Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора

София

Мнения: 29
Мами, моля помогнете сина ми е на1г.и9м. и немога да го накарам да седи на гърне.Понякога казва, че има аки, но постфактум.Дайте ми съвет, че вече почвам да се притеснявам.Благодаря!!
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Раничко е да се притесняваш:)

Спокойно...няма ненаучило се дете. Не го насилвай, защото ще го откажеш от идеята. Подходи внимателно...покажи му тоалетната..купи му детска чиния с пате (примерно)..нещо което да му е интересно, хвали го, когато свърши нещо и най-важното - не се панирай за такива неща:)

Ще му дойде времето и сам ще поиска да е "току големите"   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 7 065
И Калина не иска да сяда на гърне, но проявява интерес към тоалетната. Купихме й детска седалка и седи с громно удоволствие. Пробвай.
Цитирай

USA

Мнения: 7 091
Мами, моля помогнете сина ми е на1г.и9м. и немога да го накарам да седи на гърне.Понякога казва, че има аки, но постфактум.Дайте ми съвет, че вече почвам да се притеснявам.Благодаря!!

Ами явно детето просто още не е готово. Защо трябва да го насилваш? Колкото повече се "фокусираш" над това, толкова повече детето започва да се притеснява и това не влияе благоприятно на целия процес.
Води го с теб в тоалетната,обяснявай кое, защо и как, после купете седалка за тоалетна ( като големите Wink ), моя съвет е да вземете и гърне и да оставите детето само да си избере " от опит" кое точно да използва.
Моя син сам седна на седалка като беше на 1. 9 месеца, защото искаше да "пишка като мама и тати". След това имахме пътуване, и не съм насилвала да махам памперсите. Той още си ги мокреше и беше ясно, че не може да зацепи как точно да стиска. Преди 7 месеца започна редовно да ползва тоалетната да ака и точно преди 3 месеца започна редовно да ползва тоалетната +гърнето за пишкане ( сам при това, само си отиваше  без напомняне, сам събува памперса, сам си изхвърля после пишаното). В момента, когато спря да мокри изобщо памперсите му сложих гащи( това беше преди 2 седмици). Трябваха му 24 часа за да разбере, че в тези гащи не се пишка. След тези 4 чифта мокри гащи не  е мокрил въобще. Нито навън, нито в къщи. Пиша си сам, гърнето му е на достъпно място и сам се обслужва. Когато иска да ака само ме вика да го измия и това е.
Нямаше стрес за него, нито за нас.
Остави детето само да ти покаже кога е готово. Както каза Реза по-горе, няма никой ненаучен.
Цитирай

Плевен

Мнения: 57
Аз се справих с проблема като взех пеещо гърне. Дребния умира от кеф като пишка или ака и чуе музика. Даже си ръкопляска сам, че е извършил велико геройство Mr. Green. Все още сме с памперс когато ходим на разходка, но вкъщи правя опити да го махам.( Е сменям понякога напикани гащи, но смятам, че това са рисковете на професията  Laughing)
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 605
Няма място за притеснения  Smile Просто явно още му е рано. Изчакай още месец-два и  опитай пак. Голямата ни дъщеря се научи на 1г. 11м. за 1-2 дни без никакви проблеми /като преди това съм я слагала 2 пъти на гърне, а тя пищеше от страх/.
Цитирай

най-шареното място

Мнения: 7 781
Нормално е даже да не иска - ново, странно и прекъсва игри и забавляния нещо искаш.
Единствената причина да го насърчаваш повечко е, че е мъж и не е хубаво по големите жеги да е с памперс.
Може да ходи по голо дупе или  да сяда редовно и да си играете, да измислите игра с гърнето и полека ще свикне, а когато дойде момента да е готово детето, ще рабереш веднага и съвсем изведнъж Smile
Цитирай

vidin

Мнения: 2 910
Дъщеря ми преди 10 дена, след като я попитах, дали иска да се изпишка в гърнето, отиде сама, свали си гащите и се изпишка, което за мен беше неочаквано, тъй като месец преди това започнах да я слагам на гърне. Тя седеше в него, но не искаше да върши работа, стискаше се нарочно и само чакаше да й сложа памперса. Тогава се отказах, реших, че все още не е дошъл момента и се оказа точно така. С акото се справихме няколко дена по-късно, пишкаше в гърнето, но не искаше да ака и един обяд, явно не е могла да изчака да й сложа памперса, свърши и тази работа в гърнето. Само каза "ето го" и започна да си пляска. От тогава слагам памперс само, докато спи.
Наистина детето все още не е готово, опитай пак след 1м. ,но дори и тогава да не стане не се отчайвай. Марти е на 2г. и 3м. и чак сега постигнахме резултат.
Цитирай


Мнения: 6 395

момченцата много лесно се научават да седят на гърне   Wink Mr. Green 35
ами момиченцатата  newsm78 Mr. Green

хеххехе това е майтап  Mr. Green
и аз имам същия проблем с моята муха  Tired
От два дена обаче аз сядам на тоалетната, тя до мен на гърнето и гледаме разни мой списания... има ефект 1.-2.мин... но работа никаква не върши  Crazy
Цитирай

София

Мнения: 6 733
Ваче беше пуснала много интересна извадка от книга в "Нашите деца" по темата.Ще потърся и ще ти я пусна тук  Hug
Цитирай

София

Мнения: 6 733
[Детето ще се научи да не ака в гащите или памперса когато е готово физиологично. Не се заблуждавай, че ще стане с обяснения и още по-малко с пляскане... Аз също много бях ербап за това гърне, ама истината е, че детето се научава физиологично да се сдържа и то не по свое или на родителите желание и натиск...
Ето ти цитат от любимия д-р Додсън

Как да приучим детето към чистрта
Това обучение, поне в нашата цивилизация, се извършва през първото юношество. Нека най-напред посочим някои основни психологически дадености. Преди всичко факт е, че никоя майка не може да научи детето си да не се напишква и нааква, преди то да се съгласи на това. Можете стотици пъти да го слагате на гърне, ако не е готово да придобие съответните навици, няма да го принудите въпреки всички ласки и опити за сплашване.
Второ, кое кара детето да се раздели със стария начин на безгрижно отделяне и да възприеме тази необичайна и странна техника за освобождаване от отпадъците? Едно-единст-вено нещо - обичта и вниманието, с които го възнаграждавате за това, че е усвоило новия процес. Но то ще желае
обичта и вниманието ви само ако поначало сте близки с него. Ако отношенията ви са трудни, няма да ви е лесно да му създадете нови навици.                         
Трето, ако започнете обучението преди нервно-мускулна-та система на детето да се е развила достатъчно, за да контролира сфинктерите му, или ако настоявате прекалено рано да сяда на гърне, на него ще му се стори, че сте твърде взискателни. Ще се почувства объркано, обезсърчено, травма-тизирано. Затова подчертавах в предишните глави, че не бива да приучвате детето към чистота, преди да е навършило две години.
Четвърта забележка: за много родители изхождането в гърне изглежда просто. Но то е такова само в съзнанието им; за двегодишното дете това е твърде сложен процес. Когато масите, придвижващи се в червата, упражнят натиск върху ректума, ректалните мускули се разхлабват и ги пропускат. За да не се наака, детето трябва да извика родителите си, да отиде до тоалетната, да си свали гащичките и да седне на гърнето, като през цялото време потиска мощния рефлекс за изхвърляне на ректалните си мускули. Ако не е в състояние само да извърши всички тези дейности, то не е усвоило истински новия навик.
Виждате ли сега колко е трудна цялата работа за двегодишно дете? Ако родителите го наказват или прилагат друг вид принуда заради „грешките" или „инцидентите", детето ще изживее дълбока травма - родителската несръчностможе да предизвика у него страх, гняв, недоверие, блокиране.
Как тогава да постъпите?
Преди всичко нека правим разлика между черво и пикочен мехур. Механизмите им на отделяне са различни, затова и подходът трябва да е различен. Обикновено най-напред се тренира червото. Да започнем от него.
В безкрайната си мъдрост на зрели люде много родители изчисляват часа, в който да поставят хлапето на гърнето и да проверят дали пък няма да предизвика раздвижване на червата му. Това средство им изглежда толкова логично, че дори не забелязват колко е нелепо. Може би ще схванете по-добре, ако ви опиша следната ситуация: представете си, че в този момент, докато четете, някакъв триметров гигант вне-запно ви вдигне, отнесе ви в тоалетната и ви постави на се-далката, като ви заяви със.силен и нетърпящ възражение глас: „Време е да се изходите." Представете си също, че ви принуди да седите там пет или десет минути. Каква ще е реакцията ви? Същата като да детето ви при сходни обстоя-телства. Смешно сравнение, ще кажете. Размислете и npe-ценете дали много родители не се отнасят с презрение към биологическите нужди на децата си, като действат като триметровия гигант.
Преди доста време в своята класическа книга за отглеж-дането на децата „Бебетата са човешки същества" д-р Ан-дерсън Олдрич и съпругата му Мери Олдрич описаха един много по-задоволителен метод, по който да се приучи дете-то да контролира червата си.
Тренингът, на който го подлагаме обикновено, не държи сметка за една от най-фундаменталните способности на бебето - физиологичния процес на контрол върху червата. Когато не успеем да синхронизираме методите ни на обучение с естествените му усилия за изхвърляне, ние пропускаме най-добрця си шанс. физиологическият процес на чревните движения може да се обясни с няколко думи... Както при всяка друга жизнена дейност на тялото нищо не е оставено-на случайността. Бебето извършва чревно движение, като се подчинява на ясни правила, които се проявяват автоматично в дебелото черво... Едно доста поразително физиологично събитие, което са нарича движение на чревните маси, се повтаря през няколко часа. Съдържание на дебелото черво се разделя на удължени маси, подобни на кремвирши, които с учудваща скорост се спускат към ректума. Така оказаният натиск върху ректума предизвиква съкращаване на коремните мускули и отпускане на ректалните. В този именно момент, а не в някакъв произволно избран от нас час настъпва чревно движение у всички бебе-
та, на които сме позволили свободно да прилагат автоматичния контрол. Движението на чревните маси изглежда мъчително за бебето, то се гърчи, прави големи усилия, докато накрая се облекчи... Не минава много време и ето че „обучението", на което подлагаме детето, подкопава целия този прекрасен механизъм. Поставяме бебето на гърне-то и го чакаме да се изходи. Рядко се съобразяваме с неговия избор на часа. Напротив, очакваме да изпълни желанието ни в мига, който ни изглежда най-подходящ за ритъма му на живот, за предпочитане след закуска. Не отчитаме факта, че бебето си има собствен механизъм за задвижване на чревните маси. В случай на отказ бързо настъпва конфликт между бебето и майката и шансовете наистина да го научим на нещо се отдалечават все повече* Вредно е за здравето да не се държи сметка за движението на чревните маси като сила, даваща начален тласък на ритъма на изхвърляне, защото когато достатъчно дълго се пренебрегва една естествена дейност, тя има тенденцията напълно да изчезва. Точно това става с повечето запечени деца - вътрешният им стимул или напълно е изчезнал» или е бил пренебрегван толкова дълго, че вече не може да се разтълкува като автоматичен повик за отиване до тоалетната,
Да не се съобразяваме с личния механизъм на задвижване е грешка, която често има тежки последствия за психологическото развитие на детето. То ще си помисли, че от него се очаква да изпита нещо (желание да се изходи), което всъщност не изпитва, защото движението на чревните маси не е започнало. Това постепенно ще подкопае доверието му в себе хи. То ще си каже: „Може би в крайна сметка аз не мога да преценя какво става в мен. Мама сякаш ми съобщава, че ми се ходи по нужда, след като ме слага на това гърне. Обаче аз нямам такова впечатление!" Или пък ще си помисли, че прекалявате и че абсолютно не го разбирате.
В зависимост от степента на агресивност на майката и от характера - по-кротък или по-бунтовен - на детето, цялата работа може да доведе до какви ли не нежелателни психологически реакции. Кроткото дете ще се бои, че ако не по- тисне дълбоките си биологически и чревни усещания, ще го накажат. Ще се опита с всички сили да се хареса, но ще си плати за това - отказът от личните вътрешни усещания ще разруши дорерието му в себе си.
Възможно е също детето лесно да усвои навика да се изхожда пОд час, но да пренесе фрустрацията и конфликтите си в други области. Тогава то внезапно става стеснително и боязливо или започва да сънува кошмари. Може и да стане злоядо или пък опърничаво и враждебно, а майката да се хвали пред съседките си, че лесно е научила детето си да не се нааква, и да не вижда никаква връзка между това обучение и другите, внезапно възникнали проблеми.
Случва се детето да не е толкова кротко. Да е дете-бун-тар. То изведнъж забелязва, че да накара червата си да действат по определен начин е най-важното нещо, което може да направи за вас. Ако го изпълни точно както искате вие, се превръща във ваш господар, тъй като притежава властта да ви задоволява. А ако не се изходи когато и където сте наредили, открива, че може да ви гневи. Иначе казано, научава се да ви манипулира. И това е началото на военните действия. Детето ви си е създало умствена схема на бунт, която най-вероятно ще се разпростре и над други аспекти от живота му и ще причини и на двама ви много неприятности.
Всички тези нежелателни реакции могат да бъдат избегнати. Достатъчно е да уважите биологическия сигнал, който подсказва на детето ви, че трябва да се изходи.
Нека сега бъдем по-конкретни и да кажем как именно трябва да постъпите, когато детето ви е станало на две години и сте решили да го слагате на гърне. Най-напред го научете на думите, които показват какво всъщност става. Ако започнете тренинга на около две години, това не би трябвало да представлява проблем. Видите ли го да се напъва и да прави усилия, произнесете, без да настоявате: „Джими ака." След като чуе няколко пъти тази фраза, то ще има ясна пред-
става какво прави. Скоро само ще ви заяви: „Мамо, аз акам." Когато стигне дотук, можете да преминете към следващия етап.
Използвайте гърне вместо детска седалка към тоалетната чиния. По няколко причини: първо, защото детето може да седне на гърнето без чужда помощ. Освен това децата често се боят от високата тоалетна чиния и .от шума на пуснатата вода. Няколко седмици преди да започнете операцията „чисто бебе", поставете гърнето му в банята до тоалетната чиния, но още нето учете да си служи с него. Нека просто да свикне с предмета и да се чувства уютно в присъствието му. Позволете му да го изследва, да сяда отгоре му и да става.
Когато сте наистина готови да го учите, посочете му гърнето и му кажете, че е достатъчно голямо, за да седне отгоре му и да прави като възрастните. Децата обичат да имитират родителите си и по-големите деца. Родителите Прекалено се тревожат за тези функции и рядко се сещат да използват инстинкта за подражание, когато стигнат до този етап. Много ще помогнете на детето си, ако съумеете без притеснение да му покажете как вие или съпруга ви сядате и се изхождате.
От голяма полза ще ви бъде и по-голямото ви дете. Малките обичат да подражават на по-големите във всичко. Ходенето до тоалетната не е изключение.
Щом го научите къде и как да се изхожда, кажете му, че вече е пораснало и няма нужда да носи пелени. Обуйте му гащички за опит и го оставете да се оправя само. Ако е достатъчно узряло, за да го стори, поставете гащички в някое достъпно за него чекмедже или на нисък рафт. По този начин то ще може само да си ги сменя.
Тъй като го привиквате към нещо ново, спомнете си, че наказанията винаги пречат на обучението.
Когато искате да научите детето си да не се нааква, всяко наказание е вредно. Необходимо е не друго, а движението на биологическата маса в червата му да бъде за детето сигналът, оповестяващ, че трябва да отиде до тоалетната. Тогава следва да подкрепите успехите му с поздравления и нежност и да се правите, че не забелязвате провалите му.
Добра идея е да оставяте понякога детето да ползва тоа-летната на големите, както и да се изхожда при условия, различни от домашните. Ще разберете колко е важно да се разнообразяват условията, като ви разкажа какво ми се случи по време на едно пътуване с автомобил. Движехме се, когато тригодишният ми син внезапно обяви с нотки на спешност в гласа, че му се ходи до тоалетната. За беда най-близката бензиностанция беше на десет километра оттам. Затова спрях колата и го заведох в храстите край пътя. „Не, извика той, тук няма тоалетна!" Чувстваше се много нещастен и неохотно си свърши работата. Така че не оставяйте детето си дотолкова да свиква с познатото, че да изпитва затруднения, когато ситуацията се промени.
Важно е също да изчакате детето си да излезе от тоалетната, преди да изхвърлите съдържанието на гърнето. Някои чувствителни деца с все още примитивно въображение могат да видят в клозетната чиния страшна и шумна машина, в която нещата изчезват, и да се уплашат. За възрастните това, разбира се, е напълно нелогична представа. Но спомнете си, че децата мислят различно от нас.
Дори ако детето ви не се страхува от тоалетната, фактът, че изпразвате вътре гърнето му, може да го притесни. То схваща изпражненията си като част от тялото си и ги уважава. В края на краищата и вие сте им придавали голямо значение и сте му го показвали. При положение, че сяда на гърнето, за да ви достави удоволствие, това действие има за него същия смисъл като жеста на по-голямо дете, което подарява нещо на обичано от него същество. След като ви прави този подарък от обич, може да му се стори странно, че го изхвърляте в клозета. Изчакайте го да излезе, преди да се отървете от „подаръка".
Тренираме на пикочния мехур
Контролирането на пикочния мехур е по-трудно от това на червата. Поради което изисква повече време. Причините са няколко. На първо място физическите усещания, които сигнализират на детето, че има нужда да се изпишка, не са тол-
кова ясни, колкото чревните движения. Второ, у детето, поне в началото, уринирането е автоматичен рефлекс, задвижван от напрежението в пикочния мехур. Докато при дефекация-та формираните вследствие на чревната дейност изпражнения трябва да се изхвърлят с известно усилие. С други думи за детето е по-лесно да направи нещо, отколкото да попречи на нещо да се случи.
Контролирането на пикочния мехур има два аспекта: контролиране по време на бодърстване и контролиране насън. Обикновено първото изпреварва второто. Д-р Гезел е забелязал, че усвояването на първия вид контрол се осъществява на три етапа. Най-напред детето осъзнава, че се е напиш-кало. После разбира, че в момента се напишква и го съобщава. Още по-късно предварително се сеща, че ще се на-пишка. Преди да започнете да го учите, можете да му помогнете да ви осведомява за етапите с думи. Когато го пре-обувате, кажете му: „Били се е напйшкал, ето виж." Ако имате по-голямо дете, използвайте склонността към подражание на по-малкото. Позволете му да наблюдава как по-голямото уринира и кажете: „Томи сега пишка, гледай." Бащата също може да е от полза за момченцето, като му покаже как уринира прав. Ако тези предложения ви притесняват, не използвайте подражанието като метод.
Когато наистина сте готови да учите детето си да не се напищква, доверете се на биологическия знак, сочещ, че му се уринира - пълния мехур. Обуйте му гащички и му кажете, че е вече голямо и може да се изпишка в гърнето си. Ако е момче, то би могло да поиска да пишка като татко в тоалетната. В този случай ви е нужно само едно стъпало, което да му позволи да достигне чинията.
Някои книги за отглеждането на деца създават впечатление, че и момчетата, и момичетата отначало уринират седнали. Това не е никак естествено за момченцето и най-често се дължи на обстоятелството, че обучението се извършва от майката. Много по-естествено е то да се научи да уринира право като татко или по-големите братчета. А ако пък момиченцето ви иска да уринира право, позволете му, докато си даде сметка, че при него не се получава.
Научете детето си на някоя проста дума на неговото ниво за да обозначите биологическите му функции. Думата „пиш" е лесна за произнасяне. Тя е и най-разпространената. „Уринирам" е no-скоро неразбираем и мъчен термин. „Мокро" е също проста дума. Но каквато и дума да изберете, избягвайте сложните изрази, които някои родители използват от прекалено целомъдрие.
И в този случай е добре да се научи детето да се облекчава на различни места. Включително навън, за да не свиква само с едно помещение и с определени условия.
Контролирането на мехура по време на сън е процес, който протича по:бавно и с известни колебания, преди да се утвърди окончателно. Не се надявайте на бърз напредък. Поздравявайте детето за успехите му и дискретно премълчавайте неудачите. Дори когато е придобило добър общ контрол над пикочните си функции, то може да се изпусне, ако например е погълнато от играта или е много уморено.
Нощният контрол може да се постигне само ако са изпълнени две условия. Преди всичко детето следва вече да умее да се контролира през деня. Освен това трябва да се е научило да не разхлабва сфинктерите си, докато спи. Естествено нощното контролиране ще е по-трудно и ще изисква повече време от дневното. Какво да направите, за да го насърчите? Нищо. Абсолютно нищо. Естественото развитие на мехура, както и фактът, че детето го контролира през деня и знае, че урината отива в тоалетната, рано или късно ще разрешат проблема.
Когато детето ви се събуди посред нощ напишкано, задоволете се да смените чаршафчето, без да коментирате. Кажете само: „Другия път ще си ми сухо през цялата нощ", или „Може би другия път ще се събудиш навреме, за да отидем до тоалетната".
Дете, приучено да контролира червата си и през деня мехура си по описаните в тази книга методи от спокойна майка ей така, между другото, не би трябвало да има проблеми с нощния контрол. Те ще се появят само ако е било насилвано да не се напишква денем и преувеличава значението на задачата. Тогава то по-трудно ще се контролира през нощ-
та. Или пък ще се раздразни, че упражняват натиск върху него, и несъзнателно ще се освобождава от своята враждебност към родителите, като се напишква нощем, когато може безопасно да отклони отговорността за действието си. Аб: солютно задължително е родителите да приемат, че детето не се напишква нарочно. Та нали спи, когато прави това! Никога не бива да се наказва дете, което се напишква в леглото.
Някои твърде редки случаи на нощно напикаване се дължат на физически причини. Те са ясни, защото имат и други симптоми, като например невъзможност за контролиране и през деня, които позволяват на лекаря да забележи аномалията. Но в огромното мнозинство от случаите детето се напишква заради понасяното психологическо напрежение. Ако продължава да го прави и след като навърши пет години, на всяка цена се въздържайте от употреба на различни бабешки лекове, които повечето родители за беда използват - без успех, разбира се (родителите, сблъскали се с този проблем, вършат най-странни неща). Та ако детето ви все още се напишква на петгодишна възраст, не се опитвайте сами да намерите разрешението, обърнете се към специалист.
Но да продължим. Можете да покажете на детето си пътя към тоалетната, но не можете да го накарате да ходи там, преди да е готово за това. Да предположим, че още не е готово. Че са минали десетина дни и усилията ви са останали напразни. Добре е да признаете, че му е още рано. Върнете се към пелените и изчакайте няколко месеца, преди да опитате отново. С най-големия ни син започнахме, когато беше на две години. След една седмица стана ясно, че в този момент той няма никакво желание да се научи да се контролира. Вместо да влизаме в конфликт, ние се върнахме към пелените и възобновихме опитите след шест месеца. Със същия резултат. Не беше готов. Още веднъж пробвахме месец преди да навърши три години. И тогава за три седмици той овладя и червата, и мехура си. И с по-малкия започнахме на Две години. Безуспешно. Хайде пак пелени. Когато след шест месеца опитахме отново, всичко се уреди за три седмици.
Какво мисли майката за проблема с чистотата
Да видим сега какво изпитва майката, когато се опитва да приучи детето си към чистота (много книги за отглеждането на децата пренебрегват този въпрос) и е решила за тази цел да приложи описаните в тази книга методи. Часът на истината е ударил: тя решава да се откаже от пелените. Какво става? Може би нищо добро през първия и следващите дни. Детето цапа по няколко чифта гащички дневно и това е единственият резултат от цялата акция! Какво си мисли майката? Обикновено тя е объркана, чувства се несръчна и си казва: „Изглеждаше толкова лесно в книгата! Явно аз не се справям, не съм добра майка. Може би не ме бива за тия неща?"
Естествено и нормално е да има такова впечатление, особено с първото си дете. То ще й помогне да си спомни, че за да се научи детето да сяда на гърне, най-важното .е не това, което тя като майка може да направи, а дали то е разположено да възприеме новата техника. Ако не е узряло за нея, ще я отхвърли. Нека също не забравя, че когато овладяваме нова техника, ние правим грешки и си взимаме поука от тях. Обучението на детето минава по същите пътища. Вашето дете често ще греши и ще му е нужно време, докато усвои уроците ви.
Досега обсъждахме онова, което майката може да направи в тази област, тоест ставаше дума за действията й. Сега бих искал да поговорим за нещо, което е неподвластно на контрола й - вътрешното й впечатление, усещанията й. Трябва откровено да признаем, че възрастните и малките деца нямат еднаква представа за човешките отпадъци. Хлапето ни най-малко не се смущава от нааканата пелена. То може дори да харесва миризмата на акото си, да му е приятно да го докосва. Повечето майки обаче не споделят този ентусиазъм. За детето-изпражненията са само интересен вид „кафява глина". То съвършено спокойно може да ги размаже като всяко друго вещество. Дори ще бъде особено гордо, тъй като ги е произвело самолично.
Естествено, желателно e да се научи детето да пуска кафявата глина в тоалетната чиния, а не да сътворява от нея произведения на изкуството. Но в рамките-на възможното по-добре е да не му налагаме да изпитва погнуса. Макар че няма да ни е лесно, тъй като на самите нас са ни внушавали отвращение към изпражненията и урината, когато сме били на неговата възраст. Подсъзнанието ни не е забравило това време.
Затова майките се държат различно, когато почистват нааканото си дете или когато го къпят например. В първия случай те правят отвратена физиономия и дори използват изрази като: „Ах, колко лошо миришат тези пелени!" или: „Бебето мирише на лошо" или пък: „Мръсно бебе!"
Ако майката предаде своята погнуса на детето си, то ще се усеща „мръсно" или „лошо", задето е изхвърлило отпадъците от тялото си, а това понякога има Катастрофално отражение върху по-сетнешното му сексуално развитие. Поради факта, че органите на отделянето са в непосредствена близост с половите органи, отношението към едните може за съжаление да се разпростре и над другите. Така детето скоро ще започне да мисли, че всички органи, разположени „долу" или „там", са лоши и противни. А срамът и отвращението са способни да спънат или направо да възпрат развитието на здраво отношение към половите функции,
Майката не е в състояние да контролира дълбоките си чувства, когато преповива или почиства нааканото бебе. Но ако я е гнус, тя трябва доколкото е възможно да не го показва. Правилното поведение е да си дава вид, че смята тези неща за нормални, за съвсем обикновени. Стига да успее.
Разгледах въпроса с чистотата много подробно, защото в моята повече от двайсетгодишна медицинска практика неведнъж съм бивал поразен от това до каква степен родителите забъркват и усложняват по невъобразим начин нещо, свеждащо се до обучението на детето в нова техника. Ако не бързате, ако започнете тренинга спокойно, без да ви личи, че му придавате особено значение, ако уважавате биологичните сигнали, сочещи, че детето ви има нужда да си изпразни червата или мехура, то ще се научи да се контролира лесно и без психологически проблеми.


Дълго е, но полезно  Very Happy

Ето и два линка към подобни теми :
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=13847.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28530.0
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 047
Честно казано и аз имах период, в който се притеснявах за приучаването към гарнето, но вече ми мина  Mr. Green Моят син знае какво се прави като го сложа на гарнето още отдавна, но до скоро нямаше желание да си казва. От скоро махнахме памперса през деня и естествено има случаи на авария, но поне като е свършил работа съобщава "коки моко" ... Е, мама пере повече дрешки, но и това ще премине. И наистина, ако детето не е готово, то просто не схваща за какво става дума. Миналото лято също пробвах да му махна памперса, но той си ходеше мокър, без изобщо да му прави впечатление ...  Flutter
Е, сега постепенно ще стигнем до успех, надявам се ...

P.S. Не се поддавайте на забележките на разми баби, майки, лели и прочие жени с опит в тая деликатна тема - следвайте инстинкта си на майки и наблюдавайте детето - то само си показва ... Laughing
Цитирай

New Zealand

Мнения: 5 184
Ние запо4нахме с опитите за приу4ване към гърнето след втория рожден ден.
Цитирай


Мнения: 26 181
Аз въобще не се притеснявам, пробвах- не става, значи й е рано, след 2-та годинка ще опитам пак  Peace
Цитирай

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!

Мнения: 6 015
Я не се притеснявай излишно! Има време и на гърне да се научите да ходите. Ако нямате проблеми с подсичане и тн. няма смисъл да насилваш детенцето. То като е готово само ще си покаже.  Peace
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 19 отговора