Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора
ЗДРАВЕЙТЕ НА ВСИчКИ , РАЗКАЖЕТЕ Praynig АКО НЯКОЯ ОТ ВАС Е ИЗКАРАЛА  ТРУДНА СЛЕДРОДИЛНА ДЕПРЕСИЯ И КАК СЕ ОТЪРВАХТЕ  И КОГА ОТ НЕЯ. МОЯ ПРИЯТЕЛКА РОДИ ПРЕДИ МЕСЕЦ , НО Е В ТАКАВА ДЕПРЕСИЯ #Cussing out #Crazy..... НЕЗНАМ КАК ДА И ПОМОГНА newsm78.
МНОГО Е ПРОМЕНЕНА ДОРИ НЕ И СЕ ИЗЛИЗА ОТ КЪщИ  ЗА СЕГА В ГРИЖИТЕ ЗА МАЛКИЯ-ИВО  ПОМАГА МАЙКА И, НО СЛЕД ДНИ щЕ ТРЯБВА ДА СЕ СПРАВЯ САМА " С МЕН РАЗБИРА СЕ".
Цитирай

София

Мнения: 816
Щом ще си с приятелката си - ще й е по-леко. Съветвам те да й носиш всеки ден нещо много хубаво ( храна, цвете, хубава книга или каквото още се сетиш).
Аз установих за себе си, че следродилната депресия си зависи от подготовката на бъдещата мама към новия начин на живот, от психика и нагласа. 
С първото си дете имах много премеждия още в родилния дом. Като се прибрах у дома няколко дена, па дори и седмица ревях за щяло и нещяло, докато напрежението от проблемите се изпари.
С второто си нямах депресия никаква. Бях малко по-нервна, но то идеше от други неща.
Дано приятелката ти бързо си стъпи на краката.  bouquet
Цитирай

München, DE

Мнения: 992
аз мисля че твойта приятелка трябва сама да си е изживее не смятам че нещо развеселително би й помогнало, в смисъл роднини приятели близки разбира се да са там до нея да, но и тя трябва да се нагласи с новия си начин на живот иначе не виждам как да стане
пожелавам успех и да се похвалиш скоро с добро
Цитирай


Мнения: 2 237
Здравей ! Аз страдах (а и все още страдам) от следродилна депресия.
Започна два месеца след раждането.Един ден се събудих и си казах "Пак ли това бебе...омръзна ми да се занимавам с него"Станах затворена,не виждах смисъл в живота и бъдещето,живеех ден за ден.За детето се грижех просто механично.Докато един ден не се озовах надвесена над терасата с бебето на ръце Sad  Слава Богу нищо лошо не и направих (от това се страхувах ной-много) И тогава разбрах,че нещо става.Веднага потърсих психиатрична помощ.Поставиха ми диагноза "Тежка следродилна депресия с натрапливи мисли".Предписаха антидепресанти.Започна тежката борба с депресията.Няма да изпадам в подробности,не искам да плаша бъдещите мами.Сега,една година след първия ми пристъп съм добре.Отдавна не пия антидепресанти,за мен те са абсолютна глупост и не помагат.Ходя на психотерапия и се лекувам с хомеопатия.И съм много по-добре,въпреки че не съм напълно здрава (не ми дават никакви прогнози кога ще оздравея напълно)Но съм оптимист Peace
Какво помага в такива случаи ? Според мен нищо. (лично мнение) Когато човек страда душевно е наистина ужасно и едно ходене на фризьор,излизане с приятели или повече сън,не са от кой знае какво значение....Поне при мен беше така.Аз просто не се интересувах от нищо и никой.А най-погрешното схващане е,че трябва сам да си помогнеш.Не става,повярвайте ! Никога не съм се нуждаела повече от помощ и подкрепа,от колкото по време на най-тежките ми състояния.Не можах сама,наистина не можах...А толкова исках ! Sad
Моят съвет е момичето да потърси психотерапевт (не психиатър,те само гледат да предпишат антидепресант) и да разкаже какво я тревожи.Да потърси и хомеопат.И да не остава сама ! Бъдете до нея и и давайте кураж !
Стискам и палци да отмине бързо ! fingerscrossed

Простете ако е станало дълго..

Ако искате може да ми пишете на ЛС,ще помогна с каквото мога
Цитирай
Не знам дали е родилна депресия, не знам дали е то преживяното в родилния дом, но определено не съм в кондиция. Аз се чувствам на опаки на това, което е изпитвала Близначе. Според мен другите ще наранят детенцето ми. Искам да сме само двете и никой да не я пипа, да не я докосва. Слава богу вече отминава или поне така се надявам. Знам, че въпреки че не исках никой до мен, близките ми бяха опора. Радвам се, че не се отказаха и не си тръгнаха. Ако познаваш добре приятелката си, ще разбереш от ксакво наистина има нужда. Не мисли, че това, което ти казва е най-доброто за нея. Знам, че дори да се опита да Ви прогони, ще има нужда от Вас. Просто има нужда от обич.
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 447
Да се включа и аз...
Напълно подкрепям предното мнение! На близначе!
Пише ви Деси.
Аз бях с тежка следродилна депресия.
Наистина известно време нищо не може да помогне...
но... положителното мислене прави чудеса!
Времето лекува.
Според мен обаче антидепресантите не са глупост и има редица случаи, в които наистина помагат!
Просто всеки случай си е индивидуален.
Ако има мисли за самоубийство, това е истинска депресия - и тя трябва да се лекува по някакъв начин, иначе има опасност!
Ако няма мисли за самоубийство, състоянието е или родилна тъга, или съвсем лека депресия - тогава може да разчитаме на времето и куп разсейващи външни фактори да свършат своето...
Стискам палци!!!
Пиши пак как е приятелката ти.
Ако мога с нещо да помогна, насреща съм!
Ето линк към моята следродилна депресия: /но не искам да стряскам бъдещи, нито настоящи майки със споделеното, така че не я четете, ако смятате, че ще се потиснете или уплашите/
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=budeshtimaiki&Number= … mp;sb=5&part=
Една от всяка десет жени страда от следродилна депресия.
Една от всяка хиляда жени страда от следродова психоза. /още по-тежко психично състояние, свързано с налудни мисли, халюцинации.../
Девет от всеки десет жени страда от следродова тъга.
Психолог съм по образование...
Както виждате, застраховани НЯМА!
И още нещо, потвърждавам думите на близначе - НЕ е вярно, че можеш да си помогнеш САМА, докато си в депресия... тогава просто имаш сбъркано мислене и поведение, и имаш нужда от подкрепа, помощ, доверие, любящо присъствие... Това беше и от мен. Деси.  Very Happy
Цитирай

На погрешната планета

Мнения: 2 735
Ще ти копирам поста си от друга тема,за да не го пиша отново:

Цитат
Ако няма подобрение, трябва да се наблюдавате за следните  предупредителни сигнали:
o Мисли за самоубийство или за нараняване на бебето
o Невъзможност за изпълнение на ежедневните задължения
o Халюцинации и невъзможност да се напусне дома
Ето това е наистина много опасно!Етърва ми беше в такова състояние 7 мес.след раждането.Много трудно се оправи,беше на лекарства постоянно и лекарите дори искаха да я вкарват в лудница.......Сега вече,слава Богу,е добре и се грижи сама за дъщеричката си,която е на 2 год.,но тези 7 мес. бяха истински кошмар за всички!

Цитат
Сега се сетих,че точно такава беше и диагнозата на етърва ми-следродилна психоза.Състоянието наистина е много тежко!Тя не се е опитвала да посяга на бебето,но 3-4 пъти я хващахме на терасата,да се опитва да прескочи перилата.Свекърва ми заключваше всяка вечер всички лекарства,ножове,вилици,и всичко,което и стореше дори малко опасно......А мъжа й закова с пирони вратите към терасите и прозорците.....Абе,жив ужас си беше,дано никой не го сполети това !
Ето и темата: Още за следродилната депресия ,може да ти е полезна.
Цитирай

София

Мнения: 158
Я да си разкажа и аз  Embarassed :  след като родих и аз не бях съвсем "в ред". Не съм стигала до мисъл за самоубийство, но налудничаво скачах нощно време да проверя дали бебето диша и го друсах горкото като циганин джанка Embarassed за да видя дали е живо....абе ужас и безумие  Laughing бях си внушила, че точно моето дете ще се задуши докато спи и т.н. - май беше от многото книжки дето ги четях /и все за болести и др.такива/. Имах си и други "специалитети" - "строявах" цялата къща наред.... изпадах и в мании за хигиена / Embarassed бършех дръжките на вратите с белина Embarassed / ... изобщо гадно беше ама после се оправих. Като чета тук какво пишете направо леко съм минала... Shocked
Цитирай

София

Мнения: 1 829
И двете раждания ми бяха тежки, след първото ме шашнаха и за детето #CrazyИ доста време ме тресяха нервите, а и още не бях свикнала, че съм майка и живота ми няма повече да е същия. Особено голяма роля изигра мъжът ми. Постоянно ме караше да мисля за бъдещето, за това как ще възпитаме детето, какво то ще постигне...все позитивни неща, караше ме да мечтая. Много ми помагаше макар, че работеше но 16 часа на ден. С второто дете ме тръшна още повече. След операцията и цялото възстановяване никой не се погрижи за мен и аз сама трябваше да ставам и да се оправям, костваше ми твърде много. После като ме изписваха, направих нашите на луди...и като се прибрахме се почна един рев.....цял месец. Всичко ме дразнеше, за всичко се заяждах. Благодаря на Бога за издържливия ми съпруг, как ме изтрая този човек. И в двата случая не съм вземала медикаменти. Смятам, че проблема с депресиите е в начина на мислене и възприемането на света, трябва да се работи върху това!
Цитирай

USA

Мнения: 4 630
Най-добре е приятелката ти да потърси помощ от специалист.   Човек трудно ще съумее да се справи без  чужда помощ
Цитирай
Ле-ле колко ме стреснахте. ами моята приятелка май не и е толкова критично положението "както са били някои от вас". Тя много се страхува, че нямя да се справи като майка, прекалено чувствителна е станала и плаче много много, много и за какаво ли не и по-всяко време. За самоубийство по мои наблюдения  не мисли.............. newsm78. определено се затваря в себе си  и понякога дори и да плаче бебето все едно не го чува. За психотерапевт  не иска и да чуе, казва че сте се спрви и сама .
Цитирай

софия

Мнения: 539
а из бях като приятелката ти-плачех безпричинно,като ме пита майка ми или мъжа ми защо плача нямах отговор,просто .След време можех да си го обясня-промяната тотална,край на свободата,не можеш да зарежеш всичко и да избягаш.Живота ти е свързан с едно човече което се нуждае от теб.Поради тази причина пък не исках да се показвам на вън,само в къщи така около месец което още повече ме разби.Моят съвет е -ако си инаистина приятелка не я оставяй да се затвара сама в себе си с натрапчиви мисли за това дали ще се справи като майка или не бъди до нея.Вярвай ми тя има нужда от това!
Цитирай


Мнения: 189
Като родих първото дете си мислех, че това е глезотия за майки които няма какво да правят, но след второто раждане за съжаление разбрах какво е. Плачех нон стоп в продължение на 6 месеца и мислех, че ще полудея. Мъжът ми казваше само "Поплачи си, че явно ти е мъчно за теб..." Ама наистина ми беше мъчно за мен. Не си доспивах, имам две деца, стоях в къщи с манджите и пампарсите и добре, 4е в 6-ти месец тръгнах на работа, защото иначе щях да вляза в лудница със сигурност. Незная, ако е много тежко положението да се консултира с лекар, защото наистина има тежки случаи. Трябва да излиза, да се разтоварва, да и взимат детето от време на време и да ходи да се разтоварва. Каквото и да е, само да излиза, че е страшно. Успех.
Цитирай

София

Мнения: 5 102
Моята след родилна депресия изчезна в момента, в който почнах да излизам и да се виждам с хора.
Цитирай

Варна

Мнения: 16
Моята депресия продължи около месец и половина два. Постсянно плачех за щяло и нещяло и изпадах в ужас при мисълта, че нося огромна отговорност за малкото човече. проблемът ми беше, че не можех да излизам много заради студа и това заедно с влудяващия детски рев ме побъркваше. Според мен е много важно да излиза по-често навън ако трябва и без детето за да се поразсейва. Щом положението не е толкова тежко най-вероятно скоро ще се оправи. Това си е един вид хормонален дисбаланс. Добре е постоянно да има хора покрай нея и скоро всичко ще отшуми. УСПЕХ И ПОВЕЧЕ УСМИВКИ! Smile
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора