КЪРМЕНЕТО Е НАЙ НАЙ ДОБРОТО - ВРЕМЕ ЗА ХВАЛБИ И МОТИВАЦИЯ

Няма неодобрение към нищо, което спасява животи Има неодобрение към произволна и рутинна намеса без нужда в естествените механизми, защото това в общия случай води неминуемо до проблеми

не прочетох цялата тема, но усетих бая страсти 
само ще кажа, че мечтаех беба да стане на годинка и да пусна тема: "Кърмим се вече цяла година!", но когато Яна направи годинката ми се стори доста тъпо да го правя, в смисъл не усетих необходимост да го правя, по-скоро имам необходимост родата да престане да ме заплашва с разни апокалиптични бъдещи ужасии, които ще се случат 100%, ако не спра да кърмя 


 

Я сподели к'ви са тез' ужасии белким и аз се уплаша 

Иначе по темата - аз също намирам кърменето за най-естественият процес след раждане. Но като се има предвид "услужливостта" на повечето педиатри, които при първия проблем бутат на бебето АМ, липсата на информация и т.н., да не изреждам, си е наистина повод за хвалене!
Нима никоя от нас тайничко не се е радвала, когато е успяла да кърми първо три, после, шест, девет месеца, година... И нима няма хиляди подобни теми из форума "Гордея се...", "Благодаря ви..." и т.н.?
Не виждам защо така трябваше да скачате срещу момичето?

Малко офф:
Неодобрение към изборът на секцио,  ако не е по медицински причини, предполагам?
Защото аз именно избрах секцио. Не по медицински причини /макар че по-късно ме определиха с тесен таз/, а заради 3-те години чакано бебе, лечението и лапароскпоията и пак лечението...Та четох, четох, чак до някакви нормативи на МЗ намерих и прецених, че рискът за бебето е най-малък при секцио. Обсъдих го с лекаря си, и той потвърди, че напоследък се приема по болниците като причина са избор на секцио първичния стерилитет - така и го писаха в картона ми.

Влизах вече и в този форум, и знаех за предполагаемите проблеми с кърменето  /както и бях чувала митовете за секцио и неуспешно кърмене/, но в момента, когато мислех за нероденото си бебе ми беше приоритет първо сведено до възможния минимум безпроблемно раждане на дъщеря ми, а след това идваше ред на кърменето и въпросите около него. И бях уверена, че трябва да се справя, въпреки евентуалните трудности около операцията.


И затова се и подготвих - разпечатах си статии от "Библиотека", взех си помпата и бутилка преварена вода за миене на зърната. 
Секциото мина, бях с дренаж, дадоха ми Мариела на 3тия ден чак. За моя радост и учудване, дребната веднага засука правилно и от този момент почна да плюе и да се мръщи на АМ, което й предлагах след сукането и което ни даваха от болницата. Та си го хвърлях в мивката.

Ето - не е задължително да има проблеми с кърменето след раждане с упойка.

И не би трябвало да има неодобрение към нечий избор за раждане, защото обикновено той е продиктуван от дълбоки, лични, интимни чувства, които пак са обвързани с мисълта за детето.


Хедра, много те уважавам, шъ знайш!  Поздравявам те за ентусиазма ти и безкористната подкрепа на майките.
Но и защитавам правото на избор и не одобрявам неодобрението на начина на раждане. 

А по темата:
Не ми пречи, че момичето се е похвалило. Така се чувства, получило е вдъхновение – и хоп! – нова темичка. Защо да я порицаваме за чувствата й? Някои майки се го,деят с едрите си деца, други – с ранно проходилите, трети – с рано проговорилите, четвърти – с рядко боледуващите... Нека има поводи за гордост, щом е свързано с майчината радост...Не можем да очакваме всеки да разсъждава и светоусеща като нас, да има същата емоционалност и не/сдържаност на чувствата.
Наистина, малко се оспами форума /вече и с втора подобна тема/, но забележките бяха отправени най-вече заради гордостта...

Поздрави на всички, вихрили се по темата! 

Мненията и на hedra и на Free Soul  много ми харесаха   

Аз също приемам кърменето за съвсем нормален процес, може би защото никога не съм имала проблеми. Родих секцио, сложих Кристиян на гърдата на втория ден късно вечерта и той засука без проблем. Въпреки всичко с всеки изминал месец вътрешно се радвам, че продължаваме с кърменето.
Ако обаче бях имала проблемите с кърменето на някои майки и въпреки всичко бях продължила щях да съм горда - и още как, и да се похваля щях - и още как 

Free Soul, понеже и друг път сме водили разговор с Хедра за излишните намеси по време на раждане, за което сме на едно мнение, не става въпрос за отричане на секциото. Общо взето почти всички предизвикани раждания завършват със секцио, защото не може майката да лежи по гръб 10 часа и да не се загубят тоновете на бебето. Не може по време на едно нормално протичащо раждане да ти сложат дежурната система с окситоцин и да ти докарат разкъсване на шийката на матката. Това се случи при второто раждане на сестра ми. За рутиннат епизиотомия да не коментирам. За това все повече майчета искат да раждат секцио, защото ги е страх от всички ужасии на естественото раждане. Това, което Деси сподели с нас, съмнявам се някой скоро да се похвали в България с такова раждане. Преди известно време зададох въпрос на акушер-гинеколог за т.нар.активно раждане. Тук може да прочетеш отговора му http://www.zadecata.com/forum/viewtopic.php?t=677.

А за кърменето - да горда съм, че го докарахме дотук, въпреки началните трудности.

аз кърмя  8м бебо , големия си син/8г/ съм го кърмила 6м
да ви призная на фона на тази непросветеност по отношение на кърменето форумските майки сме си направо героини.....
едни ни гледат като че ли сме извънземни и ще ни линчуват
други ни се възхищават
трети ни смятат за едва ли не богоизбрани .... все едно аз мога да кърмя  а другата искала но не можла .... рядка и била кърмата или пък имала само 5капки кърма
и като прибавите че просветени хора .... както една майка беше казала "дофтури" дрънкат на кило глупости кой от кой по големи  и да им устояваш си е направо геройство

и аз като моята съгражданка и приятелка Дочка ще кърмя докъто малкия се отбие
надявам се да нямам проблеми 
чувствам щастлива и доволна от това че кърмя бебето си

кърменето е любов не ми се иска да си помислям че някога ще спра ...

Аха, значи не съм разбрала. Помислих, че става въпрос за секциото поради описаните упойки, отделянето от бебето за дни и т.н.
Извинявам се!   

А за рутинните епизиотомии и системи окситоцин наистина си права. Като слушах след секциото в реанимацията как крещяха от болка горките момичета заради системите...

Ми и аз да се изкажа в подкрепа на твърдението, че е излишно да се хвалим и да се броим наново! Е, ами стига вече! Има си тема за представяне - представяйте се! Да се пуска тема с хвалби от 9-месечни кърмачки и включвания на 4 и по-малко месечни, тогава какво да правят кърмачки със стаж 2-, 3- и повече години? Да правят промоции по заведенията ли?

Искам да кажа, че и аз съм доволна от себе си, че кърмя. Може и да не съм преминала през достатъчни трудности в началото (бебето ми засука още от първия път все едно се е обучавало 9 месеца, не съм имала рани и бучки и т.н.), но пък явно трябва да поизтърпя доста неща от курса за кърмене на по-зряло кърмаче, но няма да се оплаквам, че няма да ме разберете. Нито ще се хваля!

Бъдете си горди, ама бъдете горди и когато някой ви каже нещо "умно" за кърменето в парка или когато педиатърката ви ви агитира да спрете с нехранителното, вредно кърмене, вместо после да пускате теми "каква глупост", "как да й кажа, че ще захраня късно", "близките ми искат да спирам с кърменето" и тем подобни. Отстоявайте си правото на избор, но не се превръщайте в сектантки! Много е безопасно и славно да се тупате в гърдите във форума на кърмачките, а после пак в този форум да плачете или плюете недоразбирането на околните!

Еххх, старите кокали, да ме прощавате! Това, че сте изровили един форум из основи, това че познавате всяко гроздче, не означава, че всеки, който иска да пише тук трябва да изчита тонове теми, за да е "наясно" и чак тогава да вземе дейно участие.
По едно време си бях лепнала под лентичката :Кърмя, но не ме кефи, така да знаете!
Е, как няма да ми писне - гърдите ми текат, ту препълнени, ту нормални, няма потничета без сутиен и подплънки в жегите, следиш си часовника на 3 часа и се чудиш къде да отседнеш за поредната порция храна на бебето. Секс че правиш - правиш, но хапчета не можеш да си вземеш /всъщност не съм питала доки, утре ще го питам/, какво ядеш, какво пиеш, какво пушиш, т.е. нищо не пушиш. Ако си болен защо си болен, ами кърмата, ами бебето.. На гости ще отидеш без дете на кукуво лято! Ако нямаш за изцеждане предлагаш адапте, това обаче едва ли ще срещне разбиране у повечето тук.
Има жени, които имат проблеми с гърдите - бучки, температура, запушени канали...цедят, поливат с топла вода, пък цедят, пък боли...и накрая ако те резнат - е*и му и хубавото, и на всяка цена точно такова хранене на бебето!Аз лично на една мама като й чух проблемите й препоръчах да спира кърмата си, защото за 30 мл да получиш потупване по рамото от някой хирург не си заслужава.
Има бебета хранени само на АМ, пък здрави, пък обичани, пък прегръщани, и не мисля, че кой знае колко им е навредило това мляко. И алергии нямат.
Има и такива на кърма до 8 м като мен , които после за 3 г  имат около 15 ангини, половината гнойни, не броим кашлянето и хремите. Голям имунитет, голямо нещо!

Мен всички ми се чудят как така съм секцио, пък кърма още имам. То всеки ден е подарък, наистина, тя може да спре и за една нощ, но доколкото ми казаха, секциото имат по-често малко кърма и тя спирала до месец.
В болницата бях подложена на стрес 12 дни, бебо ме видя на 3 ден след раждането си, т.е. и виждане не беше, защото спеше милия. Да го кърмя опитах на 4 ден, но отва не му попречи да се окаже любител на гърдите . И рев имаше, и нерви както вече писах, всички роднини повтаряха "Не се притеснявай, моля те, ще ти спре кърмата!" а аз виех "Да опустее и кърмата ако ще, искам да се прибира м вкъщи и бебето да е добре", пък тя се лееше заедно със сълзите ми. И колкото повече ревях, толкова повече течеше.
Да имаш кърма не е въпрос на дисциплина на стимулиране, на мъки в банята и безкрайно бутане на бебето да цока - то просто някои жени имат повече, други по-малко, трети- хич. Е, може да се стимулира, да, но не може да се съди една жена, че не желае да кърми и че се отказва от кърмата , защото не й се занимава с теории и практики на лактацията.

Добре си  се похвалила, че кърмиш! Че какво лошо има да си щастлива, че кърмиш? Особено щом това те радва.
Някоя беше написала за 2 картофчета, че нарушавали кърменето и дрън-дрън. Абе вие на кърма докога смятате да държите децата си? Моето становище е, че в крайна сметка кърмата си е супер храна за бебешко коремче, но ще се яде и друго от един момент нататък, затова трябва захранване да се прави. Е, че може да е по-късно, не на 2м сок, а на 4 пюре, може. Но на 1г и нещо човек да кърми детето си...не е ли крайност?Гърдите на майката /жената/ са полови белези. Сега. Да приемем , че едно бебе е беззащитно, че има нужда от храна, от течности, за да съществува, затова кърмата и кърменето са природни дадености за животните. Държиш го на ръце, то си суче - ок. Съответно държиш го на ръце, то цока от шишето - пак си е ок.
И в един момент - ходи, започва да "говори", вижда разликите м/у момче и момиче, съзрява, а ти му пъхаш гърдите си в устата му... Нещо ме съмнява тази работа. Моето лично мнение е, че формирайки се сексуалност на подсъзнателно ниво, полагайки се основа на една личност, то трябва да се съобразяваме с някои неща. Майката си е майка, но е жена преди всичко. И храненето докато няма зъби е с течни неща, ето ви прекрасната кърма, а пониквайки всеки зъб показва, че природата го е измислила - да дъвче нещо, но не и гърди. Е, кога порастват зъбките на децата? Да не би на годимна и половина-две?

Оххх, отплеснах се, простете ми, но исках да си напиша мнението за повечко неща.

А! И удоволствие от кърменето изпитвам когато бебо е в настроение да цуче, когато има пейка на сянка и още някоя и друга майка с бебе за компания. Ако една жена се прибира на 3 часа удома, за да кърми - мъкаааа!

Ай, ай, ай... срам мъ й

ядосахте момичето значи
чаено момиче, да знаеш, че за секциото и малкото кърма-подарък не си права
но имаш право да не си на всеобщото мнение 
само да ти кажа, че тези няколко месеца или година, в които ще кърмиш и ще бъдеш толкова близка с бебето си, няма да се повторят. Това е най-ценното.
иначе и на мен ми идват в повече хвалбите и тръбенето, но аз съм си аз, а полза за бъдещите майчета има.

На чаено момиче постингът леко ме смущава, защото от всичкото това писане не разбрах какво толкова искаше да каже, някак противоречиво е във всеки абзац...

Само това за "тикането на гърдите в устата" ще си позволя да коментирам - май тогава бебетата сами си искат, не е майката тази, която "тика", а ако е обратното... нямам думи просто!

Ей, много ми се прииска да пиша, да пиша...


Ми така ще е около два месеца. После си ходех с потничета и роклички без сутиен. Споко, има надежда.  Ама имай и търпение.
Часовници не съм гледала, като иска - си цока. Навън, у дома, на гости, на поразия. При приятели без детето не съм ходила, да, ама и не съм имала желание да сме отделени.
Аз и преди се хранех здравословно, та не ми пречи. Не ям фъстъци и не пия повече от чаша бира - това ми е промяната в диетата. Не пуша - а преди да - и УРА, че ги спрях!


Да, има, и аз бях така 2-3 пъти. Преодолява се с правилната информация и тактика. И пак се случва първите месеци. После кърменето е кеф.



Това е много относително. Някакви статистически проучвания ли са? Щото алергиите се предават предимно генетично, децата са предразположени и при по-слаб имунитет и ранно захранване се активират. По-слаб имунитет трябва да тинавява някокви изводи - в АМ няма имунни тела, нито се предават антитела от майката на детето. А и като цяло тактиката да сравняваш две деца е грешна. Сравнява се дете в два случая: АКО е кърмено и АКО не е кърмено. Но това, разбира се, няма как да стане...Не можеш да знаеш, ако не си била изобщо кърмена, дали болестите са нямало да бъдат повече...

Ха, това е един от митовете, що си се връзвала?  Кърмата се обуслява в тялото от хормоните - още преди раждането гърдите се подготвят, не от начина на раждане. А след раждането - от стимулацията. То и аз съм секцио, пък пуста кърма не свършва, бре...   


Ами малко е и въпрос - ако бебето не суче на поискване и/или се дохранва. "Безкрайно бутане да цока" - къде е т'ва? 

Тц, не е. До 2 години се препоръчва кърмене. Или АМ. Що да лиша детето си от най-доброто?


Гърдите преди всичко са за хранене на бебета, след това са полови белези. Майката преди всичко е майка, а след това жена, си мисля пък аз. И именно като майка желае най-доброто за детето си. И като такава взима решение колко и докога ще кърми.
На подсъзнателно ниво има проблеми само този, който вижда сексуално извращение в кърмето на проходило дете.



Ти като имаш зъби, айрянче пийваш ли? Кърмата преди всичко е храна - с неподражаем състав и свойства, създадена за подрастващия детски организъм, за развитие на мозъка и за стимулиране на именната система. Като му порасне зъб на детето на 6 месеца, да му дам кокал ли? Грешна е практиката на сравнение на деца до 2-3 годишна възраст с възрастните - енергийните и хранителните нужди на децата са на светлинни години разлика. Мога и да ти дам линк да прочетеш за ползите на кърменето след годинката /в Библиотека е/, но много се съмнявам, че ще го направиш.

А знаеш ли кога порастват зъбчетата на другите бозайници? И колко време след това продължават да сучат?

Че що се прибира? 

И накрая - зная, че не те кефи кърменето, ама мен пък ме кефи и това бе моята позиция.
 
Зная, и че няма да те убедя в своето мнение, и не това е целта ми. Просто изблик на писерушки ентусиазъм. 

П.П. А, да - и забравих да обобщя.   
Да, има трудности в кърменето в първите месец-два. Има болка и недоспиване, има чудене дали се наяжда и защо не ака 2 дни...Има течащи гърди и свян да се кърми навън...Има и неразбиране с педиатъра и неразбиране на някои от околните...Но това е част от майчинството, и от избора да се кърми.

Никой не е обещавал, че ще е лесно. Никой и не кърми поради причината, че ще е лесно. Нима някой се чувства излъган? Майчинството и изборите, свързани с него, носят и трудности, но и радости. Животът, мирогледът и статуквото се преобръщат. То е и трудно, и пълно с въпроси, но е прекрасно във всяка една форма. Дали кърмиш или не, не е лесно и не е песен. Всеки избор е бил продиктуван от вътрешни убеждения и мотиви, и никой не би трябвало да го оспорва, че е грешен, смешен или безсмислен заради усилията, които се полагат. Хау!   

Свободна дУшо, благодаря ти за отговора. Аз съм съгласна и с твоето становище по въпроса.
Ето, още кърмя, от днес трети месец ще започне, пък нито сок съм давала, нито кокалчета ще му давам да смуче 
Сигурно е полезно за децата да се кърмят, но мислиш ли, че чак до 2 годинки само на кърма да кара е добре? Не е ли някаква съвременна крайност?
Педиатърката ще ме тупа ако й кажа, че съм се молила понякога да ми спре кърмата, тя е върла привърженичка на кърменето и само пита строго "Как се храните?", при което се изотявам при мисълта само да й кажа, че видиш ли, кърмата ми намалява. То ще е Уртика, то ще е чай, наливанееее. Няма да остави тя така нещата.
Е, сега не се оплаквам толкова от кърменето, понеже не изварявам шишетата, а направо ги бутвам в устата му. Обаче гърдите си текат и туй то!
Чакам тези славни времена, когато ще ходя както преди раждането - джиджи-биджим без цицопопивачки и държатели!