В какво се изразява приятелството за Вас? Какво Вие бихте направили за приятел? Колко близо допускате приятелите си? Понякога наранявате ли най-близките си приятели... Колко важни са те, бихте ли могли без тях...
Конфигурацията приятели - семейство... съвместима ли е или трябва да има дистанция и да се изразява в ходене на гости, кино и т.н.
Мъжкото приятелство по-силно ли е от женското.... аз не мисля, че е така!
Темата ми хрумна заради честите разговори, които водя с половинката си и всеки от нас смята, че личните му приятели са по-добри, по-истински, по-ценни (тук има и малък конфликт, но не искам да акцентирам върху него)... и когато се обосновем ЗАЩО е така всеки изтъква различни неща, които според него са по-важни и значими.
Например според мъжа ми неговите са по-истински защото са от детството, но за мен е относителен кринерии, важно е да са "Стари приятели" - това гонори много щом връзката се е запазила във времето, но нима не може да имаш верен приятел, който познаваш не чак от детството, но показва искреност и знаеш, че можеш да му се довериш и да разчиташ на него... приятелите могат да дават съвети, но не да се бъркат в отношенията между двама души и ако са истински хора ако виждат, че навличат неприятности, понякога дори раздели, мисля че трябва да спрат, а най-добре е да са деликатни и да знаят до къде могат да се набъркват в нещата и смея да кажа, че моите са такива.
Аз споделям почти всичко с приятелити ми. Не са много, броят се на пръсти, но знам че истински, че са там, че ги има.
Вие какво мислите?
Конфигурацията приятели - семейство... съвместима ли е или трябва да има дистанция и да се изразява в ходене на гости, кино и т.н.
Мъжкото приятелство по-силно ли е от женското.... аз не мисля, че е така!
Темата ми хрумна заради честите разговори, които водя с половинката си и всеки от нас смята, че личните му приятели са по-добри, по-истински, по-ценни (тук има и малък конфликт, но не искам да акцентирам върху него)... и когато се обосновем ЗАЩО е така всеки изтъква различни неща, които според него са по-важни и значими.
Например според мъжа ми неговите са по-истински защото са от детството, но за мен е относителен кринерии, важно е да са "Стари приятели" - това гонори много щом връзката се е запазила във времето, но нима не може да имаш верен приятел, който познаваш не чак от детството, но показва искреност и знаеш, че можеш да му се довериш и да разчиташ на него... приятелите могат да дават съвети, но не да се бъркат в отношенията между двама души и ако са истински хора ако виждат, че навличат неприятности, понякога дори раздели, мисля че трябва да спрат, а най-добре е да са деликатни и да знаят до къде могат да се набъркват в нещата и смея да кажа, че моите са такива.
Аз споделям почти всичко с приятелити ми. Не са много, броят се на пръсти, но знам че истински, че са там, че ги има.
Вие какво мислите?
Наистина би било много тъжно,ако за теб е така...явно никога не си имала истински приятел! Искрено ти пожелавам да намериш такъв и тогава сигурно ще си на друго мнение!
Не мога да си представя живота си без нея 
За съжаление много рядко се срещат хора като нея и хора, на които можеш да разчиташ . Всеки е готов за пиене и ядене и за веселба, но когато имаш нужда от нещо, хората, които ще ти помогнат се броят на ръката " на невнимателен сругар " 
А приятелите са тези, с които си и в лошо и в добро, като в брака 
/
НЕ съм на това мнение, съдя по себе си и по моите приятелки между нас не съществува завист и никой не преценява другата според, това което облича и колко скъпо е то. Ние си допадаме с това, което сме а не с това, което носим. А това, кой какви обувки или чанта носи до известна степен е въпрос и на вкус. 
