Малко интересни неща

интересно е!

един човек ,на когото жена му роди у тях  го беше пуснал.

  Това, което пише за памперсите... ами според мен, този, който е измислил памперса заслужава Нобелова награда за постижения в улесняване ежедневието на майката...
Но това разбира се е мое лично мнение

Доста любопитно, а и с образователен елемент!

това е пускано няколко пъти 

Втората част на статията е много подходяща за една друга тема, която постепенно се разработва и допълва - ако ви е интересно и имате и вие информация за немедикаментозни и нетрадиционни методи за раждане, можете да ги споделите в нея:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=98119.0

Абсолютно 

Същият каза,че ще се включи след време да каже как се справят с отглеждането на бебето без памперси.

Обаче нещо го няма! Ааааа, да и беше пуснал снимка на бебето веднага след раждането.

Започнахме да го практикуваме от 2-та седмица, като първоначално наблюдавахме бебчо (а той е с тензухени парчета и се вижда) кога прави пиш или аки и съответно казвахме звук, наподобяващ "пишшш" или "а-аааа". Така след 4-5 дена детето свърза звука с това, което върши. После започнахме след събуждане или по друго време, когато знаем че ще прави нещо, да го "слагаме на гърнето", т.е. да придържаме отпред едно бурканче или да го държим над леген ето така и да казваме звука. Още от първите опити имахме успех, особено с пишкането. Малките бебета не могат да задържат много, но могат по тяхно желание да се напъват или правят пиш.

Сега, на 60-тия ден той вече си познава позата, не използваме звука, той сам си иска "на гърнето", т.е. някой да го подържи над легена и много се сърди ако пропусне и свърши нещо в гащите. Може да задържа 5-6 минути, достатъчно за да реагираме след сиганлите му. Дава ни знак с пуфтене и гледане в очите, когато е за аки и ритане, когато е за пиш. Иначе си знае, щом го хванем над легена без подкана той започва да пуфти и да се труди  Засега имаме около 40% успех, което не е никак малко, спестява доста пране и тенденцията е, към 5-6 месец да е само с гащички, без памперси или тензух.

Наша позната започна да прилага метода доста по-късно, на 6-ти месец с дъщеричката си и също има успех. По правило децата сами искат, когато усетят разликата. Това е засега, ще ви държа в течение... Между другото дарих всички материали на bebe.bg, така че занапред там ще се появяват статиите за отглеждане без памперси, раждане у дома и т.н.

Дори не прочетох всичко. Прекалено сектантско...
Само алтернативата по цял ден да дебна дали бебето ще пиша или ака и да издавам нечовешки звуци по случая нещо ме плаши... Ами че ще пропилея много ценни мигове, прекарвайки времето си като държа бебе над леген. И вместо да му се радвам и да го глезя, да се чудя как да спестя днес левче от памперси. Мани завръщането към природата и подобните щуротии. Предпочитам да му сложа памперса, да си го гушна и да му попея...

ха-ха  сектантско било, половината свят от векове си отглежда така децата -- Индия, Китай, Индонезия.... Този метод е стар като света, дори си няма име в другите нации, при тях е толкова сраснал с майчинството, както кърменето, къпането...

Не знам как така уверено оборваш нещо, което дори не си изпробвала, но аз говоря от личен опит и то ежедневен : държането над леген отнема около 5 минути, защото бебо сам комуникира с нас нуждите си, когато е на зор и въобще не го дебнем по цял ден. Изключение прави само ако има разтройство или е настинал и се изпуска неконтролируемо. Някой го правят не с леген а с държане ето така, други -- така.

Да създадеш симбиозна интуитивна връзка между теб и детето, така, че да усещаш нуждите и желанията му като твои собствени ще е най-голямото ти постижение, много повече от някакви левчета и памперси.

Представи си, че гледаш у дома си възрастен или болен човек, който трябва да носи памперси, защото се изпуска в гащите. Как би се отнасяла към това? Със съжаление към човека или дори с отвращение, нали? Но когато на бебето ти му се налага да се изхожда в гащите си и да седи в собствените си нечистотии тогава всичко е ОК, така ли?!


И искам да ти кажа, че Самуил много се радва, гордее се, когато успеем заедно да хванем някой пиш в "гърнето", защото само месец след раждането му, това са първите му самостоятелни действия, които прави.
ЕС е работа в екип и точно това ни сближава много, създава връзка между нас и детето, то се радва, че е разбрано, че е по-самостоятелно и че няма да седи унижено в собствените си отпадъци. С този метод 6-7 месеца след раждането децата са вече самостоятелни и нямат нужда от памперси. Ала горките дечица, които ще трябва до 2, някои дори до 3 годинки да носят този срам само защото родителите им предпочитат удобствата 

Повечето майки предпочитат да сложат памперса и да си вършат друга работа и това ни най-малко не пести "ценни мигове", защото ако ти прекарваше спестените миговете в пълноценно общуване с детето то само щеше да ти казва за нуждите си и няма да има нужда от памперси. Просто като 2+2=4

Аз не го разбирам това
Не смятам,че унижавам детето си като му слагам памперси.Или пък,че не съм изживяла пълноценно раждането,щом съм ползвала упойка и услугите на доктори.

Но всеки има право да избира как да гледа децата си,нали.Познавам такива хора и уважавам тяхното мнение.

За да говорим за избор, трябва първо да дадем избор на децата. Аз знам, че малкият човек си има чест и достойнство и че чувства срам когато се оплеска. Затова и плаче в началото. Вярно, след време детето свиква и с това унижение, ако няма избор...

Ние просто дадохме избор на нашето дете. И той определено е много щастлив, направо се усмихва, когато разберем нуждата му и му помогнем да бъде "голям мъж", самостоятелен. Та той е само на 2 месеца, едва си вдига главата! И за него е голямо постижение да ни "каже" нещо, така, че да го разберем и да свърши САМ работата, с наша помощ! Представете си само един обездвижен инвалид, който вместо подлога или памперси успява сам да се справи, като истински мъж. Та няма ли той да се радва и гордее? С малкия човек не е по-различно.

Затова не бързайте да отричате нещо, което не сте изпробвали, още повече да слагате етикети "сектантско".

За детето е голям стрес, когато месеци наред е било приучавано да не обръща внимание на позивите на тялото си и да ползва гащите си за тоалетна и изведнъж да се наложи да започне да осъзнава тези функции, когато вече ходи и вниманието му е погълнато от толкова много други неща и дейности. А когато малкият човек е на 2-3 месеца той няма кой знае какви занимавки, и може да отдели много повече внимание върху тези си дейности, та когато дойде време за гърне, той да има вече пълен контрол над тях.