Ами оставаям го сам, въпреки че е силно казано сам - на отварена врата и си гледам моята работа.Ако го чувам да си дърдори и да си играе с играчките - няма проблем.Поглеждам го през вратата и не се обаждам.Но стане ли тихо - непременно влизам в стаята, защото в повечето случаи прави бели.Опитвам се да свикна, че вече е пораснал и че не е онова бебе и има нужда да се изявява сам, стига само да е безопасно за него 
Все още не винаги се сеща как да слиза сам от мебелите и съм нащрек. Иначе си се занимава сам, не му е скучно, но все още не мога да го оставя спокойно и да си свърша някаква работа.
, ще ги оставям и ще претърчавам от време на време, те из апартамента ходят отдавна, ама сами в стая досега не са проявявали интерес да стоят, а и са две и измислят какви ли не маймунджулъци (последният хит е прави отгоре на пързалката и после пускане по корем с главата напред 
). Малко съм в ситуация дето кучето разхожда мен, я не аз него и това не ми се нрави особено, ноо май ще ми си наложи да се примиря. 
)
. Определено идеята за самостоятелност ми допада. При теб е малко по-сложно с две моми, но пък ако се погрижиш за обезопасяването на 100% - можеш да си по-спокойна 
