Как бихте реагирали на подобни квалификации

С усмивка, под формата на майтап. просто казваш "бащичко" 

Да де, ама тя се изказва, че едно време татко му бил "едно такова послушно и тихо дете" ....

Ми, връзвам се, щото смятам, че една лъжа, казана 100 пъти става истина. В един момент ще повярват на това което говорят и ще му лепнат етикет. Затова стриктно следя да отговарям на всички квалификации към детето ми от страна на роднини, дори и да изглеждам като майка-орлица. Слава богу, вече все по-рядко му правят психологически портрет въз основа на това как е погледнал или как е пристъпил

Ох, Калина, това би означавало постоянно да се караме и да се гледаме на криво / не, че не е вярно, де  /, но тя и без това ме е обявила за командажиийка ...

А моята свекърва казва точно обратното. Дори малката цял ден да е била непослушна се изцепва : "на баба послушното момиче" и "ама тя много слуша" , та сега малката си прави бели и аз като реша да я накажа получавам отговор ама аз слушам.

Моята свекърва наскоро гушкаше малкия и му е радваше с думите-ой на баба кучето.
Ама понеже аз съм набедена от мъж ми за конфликтна личност си замълчах ...а трябваше да кажа -на кучето баба му е кучка.....

Поговори си сериозно с нея, спокойно (ако можеш без да повишаваш тон ), че такива квалификации са недопустими. Ако направи нещо недопустимо вместо "лошо дете" да казва "това, което направи, е лошо" и т.н. - но наистина става въпрос все пак за наистина сериозни неща, които биха довели до нещо опасно за него.
Успех със свеки! 

определено не се притеснявам да правя забележки при подобни квалификации - имала съм случаи и в едната, и в другата посока.
За отрицателните - едната баба, дето помагаше викаше в изблик на радост "Дяволче такова" на дъщеря ми. Изключително гадно ми стане. То повече прилича на ангелче... И си казах направо, че никак не отговаря определението на това, което виждам и искам да чувам. оправданието беше, че видите ли, детенцето едно такова живичко... Както и да е...
За положителните - права е онази мама, която смята, че и това е проблем. Имам го с другата баб, която сега гледа момиченцето - каквато и беля и магария да прави, все изпада в бурна радост и смях. Е, да де, ама детето няма да разбере кое е добро и кое е лошо, щом всяко действие е поощрявано по този начин. С майка пък изобщо нямам проблем да й кажа изискванията си и да обясня, че глезла дъщеря не искам да имам, а предполагам тя не иска да има глезла - внучка.

Като обобщение искам да кажа, че според мен, ако се изрази становището спокойно, без да звучи обвинително, би следвало да има ефект. Т.е. казва се на съответната баба, че това поведение и тези определения водят до еди си какви последици. Просто и ясно, но без раздразнение. Особено важно е да се упомене, както дадох пример с моята майка - ти нали не искаш да имаш ... глезено или слабохарактерно ... или наплашено ... или без самочувствие ... внуче, което да вярва, че е... "куче", "че е лошо", "че всяка грешка му е простена, защото е негова" и т.н. Т.е. да се покаже, че очертаните лоши последици за лоши и за тях, а не е просто мнение на конфликтната снаха или дъщеря...

 

Чудесна идея

Ами и аз съм изказвала мнение, но тя не иска да ме чуе ... честно ви казвам, момичета и момчета ... За нея тези "научни" работи дето искам да ги прилагам при гледането на детето били измислици. То не разбирало още какво му казва. Е, хубаво де, тя как ще прецени кога той е започнал да разбира?
И тези излияния са постоянни, то е нещо като модел, като отношение - тя просто е решила, че той е много палав, непослушен и всико дето го прави е беля. Синът ми наистина е буен, но това не означава, че е лош. Той просто е много екстровертно дете, с много енергия и в момента е в такава възраст, в която проверява до къде стигата правата му. Но! Тия научни измишльотини нея не я интерсуват.

Ей, това наистина ще го пробвам при първа възможност!!! 

С усмивка  "На татко си се е метнал ! " 

Подкрепям.

Не ме притеснява това, че някой си си мисли такива неща за детето, та ако ще и родната му баба да е, притеснява ме, че детето ще почне да си мисли такива неща за себе си. Защото веднъж набедено за лошо, то ще започне да се държи като такова. И не само в момента когато е на 2 и половина, а когато стане на 15 също.

А за реакцията, ми аз слушах, слушах и един ден притиснах бабата в кухнята (по стечение на обстоятелствата бабата се налага да го взима от градина напоследък) и и казах, че високо оценявам това което прави за детето ми, но ако иска да продължи да го прави има няколко прости нещица, които трябва да спазва - първо, второ, трето ...

Но аз съм си малко джаста-праста и когато не ми харесва нечие отношение към детето ми си го казвам направо - майка ми веднъж си позволи да му каже "Леле какъв си бяс" - резултата - не го видя повече от 2 месеца.

Осъзнавам, че за детето е опасно, затова побеснявам. Замислям се много силно  просто да го отделям по-дълго от нея. Защото тя от дума не разбира, или аз не мога да се изразявам правилно. Когато се опитвам да й обясня, че не желая да говори така на детето тя се врътва и излиза от стаята и с това въпроса за нея е приключен.  И после си е същото. Ефект няма. Опитах се да мълча, да я игнорирам, но това ме натоварва психически ...

Мисля си, че тя наистина го мисли за лош и бесен.

ами тогава - щом го мисли за такъв - наистина е по - добре да спреш или намалиш достъпа до детето, колкото е възможно. И още нещо - не би ли могла да говориш с мъже си и той да помогне, като говори и настоява пред майка си?

Асса, мъжът ми смята, че много се връзвам и вдълбочавам .... ...
И нали му е майка - едва ли би мислил нещо лошо за нея.
От друга страна не искам да го поставям между чука и наковалнята, че на нас двете не само това са ни разногласията ... и той е малко като футболен рефер ...

Надявам се като го пусна на градина нещата да се уталожат ....

Да де, тя му  е майка, ама ти си му жена и гледаш детето ви - така че определено трябва да подкрепи теб!

О и моето "съкровище"свекървата когато синът беше по-малък постоянно му казваше колко  е непослушен сравнение с баща му/който бил много кротък/.Е аз търпях известно време но като ми кипна и казах ,че не може всички деца да са кротки и да стоят като препарирани!Въобще да не ти пука като не разбира от дума и продължава да се държи по същия начин с детето и кажи,че няма да го пускаш при нея.От това,че го съжаляваш да не се чувства между чука и наковалнята караниците ви няма да престанат скоро! Така,че да вземе да се разбере с нея!

или на някоя баба. Я бъди малко по-рязка и си кажи каквото ти е на душата. Така или иначе в един момент ще ти прекипи от някоя дреболия и ще си кажеш всичко. Защо се тормозиш а не й кажеш, че това ти е неприятно.
Другия вариант е да почнеш да обесняваш какъв бяс е нейния син и как не те слуша, а пък тя нека си напъне фантазията в какъв смисъл е бяс
Боже ние като доживеем до техните години какви ли ще ги вършим

Не искам да я защитавам в никакъв случай, но аз също използвам думите "диваненце", "дяволче" за моето дете. Но това в никакъв случай не е с лошо чувство, напротив - колкото и да е буен, аз му се радвам и дори в тези определения има гордост, че е точно такъв. Е, не знам как бих реагирала, ако друг започне да го нарича така, сигурно хич няма да ми е приятно. Но свекърва ти му е много близка и може би не се усеща 

След като не приемаш подобни квалификации си в пълното си право да ги прекратиш, без да ти пука кой какво си мисли и дали би се обидил. Детето е на първо място и неговите интереси са над всичко.
Майката на мъжа ми все дрънкаше какви дебели деца е имала, а моите са точно като по учебник, не че няколко грамчета или сантиметърчета са най-важното нещо на света. Аз й казах, че не угоявам прасета за Коледа, а селския идеал за дебело бебе не важи за мене.

не знам, мила, но детето ми да се чувства добре и да не му се вреди, за мен е най-важно (със сигруност и за теб е така) и в тази връзка бих опитала всичко, даже с риск да засегна някой (случвало се е вече - звъня преди 2 дни на мйка ми, която сега гледа дъщеря ми. Часът е около 8 вечерта и тя така фриволно ми казва, че не е отваряла още хладилника и няма идея какво ще вечеря малката. Е, не мога да се сдържа (или не искам, все тая) и вдигнах скандал). Това е последното, ама има редица такива случаи. Така че, търси всякакви средства и подходи и съдейки по това, което си писала без "тежка артилерия" май няма да се размине.

Ами .... изобщо не изглежда като шеговита квалификация, наистина. То си е с напълно сериозен тон и в добавка с доста пухтене и ахкане от нейна страна , с цел засилване на ефекра.

Асса, права си. На моята майка аз винаги си казвам всичко, което ме дразни и тя си взема бележка / е не винаги - има нужда и от повторения  /, но свекървата просто е решила, че аз искам да командвам в къщата й и тя няма да позволи ....
Вече реших, че ще действам с по-крути мерки и да видим 

Не й се връзвай толкова. Много често възрастните хора правят изказвания не моного приятни за нас.
А сега се сещам и за един друг момент, може да не иска да се занимава с него и един вид така да ти го казва.

Не се впрягай, следващия път й кажи всичко което мислиш и ти излез от стаята, нека тя да го мисли.

За това си права - много много не й се занимава с детето, ама нали е пенсионерка и живее с нас и няма на къде ...

Веднага бих обяснила на детето, пред нея, че той не е лош, че баба се е объркала, защото  лоши деца няма..........

Все едно описваш моята свекърва. Много, ама много ме дразни като започне да упреква децата, че са непослушни и лоши за разни дреболии. Толкова го повтаря, че те започват да й вярват и наистина стават такива. Ако се опитам обаче да обясня, че така не се говори- гледай какво става... аз лошата снаха, която не търпи чуждо мнение.
Колкото до мъжът ми- и той ми казва да не й обръщам внимание, да не се връзвам за глупости... Все аз да се съобразявам (нали съм й в къщата).
Единственото което мога да направя за сега е да не пускам децата при нея (освен другото тя много ги навлича и им дава много шоколади и бонбони). Ама като довтаса тя не мога да я изгоня...
Много неприятна ситуация

  мога само дати пожелая успех с манипулативните мерки....

Ох, как добре те разбирам...Към свекърва ми по принцип забележки нямам, обаче това "лошо дете" като го чуя и все едно ме е ритнала в корема! Забележки досега не съм й правила, защото живеят във Варна и много рядко се виждаме, пък и както писах във всяко едно друго отношение жената си е на място.
Според мен, ти няма да я промениш /свекито, де/. Т,ва си е изграден и завършен манталитет и характер. Защо не пробваш по-нататък да обясниш на сина си, че баба просто така си говори и че той не е лош, просто да не й обръща внимание. Навремето /била съм съвсем малка/, като ходех лятото на вилата при баба ми и тя като ми се ядосаше за нещо, ме наричаше "глупачка" и "уличница". Ей, богу, тези думи съм ги запомнила и до ден днешен, а съм била наистина малка. Ако тогава някой беше поговорил с мен, може би нямаше да отдам такова значение...

Нати, ако не подейства разговор с бабата, наистина остава внучето ...
Надявам се детето да не отдаде толкова силно значение на тези думи - тя поне ми е пред погледа и мога до някъде да се намеся в нещата и да противодействам.

Кажи й да не го нарича така, защото как би се почуствала тя, ако я наречеш например злобна или невъзпитана и че ще го направиш, ако продължава. И /виж цитата/ ти излез от стаята.

Еее, не се връзвай толкова де .. едва ли го мисли жената, просто така се изразява, когато иска да каже нещо, но незнае какво  пък и едва ли само това повтаря ... 
Всеки момент очаквам тема от сорта: Дразни ме това, че свекърва ми диша ...

Предполагам, че говориш за свекърва ти Аз на моята, когато я чух веднъж да казва на сина ми, че ако прави еди-какво си "няма да го обича мама повече" бях толкова  , че застанах пред нея и даже не можах да се сдържа и пред детето й обясних с тих, твърд тон, че такива неща не се говорят на деца, че това е  много неправилно като възпитание и не искам да говори така на детето ми. А малкият, повтаряше след мен "така не се говори!". Сбърках, че го казах пред него. Но тя поне за сега не е повтаряла тази реплика (поне не пред мен). Е, моето щастие е, че те живеят далече и се виждаме рядко - иначе не бих издържала
Предполагам, че можеш тактично да й обясниш, ако не "поеме" й го кажи по-твърдо". Успех - не оставяй така нещата!

Иренче, всички хора понякога имат нерви ...

Дъщеря ми също е доста буйно и активно дете. Като беше по-малка, свекърва ми и каза, че е голям инат, а аз отговорих, че се е метнала на техния род и от мен освен пола, нищо друго не е взела, тя се обиди и каза, "че защо, ние толкова ли сме лошо", а аз отвърнах, "защо когато детето ми има собствено мнение трябва да се нарича инатливо", от отгава спря да дава такива определения за малката, но аз не пропускам да отбележа, че се казва не лошо дете, а че се държи като невъзпитано дете, каквото тя не е.
Най-добре е да си кажеш в прав текст това, което мислиш, с не само да се тормозиш.

За това съм съгласна 

Не можеш ли просто да и кажеш ,че подобни квалификации не са ти приятни?

Ами бих й казала, че ако на едно дете постоянно му се повтаря колко е лошо, има голям шанс да се превърне в лошотийка като порасне. А колкото до обличането и не-стоенето на едно място - бих й казала, че няма павилен подход към детето и бих и показала как става това с "усмиряването".

Забранила съм да го наричат "лош" - да го заменят с непослушен.
И в момента в който забравят им го припомням в прав текст, въобще не си поплювам в това отношение.