела сватба беше

Мога да кажа къде ми даде годежен пръстен - пред компютъра Иначе конкретно предложение нямаше като че ли - по-скоро беше увереност и спокойствие, че ще си живеем дватама