Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора
Здравейте:)
Започнах стаж в медия и ми е възложен да напиша репортаж относно старческите домове.
Темата се оказа доста интересна и противоречива тема...
Знам че вероятно повечето регистрирани потребители в този форум се вълнуват от съвсем други неща, но все пак - споделете какво мислите, какъв е вашия опит.
Смятате ли че е удачно да оставите свои възрастни близки на грижите на друг, при какви условия бихте го направили и какво ви спира?
Благодаря ви предварително:)
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
Бих го направила ако нямам физическата /здраве/ и финансовата възможност да дам това, от което си мисля, че имат нужда, а ще го получат в дома...и това би могло да стане единствено с тяхно съгласие...говоря по принцип..иначе и през ум не би ми минала подобна идея преди, а сега /когато татенцето ми почина - Бог да го прости/ като останах само с майче - никога Naughty
Цитирай


Мнения: 5 306
Не, не бих позволила да отидат в дом, още повече като знам в какви условия живеят. Все пак това са ми родителите, хората, които са ме родили, отгледали и дали всичко за мен. Мисля, че заслужават моите грижи. АКо нямам физическата възможност да ги гледам, бих наела някой, който да го прави.
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 Няма да се заричам с думите никога, но да изпратя родителите си в дом за стари хора просто противоречи на цялото ми разбиране за живота.
Да изпратя родителите си на такова място значи да унищожа някава част в мен и голяма част у тях. В една друга тема бях писала - надявам се никога да не ми се налага да вземам такова тежко решение - дали да пратя в такъв дом някой близък човек.
Цитирай

London, Sofia

Мнения: 8 914
надявам се никога да не ми се налага да вземам такова тежко решение - дали да пратя в такъв дом някой близък човек.
newsm10
Цитирай

София/Ямбол

Мнения: 686
Мисля, че никога не бех пратила родителите си в старчески дом, но виж за себе си натози етап и възраст от живота ми (26год) съм решила че когато стана да речем на 70 години ще постъпя в такъв дом, тайната ми надежда е че дотогава ще се оправи положението в България и старческита домове в мечтите ми ще бъдат просто едно хубаво място където се грижат за тебе а ти си прекарваш деня с други хора на твоята възраст и интереси, не пречиш на родните си и си там по собствено желание. Май не ти помогнах много, но просто така си представям живота си в таз възраст.
Цитирай

София

Мнения: 19 799
Всичко възможно бих направила това да не се случи.
Цитирай


Мнения: 474
Тъй като домовете в БГ са според мен последната мизерия, където човек би завършил живота си, изобщо не мога да си представя, че моите родители ще прекрачат прага на такова място.
Но имам 2 познати семейства, които изпратиха родителите си в домове.
Ако те интересува- мога да ти разкажа.  Но ако въпросът ти е само като анкета- директно отговарям- никога не бих допуснала родителите ми до дом. Ще направя всичко по силите си- жена за гледане и т.н. каквото се налага, недай си боже ако има болести...
Двете със сестра ми сме длъжни да осигурим спокойни старини на нашите, така както те са ни изгледали нас, та и децата ни гледат.

Цитирай

на село

Мнения: 1 851
Дядото на съпруга ми е в такъв дом, пада се баща на свекърва ми, самичък е и сам взе решение да отиде там и се чувства добре. Домът е в Хасково на Кенана и доста приличен.
Има 3 дъщери, свекърва ми е най -голяма, но и друг път съм писала, че е онкоболна и ние се грижим за нея, така че тя няма физическа възможност да поеме и него. За другите му дъщери - незнам, но все пак той реши, че иска да е там.
Колкото до мен не се заричам, но дано не ми се налата да вземам това решение за майка ми, макар, че за себе си нямам нищо против след време, ако се наложи вместо да съм в тежест на децата да отида в такъв дом, а там бих се чувствала много по -добре сред връстници, отколкото да се чуди някой зет какво да ме прави  Mr. Green.
Цитирай

Италия

Мнения: 5 474
надявам се никога да не ми се налага да вземам такова тежко решение - дали да пратя в такъв дом някой близък човек.
newsm10

 Peace
Цитирай


Мнения: 1 365
Мдам, в Кенанския старчески дом какви любовни истории имаше In Love..... легенди се носеха. Иначе баба ми, която е на 80 години (не живее в дом) казва "Ами децата как ги пращат на градина да се грижат за тях, когато родителите са заети, същото е......". Зависи как приемаш нещата. Но не дай Боже на мен да се наложи да вземам такова решение за съдбата на друг!
Цитирай

на село

Мнения: 1 851
Мдам, в Кенанския старчески дом какви любовни истории имаше In Love..... легенди се носеха.

Абе той нашия дядо малко любовчия си пада, има си някаква приятелка там,
то  затова толкова му харесва   Mr. Green.
Всеки има нужда от компания !
Прощавайте беше малко офф от темата  Hug.

Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759


Според мен отговорът дали да "изпратиш" един възрастен човек в дом за стари хора е в състоянието на този стар човек.Да помагаш със средства за препитание е едно,но да оказваш специализирана,квалифицирана медицинска помощ-съвсем друго.Не всеки има уменията и силите да бъде медицинска сестра 24 часа на ден.Ако старият човек има диабет,парконсон,склероза,деменция,не може да се движи,то според мен е по-добре някой,който знае как да се грижи за него да го обслужва.А и старите хора се чувстват много по-добре в компанията на себеподобни, с които имат общи интереси,внуците-тийнейджъри с надут до дупка касетофон,както и децата,които са все на работа не могатда им дадат тази социална необходимост.

Баба ми почина на 61 година.Имаше тежък диабет и последните 10 години от живота си беше съвсем ослепяла.Всички деца бяхме насила научени да и поставяме инсулинови инжекции ( става дума за 6-15 годишни деца).Непрекъснато трябваше да внимаваме кое къде оставяме,за да не се спъне.Щото ако това се случи, тя изпадаше в истерия,че нарочно искаме да падне и да си счупи някоя кост.Много беше изнервящо,напрегнато,тежко да виждаш любимата си баба в ярост( от болестта).Самата тя също усещаше,че е в тежест на близките си, но нямаше как да се справя сама.

Веднъж при мойта лична лекарка се засякох с една баба на 76 години, която беше възмутена,че дъщеря и,която няпълно беше поела издръжката и и купуваше всеки месец лекарства за по 300 лв на месец,не иска да си напусне работата,за да се грижи за нея.Като я попитах дали щерка и има деца,бабата ми каза- да, има две,ама аз съм и майка,как така няма да се грижи за мен.Беше изпълнена с ревност към внуците си и страх,че ще умре.Нима ние всички някой ден няма да умрем?


В момента живея в чужбина.Имах езиков стаж в един старчески дом.Няма да коментирам стандарта на старите хора тук, не е това темата.Само ще кажа,че никой от тях не очаква децата му да си зарежат техните деца и да им прислугват по цял ден.Възрастните хора не си оставят апартаментите на децата срещу гледане.Когато остареят толкова,че не са в състояние да се грижат за себе си,продават ги и с парите си плащат старините-напълно спокойно.А близките могат да ги посещават винаги, когато имат време и желание.Когато казах на свекърва ми,че в Бг старите хора очакват децата да се грижат за тях, тя беше малко притеснена-ама как така вие няма да имате никакъв ваш живот,ако трябва да ми готвите и да ми сменяте подлогата всеки ден.Тя си е предвидила с какви пари ще плаща на специалист по грижи за възрастни хора,който е обучен не само да ги обслужва, но и да ги забавлява,да им чете, да има търпение и за това да му се плаща заплата.
Според мен традицията мама и татко да ти оставят апартамента с надеждата,че ще ги гледа я добра снаха, я благ зет е голяяяяяяма илюзия.В повечето случаи,особено ако децата на старите са две или повече,ощетеното материално дете няма и да ги погледне,а другото ( или добрата половинка)ще се чуди как по-бързо да се отърве от старците.
Все пак колкото и добри да са били тези хора като родители,чуждия човек няма как да знае това,а с възрастта хората стават неприятни,досадни,неинтересни и винаги съвместното съжителство с възрастни родители води до някакви скрити конфликти между младите съпрузи.
Може да изглежда " нечовешко" за някои от вас, но според мен спазването на дистанция в този случай е изключително здравословно и полезно за двете страни.Стига да нямат материални общи интереси,винаги има разумно решение.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 179
Баба ми(майка на баща ми) беше в частен старчески дом в Банкя.Тя беше лежащо болна и просто се нуждаеше от непрекъснати медицински грижи,които тогава никой от нас не можеше да и предостави.Всъщност нейното пребиваване там го решиха баща ми и чичо ми,с които  не поддържам връзка.Тя почина в дома.Понякога си мисля дали сме можели по друг начин да постъпим спрямо нея.Обаче и баща ми и чичо ми имат втори  бракове(жените им не биха я гледали),продадоха и апартамента в Бургас и я убедиха да постъпив дома.Аз  живея в Пловдив и научих впоследствие,че е там.Понякога ми идват едни самообвинения,че не опитах да я взема.Но ние живеем в къщата на свекърва ми,пък и тогава нямах средства да наема медицинска сестра за нея...не знам.Само веднъж я видях в дома преди да почине,не искаше да стои там, имаше налудни мисли,не се хранеше...Персоналът ни уверяваше ,че е много добре...
Цитирай

София

Мнения: 895
отговорих ти на лични! Успех в писането!!! Hug Ако имаш въпроси- пиши ми. Надявам се, че мога да ти бъда полезна- колежки сме.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора