Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 22 юни 2006, 22:07 ч.
  • Преглеждания  7 840  Мнения  104  Онлайн  1
Отговори
  • Sofia, downtown
  • Мнения: 1 063
И аз да питам, а имате ли усещането, че с всеки изминал ден болката става все по-голяма? Пълни глупости, че времето лекува. Казват ми, че трябва да изминат години.

Реклама
# 1
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 18 786
Иска ми се да ти отговоря така:
Бабата на моя мъж (Бог да я прости) е имала 2 мъже в живота си. Надживя ги. А 3-ти мъж я догледа. И въпреки това, жената пожела да бъде погребана до рано починалото й детенце. Жената умря на около 85-6г., а детенцето е починало на 2-3г.
Мисля, че този факт добре говори, че няма заглушаване на болката и чувствата. Само са по-дълбоко затворени в душата с времето... Tired

# 2
  • Мнения: 3 164
 Когато аз започнах да пиша в този форум, си мислех, че никога няма да спре да ме боли, че ще полудея и че може би е по-добре да полудея, защото не можех да нося бремето на такова страдание. Тогава някой ми писа,че с времето  болката не отминава, просто някак си се научаваме да  живеем с нея. Тогава не повярвах. Днес си мисля, че по-голяма истина няма. Болката не изчезва... но ние се адаптираме към нея/съзнавам как звучи/[smilie=smile3518.gif]

# 3
  • Мнения: 2 549
Болката не изчезва... но ние се адаптираме към неяsmile3518

Така е. Не изчазва, научаваме се да живеем с нея.   Sad

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 1 008
И аз да питам, а имате ли усещането, че с всеки изминал ден болката става все по-голяма? Пълни глупости, че времето лекува. Казват ми, че трябва да изминат години.

Ако знаеш колко често си го мисля това... Все едно си написала моите мисли. Чак се дразня понякога като започнат да ми обясняват, че с времето ще забравя и ще ми мине. Такова нещо не може да стане, докато съм жива. винаги ще си живея с тая болка, на това с времето наистина се научаваш.

# 5
  • София
  • Мнения: 1 098
Не минава по дяволите ,а как вярвах,че ще ми мине.С всеки изминал ден става все по гадно.Терминът ми беше на 30 този месец,и колкото повече наближава датата ,толкова по-нервна и ревлива ставам.Уж съм силна,ама силичките ми се изпаряват като се сетя,че сега можех да съм най-щастливата мама на земята,и да гушкам нашето бебе.Сърдя се,ядосвам се, ... но не знам на кой трябва.Искам обяснение,но за това  съм казвала в друга тема,че отговорите на въпросите дори и да ги получим,не ни задоволяват и от там следват други въпроси.Знам ,че ако Господ е благосклонен към нас и ни дари с дете,пак няма да спра да страдам,за изгубеното.
  bouquet

# 6
  • БУРГАС
  • Мнения: 255
Болката няма да отмине никога.До като съм жива няма да спра да страдам за моето момиченце,което остана за винаги на 3 годинки.Казват че времето лекува ,това не вярно ,защото с всяка изминала година болката става все по голяма.Все си мисля- сега щеше да е на 4 ,сега на 5 ,сега на 6 години ,а сега трябваше да е първокласничка .Мисля си как щях да я подготвям за първи клас ,каква чанта ,щях да и купя ,с каква рокличка щях да я докарам за първия учебен ден и още  и още други неща за които не мога да спра да мисля ,които щяхме да правим заедно.А сега живея само със спомени и снимките и.
Даже и да имам още деца болката и сълзите по Вики никога няма да спрат.

 Cry Cry

# 7
  • Шопия
  • Мнения: 6 332
Болката не изчезва... но ние се адаптираме към неяsmile3518

Така е. Не изчазва, научаваме се да живеем с нея.   Sad
За съжаление е точно така. Даже не знам дали ние се научаваме или животът нас ни научава, че трябва да си живеем с болката.

# 8
  • ВАРНА
  • Мнения: 318
Болка  винаги ще има, и аз си мислех , че времето лекува, но май се оказва , че не е точно така. Никой и никога няма да може да запълни тази празнина в душата ми, никога няма да преодолея болката по загубеното ми неродено детенце. Болката не отминава, просто свикваме да живеем с нея. Рамо до рамо с болката намираме смисъл в нещо да продължим да живеем и да се борим, съществуваме докато не намерим смисъл да живеем.......малко объркано стана, но се надявам е сте разбрали какво искам да кажа.
Пожелавам на всички ви момичета от все сърце  в най-скоро време да намерим смисъл да живеем , а не само да съществуваме, да имаме нещо скъпоценнто до себе си, което ще осмисли живота ни-нашето дете.  bouquetПрегръщам ви всички Hug

# 9
  • Sofia, downtown
  • Мнения: 1 063
Само знам едно, човек, който е сложил пръст върху дете, не може вече да си отиде щастлив от този свят.

# 10
  • Мнения: 3 164
Не знам какво се е случило, но явно е много тежко. Трябва да бъдеш силна, колкото и клиширано да звучи. Въпреки болката - да продължиш, да надмогнеш страданието и... ами не знам, просто да живееш! Виртуални прегръдки от мен! Господ да закриля малкото ангелче! Praynig

# 11
  • Мнения: 1 412
Само знам едно, човек, който е сложил пръст върху дете, не може вече да си отиде щастлив от този свят.

Моя любима преподавателка, невероятна жена, загуби единствения си син. Тогава се сблъсках с тази мъка и това се превърна в най-големия страх в живота ми.
Думите, които си написала са много точни, аз лично с малкия си мозък не мога да проумея защо е възможно да се случва това.
И вчера две български деца останаха завинаги на 16 години, много ми е мъчно за тях и близките им!

# 12
  • между два живота
  • Мнения: 1 908
Казват - лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката - като жилите -
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.


Тези стихове на Емили Дикинсън са моето мнение за болката.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 098
Angela много точно е описано всичко в стиховете.  За жалост лек за болката-НЯМА!

# 14
Болката никога не минава 16 години все отще ме боли. Въпреки че имам 2 прекрасни деца пак боли като в началото.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт