Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора
Моля за помощ!!!!! Омъжена съм от 5г. Имам дъщеря на 4г. и половина и съм бременна във 6 - тия месец с второ дете. Досега съм имала самочувствието, че моето семейство е страхотно. Имам хубаво дете и мъж, който ме обича, уважава и т.н. Е, живеем в къщата на родителите му. Брат му и семейството му на един етаж, ние на друг и родителите му в приземния етаж. Тъй като съм по - различна от всички в тази къща е естествено, че никога и за нищо не съм била права и ако сме се карали с мъжът ми/по- скоро са водени разговори/, то е било само заради други в тази къща. Разбира се,че има непрекъснато дразги – толкова хора на куп не може да са еднакви, но ги преудолявах защото имах мъжът, който обичам до себе си. В края на май вече не издържах непрекъснатото присъствие на детето на брат му /Нямам нищо против детето. Има проблеми в умственото развитие, с което управдават всякакви неприемиви неща за мене, които според мен са вследствие на възпитанието т.е. хем има проблеми, хем нищо не правим за него. Сега ще е трети клас и досега не са взимани мерки за някакво по -специално занимание с това дете. /Проблема с непрекъснатото присъствие идва по-скоро от това, че и аз си ходя на работа и искам като се прибера спокойствие, и аз имам семейство на което не мога да се нарадвам пълноценно, и аз имам т.н. женски задължения, а в същото време майката на това дете да си гледа сериалите на спокойствие. Да не говорим, че за много неща дава лош пример на моето дете и въпреки,че е дете на брат на мъжа ми, и че сме в една къща според мен не означава, че трябва да понасяме тези неща непрекъснато. През тези 5г. по всякакъв начин се опитвах да им дам да разберат какво искам- чрез намеци, чрез разговори, чрез отпращане на детето и много други, се е случвало да се разсърдят за два дена и после пак същото. Но сега чакам второ дете, както и етърва ми и нямам желанието да гледам три деца, докато те ще си гледат тяхното бебе в спокойна обстановка. Поисках да се ограничат събиранията на децата поне не на нашия етаж в мое присъствие, но нещата се приеха в тяхната крайност, че мразя детето и т.н. Следователно получих спокойствието и разбира се никои не ми говори. Разминаваме се по двора като непознати. Въпреки това мислех, че мъжът ми ме подрепя. Разговаряли сме с него на тази тема и той е бил съгласен с мене. Продължи да се държи с мене като уж нищо не е станало и разбира се, че той имаше комуникиране с тях т.е. той не се е карал нито с тях, нито с мене. Края на май мъжът ми трябваше да ме вземе след работа, но не ме изчакал,заради други хора, които вози безплатно всеки ден и тези хора са работници на брат му. Това е друга тема, че не те, а ние се съобразяваме с тях.Аз се ядосах и три пъти му се обадих, че ще го чакам на уговореното място, дори и до 10ч., макар,че беше 5,30ч. След 10,30ч. намръзнала се и наплакала се започнаха да звънят, но прецених,че знае къде съм,и че няма да му вдигна. Обадили се на майка ми и разбира се я докарват до паника. В този момент е решил,че съм направила това,което съм казала и за 5 минути беше при мен. Не му отговарях. Докато чаках бях решила да си взема детето и да отидем за ноща на хотел. Но майка ми ни срещна по път и разбирасе тя ме пое. Беше голям скандал. Всичките му роднини в къщата скачаха срещу нас,докато си събирах багаж и то не по случая, ами изведнъж,че не съм готвела, не съм прала и други такива, мога ли да се оплача от мъжа ми. Както и да е. През седмицата,в която ме нямаше почти не ни търсеше, изговори много тежки думи, каза неща за които не съм си и представяла,че може да си ги и помисли. Точно след една седмица поиска детето за събота и неделя и когато го взе ми каза, че ще подаде молба за развод. Същата вечер детето вдигнало температура, не искало да пие антибиотик и т.н. и аз реших,че и да не го взема докато се оправи не мога да не съм до него и ще остана докато се пооправи. Когато отидох детето поиска да тръгне с мен,но баща му започна да го дърпа, то да пищи и всички от всякъде наскочиха да ни дърпат. Детето изпадна в истерия,а десет човека отгоре ми го дърпат, включително и брат му –срещу една бременна,носеща на ръце 5-годишно дете. Както и да е след цяла нощ говорене кой крив, кой прав аз останах два дена през които мъжът ми обърна приказката – как иска да е с нас, как ще прави каквото кажа, колко ме обича и т.н. Реших, че всички тежки думи и действия са все пак реакция на това, че може би и той не е очаквал, че ще стигна до там – всичко е било и инат и от негова страна.И уж нещата тръгват на добре. Останах си енда седмица болнични с детето, след това си тръгнах на работа. Но какво идва след това. От 5-6 месеца мъжът ми е в някакво депресивно състояние според лекарите – и за това съм била виновна аз. Не знам какво ме накара да извадя разпечатка на телефонния му номер. Първоначално ми се наби на очи един непознат номер, с който е говорено през два-три дена по десетина минути.Попитах го кой е този номер и каза, че не знае. Разбира се реших да звънна, с мисълта че може да е надписвано. Обади ми се жена. Вечерта си призна,че това е колежка на нашата кумица,че и имал телефона но под мъжко име.Болката беше неуписуема. Никога не съм правила проблеми вследствие на ревност, дори съм му говорила ,че това че е женен не означава,че не трябва да контактува с жени, да изпие едно кафе с колежка, да се случи да предложи на позната да я закара-защода не направи услуга.Той се оправда с това. Щяла съм да му направя проблем, че има женски номер. Разговарял с нея, защото се разсейвал. Споделял проблемите си и тя му била като психоаналитик, но била на години за него и нямали нищо друго. Казах му,че ще извадя разпечатка и за следващият период и непрекъснатому повтарях да изкаже всичко за да мога на веднъж да преудолея болката, но той както се оказва продължи да ме лъже и всеки ден аз научавах нещо ново, за което се тормозех и не мога да се примиря.Измъчва ме и това, че не мога да споделя с никой, дори с майка ми, защото ще бъде разочарована от него до край и не знам и тя дали ще може да го приема след това,ако успея аз да го преудолея. Побърза да ме предупреди,че докато ме е нямало е давал на брат му  телефона за да звъни на негова любовница. Тъй като знам и за негови похождения повярвах, защото смятах, че с една е достатъчно да е имал някакво отношение. Докато се навих, че съм склонна да му повярвам и да му простя се чатнах, че разговорите всеки ден по няколко пъти от както ме няма, включително и след като съм се върнала до последно водени уж от брат му се оказва, че на практика е невъзможно.Водени са разговори и в 8ч. сутринта и по няколко един след друг в 11ч. вечерта и през деня когато е на работа по няколко пъти и във времето по което свършва работа. Време през което брат му не е бил с него.След като го попитах отговори:да, и аз съм звънял да им уреждам срещи, набирал съм и по грешка и такива. След разговори на следващ ден се стига до признание,че да аз и звънях да се правя на мъж, да се бъзикам с нея, но тя е била с брат ми. На следващ ден:да аз си го търсех, като нямам жена. Пак се опитах да разбера – направил го е от яд, че съм си тръгнала и е мислил да се възползва, мислейки, че ми го връща. На следващ ден, пак се замислих: добре, докато ме е нямало си го е търсил. Но аз се върнах-давах му близост в тези дни,бяхме като гаджета, готвех, чистих държах се мило, както и той. А какво се оказва – той е продължил да я търси и през тези дни. Боли ме страшно най – много за лъжите. Дадох му многократно възможност да изкаже всичко и да се приключи, но той не се реши да ми каже всичко. Разговарях и с момичето. Щяло да се омъжва скоро. Утре ще се видим, но незнам. Дори да се окаже,че и докрай са стигнали, дори да не са аз съм лъгана вече достатъчно, че все едно е изневерил и не знам как да му вярвам. А той непрекъснато ми повтаря, че един път се е случило да ме излъже и аз съм го хванал, че това никога намало да се повтори, че не е стигал до края, само се разсейвал, като и се обаждал, че съжалява за това, че ме обича, че иска семейство, че иска това дете, което нося, че да му простя и т.н. Вече седмица го тормозя по цял ден на тази тема и той продължава да се сдържа и да казва тези неща – прости ми. Но освен тези думи ги има и такива: ами тебе като те няма, да аз си го търсех, но не ми върза. Ти какво мислиш, че като не ми даваш няма да си го търся. Да ще си го търся.Тя е хубава – къдрава, гримира се, абитуриентка. Какво трябва да направя. Досега не ми е давал поводи да мисля, че ми изневерява. Дали и на него му е дошло в повече и наистина ще положи усилия за в бъдеще, дали ме обича, дали е искрен, че иска да се оправят нещата между нас. Или смята да продължи свой живот опитвайки се да ме заблуждава, за да запази семейство пред хората, а и за негова полза. Все пак е друго да има жена да поддържа дом.Дали наистина има все още чувства към мен. Бих ли могла да преодолея болката и да бъда щастлива с него както до сега или се заблуждавам и ще си бъдем в тежест един на друг-непрекъснато ще се караме, заяждаме, ще си търсим кусури, ще се намразим докрай  и след време ще стане по –грозна раздялата.Дали да му простя и да бъда същата както преди или да започна да задоволявам и свои капризи като жена,да вдигна глава и да бъда “по – важна” с него-да му дам да разбере, че не съм нищо по – малко от другите, че мога да бъда и аз красива, харесвана, желана след като се изръсва за хубави козметики, дрехи и т.н. Боли ме!!!! Боли ме за лъжата, боли ме за това, че е търсил тази жена дори и след като съм се върнала и се опитваме да закрепим брака си. Болката е голяма, защото го обичам и мога да пиша още много, но очаквам коментари за вашето отношение по въпроса.
Цитирай


Мнения: 1 812
Дали можеш да запазиш семейството си никой не може да ти отговори за съжаление.Всеки би ти казал как би постъпил на твое място.Лично аз съм била ,ако не в същата то в доста сходна ситуация.Аз не пожелах да запазя семейството си,защото то просто не беше семейство в този случай.И съм постъпила правилно,защото и в последствие се затвърди мнението ми,че е нямало шанс.Какво значи това:"не ми даваш и затова ще си търся??? #CrazyОт прочетеното не съм потресена,защото много често попадам на такива неща както тук,така и в  живота на познатите ми,а както казах и аз съм го изживяла.Просто за пореден път се убеждавам,че мъжете са си егоисти и.../хайде да не влизам в подробности/Мисля,че не трябва да задаваш въпроса на нас,а да си зададеш въпроси на самата себе си.Така ли си си представяла семейството си,така ли искаш да живееш,такава фалшива любов ли искаш да получаваш и т.н.След като си отговориш не тези въпроси,тогава ако искаш да промениш живота си в желаната посока,просто трябва да се устремиш към това.Не е лесно,но не е невъзможно.Успех и не се отчайвай!  bouquet
Цитирай
Мила,решението трябва да бъде само твое.Ако искаш чуждо мнение-моето е,че това е началото на края.Казвам го от личен опит-аз също намерих веднъж номер на жена,записан под мъжко име.За мен доверието е най-важното в една връзка.Загубиш ли го-нищо вече не е същото.Самия факт,че съпруга ти е записал женски номер под мъжко име,говори,че най-вероятно крие нещо от теб.От думите ти съдя,че не си някоя вманиечена ревнивка и му даваш достатъчно свобода,друг е въпроса дали той не злоупотребява с нея.Най-малкото е неподходящо в състоянието,в което си/бременна,работеща,с дете/,той да се разсейва с друга,вместо да те обгради с нежност и внимание.Помисли добре как ще продължиш напред и дали вечно можеш да живееш с лъжи.Желая ти успех и пиши как се развиват нещата
Цитирай

София

Мнения: 1 350
Пусни си темата в дом и семейство. Мисля че ще получиш повиче отговори и мнения.
Успех.
Цитирай

Балчик

Мнения: 7 069
Много неприята история. За съжаление много често срещана. Мила или трябва да  намериш сили да се справиш с това или да се махнеш веднъж за винаги. Кое трябва да избереш ти сама ще си прецениш. Никой не познава подобре от теб съпруга ти, за това съвети трудно се дават. Ако искаш пиши ми на лични, поне мога да те успокоя като ти разкажа една история с шастлив край. Laughing
Цитирай

сф

Мнения: 3 078
трудно ми беше да изчета всичко. доста дълго и объркано ми беше. но това, което запомних, ме хвърля в недоумение защо си с този човек. аз понеот изпшисаното е видях да си писала много положителни неща за съпруга си. а и, да ме прощаваш, къде ти е достойнството? като не те цени като партньор в живота, защо се чудиш дали да си?
хващай си пътя с детето и си оправяй живота както намериш за добре  Love
иначе - успех с решението!
Цитирай

София

Мнения: 4 428
Вземи си детето и отиди при ваще,разделете се за известно време,помисли си добре,дано и той да преосмисли нещата.Много ми  емъчно като чета всеки ден по някоя история,как мъжът изневерява,е тва е в гените ли им е заложено,защо го правят рано или късно и има ли изобщо верни мъже?Много ти е кофти положението и направо се чудя как издържаш, при това бременна.А и като гледам положението в къщата,просто нямам думи.Надявам се нещата да приключат з атеб по най-добрия начин,какъвто и да е той.Успех и лека бременност!!!  bouquet
Цитирай

The wild, wild west

Мнения: 132
Според мен ако успееш да убедиш мъжа си да се отделите от семейството му и да си живеете самостоятелно - има някакъв шанс. Ако останете там - не мога да си го представя.
И гледай да сте доста далечко.
Цитирай

UK

Мнения: 3 394
леле боже, душата, та то вашето си е направо сериал
няма ли как да живеете на друго място поне да не сте в тази пълна къща с хора? просто идея. иначе ти сама най-добре ще прецениш как да постъпиш-лесно е акъл да се дава, трудно се решения взимат
Цитирай


Мнения: 7 473
Едва ли някой може да даде точен съвет в случая. Само ти си знаеш положението ,и дали можеш, и струва ли си да продължиш с този човек.  newsm78 Опитайте да поживеете отделно, това е най-разумно за момента, роднините са страшна напаст и 50% от раздорите в семействата Peace
Цитирай


Мнения: 6 167
Ох, труден и дълъг постинг.
Разделих го за себе си на 2 части - едната, в която описваш положението си в къщата и другото филма с изневярата.

Дали можеш.. да ,  можеш.
на твое място аз

- бих настоявала да се изнесем от къщата. според мен истинския проблем който смила живота ви е там.

- не бих следяла мъжа си с разпечатки и тн.
тоест, това е твой комплекс за малоценност.
предоставяш се и се представяш не в позиция на жена, която е родила децата му, а на една безмозъчна овца ( извинявай) , която  му дудне, преследва го и му задава трудни в-си.

накратко
- бих си изяснила какво точно искам и бих си го записала на едно листче
- бих му обяснила в кратък и прав текст какво се иска от него, за да остане със семейството си.

толкоз. никакви напоителни разговори не бих водила.

не бих играла 'жертва', 'преследваща' и тн. това би било под достойнството ми.
в крайна сметка си бременна в 6тия месец  и много неща можеш да диктуваш, не да се разправяш с разпечатките му, контактите му и тн.

до колкото разбирам ( извинявай) мъжа ти е ( както повечето бг мъже) умерен путьо. тоест, хем топки има да сваля абитуриентки, хем няма , за да бъде истинска глава на семейство и да подкрепя и бъде лоялен към семействтото си.

ти от своя страна също си се поставила в положение на жертва което е голямата грешка.
мъжете само чакат да унижават такива като теб.  сега неговото самочуствие е до небессата, а ти си бременна, с престилка до печката.

за роднините - най-лесно е да изгониш няколко пъти детето, което ти нарушава спокойствието.  като не разбират от дума, да си го намират на двора и това е.
но това проклятие, българското семейство да живее, като във феодално общество с всички родители и роднини наблизо наистина е безумно и бих се борила със зъби и нокти за независимост.

успех ти желая според мен семейството ти ще се запази.  Peace


Цитирай

София

Мнения: 2 220
Много интересно - 18-19-годишното девойче изпълнява ролята на психотерапевт?! Е, това не мога да го повярвам.  Stop Просто не знам какво да ти кажа. От поста ти изглежда, че си много свястно момиче и искрено съжалявам, че ти се случва всичко това и ти е толкова трудно. За мен написаното е много последователно и трезво, никаква обърканост не виждам в него - това в скоби. Става ми ясно едно - да, той ти изневерява. Да, стигнал е до края с нея. Какво друго общо може да има с толкова младо момиче. И това, което ти е казал за нея е много долно - изглежда точно като "натриване на носа", много е унизително е да ти я описва как се гримирала и с каква коса била. Е, откъде-накъде му позволяваш да си избива комплексите върху теб като ти изтъква с каква мацка е?! Не си му другарче все пак, а съпруга и партньор в живота! Дали можеш да запазиш смейството си, не знам, зависи от степента на твоето търпение. Честно казано, аз няма да остана, още по-малко пък бих АЗ се борила за семейството. След толкова болка той е този, който трябва да се доказва...

П.С. Ако случайно си от Пловдив, пиши ми на лични.   bouquet Hug
Цитирай

Sofia

Мнения: 1 393
 Мисля,че ако и двамата го искате може да си запазите семейството,но ако го искаш само ти,а той си кара по-старо му ще ти писне и пак ще има скандал...и после пак...Говорете си,приказките и разбирането на другата страна са най-доброто лекарство.Желая ти успех и искренно се надявам това да е временна криза(има ги при доста семейства)и нещата да се наредят  Hug
Цитирай


Мнения: 178
Едва ли някой може да даде точен съвет в случая. Само ти си знаеш положението ,и дали можеш, и струва ли си да продължиш с този човек.  newsm78 Опитайте да поживеете отделно, това е най-разумно за момента, роднините са страшна напаст и 50% от раздорите в семействата Peace
Подкрепям мнението на Leo! Peace
Цитирай


Мнения: 4 806
сигурно можеш, но по - важното е дали си струва? С което искам да кажа, че отговорът е в теб самата и непременно трябва да го откриеш. И двата пътя са възможни, но кой е по-добрият? Моите разсъждания биха се въртяли основно около децата - каква среда ще имат? Какъв баща? Не е ли прекалено висока цената за това, да имат баща и едновременно с това огорчена мама?
Убедена съм, че съвет можеш да получиш от самата себе си и никой друг
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора