Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Велико Търново

Мнения: 357
Като чета темата на  nana_cool за въпросите на мъниците и се чудя, аз какво ще обяснявам ние като си нямаме нито един татко? newsm78
Проблема е там, че БНД изобщо не иска да вижда детето и аз се чудя какво обяснение ще дам, когато дребосъка попита той защо няма татко? Или защо татко му не иска да го вижда?
Искам да е нещо, което да е достатъчно убедително за детето и в същото време да не оплювам баща му, макар че причини за това има доста. Мисля, мисля и до сега нищо не съм измислила! #Crazy
Ако имате идеи .....
  bouquet
Цитирай


Мнения: 2 868
Хм, аз като най-опитна да кажа:))
В другата тема написах как подхождам.... и нашия БНД не се е засилил да вижда дъщеря си всеки денм нито дори често...
Истината е, че хората са различни и това, което е нормално за мен, не е задължително да е нормално за друг.
Аз не мога да живея без да съм всеки ден с детето си, баща й може, това не го прави веднага лош човек.. това,че за мен родителството е най-важно не значи, че и за него трябва да е така. Така, че без да го оплюваш, обясняваш ей тази сложност на детето и казваш, че има такива хора, които не могат да обичат и така всеотдайно и да се грижат( както теб) и затова той няма да вижда баща си и да има връзка с него. Ако иска от теб ти търсиш бащата, ще обясниш, че това е трудно за теб,че има неща, които още му е трудно да разбере, но обещаваш като стане още малко по-голям да поговорите за тях. И че нямаш нищо против, когато порасне, ако иска да види баща си, да го потърсите).
В същност идеално можеш да приложиш нашата теза с двамата бащи (както казах и преди тя сама я измисли).. просто малко ще я модифицираш: Да,  има деца с по един  баща, има  деца с по двама, а и има и такива, които нямат, както има и деца, които си нямат никакви родители и живеят в дом. Това е защото  хората са различни (връщаш се в точка А, която вече е позната на детето) затова и семейставта на хората са различни. Вашето семейство се състои от : ....и тука му изброяваш себе си, него и всички роднини за които се сетиш и които детето обича). Важното е да  покажеш, че покрай него има много хора , които го обичат и на които може да разчита и да не се фиксирате върху тази конкретна липса.
Важното е тези, които образуват семейство да се обичат и да се грижат един за друг. Не използвай думи като " нормално" сем. понеже вашето като е без баща не е " ненормално",  а е просто различно/... и така в този дух.... ще се справиш сама ще видиш децата са много по-сензитивни понякога от възрастните:))
Цитирай


Мнения: 1 812
Моят син е на 6г.Не е виждал баща си от 4 години и изобщо не се сеща за него,бащата също не е сикал да го види през тези години.Аз живея с детето си при родителите ми и синът ми казва татко на моя баща.В началото се притеснихме от това,но му обяснихме ,че ние всички в къщи сме едно семейство ,а Иван/баща ми/ е нашият татко,който се грижи за нас.Т.е. той е таткото на семейството SmileВ този смисъл му обяснихме нещата и всичко за сега е нормално.Опитай нещо такова и ти,ако прецениш Peace
Цитирай

София

Мнения: 29 948
Аз бях в 1ви клас когато родителите ми се разведоха. Няколко години по-късно мама ми обясни защо именно баща ми не иска да ме вижда, не ме е лъгала. В началото може и да ми е било кофти и обидено, вече не помня. По-скоро обаче си задавах въпроса "защо" и бях учудена.
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Забелязвам, че децата приемат за нормално така както живеят. Дребната е свикнала, ча баща й идва през определено време и си отива. До сега не се е чудила защо не живее с нас, нито е искала да остава. Аз не чопля по темата с излишни обяснения и така. Мисля, че детето само показва какво е способно да разбере и удивително лесно да се адаптира! Но при мен някак и по-лесно и от факта, че тя се дели и от мен като ходи при родата-опозиция и засега всичко е точно. Не я впечатлява факта, че аз или баща й отсъстваме за някакво време. Сигурно и аз не съм супер перфектна майка, за която майчинството е всичко, ама всеки си е различен....
Цитирай

София, Света троица

Мнения: 351
    Аз пък живея с майка ми и брат ми. Тя знае, че той и е вуйчо и го нарича или "вуйчо" или по име.Той не се грижи за нея като баща, но почти всеки ден си седят двамата и си гледат телевизия,говорят си и си играят. Все ми се струва(макар, че не го искам) ,че тя ще олицетворява мъжа в семейството с него. И аз също се чудя какво и как ще и обяснявам, но определено не смятам да и казвам, че тя няма баща... защото тя си има, всеки има, просто той не живее с нас...Нашето семейство е мама,баба и вуйчо.
    Не знам защо ,но все ми се струва, че ще успее да разбере. И аз мисля, че след като порасне и започне да разбира повече ще си поговорим по-подробно и по-откровенно, но засега ще гледам да го опростя.
Цитирай


Мнения: 332
Здравейте момичета,и при нас е подобна ситуацията-живеем аз,детето,майка ми и баща ми.И тя казва на баща ми "татко".В началото и кавах че той е на мен татко,а на нея дядо,но сега я оставих да му казва както иска.Предимно е дядо,но като ме чуе аз да му казвам татко и тя започва.По ? за баща си....задава доста въпроси-къде е,защо неживее с нас,жащо има друга кака при него и защо играчките и и рибките и са при тати и каката ,а не при нас?Дори каза че иска мама ,тати ,тя и  рибките да са в другата къща.Душичката ми се скъса.Обесних и че тати живее на друга къща,защото необича мама.Тя веднага попита а "мен обича ли"?
Казах и че я обича.Не е доволна никога от отговора ми и казва-обича малко-не спи и папка при мен.Не и е хубаво,но мисля че посвикна.Разделени сме от 6 месеца.Лошото е че неотива при него със желание,а плаче или   гледа надолу и е сърдита.Понякода се радва /но това се е случило досега 3 пъти/.Мисля че истината е наи-доброто,обяснено по детски.
Цитирай

София

Мнения: 29 948
Като ви чета... като малка казвах, че имам 2ма татковци и 2 майки. Баба ми и дядо ми почти ме отгледаха, къде за по-кратко време, къде за по-дълго. Казвах на баба ми "мамо Мими", дядо ми пък е "Тате Ване". А, да, щях да забравя вуйчо ми. Та семейството ми е било това - мама, баба, дядо, и вуйчо.
Сега вече ми е много трудно да си кълча езика и да казвам "баща ми". Когато говорим с брат ми, доста често му изстрелвам "баща ти", "баба ти" и т.н. И после ми става малко кофти. Брат ми нищо не ми е казвал по въпроса. Да отбележа, че брат ми живее с баща ми и баба ми.
Цитирай

Scotland

Мнения: 1 856
 AnMary, имам една приятелка тук на която родителите са разведени от много години. Тя има брат който е доста по-голям от нея и е израснал при бащата, а тя при майката. Та тя ми е казвала, че като разговаря с брат си се изразява точно така: "баща ти" и "майка ми", и той съответно обратното.
« Последна редакция: вт, 27 юни 2006, 04:54 от nana_cool »
Цитирай

на село

Мнения: 56
Моята дъщеря е едва 2 год.,но ве4е говори доста добре и няколко пъти 'ме пита' за тати.Тя също няма тати,но като се събираме с други деца и татковци тя запо4на да пита по свой на4ин.Аз не знаех какво да й кажа,защото не бях подготвена и просто й казах,4е тя също има татко,но той е много дале4е и незнам кога ще се видят.Но смятам като порасне още малко да й кажа истината,защото сега е още малка и едва ли ще я разбере
« Последна редакция: вт, 27 юни 2006, 16:59 от didulinka »
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Моят бебок още нищо не разбира, но от няколко дни се е научил да вика "та-та" и не престанно го повтаря, с "та-та" заспива и с "та-та" се събужда и с една доволна усмивка...
Толкова сладичко го казва, че на моменти чак ми се плаче...
Не, ча ми липсва баща му, напротив. Но ми е тъжно, че детенцето няма да си има тати Sad
Е, оплаках се! Ако на някой му хрумва разумно обяснение, защо бащата е толкова близо и не идва дори да види детенце...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.