Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Варна

Мнения: 279
Момичета, Макс е на 2,8 години. Днес му беше първия ден в градината. От доста време го подготвяме,не е ходил на ясла, постоянно залепваше за оградата, влизал е вътре, харесваше му вси4ко и не искаше да тръгва.....а днес, каза ни чао, обърна се и си мислехме 4е вси4ко ще е ок. Да ама не, аз от една седмица се върнах на работа, баща му си взе отпуск, та.....по4нал да плаче по някое време, тръшкал се на пода, крещял, искал в къщи и такива неща. Жената с която говорил мъжа ми каза че е впечатлена от него,колко много говори, много знаел всичко разбира, но не искал да стои там, мъжа ми се обадил на обед да пита как е и му казали, че е по-добре да го вземе днес рано. Но пък днес цял ден казва как няма да ходи пове4е там, не иска да чува Crying or Very sad Утре пак сме там. Давайте съвети някакви, толкова много му говорихме, но не иска да чува....объркана съм и не знам какво да правя утре. А от една седмица съм на работа....Помагайте със съвети! Tired
Цитирай


Мнения: 3 036
Това, че е казвал, че иска да ходи, не значи, че ще преживее стреса от раздялата с родителите по-лесно. Може би е хубаво поне седмица - две да го взимате на обяд, докато свикне. Или поне много по-рано.  Peace
Цитирай


Мнения: 2 755
Запознайте се с някое детенце от неговата група и ги събирайте да играят заедно -така ще е по -лесно .Сутрин ако не иска да ходи ще му кажете хайде Сашко {примерно ] те чака да играете .
А иначе до като свикне ще си поплаква няма как .Успех ви желая  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 998
 Повечето дечица плачат. Но понякога си мисля, че стреса е по-голям за нас родителите, отколкото за тях. Мисля си, на децата не им е лесно -да се откъснат от мама и тати, но от друга страна, когато свикнат, в градината им е много интересно....те забравят, че не са искали да ходят. Но родителите -  не. Стисни зъбки, говори му колко е хубаво...и се надявай да отмине по бързо Praynig
Цитирай

Бу-у-урга-а-ас

Мнения: 2 596
Преживяваме същото. Синът ми е на 2 и половина. Ходи от една седмица. Всеки ден реве от нас до там и на обед като го взема пак е разреван. Това, което видях, че помага, като че ли е едно малко сладко плюшено кученце, което една сутрин му подари съседката, която е много съпричастна. Той го гушка непрекъснато и така, закриляйки го, му е по-лесно да се справи. Освен това му обещавам различни награди, които му нося на обед, но вече реших да му ги давам по средата на пътя за там - флакон за правенен на съпунени балони, хеликоптер, коли...всички купени от магазин за 1 лв.
Всички казват, че началото е трудно. Много зависи и от характера на детето. Спрях да разказвам пред него как плаче и как не му харесва. Когато ме питат приятели и той е с мен просто казвам:"Справя се чудесно", "Много е слушал", "Госпожата каза, че е много добро дете"...
Истината е, че за него е трудно, но аз бях като в безтегловност цяла седмица и дори си и поревах.
Важното е да свикне с идеята, че да се ходи на градина е нещо нормално и обичайно за всички пораснали деца.
Пиша всичко това, но сега ми е лесно, защото съм го спряла тези дни от детска, заради хрема. Утре обаче не знам на какъв хал ще съм.
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Здравей,
Разбирам как се чувстваш. Дай време на детето да свикне, не очаквай, че това ще стане за 2, 3 дни, може да продължи с месеци  Sad. Това че преди е искал да ходи нищо не значи, той всъщност изобщо не е бил на ясно какво точно предстои. Съветвам те известно време да го взимате на обяд, говори с учителките кога да го оставите да спи, те ще преценят най-добре. Очаквай да боледува, да му потече сопола още след седмица. Не му позволявай да те манипулира. Няма дете не свикнало! Въоръжи се с търпение всичко ще се нареди.
Моя голям син тръгна направо на градина на 3 и половина. Месеци наред сутрин плачеше, правеше се на болен, разказваше как по цял ден седи сам  Shocked , как никой не си играел с него и т.н. Вече си мислех, че няма да свикне и си търсех варианти да го спирам. Всичко продължи докато съвсем случайно един ден след като влезе с рев, не ми се наложи след 10 мин да вляза в градината (по друг повод) и надникнах в стаята. Ами моя "тъжен" и "изоставен" син тичаше и се гонеше с децата и изобщо не тъгуваше за мама  Rolling Eyes . Аз се успокоих след тази случка, поговорихме и съвсем скоро всичко си дойде на мястото.
Вчера говорих с учителката му по повод на това, че есента малкия се прехвърля от яслата в градината. Тя ме предупреди , че на есен ще има период на адаптация и да очаквам рев и тръшкане, независимо че сега ходи на ясла, че е свикнал и няма проблеми. Думите на учителката бяха "В първа група до Януари е много трудно, все някое дете реве, а някое друго се чувства длъжно да му приглася”.
В Библиотеката има няколко хубави статии по въпроса, хвърли им по един поглед.
Успех
Цитирай
Не искам да те отчайвам, но ние ходим вече трети месец и положението си остава същото. В началото отиваше с желание и аз реших че всичко е наред, но след една седмица отказа да ходи на ясла и до ден днешен положението е същото. Преполагам че едната причина са лелките и госпожите на които не им се работи (няма посрешане, няма усмивка), като не искал да яде го пращали да си ляга и други такива.
Наблюдавай реакцията му и разбери дали има нешо в градината което да го притеснява.
Успех
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Може би му е много мъчно за теб - дай му ваша снимка, която да си сложи в джобчето или кърпичка, на която си пръснала малко парфюм, да усеща, че си с него. Ако иска да носи своя играчка също е добре. Моят син също плаче и досега, но след 5 минути играе с приятелите и ме е забравил, а сутрин вика през прозореца и иска да му донесем довечера близалка, кроасан и т.н.
Цитирай

sofia

Мнения: 5 109
Нека минат месец-два.
Госпожите как го посрещат и изпращат...има значение
Ние от началото на месеца сме в дежурна ДГ и от неговата градина са само още две деца....комбинираме се с родителите и водим и взимаме децата заедно...определено е по-добре. Та варианта приятелче дето да ги водите заедно може да облекчи положението.

ПП: Моя тръгна на ясла и свикна много трудно (отказваше да яде и спи), но със сигурност мога да кажа, че "ключът от палатката" е в учителките....
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
Ще е нужно малко време да свикне, освен това възпитателките имат голяма роля. Моят син изпада в истерия през последните седмици, като го оставям и все си мисля, че сегашната възпитателка на групата му има принос за това. Просто е очебийно поведението му, когато го приема друга или някоя от стажантките.
Затова го водя по-късно, когато децата са навън в градинката, така се разминаваме с посрещаческата церемония.
Ако имате възможност оставяйте го по-късно или вземайте малко по-рано, за да спестите лошите емоции на детето, докато свикне с обстановката и дано възпитателките са достатъчно търпеливи, за да му обръщат повече внимание в началото.
Цитирай


Мнения: 5 876
Пробвай с кратък ритуал за раздяла. От няколко дена практикуваме high five - плесваме си ръчичките високо горе и така тръгвам.
Няколко дена едно джудже ходеше вечер да й оставя подаръче в шкафчето, но детето не е комерсиален тип - като реши, никакво подаръче не може да го подкупи. И по-добре.
Прочетете "Франклин отива на училище". Играйте вкъщи на "детска градина" с куклите (или като нас с кубчетата, които са деца и майки, и учителки). Направи му нещо специално за шкафчето, та дори и един стикер да е.
Не казвам, че всичко това е подействало, много е рано и се боя да не пиша след няколко дни с подобна на твоята тема, но сякаш има развитие.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
С риск да бъда крайна - има две положения, които биха ме изкарали от равновесие и биха ме накарали да се замисля наистина надълбоко и насериозно за ситуацията:
1.Детето ми продължава да плаче в детската градина, след като съм си тръгнала.
2.Детето ми да плаче сутрин повече от 10-тина дни.
Това за мене би означавало, че или на детето му има нещо в поведението, или че в детската градина има нещо гнило. Не бих казала, че при нас нещата са преминавали винаги гладко. Но в рамките на тези 10-тина дни съм наблюдавала децата, говорила съм с тях, и в крайна сметка проблемът е бил преодоляван. Знам например, че това, което работи при нас, е да си легнем рано, да станем рано, и да има минимум поне един час, та и повече, за да се настроят за излизане. Да се закуси, да се поиграе у дома, да се избере малка играчка, която да покажем на другите деца, да погледаме филче, да се погушкаме, и всичко да е спокойно. И същевременно пресметнато до минутата. Още от вечерта съм им говорила с подробности за сутрешния ритуал, как като станем ще последват първо, второ, трето, десето. Малкият тръгна на градина на 4 години с ентусиазъм, после взе да се дърпа, поговорихме, поизгладихме нещата, разбрах от  какво голямо значение е за него да носи раничка, за да се чувства голям, има вече раничка, тази сутрин още със ставането едва ли не си я сложи на гърба. Не мога също да отрека, че когато баткото е минавал през такъв период и в първата, и във втората си градина, съм се обаждала на учителките, те са потвърждавали, че всичко е наред, говорили са с него да не тревожи излишно мами, и това даваше много добър резултат. Но да ми плаче дете в продължение на месеци не мога да си представя! Сори, но тук няма баби и роднини, баща им излиза сутрин в 6.30, аз се оправям сама с двамата, няколко месеца такива сутрини и ще съм директно за нервно отделение.  Naughty
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.