Как да ПОДготВЯ гоЛемия за иДВАНетО на маЛКИя

Ами пак се гушкайте и целувайте.
Той е подготвен щом знае, че в корема на мама има бебе. Кажи му, че това е неговото бебе, не само на мама и на татко, и че то много обича батко си. Още е малко да му го каже, но като порастне, и това ще стане.
Шамарчета и ревност ще има, в началото ще бъдеш заета с бебето и големия може да се почувства пренебрегнат. Кажи му, че бебето е малко и безпомощно и не може само да се грижи за себе си. Нищо, че е малък, децата са мъдри, ще те разбере. Купи някоя книжка, в която има картинки на животни, отглеждащи малките си и я разглеждайте заедно.
И му кажи, че ще си има приятел за цял живот. Нека се опитва да ти помага, да ти носи биберон, памперс, трябва да се чувства значим и част от цялото това чудо - новия живот.
 

Най- добрия съветник е сърцето ти! Ти ще разбереш !

Най-важно е да не намалее вниманието към него,което разбира се е много трудно,особено и като си сама.Ще видиш как изведнъж твоето малко момче ще ти се стори голям мъж и ще започнеш да изискваш от него повече неща-точно това беше и моята грешка!И аз съм на мнение,че трябва да помага при смяна на памперс,къпане,разходка и т.н,така ще се адаптира по-лесно в ситуацията.
Успех!

Диденце, като че ли си прочела мислите ми...щях да пускам такава тема. Ние сме аналогичен случай...
Ще следя темата с огромен интерес.

 Не мисля, че можеш да го подготвиш......може би усеща инстиктивно "заплахата" но по собственото си дете съдя, че изобщо няма предства за какво става на въпрос. Вени не видя веднага бебето, но в първите дни след това го третираше като кукла, не като враг. Изобщо не съм забелязала ревност - значи може би децата са различни и твоето по-голяма детенце също ще се успокой с времето. А по принцип ревността е нещо нармално. Двете ми по-малки сестри и до ден днешен се надпреварват помежду си.

Много е трудно и деликатно  С много любов, обяснения и търпение При нас големият започна да се прави на бебе - дай ми сок, обуй ме, събуй ме, храни ме, обличай ме.... ..все неща, които правеше сам.
Разкъсваш се на две и три, за да обърнеш внимание на бебето, на баткото, на таткото...а за почивка и за себе си също трябва време 
В началото бебето само спи и яде. Гушкай баткото и се занимавай пълноценно с него през паузите от 3 часа. Все пак ще имаш две бебета, с тази разлика, че едното ходи и говори. То не е толкова самостоятелно, колкото ще ти се стори на фона на съвсем безпомощното бебе.
Пожелавам ти леко раждане, здраво и кротко бебе и много послушен батко   

При нас разликата е голяма, 8 години. Баткото чакаше с нетърпение малката и разправяше как ще се грижи за нея. Първите дни след раждането също беше много щастлив. Получаваше много повече внимание, от колкото преди да се роди беба. Въпреки това след известно време се появи ревност. Например защо обличам бебето, а той сам трябва да се облича  Защо спим с бебето в една стая, а той сам трябва да спи. Колкото и да му обясняваш, той държеше на своето. Докато един ден му казах добре легни да те преоблека и да ти сложа памперс. Той беше шокиран, как така памперс, а аз му казах нали искаш да те третирам като бебе. Ето сега ще сложа памперса, ще донеса бутилка с мляко и за ядене ще имаш пюрета. От тогава повече не се е сравнявал с малката 
Да видим до кога Обаче често опитва яденето на малката, пие вода от нейната чашка, играе с нейната топка футбол, всичките нейни играчки са и негови, а неговите са само негови. Една от кашите му харесва много и на него му я правя. Като и дам да яде плод и на него давам същия. С една дума 

На въпросът ти не мога да отговоря, нямам идея, като ми дойде до главата ще го мисля. Включвам се обаче с един голям офффффф...
Искам да ти пожелая леко и безпроблемно раждане и да ти кажа, колко много ми харесва снимката ти на аватара, страхотна бременна си с голямо излъчване.
Поздрави

Диденце, първо леко раждане 
Нашите мъници са с малка разлика, почти като при вас. Първо, още докато бях в родилния дом, 4 дена са, не са много, но не са и малко,та за тези 4 дена се гушкаха с татко си за лека нощ, съответно тази практика продължи и след това, което за мен беше много голяма помощ.
През първите 3 седмици свеки беше дошла да ми помага, съответно тя къпеше бебка и се грижеше за домакинството, имах повече време за Роско и гледах да го използвам максимално за него. Ако има кой да ти помага в началото ще е чудесно, приятелка, тати, всеки е добре дошъл
Вечерите щом тати си дойдеше от работа двамата мъже се забавляваха и това ми даваше възможност за почивка. Гледах да използвам ако спят и двамата наобед, дори и за половин час да е, много помага.
За бибероните са ти казали , въпреки че Роско на тази възраст вече пиеше само от чаша, му беше много интересно да пие от биберон и да опитва чайчета и сокчета след като ги въведохме, съответно си имаше и шише за него, но този период отмина сравнително бързо. Май гледах да не го третирам като голям, защото той си беше още мъник, но пък на него му беше интересно да помага за бебето:)))
Използвах едно кошче в което спеше Йоанка за да я нося с мен, ако Роско остава да играе в дневната, а аз трябва да отида до кухнята, общо взето гледах да са ми винаги пред погледа или поне единия.
За да имам спокойно време за кърмене през деня, докато Йони спеше правихме неща с Роско, които знам че са му любими и повече боричкане, гъделичкане, гушкане, гонитби и прочее, така че като идваше времето да се гушакам с Йони и да я кърмя, Роско спокойно си се заиграваше и имаше време да остане малко на спокойствие
Май се отплеснах от темата за ревноста, но чалъма е много гушки, цунки, любов и да знае малкия мъж, колко много е важен за тати и мама

Няма как да го подготвиш на тази възраст. АЗ на моята и говорех, че ще става кака и, че ще се грижи за бебето, а тя ме гледаше умно и века "да, аз съм кака" и до там.

Сега вниманието е изцяло проявено към нея, малкия остава някак на страни. Ревност за сега няма никаква. Но нали ти казвам гледаме повече внимание да и обръщаме. Винаги и давам да гушка бебето, но съм и забранила да го пипа или влиза при него докато спи. Не че спазва правилото, но все пак............

Леко раждане, Дидка!
Ще споделя нашия опит, въпреки, че нашата кака беше по-голяма. Първо на нея казахме, че съм бременна. После започнаха обясненията - тя е най-послушното и добро дете и за това мама и татко са решили да и подарят сестричка. Това действаше до влизането ми в родилния дом. През тези 8 дни тя беше при майка ми и там са я "подковавали" по същия начин. В началото, когато бебето спеше по много, вниманието към нея беше голямо. Тя участваше във всички дейности по бебето и се чувстваше нужна.
Виктор е доста по-малък и не знам дали ще разбере изобщо някакви обяснения, но ти предстои отговорна задача.

същото направихме и ние. освен това, докато бях в родилния дом, се обадих на една приятелка и я помолих да купи една такава кукла-бебе
http://www.nicetoys.com/images/SIM5032533.jpg
тя предаде покупката на мъжа ми и когато с него се прибрахме от рд, на каката й подарихме куклата. един вид, за мама едно бебе и за кака-също . освен това в началото на нея й обръщах повече внимание - и без това бебето спеше почти през цялото време, а и нали още не разбираше.
леко раждане и успех!

има голяма разлика в реакцията към новото бебе на едно дете над 3 години и едно по-малко дете.  от нашите батковци и каки няма как, според мен, да очакваш да се държат като такива. та те самите са още бебета и имат на 100% нужда от нас, което за съжаление очевидно няма как да се получи. моята рецепта беше - мноооооого внимание на каката и постепенно вкарване на бебето в нейния обсег. в смисъл, че го държах максимално дълго в спалнята, а аз се занимавах с нея навън или по другите стаи. и САМО в крайни случаи си позволявам да й казвам: тихо, бебето спи, внимавай бебето ........  и др. подобни. аз, понеже не кърмех, често оствам друг да го храни, слага да спи и др. подобни, а аз оставам със симона. въобще, колкото и да ми е тъжно понякога, все още с нея се занимавам много повече отколкото с павел (ще му се реванширам някой ден, обещала съм му го!!!!)  и последно много важно - според мене е грешка голямото дете да се праща някъде при баба или нещо подобно в самото начало, когато ви изпишат от болницата. големите трябва да са част от шоуто, макар и така да става по-тежко.

УСПЕХ! Леко раждане и много любов на всички вкъщи!

Снимката е много голяма и я направих като линк.

знаех си съжалявам за неудобството - не се сетих за варианта с линка