Здравейте момичета,
И от нас пожелания за усмихната и здрава седмица!
И от нас пожелания за усмихната и здрава седмица!
- Публикувана: 18 юни 2006, 23:41 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2006, 14:55 ч.
Здраве, щастие, късмет и цветя в красив букет! 19.06-25.06.2006
Такаааа жегата тук е страшна, но лятното ми настроение днес се помрачи от факта че Ицо си загуби новото слухово апартче в градината! Направо ми се реве, на 1 м. е а вече го няма !!! А най много ме издразни безразличното отношение на учителката , все едно сме загубили някаква си играчка! На всичкото отгоре Ицо има и някакъв алергичен конюнктивит и едното му око е подуто!Та трябваше да бързам да хвана доктор, та утре сутринта отвам да търся апарата по двора! То все едно да търсиш игла в купа сено, но аз да знам че нещо съм направила!
veni, дано успеете да го намерите апаратчето!
Ама и учителки, как може да са такива... от една страна детето не чува хубаво без него, от друга - струва доста пари, не е като да расте по дърветата...
Ние нали сме в предстартова треска за градината...
Тревожа се, че когато се чувства неразбран и нещастен, Наско сам си удря шамари... и че това няма да се хареса... А той не го прави за друго, а когато не го разбират... А там дали ще го разберат
Като е у дома е весело дете... сутринта беше се събудил още по тъмно, взел си 2 кубчета в леглото и играе, гледаше нещо през прозореца и се смееше... като видя, че съм будна, така се зарадва...
Отивайки на работа, видях славей... Излетя уплашен от храста, кацна на един фенер и писукаше ... Сигурно е тревожната мама... И така го гледах... като един друг свят...
Ама и учителки, как може да са такива... от една страна детето не чува хубаво без него, от друга - струва доста пари, не е като да расте по дърветата...
Ние нали сме в предстартова треска за градината...
Тревожа се, че когато се чувства неразбран и нещастен, Наско сам си удря шамари... и че това няма да се хареса... А той не го прави за друго, а когато не го разбират... А там дали ще го разберат
Като е у дома е весело дете... сутринта беше се събудил още по тъмно, взел си 2 кубчета в леглото и играе, гледаше нещо през прозореца и се смееше... като видя, че съм будна, така се зарадва...
Отивайки на работа, видях славей... Излетя уплашен от храста, кацна на един фенер и писукаше ... Сигурно е тревожната мама... И така го гледах... като един друг свят...
firebird, заедно сме в предстартовата треска за градината..И на мен ми се въртят разни сиви мисли из главата на фона на големия лабиринт, в който по принуда се лутам..
Относно градината Дороти ме успокои, че подхождат с разбиране към най-малките и техните навици, та да се надяваме, че ще станат приятели с нашите момчета. А моят син като започне да реве и повръща..Кажи ми какво ще го правят в тая ситуация?! Не ми се мисли просто..
Колкото до славейчето и оня другият свят..Понякога се чудя къде свършва истината и започва голямата илюзия..
Относно градината Дороти ме успокои, че подхождат с разбиране към най-малките и техните навици, та да се надяваме, че ще станат приятели с нашите момчета. А моят син като започне да реве и повръща..Кажи ми какво ще го правят в тая ситуация?! Не ми се мисли просто..
Колкото до славейчето и оня другият свят..Понякога се чудя къде свършва истината и започва голямата илюзия..
firebird, gabi+ напълно ви разбирам - та аз се тръшкам, че Дани е при баба си и се притеснявам как е - какво ли ще е в детската... Много е трудно - даже за нас родителите още по-трудно - това ново положение. И някак не действа - "това е за негово добро...", "така трябва..." - на майчиното сърце нищо не може да помогне освен може би директни резултати...
ЗЦатова ви желая децата да се адаптират лесно и да се връщат толкова весели и щасливи, че да разсеят и най-тягостните ви страхове.
Габи, на теб пък как така ти се струпа на куп... Но няма начин - пък знам ли - поняког човек под напрежение прави чудеса от храброст! Целувки и горе глава и успех в личен план
И исках да ви кажа, че съм много щъслива, че съдбата направи така, че да мога да гледам ДАни как расте в тези негови първи 2 годинки /щото ако както мислех бях самотна майка надали щях да мога да си го позволя/ - че мога да го гушкам нощем и сутрлин да се търкаляме двамата когато се събуди и той да лази по мен и да се боричкаме... ЧЕ мога да го докосвам, прегръщам и целувам.... Щаслива съм, че го има. Сега като го няма - много ми липсва и просто оценявам, че наистина съм щаслива! Не се превъзнасям като майка и не считам това за пъпа на вселената, но ми харесва общувмането със сина ми и го обичам - дребни неща, които правят живота ми ценен и смислен.
сигурна съм, че и с вас е така 
ЗЦатова ви желая децата да се адаптират лесно и да се връщат толкова весели и щасливи, че да разсеят и най-тягостните ви страхове.
Габи, на теб пък как така ти се струпа на куп... Но няма начин - пък знам ли - поняког човек под напрежение прави чудеса от храброст! Целувки и горе глава и успех в личен план
И исках да ви кажа, че съм много щъслива, че съдбата направи така, че да мога да гледам ДАни как расте в тези негови първи 2 годинки /щото ако както мислех бях самотна майка надали щях да мога да си го позволя/ - че мога да го гушкам нощем и сутрлин да се търкаляме двамата когато се събуди и той да лази по мен и да се боричкаме... ЧЕ мога да го докосвам, прегръщам и целувам.... Щаслива съм, че го има. Сега като го няма - много ми липсва и просто оценявам, че наистина съм щаслива! Не се превъзнасям като майка и не считам това за пъпа на вселената, но ми харесва общувмането със сина ми и го обичам - дребни неща, които правят живота ми ценен и смислен.
сигурна съм, че и с вас е така
Да се включа и аз към тази темичка...днес не пуснах Гогинце на градина...да ви кажа честно ме подгони параноята, че може нещо да си нарани главицата в градината и е по-добре да си остане при мен...Утре смятам също да си е при мен 
Сутринта ходихме с него на работа и той като добро дете си пя и кротуваше на един стол до мен
Но в един прекрасен момент направо ми изкара акъла...загледа се в една точка някъде в страни и се олюля...аз изстръпнах...реших че прави някакъв пристъп или и аз не знам какво...а то детето си играело...а тъпата му майка реши какви ли не неща...вече наистина съмза жълта книжка, момичета...щом такива неща ми се струват...
Сутринта ходихме с него на работа и той като добро дете си пя и кротуваше на един стол до мен Но в един прекрасен момент направо ми изкара акъла...загледа се в една точка някъде в страни и се олюля...аз изстръпнах...реших че прави някакъв пристъп или и аз не знам какво...а то детето си играело...а тъпата му майка реши какви ли не неща...вече наистина съмза жълта книжка, момичета...щом такива неща ми се струват...
Креми, аз и без клапи изкукуригвам /оправдавам се с месец стаж на етаж "патология" в МД, 10 дни на 7 етаж и месеци в "СВСофия", но по-скоро си еот мен/ - Дани също така прави - спира, обръща очите в страни и почва даже леко да се върти - като се сещаш, че повече се олюлява отколкото да се върти... МИслих, че ще умра докато разбера кво му става - а той си играе - използва нов ъгъл на гледане върху света, детето... А сега ми иде да го набия, щото ако нещо се секне в такъв момент и му стане нещо на очите?!
А той мисли, че всичко е игра и още повече го прави...
Бе детска му работа, ма ние май наистина сме за жълта не, ми на мен и три жълти няма да ми стигнат...
А ти горе главата - ако имаше нещо да става - до сега дае станало! Удар по главата или дава отражение веднага или до 24ч или просто няма нищо!
ЦЕлувки и горе главата
А той мисли, че всичко е игра и още повече го прави...
Бе детска му работа, ма ние май наистина сме за жълта не, ми на мен и три жълти няма да ми стигнат...
А ти горе главата - ако имаше нещо да става - до сега дае станало! Удар по главата или дава отражение веднага или до 24ч или просто няма нищо!
ЦЕлувки и горе главата
Хубава седмица и от нас.
Мен от вчера ме разочароват, след като Яни изпадна вчера в истерия на упражненията, рехабилитаторката му заяви, че за говора ще работим чак другата година, че бил малък още и явно сега нямало да стане... От яслата сутринта ми намекнаха почти същото, насила не ставало, когато стане - след година-две, направо ми се реве 
Лошото е, че при него в началото всичко става малко "на сила", просто си познавам детето, когато нещо му е трудно, моментално се отказва и почва да се инати и трябва да го натиснеш, да се научи как става и постепенно му става все по-лесно и по-лесно, но този първоначален момент "натискането" си е неприятен. Преди за слуха с упражненията пак си имахме голям проблем, ревеше, не искаше, но аз го натиснах в къщи (с настояване, преодоляване на тръшканията и разбира се много похвали и награди за свършена работа 
) и за около месец максимум свикна и му е като игра.
Но за говора... Дори и да опитам у дома, аз имам толкова дефекти на говора, че хич не съм да уча дете за правилен говор... За това търчим всяка сутрин до другия край на София на ясла, всеки следобяд на друга рехабилитация, а те ми казват, не ставало сега... Много ми е криво...
Вени, дано си намерила апаратчето, как пък може да са толкова незаинтресовани тия госпожи
И непременно му вземи "държач" , те са връзки, на едната страна е като клипс и се закача за дрешката, а от другата страна са две силиконови "ластичета", които се закачат за долната част на слуховите апаратчета, така дори и да падне апаратчето, ще остане да виси на връзките и няма как да се загуби, а при вас губенето явно е сериозен проблем. Има ги в Славина, на Фонък, струваха около 10лв, може би има подобни и на други места, където предлагат такива аксесоари.
Креми и Надето ти е казала, най-опасни са първите 24ч., ти разбира се си наблюдавай детето, но не се шашкай толкова, защото те усещат и се разтройват...
А за мамите и градините... Притеснението си е в реда на нещата, без него не може да мине, както и първоначалните сълзи на малчовците, но от друга страна на децата може и да им хареса - деца, нови занимания, игри, разнообразие... Истината е, че в такива ситуации децата се адаптират по-лесно от майките
...
Мен от вчера ме разочароват
, след като Яни изпадна вчера в истерия на упражненията, рехабилитаторката му заяви, че за говора ще работим чак другата година, че бил малък още и явно сега нямало да стане... От яслата сутринта ми намекнаха почти същото, насила не ставало, когато стане - след година-две, направо ми се реве Лошото е, че при него в началото всичко става малко "на сила", просто си познавам детето, когато нещо му е трудно, моментално се отказва и почва да се инати и трябва да го натиснеш, да се научи как става и постепенно му става все по-лесно и по-лесно, но този първоначален момент "натискането" си е неприятен. Преди за слуха с упражненията пак си имахме голям проблем, ревеше, не искаше, но аз го натиснах в къщи (с настояване, преодоляване на тръшканията и разбира се много похвали и награди за свършена работа ) и за около месец максимум свикна и му е като игра.Но за говора... Дори и да опитам у дома, аз имам толкова дефекти на говора, че хич не съм да уча дете за правилен говор... За това търчим всяка сутрин до другия край на София на ясла, всеки следобяд на друга рехабилитация, а те ми казват, не ставало сега... Много ми е криво...
Вени, дано си намерила апаратчето, как пък може да са толкова незаинтресовани тия госпожи
И непременно му вземи "държач" , те са връзки, на едната страна е като клипс и се закача за дрешката, а от другата страна са две силиконови "ластичета", които се закачат за долната част на слуховите апаратчета, така дори и да падне апаратчето, ще остане да виси на връзките и няма как да се загуби, а при вас губенето явно е сериозен проблем. Има ги в Славина, на Фонък, струваха около 10лв, може би има подобни и на други места, където предлагат такива аксесоари.Креми и Надето ти е казала, най-опасни са първите 24ч., ти разбира се си наблюдавай детето, но не се шашкай толкова, защото те усещат и се разтройват...
А за мамите и градините... Притеснението си е в реда на нещата, без него не може да мине, както и първоначалните сълзи на малчовците, но от друга страна на децата може и да им хареса - деца, нови занимания, игри, разнообразие... Истината е, че в такива ситуации децата се адаптират по-лесно от майките
...
Петя, едно ще ти кажа - мързи ги, не им се разправя! Това е истината, за съжаление! Не се отказвай, натискай го щом трябва! Ти си знаеш най-добре какво действа при него! Ми то е много лесно да кажеш, че сега не може! Ега ти! Какви са тези глупости? Ето, нали виждаш, деца, които чуват ходят на логопед, ако не говорят! А той - дето има и този проблем - него ще го оставим, щото му е рано! След година-две!!! Тези хора луди ли са? Знаеш, че се молим за вас, да проговори Яни и нещата да потръгнат! Ще помагаме с каквото можем! Ти само не се отчайвай! Говори му за нещата от ежедневието, опитвай се да създадеш у него потребност да говори - това е важното! Знам, че го знаеш, така че няма какво да говоря! Целувки!
Вени, ако няма в Пловдив от тези клипсове, ще ти пратя един - аз имам, но не го ползваме! Дано намерите апарата! Ако се окаже, че го няма никъде и че нямате възможност да купите скоро, ще ви дам да ползвате един от тези на Йоан - стига само да е подходящ! Успех!
Вени, ако няма в Пловдив от тези клипсове, ще ти пратя един - аз имам, но не го ползваме! Дано намерите апарата! Ако се окаже, че го няма никъде и че нямате възможност да купите скоро, ще ви дам да ползвате един от тези на Йоан - стига само да е подходящ! Успех!
...вече наистина съм за жълта книжка, момичета...щом такива неща ми се струват...
Всичките сме така, не бой се...
Всичките се вглеждаме и се питаме "а това сега нормално ли е?"
Чух една мисъл, или я прочетох, и не помня къде...
(поради интелектуална претовареност, вие сега да не си помислите нещо? Та, мисълта е: Когато ти се струва, че полудяваш, разбираш, че не си достатъчно луд...
А на kuneto - Честит рожден ден!
Повече радост и много сбъднати мечти!
