Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 198 отговора

густо майна Филибето

Мнения: 6 489
Когато прочетох логопедичния статус на детето ми, за пръв път чувах за сензорно интегративна дисфункция. В сайта на виртуалния кабинет прочетох в общи линии за какво става дума. http://consult.speednetbg.net/SID/os.htm
Оказа се , че само там мога да намеря информация на български. Да не говорим, че някои логопеди с които съм говорила също не са наясно с тези неща. За всички, които се интересуват или ще се сблъскват с този проблем преведох статия за сензорно интегративната дисфункция, оригинала е тук


Лорел А. Хоекман
специалист по трудотерапия



Нашите тела са длъжни да работят като "добре смазани механизми", получаващи информация от чувства и организиращи и преработващи я така, че правилно да я използват и реагират на нея. Нашите сетива включват слух, зрение, осезание, вкус и обоняние, а също процеси на движение и сила на тежеста. Когато всички тези системи функционират правилно, наричаме този процес сензорна интеграция, сетивата си взаимодействат.

Когато тази система не работи добре, наричаме това "сензорно интегративна дисфункция". Въпреки, че сензорно интегративната дисфункция (или трудности с преработката на сетивността) може да се изразява по различни начини, основните причини са две:

 1.Първо - ако човек получава прекалено много сетивна информация, неговият мозък е пренатоварен.
 2. Второ - ако човек не получава достатъчно сетивна информация, той изпитва "жажда" за такава.

 Сега ще обсъдим как всяко от сетивата влияе на нашето поведение, а също и потенциалните проблеми, които се появяват при сензорно интегративната дисфункция.

Слух. С помощта на ушите ние чуваме гласове, музекя, сирени и сигнали, а също и шум, произведен от електрическо оборудване, природата и т.н. Ако нашия мозък правилно получава и организира получената чрез ушите информация, ние можем да усетим опастност, да обработваме поръчения и инструкции и изпитаме удоволствие от музика и звуци на природата. Човек с правилна интеграция на сетивата може да стои на шумна вечеринка с музика и разговори, звън на прибори, и да е в състояние да провежда разговор с човек, седящ срещу него. Мозъка на този човек просто отсява ненужната информация и фиксира вниманието си върху думите на събеседника.

 За разлика от него, човек с дисфункция на сензорната интеграция  може да чува всичките тези гореизброени звуци на еднакво ниво, усещайки как всеки един от тях го атакува. Той не би могъл да провежад разговор със седящия срещу него човек. Представете си едно такова дете в клас, обкръжен от звуците на детски разговори, суркане на крака, музика и шума от столовете. Той може да започне да се държи неадекватно от раздразнение и неспособност да отсее ненужните сетивни данни. Може да забележите как такова дете се държи глупаво, гледа в една точка неподвижно или тропа с крака. Такова дете може да се изплаши до ужас от сирена например, защото този звук му причинява болка.

Друго дете изпитва дискомфорт от тишината, защото не получава достатъчно информация посредством слуха си. То може да започне да почуква с молива си, да охка, да удря по масата или да създава друг шум. Всяко дете има индивидуални нужди, но учителят трябва да е особено внимателен към дете със сензорно интегративна дисфункция, определяйки дали на детето и нужна тиха стая, слушалки за изолиране на шума или обратно, за слушане на спокойна музика.


Зрение. Очите ни ни доставят информация за цвета, светлината, движението, местонахождението, жестовете и мимиката. Тази информация, ако е правилно получена и анализирана в мозъка, ни позволява да се ориентираме, четем, интепретираме жестове и мимики, предусещаме движението и чувстваме опастността.

Дете с ниска чувствителност към зрителните стимули може да щрака с пръсти пред лицето си и да поднася книгата близо до очите си . От друга страна дете с висока чувствителност към зрителните стимули може да се изплаши от голямо количество хора, и да се затвори в себе си или пък да се възбуди прекалено в стая с ярка светлина, много цветове или активно движение. Хора със сензорно интегративна дисфункция може да реагират неадекватно на изражение на лицата на другите заради своята неспособност правилно да преработят зрителните данни. Големия кабинет с ярки плакати по стените, с големи прозорци и ярка светлина, много чинове и седящи на тях деца може да отклони силно детето със СИД и да се наложи заради него да се направят някои изменения.


Обоняние.Нас често ни заобикалят аромати на цветя и парфюми, мирис на хляб и бисквити. Други миризми с които се сблъскваме са тези на миещите препарати, прясно окосена трева, автомобилни газове. Нашето обоняние може да ни донесе приятни усещания, да подобри способността ни да опитваме храна и да ни предупреждава за опастност. Също така , както и в случаите с другите сетива, то може да стане причина за раздразнение за човека, чийто мозък не може правилно да преработи получената информация, отбирайки нужната и да реагира на нея.

Някои хора са прекалено чувствителни към ароматите и даже слаб мирис на парфюм или хлор може да предизвика силна раздразнителност.Други недостатъчно чувствителни, за да почувстват аромата по-добре, поднасят предметите близо до носа си. Независимо дали чувствителността е слаба или силна, такива деца не могат да се концентрират над задачите.


Вкус. Вкуса често ни доставя удоволствие. Ние се стараем да ядем това, което ни е вкусно. Но вкуса може и да ни предупреждава за опасност. Ние знаем че млякото се е вкиснало, че яденето е развалено повкуса му. Но човек със СИД може да е прекалено капризен, избягвайки определени вкусове, или пък да яде практически всичко. Нарушението на вкуса при такива деца допринася повече неприятности на родителите на такива деца, отколкото техните учители и съученици.


Осезание. Ние имаме само две уши, две очи и един нос, но нашите тела изцяло са покрити с много чувствителни рецептори на осезанието. Те ни помагат да възприемем топлината и студа, твърдостта и мекотата, гладкостта и грапавостта, болката и удоволствието. Ако мозъка на човека правилно преработва тази информация, тогава той ще се отдръпне от гореща тенджера, ще си сложи ръкавици навън на студа и ще се усмихне на ласката на любим човек.

Но човек със СИД може рязко да отреагира на топла повърхност или дружеско потупване. Той може би ще забрави да сложи ръкавици на студа или да ходи с дълги ръкави през летните жеги, защото не обича съприкосновението с кожата. Ако пък е недостатъчно възприемчив към докосването, то даже сериозна травма ще бъде възприета като драскотина. Той може да ненавижда мръсните ръце и да не обича да докосва непознати вещи, или пък да пипа всичко и всички.

Такива деца не могат да чакат ред на опашка, защото ще пипат всички или ще им се струва, че всички ги пипат. Те могат да възприемат докосването от съученик като удар и съответна да отреагират. Родителите трудно избират дреха за такова дете, защото се оказва, че определени тъкати могат да го безпокоят.

Дете, което обича всичко да пипа може да реши своя проблем носейки в джоба си малка грапава топка, висулка или някаква играчка с моторче. Когато му е нужна помощ да се концентрира и у него възникне желание да докосне нещо, то може да бръкне в джоба си. Много деца с СИД дърпат косите си, щракат с пръсти или си гризат ноктите.


Вистибуларен апарат. Макар и всички да са запознати с гореизброените сетива, малко от тях знаят че още две системи играят важна роля в способността на нашия мозък да получава информация и да реагира на нея. Една от тях е вестибуларния апарат , контролиращ движението и равновесието. Човек със СИД може да бъде много силно или много слабо възприемчив към движението може да доведе до позиви за повръщане в автомобил. Той може да се бои от височини и да не понася да се намира в преобърнато състояние. Това състояние се описва с термина гравитационна неувереност. Такъв човек може да ви се стори скован, предпочита да държи главата си винаги вертикално и да избягва излишните движения. Именно проблем с вестибуларния апарат кара някои деца да пълзят с високо вдигната глава. Такова дете може да изпитва трудности на двора или в часовете по физическо възпитение, където е длъжно да се катери, преобръща, виси на краката си или бяга.

Недостатъчната възприемчивост към движението се изразява в това, че детето е непрекъснато в движение: върти се, подскача, маха с ръце и шава. Много деца със СИД се държат така, сякаш имат синдром на хиперактивност с дефицит на вниманието, просто затова защото те почти не стоят на едно място. Те често не умеят дя пазят равновесие, да събарят предмети и да се спъват в масата. На тях може да им харесва да висят с краката нагоре, даже да се въртят без видимо главозамайване. Ако децата с повишена чувствителност са с много проблеми на улицата, то при тези с понижена чувствителност  проблемите започват у дома, особено когато е нужно да са сред тишина и спокойствие.


Проприоцептивна система. Последната система, контролираща положението на тялото, носи названието проприоцептивна система.Тя отговаря за положението на тялото в пространството.Ако тази система работи правилно, ние можем да седим на стол, без да паднем, да ходим по стълба, без да гледаме в краката си, да затворим без особени усилия вратата, да стиснем тубичката с лепило толкова, че да изкараме нужното ни количество, да ходим по многолюдна улица без да се блъскаме в хората.

Нарушението на тази система неизбежно влече след себе си проблеми.Човек, незнаещ до къде да протегне ръка, може случайно да удари някого, когато се протегне за нещо. Докато ходи може да настъпва крака, без да осъзнава това.Той може да блъска вратата или едва да я притваря. Може да е тромав и непрохватен, не умее да се изкатери на хълм или без труд да се изкачи по стълба, възможно е да има нарушена моторика или да не знае как да ползва своето тяло. Например минавайки пред ниска врата повечето хора знаят, че трябва да се наведат, за да не ударят главата си. Човек с нарушена моторика може да се наведе твърде ниско или недостатъчно. Обичайни неща като обличане, навървяне на обувките, използването на прибори и писането, могат да се окажат истинско изпитание за хора с нарушена моторика.


По нататък смятам да преведа още за видове терапии, които се прилагат успешно в тези случаи.




« Последна редакция: сб, 30 авг 2008, 18:32 от ljuboznatelna »
Цитирай

София, в офиса

Мнения: 1 269
Любознателна, ти си просто супер  bouquet
Цитирай
Eто още немска литература за търсещите отговори и информация по посочената тема:

Infantile Zerebralparese - Spontaner Verlauf und Orientirungshilfen fur die Rehabilitation (Dyspraxie, Bedeutsame Wahrnehmungsaspekte; Dysgnosie); Adriano Ferrari, Giovanni Cioni; Springer-Verlab Berlin 1998; ISSN 0172-6412; ISBN 3-540-62028-1

Д-р Ив. Чавдаров
Цитирай

София

Мнения: 1 710
И именно с това се занимават Окюпейшънъл терапевтите. за съжаление все още нямаме такива в България.  Sad
Цитирай
zdravei!blagodaria za 4udesnia prevod!az sam specialen pedagog i s interes pro4etoh statiata.ste mi e priatno ako moga da ti pomogna s neshto i az........
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 489
  Тактилна чувствителност:

Описаните по-долу проблеми представляват неправилна интерпретация на мозъка на постъпващите сензорни сигнали от кожата.Всички ние се раждаме не умеейки да разпознаваме опасното въздействие от безопасното, новото от повтарящотосе.Новороденото затова по-често от нас възприема всяко въздействие като опасно заживота и изпада в паника. Ако му се вземе кръв от палеца, то не умее да локализира болкатаи реагира с цялото си тяло, така както ако я усети с цялото си тяло. С времето то се научава да разпознава силата и характеристиката на тактилните дразнители - сила, мекота, грапавост, мокрота и т.н., тоест то получава цялостна представаза своите усещания и може да ги свържес определени предмети.

   Свръхчуствителност.

 - Не понася прегръдки и целувки, подскача и при леко съприкосновение. Като бебе е възможно да не е понасяло пелените. Но въпреки непоносимостта към неочакваните контакти,такива деца обичат "мечешки прегръдки", защото дългия и силен натиск фактически помага дасе намали чувствителността. При всички случаи прегръдката е за предпочитане предцелувката. Възможно е дълго да трие целунатото място.

 - Постоянна реакция на безобидно докосване.Различна реакция на еднакво по сила докосване.Паническа или агресивна реакция, ако докосването е вън от полезрението, например под масата или отзад.

 - Реагира негативно даже при "възможни" леки и неочаквани докосвания, така може да реагира изплашено или агресивно на приближаването на дете или животно, всячески да избягва групи или опашки.Може да избягва физически контакт с всички, освен с майката.За самозащита може постоянно да държат в ръката си някаква играчка, пръчка, връвка или да сестарае да се движи срещу течението, за да има винаги зрителен контрол.

 - Страда заради малки драскотини, може няколко дни да помни съвсем незначителни инциденти.Може също да е хипохондрик.

 - Не обича да цапа ръцете си (с храна, бои, тебешир) и да докосва непознати текстури (килими,меки играчки, шнурове, кърпи). Може да е до крайност чистоплътен, старателно да отмива и бърше малки трохи храна и изцапано с боя. Измисля обяснения от рода на "Мама не ми разрешава да се цапам" или "Имам алергия към това".

 - Дразни го текстурата на дрехите, особено чорапи, шушони и етикети на дрехите. Изобщо е много взискателен към дрехите и подозрителен към новите.

- Предпочита да носи дрехи д дълги ръкави и закриващи краката дори и през лятото или напротив, да избягва каквито и да са дрехи дори и през зимата. Или иска да носи сандали в студа и ботуши през лятото. Може да не обича шапки и ръкавици, за да избегне дразненето илинапротив, настоява да ги носи за да осигури на кожата си защита.

 - Вятъра го прави отпуснат или агресивен, тъй като повдига космите от повърхността на кожата.Не търпи поглаждане обратно на растежа им.

- Придирчив към храната заради текстурата й (хрупкава, лепкава, мека, непонятна като супата напр.) и предпочита храна с определена температура :студена или гореща.

- Не обича да плува, да се къпе, да се мие, да почиства зъбите си, да ходи на зъболекар, да се подстригва, да реже ноктите си. В банята може да настоява водата да е гореща или студена.

- Ходи с чорапи за да избегне съприкосновението с пода.

- Може да има силен гъдел.

   Понижена чувствителност.

-Постоянно докосва предмети и хора.

- не усеща чуждо докосване, докато не го усети достатъчно силно, изпитва слаба реакция на болка.

- Не забелязва, когато изронва нещо.

- Не забелязва, че се опира някъде, докато не го усети достатъчно силно.

- Не го безпокои текстурата на дрехите или изобщо дали е облечен.

- Не е чувствителен към температурата в дома.

- Яде невнимателно и не усеща, че лицето е изцапано от това или че носът тече.

- Слага в устата си всякакви неща - играчки, моливи, дрехите си, косата си, гризе ноктите си.

- Причинява на другите болка, без да се досеща какво те изпитват от това.

- Навлиза в чуждото лично пространство.

   Неразвита тактилна дискриминация (тук не се справям с превода )

- Държи се така, сякаш ръцете и краката му живеят отделно

- Изпитва трудности в използването на различни инструменти (напр. ножици, моливи, прибори)

- Избягва нови тактилни усещания, не взема в ръце дори това, което привлича другите.

- Затруднява де да определи с опипване текстурата, формата, размера.

- Не може без помощта на зрението : къде го докосват, не може да определи на опипване позната вещ, да закопчее копче, да оправи дрехите си. Може да не забележи, че обувките му не са завързани. Може неправилно да обува чорапите или слага ръкавиците.

- Предпочита да стои, а не да седи, за да вижда.

- Седи на края на стола.

- Бои се от тъмнината.

Независимо от незрелостта ан тактилните възприятия, такова дете търси всякакви пътища за развитие, които може да изтърпи без паника. Също така то търси повтарящи се усещания за познати предмети за успокоение.
- Може би обича маминия масаж.

- Носи със себе си приятна за пипане вещ, например пеленка или играчка.

- Понякога се стреми да докосва вещи, неприятни на пипане за останалите, за да получи силен тактилен отговор.

- Изучава всичко, което види,многократно изследва, обича познатата му цапаща бъркотия, стига да е преодоляло страха си от нея. Използва за изследване устата си и след втората си година, тъй като това му дава по пълен и понятен отговор.

- Обича люта или прекалено сладка храна.

- Харесва вибрациите или движенията, които му дават силен,точен и разбираем отговор от кожата.
« Последна редакция: сб, 24 юни 2006, 00:14 от ljuboznatelna »
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 489
       Мръсотия!
 Значителна част от занятията за тактилно развитие представляват ровене в различни субстанции. Ето какво може да се използва:

  1. Пяна за бръснене, крем за бръснене, най-добре без мирис.
  2. Кисел,каша, варени макарони, пудинги, желатиново желе, плодово пюре. Брашно и нишесте.
  3. Глина, кал   
  4. Пясък
  5. Пластелин
  6. Различни по големина зърна
  7. Темперни бои ( в тубички)



  Какво може да се прави :

 - Потапяне на ръцете, месене на материала и разстилане по масата
 - Да се посипват или търкат, трият с пръсти, длани или каквото желае
 - Мазане или засипване на ръце/крака, а после отчопляне, откопаване
 - Рисуване на фигури, цифри, букви, шарки с пръстите или с помощта на предмети, бутане в субстанцията на колички, копане, строене на пътища
 - С лепкавите материали - оставяне на следи и рисуване с потопен палец
 - Изваждане на фигури от материала




оригинал http://community.livejournal.com/out_of_sync/
« Последна редакция: сб, 24 юни 2006, 00:26 от ljuboznatelna »
Цитирай

София

Мнения: 4 384
ljuboznatelna, много полезна информация Hug
Цитирай

София

Мнения: 613
Това са няколко идеи за сензорна дейност и как може да се използва- не само като дейност, но и за развитие на езиковите умения. Някои неща съм изпуснала и съм добавила  съвсем малко пояснения

Проприоцептивна система
Маршируване,скачане, подскачане, пълзене. Имитиране на движения от грубата моторика (използвайте само подходящи за възрастта умения). Изпълняване на действия,следване на инструкции (в, до, отгоре, под, около, през, пред, зад)
 Натискане на стена-пускане, сядане –ставане и т.н. обсъждайте последователността на събитията („първо ще правим натискане на стената, а после сядане-ставане и накрая ще трябва де седнем на столчетата”)
Седене върху торбичка с грах- докато слуша приказка
Имитиране на движения от грубата моторика, демонстриране на назовани действия, описание на действия, Следване на инструкции( в, до , отгоре…)
 
Ходене с ръчна количка – нека децата се надбягват един с друг. Говорете за това кой е бил отпред/отзад
Местене на столове/чинове – променяне на стаята използвайки предлози(„сложи твоя чин до този на Кати.”). Описание на това къде иска да сложи своят стол/чин като използва предлози.

Следване на инструкции (прости или сложни), следване на инструкции с включени прилагателни и наречия (напр. седни на червения/големия/първия стол и т.н.), пеене на песни.
За устата
Дъвкане на пластмасови тръбички( и други специално направени за тази цел неща. Можете да видите тук. В България няма специални неща, но може да се пригодят разни )    - много добре действа по време на четене на приказки или други задачи за слушане.
 Дъвкане на дъвка – само в контролирана ситуация(в определено време).

Ядене на хрускаща закуска,пуканки/ядки/чипс. Добре е да се прави преди артикулационни/говорни упражнения- събужда устата.

Ядене на кисела/горчива/ лютива закуска /. Добре е да се прави преди артикулационни/говорни упражнения- събужда устата.
Вестибуларна система

Изтриване на  черната дъска с ритмични движения.

Упражнения като бране на череши,вятърна мелница, докосване на пръстите- говорете за частите на тялото(познаване и назоваване) .

Разтягащи упражнения (докосване на небето, докосване на пръстите). Това са много добри упражнеия за деца с нарушения в плавността на говора.
Люляне – увеличаване на зрителния контакт. Спазване на реда. Използване на молби за „Още”, „Бързо ”,”Бавно ”.

Тактилна система
 Имитиране на движения (груба и фина моторика.)
Познаване/назоваване на части на тялото. Следване на инструкции.
Играчки от плат- Много добри за въображаема игра.


Рисуване с пръсти с различни средства(бои, крем за бръснене, пяна за бръснене и т.н.) –имитиране на галене, кръг, букви и т.н. Следване на инструкции. Молба за помощ „Искам още боички/крем за бръснене. Описание на усещането „ лепкаво/меко”.


Преведе Darra от тук
« Последна редакция: пн, 03 юли 2006, 09:57 от Darra »
Цитирай
         Любознателна, благодаря ти за превода. За мен той хвърли светлина върху необичайното на пръв поглед поведение на някои деца. Аз  съм татко на аутистче. Чувал съм го да казва, че вятърът, който ни посрещна зад блока се опитвал да го изнасили. Като малък понякога си събличаше всички дрехи. Случвало се е и пред гости. Има висок праг на болката /може би не при всички аутистчета/. Това обяснява поведението му при бой. Не трепва и когато му поставят инжекции или му вземат венозно кръв. Наскоро забелязахме, че има кариеси на 7-8 зъбчета без да се е оплаквал от зъбобол. Добре, че имаме добра стоматоложка. Просто има петна на зъбите, където липсва емайл. Преди време го подложихме за около 6 месеца на диета без глутен и казеин. Ефектът беше никакъв. Може би е получил недостиг на калций.
          Много поздрави на всички мами-героини.
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 489
volf, на мен ми се струват малко несъвместими непоносимостта към дрехите и липсата на чувство за болка. Всъщност липсата на болка е характерно за аутизма, четох някъде, че се дължи на това, че казеина не се приема от организма по обичайния начин и се отделя някакво вещество, което действа като опиат.
Моето дете не е аутист, но проявява много от признаците. Всъщност е с диагноза ДЦП. Има понижена сензорна чувствителност, но специално тактилната май е повишена. Имаше период, когато не понасяше дрехи върху себе си, не позволяваше да я реша и беше много чувствителна на допир. Сега нещата са по-приемливи и агресивността и автоагресията значително намаляха, позволява ми да я реша, което е достатъчно показателно. Няма обаче как да разбера дали усеща някаква органична болка, защото говори само когато иска нещо, но не и за това какво изпитва.
Случва се и да се съблече доколкото й позволяват възможностите, но го прави по някакви други причини, а и е на 4г и това се приема все още като детинщина от другите хора.
Аз много мислих за тази диета, но сама няма да се справя, а за изследвания и DAN! доктор не мога да платя. Всъщност диетата съвсем не е проста, трябва да се следва много стриктно, ако няма прогрес се правят тестове за непоносимост към определени храни, освен това се избягват силните алергени, каквито са доматите например, ако и изключването на храните не даде резултат или има регрес, се минава на диета, изключваща въглехидратите, която е изключително строга, остават твърде малко храни. Ако изследванията покажат и наличие на гъбички, тогава освен лечението има и друга диета. Абе много е сложно, ставаш половин химик. Освен това добри резултати се получават при малки деца, например при 90% от две годишните деца на безглутенова и безказеинова диета настъпва пълно излекуване само с диетата, при 3 годишните това са само 40%, а над 5г. - само 10%. Крайния стадий е хелирането, но преди това организма трябва да е изчистен с диетата, да са приемани витамини, ферменти, дори хомеопатия. Хелирането изчиства тежките метали и най-вече оловото, което се смята за основен причинител на проблема. Наред с всичко това с детето усилено трябва да  работят специалисти, доколкото ми е известно, само в София има специалисти , които работят по система като канадците и американците.
Цитирай

густо майна Филибето

Мнения: 6 489
Попаднах на едни прекрасни сензорни стаи, които се правят в Русия за хора със специални потребности и ограничени възможности.

http://reamed.org/index.php?/reamed/sensorroom/
Цитирай


Мнения: 485
Любознателна,
при сензорно - интегративната дисфункция могат да се срещнат следните варианти: прекалена силна чувствителност, прекалено слаба чувствителност и "изкривена" чувствителност /неправилно интерпретиране на стимулите/.
Цитирай

Враца

Мнения: 534
Преди време четох,че в една от клиниките в София има такава сензорна стая,а може би беше в някакъв дом.Някой има ли информация?
Цитирай

София

Мнения: 998
 В Дупница, видяхме такава стая - в центъра за рехабилитация. За София не знам дали има. ljuboznatelna, страхотна информация пускаш. Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 198 отговора