Щом толкова много те обича - да си поеме задълженията, но не от утре, а от днес.
- Публикувана: 17 юни 2006, 14:54 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2006, 13:19 ч.
момичета,страхотни сте!благодаря ви!
БЪДИ СИЛНА!!!Не му позволявай емоционално да те изнудва !!!
УСПЕХ !!!
Кураж и от мен!Мисли за себе си..понякога егоизма е полезен и за теб и за детето ти!
Щом толкова много те обича - да си поеме задълженията, но не от утре, а от днес.
БЪДИ СИЛНА!!!Не му позволявай емоционално да те изнудва !!!
УСПЕХ !!!
Кураж и от мен!Мисли за себе си..понякога егоизма е полезен и за теб и за детето ти!
Точно там е проблема.Докато бяхме заедно,аз бях и мъжа,и жената,поемах всички отговорности и задължения.На него това му харесваше,но дойде момент,в който аз не издържах.Той е от типа"мамино синче",свикнал е някой друг да се грижи за него,досега не е научен да поема отговорност,а и не вярвам оттук нататък да се научи.А на мен това ми тежи-и аз като всяка жена искам до себе си мъжко рамо,на което да се опра в труден момент.Знам,че ме обича,но понякога САМО ЛЮБОВ НЕ СТИГА!
[/quote]
Ами първо добре дошла в отбора
Второ горе главата, най-хубавите ти години тепърва предстоят, аз след развода се чувствах като на 20, млада и свободна. Чувството е страхотно! Между другото макар, че скоро ще стана на 32, пак се чувствам на 20 и ми е страхотно! Светът е пред теб, свестните мъже също! Наслаждавай се на живота. А това дето си написала за "маминото момче", бягай от него колкото може по-скоро. Не се замозалъгвай, че ще се промени. Били сте разделени, че не е успял, а какво остава за сега. Моят бивш беше същия. След като се изнесох, рева и се тръшка и се моли, че щял да се промени и ала бала глупости, а след 2-3 месеца вече си беше хванал една 18 годишна и даже държеше да ми я показва на снимка! Така, че не вярвай на тия глупости, вярвай в себе си и върви само напред. Няма да губиш надежда. Не свършва света с един мъж я! Желая ти много щастие и човек, който наистина да те обича и цени!
[/quote]
Ами първо добре дошла в отбора
Второ горе главата, най-хубавите ти години тепърва предстоят, аз след развода се чувствах като на 20, млада и свободна. Чувството е страхотно! Между другото макар, че скоро ще стана на 32, пак се чувствам на 20 и ми е страхотно! Светът е пред теб, свестните мъже също! Наслаждавай се на живота. А това дето си написала за "маминото момче", бягай от него колкото може по-скоро. Не се замозалъгвай, че ще се промени. Били сте разделени, че не е успял, а какво остава за сега. Моят бивш беше същия. След като се изнесох, рева и се тръшка и се моли, че щял да се промени и ала бала глупости, а след 2-3 месеца вече си беше хванал една 18 годишна и даже държеше да ми я показва на снимка! Така, че не вярвай на тия глупости, вярвай в себе си и върви само напред. Няма да губиш надежда. Не свършва света с един мъж я! Желая ти много щастие и човек, който наистина да те обича и цени! Точно там е проблема.Докато бяхме заедно,аз бях и мъжа,и жената,поемах всички отговорности и задължения.На него това му харесваше,но дойде момент,в който аз не издържах.Той е от типа"мамино синче",свикнал е някой друг да се грижи за него,досега не е научен да поема отговорност,а и не вярвам оттук нататък да се научи.А на мен това ми тежи-и аз като всяка жена искам до себе си мъжко рамо,на което да се опра в труден момент.Знам,че ме обича,но понякога САМО ЛЮБОВ НЕ СТИГА!
Ами първо добре дошла в отбора
Второ горе главата, най-хубавите ти години тепърва предстоят, аз след развода се чувствах като на 20, млада и свободна. Чувството е страхотно! Между другото макар, че скоро ще стана на 32, пак се чувствам на 20 и ми е страхотно! Светът е пред теб, свестните мъже също! Наслаждавай се на живота. А това дето си написала за "маминото момче", бягай от него колкото може по-скоро. Не се замозалъгвай, че ще се промени. Били сте разделени, че не е успял, а какво остава за сега. Моят бивш беше същия. След като се изнесох, рева и се тръшка и се моли, че щял да се промени и ала бала глупости, а след 2-3 месеца вече си беше хванал една 18 годишна и даже държеше да ми я показва на снимка! Така, че не вярвай на тия глупости, вярвай в себе си и върви само напред. Няма да губиш надежда. Не свършва света с един мъж я! Желая ти много щастие и човек, който наистина да те обича и цени! [/quote]Благодаря за пожеланията.Надявам се и аз скоро да се почувствам страхотно и да си припомня какво значи да се наслаждавам на живота,защото доста отдавна не ми се е случвало.Най-важното в момента е наистина да повярвам и сама да убедя себе си,че ХОРАТА НЕ СЕ ПРОМЕНЯТ /или ако се променят-то е към по-лошо/.Трябва да спра да се надявам,защото след като отново се разочаровам/за кой ли път/,боли много по-силно!
БЪДИ СИЛНА!!!Не му позволявай емоционално да те изнудва !!!
УСПЕХ !!!
Само да ти кажа,че и аз стисках зъби близо 10 год...все с мисълта дали дъщеря ми няма да ме обвинява и подобни...стана така,че тя сама ми отвори очите..един прекрасен ден ми каза :"Аз ще потърпя баща ми още някоя година и се махам....а ти ,какво мислиш да правиш после?"
Разведох се...беше много трудно,защото той изобщо не се яви на делата и се мъкнахме 3 години...след време намерих друг човек,сега съм омъжена от близо година и двете с дъщеря ми сме много щастливи!
Така,че желая ти отново мъдрост и кураж!
Дано да имам твоя късмет.Честно казано,не се притеснявам,че ще остана сама-притеснявам се на какъв човек ще попадна,защото аз съм от хората,които вместо да се поучат от грешките си,непрекъснато ги повтарят.
Аз също бях и мъжа и жената в къщи, и майка и баща на детето. Дъщеря ми беше на 5 години когато ме молеше да не се прибираме повече никога в къщи при тати. На 6 години ми каза, че не иска да живее повече с мен и баща си, а да отиде при баба си и дядо си. Това ми даде тласъка и ме накара да осъзная, че когато една от двете ни не се чувства добре и другата е зле и обратно. Така, че не се притеснявай от въпроси и обвинения от страна на детето след години. Ще порасне и ще разбере, но не си въобразявай , че ако животът ти е безкраен низ от компромиси и кошмари в името на това детето ти да има семейство, то един прекрасен ден това дете ще ти благодари, че ти си търпяла унижения и мъки - уж заради нея.
Детето ти вече е свикнало без постоянното присъствие на баща си наоколо, така че ще ти е по - лесно, просто ти трябва да си СИЛНА и да кажеш край на този начин на живот. За да имаш шанс да направиш живота си такъв какъвто го искаш.
Всъщност,аз съм далеч от мисълта да се впускам сега в някаква връзка-АБСУРД.След всичко,което ми мина през главата,много трудно ще повярвам отново на мъж.Лошото е,че изживявам като личен провал това,което се случва и донякъде се чувствам виновна,че не можах да опазя семейството си,въпреки всички усилия,които положих.А за детето-за добро или лошо-той е неин баща.Тя е ставала свидетел на някои от скандалите ни,виждала ме е да плача и в стремежа си да ме утеши ми казва"мамо,аз не искам тати!Той само те кара да плачеш".Но в същото време съм виждала как грейва личицето й,когато го види.Не искам да я лишавам от това,а в същото време смятам,че трябва да прекъсна всякакви връзки с него,за да го изживея веднъж завинаги,да го преболедувам и да започна живота си начисто.
Преди всичко, най-голямата промяна, която ще трябва да направиш е да спреш да правиш секс с него, казвам ти го от личен опит. Докато поддържаш отношения, не можеш да се освободш наистина емоционално от него. А после сама ще видиш как нещата започват да изглеждат съвсем различно.
После не разбирам защо трябва ти като го губиш кат мъж, дъщеря ти да го загуби като баща, още повече той явно намира време за нея и иска да я вижда??? Просто едното наистина няма общо с другото освен ако 1. той не я иска или 2. ти не робуваш на егото си:)
Е, не казвам,че е голям кеф да се налага да виждаш мъж, който още обичаш, но не си с него, обаче за тях двамата това е най-добре и то ще стане такова и за теб, но трябва време да ти мине"обичането"
))
После не разбирам защо трябва ти като го губиш кат мъж, дъщеря ти да го загуби като баща, още повече той явно намира време за нея и иска да я вижда??? Просто едното наистина няма общо с другото освен ако 1. той не я иска или 2. ти не робуваш на егото си:)
Е, не казвам,че е голям кеф да се налага да виждаш мъж, който още обичаш, но не си с него, обаче за тях двамата това е най-добре и то ще стане такова и за теб, но трябва време да ти мине"обичането"
))
Виж сега, детето ти така или иначе семейство в момента няма. Така или иначе и сега баща й я вижда от дъжд на вятър. По същия начин ще я вижда и след това, ако имаш волята да го търпиш, а ти ще имаш. Ето, аз след близо година самуване вече се чувствам готова да го приема в дома си. Е, той не бил готов де... както и да е. Мисълта ми е, че в началото ще си дадеш зор, после ще стане от само себе си.
И да - крайно време е да започнеш да мислиш за себе си. Ако не го направиш ти - никой няма да дойде да го направи вместо тебе. Грижи се за себе си. Така ще си щастлива и пълна с енергия да се грижиш и за детенце.
Не бих казала, че сега след 1 година съм щастлива. В никой случай - прекалено самотно ми е. НО - съм спокойна - и САМОУВЕРЕНА. Че се справям сама с всичко. Това ми дава огромна сила. И колкото по-добре се справяш, толкова по-горд и щастлив ставаш.
И да - крайно време е да започнеш да мислиш за себе си. Ако не го направиш ти - никой няма да дойде да го направи вместо тебе. Грижи се за себе си. Така ще си щастлива и пълна с енергия да се грижиш и за детенце.
Не бих казала, че сега след 1 година съм щастлива. В никой случай - прекалено самотно ми е. НО - съм спокойна - и САМОУВЕРЕНА. Че се справям сама с всичко. Това ми дава огромна сила. И колкото по-добре се справяш, толкова по-горд и щастлив ставаш.
Виж сега, детето ти така или иначе семейство в момента няма. Така или иначе и сега баща й я вижда от дъжд на вятър. По същия начин ще я вижда и след това, ако имаш волята да го търпиш, а ти ще имаш. Ето, аз след близо година самуване вече се чувствам готова да го приема в дома си. Е, той не бил готов де... както и да е. Мисълта ми е, че в началото ще си дадеш зор, после ще стане от само себе си.
И да - крайно време е да започнеш да мислиш за себе си. Ако не го направиш ти - никой няма да дойде да го направи вместо тебе. Грижи се за себе си. Така ще си щастлива и пълна с енергия да се грижиш и за детенце.
Не бих казала, че сега след 1 година съм щастлива. В никой случай - прекалено самотно ми е. НО - съм спокойна - и САМОУВЕРЕНА. Че се справям сама с всичко. Това ми дава огромна сила. И колкото по-добре се справяш, толкова по-горд и щастлив ставаш.
И да - крайно време е да започнеш да мислиш за себе си. Ако не го направиш ти - никой няма да дойде да го направи вместо тебе. Грижи се за себе си. Така ще си щастлива и пълна с енергия да се грижиш и за детенце.
Не бих казала, че сега след 1 година съм щастлива. В никой случай - прекалено самотно ми е. НО - съм спокойна - и САМОУВЕРЕНА. Че се справям сама с всичко. Това ми дава огромна сила. И колкото по-добре се справяш, толкова по-горд и щастлив ставаш.
...От известно време съм се затворила в себе си,изолирах се от приятели и познати,просто защото не искам да ги товаря с проблеми,които те не могат да разберат...
2. Не знам защо мислиш че те на могат да разберат проблемите ти. За глупави ли ги смяташ или какво?
Човек разбира кой му е приятел точно в трудните моменти.
Виж сега,проблеми от този род,могат да разберат само хора,които са минали през тях.Това в никакъв случай не значи,че приятелите ми са глупави-не,просто тях ги вълнуват други неща/още повече,че повечето дори не са семейни/.Те все още са на вълна забавления-кръчми,дискотеки,все неща,от които аз отдавна съм се откъснала.Просто се разминаваме-аз съм далеч от техните проблеми,те-от моите.Това не ги прави лоши приятели,просто в момента малко хора могат да ми помогнат,ако аз сама не си помогна.Например,откакто започнах да чета този форум,намерих отговори на много въпроси и получих някакво успокоение,че не съм единствената,която изживява такъв труден момент.Още повече,страшно ме радва факта,че повечето от самотните майки тук са намерили себе си,намерили са сили да продължат напред,ВЪПРЕКИ ВСИЧКО.Това ме кара да се надявам,че и аз ще успея.