Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора

sofia

Мнения: 173
Мили момичета, търся съвет и утеха. Имам няколко спонтанни аборта и след тях здрави и прекрасни момиченце и момченце. Откакто заченах момиченцето, имам ужасното чувство, че ще го загубя. Не знаете, какво е животът в такъв страх и ужас. Всеки ден измислям нови "сценарии", по които детенцето ми умира и преживявам болката. Предполагам, че всички тези страхове са естествени след абортите, но защо ги няма относно момченцето ми. Нито по време на бременността, нито след това и за миг съм се притеснявала за бебко, а тя и досега си треперя над нея. Обичам си ги безумно и двечките, но за нея ме е страх...бихте ли нарекли това предчувствие или просто натрупан негативизъм от преживяното? Доброто, което мога да извлека от това е, че изживявам пълноценно всеки миг от общуването ни, но бих искала да се спася от ужаса на "предчувствието" и да страдам само ако най-лошото се случи, а не непрекъснато. Дано да не ме сметнете за луда, но майките претърпели загуба не могат да спрат да се страхуват. Или само аз го правя...
Цитирай

София

Мнения: 651
Мисля, че майката дори и да не е преживяла загуба винаги се страхува и притеснява. Но все пак опитай да не се поддаваш непрекъснато на тези мисли и предчувствия. Още повече това, че такива черни мисли те налягат съвсем не значи, че са основателни. Опитай да се разграничиш от вечното треперене и дано никога това, което те тревожи да не се случи.  Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
затова е приказката "да те стигнте това което ти мисли жена ти/мъжа ти, а не майка ти"
просто това са нормални страхове за първата рожба след абортите... би било добре обаче да се опиташ да ги подтиснеш, защото все пак като ги оставяш да си виреят - те те запълват като бурени бавно и постепенно
нужно е мъничко усили да ги пребориш
успех и със сигурност не  епредчувствие - предчувствията са малко по-рачлични и определено не продължават толкова дълго с такава интензивност - те те налягат в даден момнт но ако не им се поддадеш - отшумяват, после може пак....
бе има разлика - за мен това което описваш е страх, но не и предчувствие
Цитирай

най-шареното място

Мнения: 7 781
Заглавието ми стана интересно. Не съм преживяла подобно изпитание.Да ни пази Господ от такива неща! /и преживелите го вече и тези които само при мисълта за нещо такова изтръпват!/
Убедена съм, че когато се концентрират мислите около дадено притеснение, е много по вероятно  то да се случи. А майките трябва много да внимават, защото често имат силна връзка с децата.
Прогони ги тези мисли! Ще си струва. Концентрирай се върху щастливото и успешно бъдеще на вече порасналата ти дъщеря и нейното бебе примерно. Повярвай в него!
Ако си сънувала смъртта на човек, това е травмиращо, но казват, че тогава лошото на човека е умряло и пред него се откриват нови щастливи хоризонти.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Недей се поддава на тези черни мисли! Не мисля, че е предчувствие. Живяла си в стресова ситуация през цялата ти бременност, това се отразява и занапред. Винаги ще се страхуваш за децата си, това е нормално, но не се вманиачавай. Радвай се на дечицата си и не позволявай страховете да те завладяват!
Аз съм много чакано дете, майка ми не е могла да забременее 2 години. Като съм се родила, е било едно суетене около мен... После брат ми е дошъл неплануван, но също много желан. Обичат ни поравно, никога не са ни делили, но усещам, че за мен винаги повече се тревожат, особено баща ми... Понякога това ме притеснява и подтиска, макар че моите родители не са обсебени от мисълта че ще ми се случи нещо лошо, просто се тревожат. Освободи се от тези страхове, твоето момиченце ще започне да ги усеща и няма да се чувства добре с толкова притеснена мама Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 097
bebolina1 ,аз смятам , че е нормално да имаш страховете си.Факт е ,че при някои те са по-силно изразени,но и другото вярно е че ако се тормозиш по-малко не предизвикваш съдбата.Настрой се по-положително,обръщай си внимание ,и се опитвай да се корегираш ,колкото можеш.Имаш две живи и здрави дечица все пак,какво да кажем ние.Представи си какви ще са страховете ни като забременеем (не ми се мисли). Успех ти желая,и се радвай на това което имаш,както никога до сега.   bouquet
Цитирай

sofia

Мнения: 173
Благодаря за милите думи. Извинете ако всичко ви се е сторило глупаво и безмислено, но просто нямаше с кого да споделя...съпругът ми при всеки опит за разговор ме отрязва с едно "глупости" и решава проблема...всичко започна по време на бременността, когато се повториха симптомите от абортите-кървене, болки и т.н. Слава Богу, всичко мина благополучно, но някак си си внуших, че е така, защото страховете ми са я пазели и спра ли да се страхувам, веднага ще се случи лошото...Само че сега точно тези страхове започват да обременяват слънчицето ми, усещам как лекичко я задушавам и се боря всячески да ги преодолея. Вашите мнения несъмнено ми помагат, защото виждам нещата от друг ъгъл, за което изключително ви благодаря. Например, осъзнавам колко смешно е да говоря за предчувствие дето трае повече от три години. Пък, в интерес на истината, преди да ме връхлети лошото не съм имала никакви предчувствия. Също, много ми помогна съвета да се концентрирам в хубавото бъдеще, това наистина действа...Още веднъж-благодаря ви Hug
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
bebolina1, както ти е казала катнадийн - да не ги стига децата това, което им мислят майките.
Предполагам, че родителите (майките всъщност) подсъзнателно усещат кое от децата им има повече проблеми. Вярно, че съм го наблюдавала при по-възрастни хора с големи деца със свои си семейства. Съответно помагат на тях.
Ако момиченцето ти е било по-плачливо, предразположено към болести и като се добави факта за страха от загуба поради аборти преди тя да се роди ...
Пробвала ли си да се консултираш с психолог? Тези хора са учили, за да помагат в такива ситуации. Ти самата оценяваш, че има нещо извън нормалното майчино чувство.

И накрая от мен - хубаво ги нагушай и каката, и дребния.  Love
 
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
въобще не е глупаво това дето си го писал и споделила
мисля си, че прекрасноразбираш защо имаш проблем - саго остава да се отърсиш от страха и чувството за вина, че можеш да причиниш нещо на детето си като не ес страхуваш за него - и нещата ще са наред
нормално е да зависят някои неща от нас, но също толкова е нормално да има хиляди неща които не можем да предвидим и да поправим
съдбата си е съдба и да се правиш на Господ - не става - затова бъди смела и остави детето на съдбата му - уви бъди сигурна, че няма да я промениш - само от него зависи бъдещето му и от това което му е предначертано
затова успокой се и се съсредоточи над това как да го възпиташ по-самостоятелно - така, че да се справя само

успех и целувки! и всички ни е страх и то много - но наистина гледай напред и с надежда
Цитирай


Мнения: 3 156
Ох, проблемът ти ми е толкова познат. Аз също имам безкрай страхове за Вики. Предполагам е нормално. Но също така предполагам, че това е просто страх, а не предчувствие. Опитай се да гониш мрачните мисли, колкото и трудно да е това. Казвам го, а истината е, че аз самата не винаги успявам да ги прогоня.  bouquet
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 116
След преживяни проблеми с деца или бременности човек се страхува защото знае какво е болката и не иска да я преживее отново, но съм сигурна че това са само страхове и притеснения а не предчувствия.
Аз лично няколко пъти съм се събуждала посред нощ след кошмари и със сълзи на очите, даже единия път направо се бях побъркала от страх, но действителноста е различна от сънищата и слава богу.
Господ да пази всички деца да са живи и здрави та и ние да сме по-спокойни покрай тях.
Цитирай

София и там където не се пуши

Мнения: 11 914
Кръстена ли е
Цитирай

sofia

Мнения: 173

с кръщенето на бебенцата се праща ангел-пазител, който да помага и когато не можем, така че я кръстихме още на няколко месеца
Цитирай

На една звезда

Мнения: 4 453
Здравей и от мен!
Когато бях в пубертета, по същия начин ме връхлитаха някакви предчувствия, че по-малката ми сестра ще умре. Толкова се страхувах, че вечер се будех и непрекъснато проверявах дали диша Laughing. Случи се така, че на няколко пъти сънувах, че тя наистина умира и това допълнително ме трвмираше. Даже започна да ме преследва предчувствие, че това ще се случи, когато тя стане на 16 години. Е, тя вече е на 27 и си е жива и здрава (Слава Богу), а моите предчувствия..., ами с времето просто ги надживях. Мисля, че и с теб ще стане така. Ще се отървеш от тях без сама да се усетиш. И аз ти препоръчвам да посетиш психолог, ако нещата понякога излизат извън контрол и много те тормозят.
Желая ти от сърце успех и здрави дечица!  bouquet
Цитирай

София- павлово

Мнения: 2 597
аз не съм преживяла аборти но ми се случва същото, много често сънувам че губя дъщеричката си и направо не знам какво да правя, със сина никога не ми се е случвало, лошото при мен е че повечето ми сънища се сбъдват, миналия четвъртак ходих до света неделя за каприановите молитви и занесох нейна дрешка да я освети попа, дано да не случва нищо лошо, само за това се моля Praynig
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора