Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Реших да пусна темата, понеже днес попаднах на ето тази молба за съдействие и истории на майки, които са изживели загуба, за да може да се съставят материали как да се подпомагат майките:
http://www.lifecirclecc.com/research.html
От страницата може да се изтегли и попълни въпросник - като той служи само за насочване, иначе човек може да разкаже историята в какъвто формат иска. За съжаление всичко е на английски, но все пак ако някой прояви интерес със сигурност ще е от помощ.
Въпросите изясняват първо обстоятелствата около загубата, чувствата на майката и каква помощ е била предложена за справяне с психологическите и физическите последици, а конкретните относно лактацията са:
Цитат
8.   At what point, if any, were you offered information and support for the management of lactation or breastfeeding, given that your baby was expected to die or had died?
9.   What information were you given about the management of lactation or breastfeeding? For example, what were you told, if anything, about such options as suppressing lactation, expressing your milk for or breastfeeding a baby not expected to live, donating already stored milk to a human milk bank after your baby’s death, expressing your milk and donating it to a human milk bank after your baby’s death, expressing milk for or breastfeed a living twin or higher order multiple, or continuing to breastfeed an older sibling?
10.   Did you know any of the information you were given before it was offered to you? If you knew some of the information you were given before it was offered to you, what did you know and where did you find the information?
11.   What support were you offered for engaging in the options you were told about?
12.   Did you suppress lactation after your baby died? Why or why not? If you did, how did you do this? How long did it take? What was this experience like for you, emotionally and physically? Were you informed that you might experience engorgement (swollen and painful breasts) as your breasts returned to a non-lactating state? Were you told how to avoid or treat engorgement while suppressing lactation? If so, what suggestions were you given? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
13.   Did you express your milk for or breastfeed a baby not expected to live? Why or why not? If you did, how did you do this? What was the experience like for you, emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
14.   Did you donate any milk that was expressed and stored before your baby died to a human milk bank after your baby died? Why or why not? If did, how did you do this? What was this experience like for you emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
15.   Did you express your milk after your baby died and donate it to a human milk bank? Why or why not? If you did, how did you do this? What was expressing milk and donating it like for you, emotionally and physically? How long did you continue expressing milk and donating it? How did you stop expressing milk and donating it? What was stopping like for you, emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
16.   Did you express your milk for or breastfeed a living twin or higher order multiple after your baby died? Why or why not? If you did, how did you do this? What was this experience like for you, emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
17.   Did you continue to breastfeed an older sibling after your baby died? Why or why not? If you did, how did you do this? What was this experience like for you, emotionally and physically? What support did you receive during this experience? What information and support did you need that you did not receive?
18.   If you could go back and do anything differently regarding the management of lactation or breastfeeding, would you do anything differently? If so, what would you do differently and why?
19.   If you could give your advice to health care providers who are in the position of providing information and support to bereaved mothers about the management of lactation and breastfeeding or could tell them anything at all, what would you tell them? What information and support would you recommend that they provide? When would you recommend that they give this information and support? How would you recommend that they give this information and support? How would you recommend that they help a mother in her decision making about the management of lactation and breastfeeding?
20.   What did your experience of lactation, suppressing lactation, expressing your milk and donating it, expressing milk for or breastfeeding a baby not expected to live, expressing milk for or breastfeeding a living twin or higher order multiple, and/or breastfeeding an older sibling mean to you in the context of your loss and grief?
21.   What were the reactions of health care providers to the choices you made regarding the management of lactation and breastfeeding? What was helpful? What was unhelpful? What was hurtful?
22.   What were the reactions of your family and friends to the choices you made regarding the management of lactation and breastfeeding? What was helpful? What was unhelpful? What was hurtful?
23.   What had you expected your lactation and/or breastfeeding experience to be like for this baby? How did your actual experience of lactation and/or breastfeeding compare with what you had planned for and expected?

Накратко на български най-важните:

На  кой етап ви беше предложена информация и помощ за справяне с лактацията след загубата.

Каква информация ви беше предложена - за потискане на лактацията, изцеждане на млякото или кърмене на бебе, което не се очаква да оживее, даряване на млякото в банка за кърма, изцеждане или кърмене на оцелял близнак или тризнак или продължаване на кърменето при по-гоямо дете.

Знаехте ли нещо за тези варианти от преди това - ако да, какво и откъде имахте или се сдобихте с информацията

Каква подкрепа ви беше предложена за да решите кое да изберете

Спряхте ли лактацията след загубата? Защо решихте така - или защо не го направихте? По какъв начин? Колко време ви отне? Как се чувствахте физически и емоционално по отн на лактацията? Предупредиха ли ви за препълването на гърдите? Какви мерки ви бяха предложени за справяне с него? Каква подкрепа получихте? А каква не получихте, а бихте искали да получите?

Същите въпроси се задават и за всеки от другите варианти - изцеждане на млякото или кърмене на бебе, което не се очаква да оживее, даряване на млякото в банка за кърма, изцеждане или кърмене на оцелял близнак или тризнак или продължаване на кърменето при по-гоямо дете.

Има ли нещо, което бихте променили сега при справянето с лактацията след загубата, ако можехте? Какво и защо?

Какво бихте препоръчали на лекарите и медицинския персонал, които се грижат за жени в такава ситуация? Каква информация и подкрепа бихте желали да получите? Кога (на кой етап) и как да бъде поднесена?

Какво значение имаше за вас справянето с лактацията след загубата по отн на болката и живота след това?

Какви бяха реакциите на мед. персонал относно избора ви за справяне с лактацията? Какво беше полезно, какво не беше - и какво ви нарани?

А при роднините и приятелите - същите въпроси.

Какви бяха плановете ви за кърмене на изгубеното бебе - и как се съотнася действителния ви опит в тази ситуация с плановете, които имахте?

Цитирай

София

Мнения: 3 058
съжалявам, но не ми се попълва въпросник на фармацевтична фирма... да си платят и да си направят изследване
Цитирай

София, Младост 2

Мнения: 8 219
Не виждам за какво една фармацевтична група би се интересувала от въпроса с консултирането на майки след загуба - това в общия случай не изисква медикаментозна терапия Rolling Eyes
Въпросникът не е на фармацевтична фирма - а на психоложка-консултант по кърмене, която има собствена практика за консултиране на майки, които се сблъскват с различни проблеми (извън строго кърмаческите) и хоства международни уговорени чатове на определени теми именно като преживяване на загуба, споделяне на болката от ранни спонтанни аборти, от вторичен стерилитет и т.н. Жената пише проекти и материали по тези въпроси и моли за съдействие с истории - само желаещите.
Ето инфото за нея:
Цитат
Cynthia Good Mojab, MS clinical psychology (1996), is a clinical counselor, private
researcher, author, educator, International Board Certified Lactation Consultant
(IBCLC), and Registered Lactation Consultant (RLC) focusing on issues related to
culture, psychology, and the family—particularly as they relate to breastfeeding and
the needs of women during their reproductive years
Знам, че на тези въпроси се реагира много чувствително - но това не е повод да се правят грешни заключения.
Цитирай

Стара загора

Мнения: 13
Като почина бебето ми имах много кърма. Мислех , че от стреса ще спре , но уви. Гърдите ми бяха много напрегнати и болезнени. Първото ми изцеждане болеше, при второто не толкова. Предупредиха ме , след като се изцедя да ги пристегна  с бинт и да огранича течностите. 10 дена пиех бромокриптин. Никой в родилния дом не ме попита какво ще правя кърмата. Аз също не ги питах.  В такъв момент ставащ егоист и сега като си мисля си може би нямаше да си дам кърмата. Знам , че някои ще ме упрекнат , но така си мисля аз ,това е мое мнение. Всеки има право на глас. По принцип не ти обръщат много внимание, като се има предвид ,че лежах с една майка ,каято имаше живо бебе какво да говоря повече . На нея и звъняха по телефона да и честитят а на мен да ме успокоят.Аз съм акушерка по професия и на мен не ми обясняваха много пък и както писах по рано ,аз не ги питах. Само лекарката ми изписа хапчетата . В такъв момент те избягват и  не ти обясняват много , гледат те странно и ти шушукат зад гърба. На всички мои близки им беше тежко , и сега им е ,но такъв е живота. Вдигаш главата и си мислиш, питаш  се защо на мен, и се  надяваш ,че щастието един ден и при теб ще дойде.
Цитирай


Мнения: 3 592
Стели, ти си много силна жена. Благодаря много за споделеното   bouquet
Цитирай

Бургас

Мнения: 302
Аз не очаквах, че ще имам кърма, никой нищо не ми каза, само доктора, който ми беше лекуващ в болницата ми предписа Бромокриптин и каза да не пия много течности. От първото хапче ми стана много лошо и почти припаднах още в болницата, но не исках да оставам и минута повече там при бременните майки, затова стиснах зъби и казах, че ще си ходя. Казаха ми да пия хапчетата 10 дни. Гърдите адски ме боляха и не можех да спя, но никой не ми каза да се изцеждам. Като спрях Бромокриптина пак ми се напълниха гърдите, но изчаках и кърмата си ми спря. Сега като се замисля и аз не бих кърмила чуждо дете тогава. Просто болката е неописуема. Не можех да гледам бременни, както и майки с колички, камо ли да кърмя бебе, което не е мое.
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Така или иначе по-леко няма да ми стане. Поне да споделя.

При мен ще бъде повтаряне най-вероятно.
Бромокриптин ми дадоха още на 1-вия ден след секциото. Поради многото почивни дни и постотпускарски сезон ме поглезиха 2 дни повече в реанимацията на МД. Когато трябваше вече да ме преведат в старото ми отделение ( #2gunfire, т. нар. изолатор с най-безумното отношение на персонал), една от реанимационните акушерки ми даде блистер хапчета за спиране на кърмата.  Във въпросния изолетор чак на следващия ден се сетиха, че може да тЕчне кърма. Но пък не им липсваше такт да си обсъдят клюки за оставено в кашон детенце в деня, в който аз загубих моето. Появи се някакъв анонимен доц. Такъв си остана и до края. Движеше се с неизменния антураж от две ужасно гручи стажантки. Вкара реплика: "Ще кърми." Една анонимна акушерка (там други не работят) му заразказва хъката-мъката. Отговори й: "Знам" и се обърна към мен: "Ти сутиен нямаш ли? Вземи си стегни гърдите". И понеже не ми беше до естестичните му изисквания го пропуснах. Но не пропуснах да слушам през нощта плача на гладното подхвърлено момченце. Тогава кърмата ми наистина започна да се лее. А аз исках детенцето. Исках и да го кърмя. Никой не ми предложи.
На другия ден си получих конското, че си мандам гърдите и не съм ги стегнала. Озъбих му се на сбъркалия професията си, че не ми е до неговата естетика и той чак тогава се сети да ми обясни, че това имало нещо общо с кърмата ми. Та взеха, че ми назначиха и лекарства. Добре, че в това заведение работят и хора. Д-р Димитрова и д-р Хранов минаваха всеки ден да ме видят даже и в нечовешката кочина на Изолатора (Това място трябва да бъде затворено от ХЕИ). Попитах Димитрова за какво става въпрос. Можело да се обяснява и ясно. Казаха ми въобще да не пипам гърдите. Цедене -  Naughty

При изписването получих епикризата си, написана от едната горгона-стажантка. Прочетох си предписаните люкарства и изрично я попитах колко и до кога да пия. Отоговор - 10 дни и ги спираш. Другите са за хемоглобина. Тях ако искаш ги пий.

Най-съвестният пациент на републиката пиеше хапчетата 10 дни. Не загуби съзнание нито веднъж. Бромокриптина сваля кръвното изумително. Аз и без него си нямам. Борех се с кърмата с променлив успех - излизах винаги опезопасена с връхна дрешка, защото си имах доста изпускане. Накрая взе, че спря. Цели два дни след спирането на хапчетата нямах.  Shocked След това вече имах пръскащи се от болка гърди. Отидох в кварталната поликлиника и там простосмъртна АГ ми обясни, че тези хапчета не се пият точно така. Предписа ми схема, по която да започна отново да бромокриптопия. Този път продължи около 40 дни.   10 дни по 1 сутрин и вечер. 5-6 по половин сутрин и вечер. 7-8 по половинка сутрин. Останалите до края на започнатия блистер през ден до изчерпването му.

Стана дълго и емоционално. Съжалавам. 10 месеца са малко време за да забравиш ветеринарното отношение към пациента и безкрайно дълго за ежедневната нестихваща болка.
Цитирай

germany

Мнения: 464
Родих близнаците мъртви в края на 7ми месец. Дотогава нямах кърма, но си подготвях зърната по съвет на майка ми. Кърмата ми слезе след 3-4 дена от раждането. Беще малко и болезнено. Може би фактът, че си тръгнахме от болницата на следващия ден, както и това, че ме сложиха в крайна стая, далеч от родилки и бебета, помогна. С топли/студени компреси вси1ко отмина за 1 седмица. Не съм пила никакви хапчета и съм твърдо против тях!!!!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Като почина бебето ми имах много кърма. Мислех , че от стреса ще спре , но уви. Гърдите ми бяха много напрегнати и болезнени. Първото ми изцеждане болеше, при второто не толкова. Предупредиха ме , след като се изцедя да ги пристегна  с бинт и да огранича течностите. 10 дена пиех бромокриптин. Никой в родилния дом не ме попита какво ще правя кърмата. Аз също не ги питах.  В такъв момент ставащ егоист и сега като си мисля си може би нямаше да си дам кърмата. Знам , че някои ще ме упрекнат , но така си мисля аз ,това е мое мнение. Всеки има право на глас. По принцип не ти обръщат много внимание, като се има предвид ,че лежах с една майка ,каято имаше живо бебе какво да говоря повече . На нея и звъняха по телефона да и честитят а на мен да ме успокоят.Аз съм акушерка по професия и на мен не ми обясняваха много пък и както писах по рано ,аз не ги питах. Само лекарката ми изписа хапчетата . В такъв момент те избягват и  не ти обясняват много , гледат те странно и ти шушукат зад гърба. На всички мои близки им беше тежко , и сега им е ,но такъв е живота. Вдигаш главата и си мислиш, питаш  се защо на мен, и се  надяваш ,че щастието един ден и при теб ще дойде.
мисля, че би било нечовешко и егоистично някой да иска от някого да кърми, ако това би му причинило болка! не бива дори да си мислиш, че е егоистично  да не искаш да кърмиш чуждо бебе - та от това не зависи живота му! а съм убедена, че не дай Бог да беше жизнено важно - не би се и замислила
само исках да кажа, че ти се възхищавам
както и на Роня - с нейното желание да помогне на гладното бебенце /наистина ми се приплака само при мисълта какво си изпитала в този момент!/
на всимчки вас - прегръдки и да не сте посмели да си мислите че е егоистично да не искаш или да искаш нещо в такъв момент - само човек дето е изпитал такава болка може да ви разбере!

че аз оревах айничко отделението щото моето бебе е в кувьоз, камо ли при други обстоятелства
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
И аз ще споделя... Подминавах я тази тема умишлено, защото това ми беше един от най-трудните моменти след загубата. Аз нямах кърма, а може би коластра ... Бебето се роди в 30 г.с., а беше развито за 28 г.с., в болницата 2 дни ми даваха Бромокриптин. После ме изписаха. Понеже бях с много високо кръвно преди да родя и пиех една шепа хапчета в болницата ги питах да продължавам ли да пия нещо и те ми казаха, че без да ми изписват лекарства нищо да не пия на своя глава. Прибрах се вкъщи, 2-3 дни нищо ми нямаше на гърдите и после като се напрегнаха, имах чувството че ще се пръснат, беше ужасно, започна да изтича по малко коластра... вдигнах температура. Отидохме до болницата и там лекарката ми казва "Ама то трябваше да ги пиеш тия хапчета поне 10 дни, как може да си ги спеш така без да ме питаш?" Shocked Не бях в състояние да и обяснявам, купих си Бромокриптин и всичко се оправи за 10 дни, но през това време кръвното ми беше адски ниско, не можех да  стана от леглото, мъжа ми идваше и до тоалентата с мен, за да не припадна...
Но най-ужасното от всичко е организмът ти да се подготвя за кърмене на малкото човече, а него да го няма.... Crying or Very sad
Цитирай
И аз ще се повторя-Бромокриптин.Имам чувството,че в България други хапчета за спиране на кърмата няма.И на мен ми обясниха,че сваляли кръвното,но моето беше много високо и пиех  още много други хапчета(още три-четири вида)плюс два вида антибиотик.Слагах си и стегнат сутиен и изобщо не си пипах гърдите.Сложиха ме в стая с една друга жена,която също беше загубила детето си.За кърмене на чуждо дете не съм си и помисляла.В този момент си мислех само за моето..............
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 656

Предложиха ми да спра медикаментозно лактацията веднага след раждането (преди да загубя едното бебе). Не очакваха да оцелят близнаците , обясниха ми, че и да оживеят месеци наред ще бъдат в кувьози и така или иначе няма да успея да задържа млякото толкова дълго.

Връчиха ми 2 блистера Бромокриптин,  единодушни, че трябва да спра лактацията.

Беше трудно решение и изпитвах вина - че не вярвам, че децата ми ще оживеят и ще им е нужна кърма; че ако преодоляет изпитанията няма да получат от мен млякото си...


Има ли нещо, което бихте променили сега при справянето с лактацията след загубата, ако можехте? Какво и защо?
За съжаление пак бих постъпила така. Детето ми, което оживя разви рефлукс от дългата интубация - храненето му все още е много трудно(2 г.) - повръща често, приема минимални количества храна или изобщо отказва.

Какво бихте препоръчали на лекарите и медицинския персонал, които се грижат за жени в такава ситуация?
Подобни ситуации са много деликатни, но лекарския персонал би трябвало да реагира адкватно, а не грубо или сконфузено. От целия персонал се намериха само 2-ма души да ми кажат добра дума! На първо място, майки преживели загуба е неподходящо да лежат с останалите. Болката е неописуема! Водят бебета за кърмене по стаите - моите ги няма, майките ги гушкат, моите ръце са празни, идват радостни близки да честитят, смеят се... аз съм самотна и едва сдържам сълзите си докато хората си тръгнат..

Какви бяха плановете ви за кърмене на изгубеното бебе - и как се съотнася действителния ви опит в тази ситуация с плановете, които имахте?
Реалността няма НИЩО общо с плановете ми!
Не мога повече, съжалявам!
 
 
Цитирай

Стара загора

Мнения: 13
Имах огромно желание да кърмя детето си, но уви него го няма. Щях да го правя докато мога. Няма нищо по хубаво от майчината кърма, ама някои майки все още не могат да го разберат. Няма значение, всеки да прави каквото си иска
Цитирай

София

Мнения: 6 960
Аз също мога да споделя.Моята голяма дъщеря се роди много трудно ,с мозъчни кръвоизливи и какви ли не още проблеми.Престоя два месеца в болницата,а аз си стоях у дома.Никой не ме е питал какво ще си правя кърмата,никой.Всеки ден ходех до болницата-Майчин дом-всеки ден исках да я кърмя,всеки ден ми отказваха.Аз успях за тези два месеца да си запазя кърмата,струваше ми много,цедене през всеки три часа,изхвърляне на кърмата в чешмата,сълзи,сълзи,сълзи...Въобще не ми е идвало наум,че кърмата ми може да е полезна за някое бебе,наистина дори не съм се сетила за това,а и никой не си направи труда да ми го каже.Просто никой не се интересуваше какво правя с кърмата си.Все още не мога да разбера защо в болниците не позволяват майката да кърми,имам предвид когато детето е болно.Аз им казвах,че ще го правя пред тях,ще се мия пред тях и прочие,за да не внасям микроби-не и не.Не може да ми го побере главата просто.Не зная как е в нормалните държави.Най-лошото е,че когато изписаха малката кърмата ми спря изведнъж,може би от стрес,превъзбуда,нерви...не зная.Но и до днес като видя кърмеща майка се сещам за всичко това.Точно по тази причина не кърмих малката си дъщеря-просто не можех,все каката ми беше пред очите.
Това е от мен.Слава Богу при нас нещата се подредиха и въпреки прогнозите на светилата дъщеря ми е едно прекрасно петгодишно момиченце.Е,имаме някои проблеми,но проблемите са за това-да се решават,а тя засега се справя успешно! Hug
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Ще се включа с информация за това проучване единствено водена от надеждата, че тя ще помогне на майките, бебетата и ще подкрепи и популяризира кърменето.
Родих мъртво бебе в 34 г.с. през 2002 год. в Майчин дом. Не са ми давали право на избор, нито подробна информация - изписаха ми някакви хапчета за спиране на лактацията след раждането. Не съм имала информация за алтернативите след раждане на мъртво бебе и последваща лактация, защото не съм мислела, че ще ми трябва такава. Кърма изобщо не слезе - не знам дали е заради хапчетата или не. Честно казано тогава не можех да погледна чуждо бебе, камо ли да го докосна и да го кърмя. Мислех само за собствената си загуба. Подкрепа не съм получавала от персонала в болницата от никакъв характер. Сякаш изобщо не им беше до мен или бях прокажена, или виновна за това, че бебето ми е мъртво. Добре, че се бях обградила с непробиваемата обвивка на болката си и не чувствах нищо друго, не ме интересуваше ничие отношение. Сега като се замисля - тези хора те възприемат като някакв неудушевен предмет, като обвивка без сърце и чувства или просто не ги интерсуват чувствата ти. Всеки сам да се оправя с болката си. Но аз се отплеснах. Винаги съм искала да кърмя - мисля, че това е най-естественото нещо на света, но така и не успях и след раждането на сина ми да кърмя повече от 4 месеца. Нямах подкрепа, нито информация, нито увереност, че ще успея. Надявам се да имам този шанс, като родя още едно дете.
Силно се надявам нещата в България да се променят и бременната, родилката, а и всеки пациент да получават и малко човешко отношение от медицинския персонал.

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора