Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора

при ОП

Мнения: 5 500
Много ми е мъчно!
Сигурно той ще свикне по-бързо от мен! За това така озаглавих темата.
Знам, че повечето да не кажа всички деца плачат, но аз не мога да издържа да го слушам как се дере пред вратата!
Първия ден беше до обяд, но вече беше питал кога ще отида да го взема, втория и третия ден влизаше малко раздвоен, но влизаше в стаята, като го вземах само докато ме види се вкопчва в мен и казва да слагаме сандалките, да взимаме пантофките и пижамката и да си тръгваме. Очичките му са много тъжни, личи се че е плакал.
От вчера и днес сутринта става с мисълта, че няма да ходи, но въпреки това отиваме. Започва да плаче и да се държи за мен, буквално го изтръгвам и го оставям в стаята и затварям вратата, слушам само отвън докато спре да плаче. Той плаче отвътре, аз отвън! Ми не го понасям тоя начин, няма ли друг? Нямам макаренковско сърце. Това ли е начина за свикване? Това е ужасен стрес и за него, и за мен!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Е, при всяко дете е различно, но не е лесно да се отдели детето и да свикне с други хора за ден-два. Няма да забравя как ходих като сянка из улиците, когато оставях Гери на ясла първите дни. А после как съм търчала да си я прибирам!
Един ден отивам на обяд да я прибирам и отвътре - рев от цялата група! Отварят ми вратата и един куп дечурлига - едното се спусна към мен, хвана ме за крака и ми вика: "Лельо, земи ме!"  Shocked а моята след малко пристига с ред сълзи, ред сополи! Ужас!
Сега си спомням с усмивка, но какви мисли са ми минавали тогава и колко сълзи са текли!
Нормално е да ти е мъчно! Няма да има ден, в който да не го мислиш!   Пожелавам ти по-леко да мине и скоро да ходите с радост на градина bouquet
Цитирай

Варна

Мнения: 279
Афродита, не си сама Rolling EyesЕдна седмица ве4е е на градина и не иска да ходи и това е, реве, постоянно ми казва, че днес няма да ходи на градина, а аз на работа.Тази седмица беше в къщи, че малко болен, но от понеделник- пак там! И аз не знам как се свиква.......както си го описала, все едно че съм аз....по същият начин е и Макс Crying or Very sadАко имате някакъв напредък или просто искаш да споделиш, тук съм  bouquet
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
А ако имате свой човек наоколо, няма ли възможност да пробвате варианта поне първия месец детето да ходи на градина само до обяд, за занятията? Та това си е наистина стрес - изведнъж бух в детската градина от сутрин до вечер. Ако бях в България и ми се налагаше да ходя на работа, не знам дали бих викала майка ми на помощ за това да ми показва как се къпе бебе, или да ми гледа детето пък аз да ходя на почивка. Но за такъв адаптационен период - бих.
Цитирай

Варна

Мнения: 458
Афродита, така точно си описала как се чувстваш, все едно съм аз! Ние ходихме една седмица на ясла по 1 час и детето не спираше да плаче. Вкопчваше се в мен като го оставях и едвам го прибираше вътре госпожата. Вече 2 седмици сме болни вкъщи, а той не спира да повтаря, че не иска повече на яслата и само докато го каже и от очичките му потичат сълзи /и от моите Crying or Very sad/. Сърцето ми се къса, не знам как ще свикнем, все си повтарям "защо му причинявам това?", чувствам се ужасно. Ама има ли друг начин?!
Цитирай

София

Мнения: 705
Ужасно е, не мисля да опитвам преди да стане на 3, имаме възможност да го гледаме.

До тогава обаче мисля да пробвам друг вариант, както казвате. Ще гледам да ходим по-често по места, където децата остават сами да си играят, без родителите. Първият ни опит беше напълно неуспешен, но нямаше и други деца в детския център. Играх си с него 1 час и той не ме пусна да изляза сама. Но поне имаме избор, слава богу. Не съм длъжна да го оставя да реве. Вярвам, че ще свикне Smile

А на вас успех, реве ми се като чета.
Цитирай


Мнения: 5 876
Да се похваля - от два дни нямаме проблем.
Тя тръгна ОК, после почна да мрънкоти, да плачка, да се държи чат-пат за решетките.
Сутрин имаме ритуал, който до известна степен я разсейваше, но все в някакъв момент почваше мрън. Иначе вечер като я питаш как е било в детската - "Много добйе!", играе си на ДГ, всичко шест.
От два дни ми хрумна идиотската идея да й лепя от вътрешната страна на шкафчето стикери за "веселие" и да й давам специален бонбон, който да е в устата й на влизане в клас. Купуваме от онези бонбонки с Пепеляшка и не ги отварям преди тролея. Последното е на влизане.
Ейййй, то можело и без плач бе!
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Ох, никак не ти е лесно на теб с тези хормони и обичащ Цецо ooooh!!
Дано да свикне детенце! Praynig Hug!
Цитирай


Мнения: 5 876
Прочетете "Франклин тръгва на училище", няколко пъти.
Гледай да заселиш в шкафчето му едно джудже, дето оставя подаръци (банан, химикалка, компютърна разпечатка на картинка, всичко върши работа).
Не говорете пред него за плачкането, а само за положителните страни (тук избеснявам, като почнат всички да ме питат пред нея "плаче ли". Непознати първо я питат "Ходиш ли на градина" и когато тя гордо каже "Дааа!" - "А плачеш ли?"
Ей, това ли трябва да е първата асоциация на детето! Ама масово ми го погаждат този номер! И учителката едната, и тя - детето спокойно пристига, тя го пита "ама днес нали няма да плачеш". Реакция: "Уаааааа!"
Цитирай

Бу-у-урга-а-ас

Мнения: 2 596
Ох, и ние минаваме през това изпитание. Учителките ни въобще не са в час. Пристигаме си спокойни, сънливи и те от вратата като започнат с една махленска интонация, дето може да ти спука тъпанчетата и децата ревват на секундата. #2gunfire
Днес за първи ден Крис не плака нито при водене нито при вземане. Но е трудно за всички ни. Аз дори за септември го записах в друга градина.
Цитирай

София

Мнения: 2 331
Наистина е трудно свикването на децата и родителите с детската градина. В началото се чувствах направо като престъпник като оставях там Йоана. А един ден - след 1-то и боледуване малко след започване на градината - ревнах пред сестрата, защото Йоана се дереше вътре, г-жата, която беше на смяна, как реагира - вдигна я и я внесе ритаща и пищяша в стаята... Избягах навън и като ревнах... Добре че не ме видя в този момент, със сигурност нямаше да поиска да стъпи повече там...Та - не знам дали има друг начин за свикване, освен наистина в началото да ходи само до обяд детето, стига да има как да се организира.
Успех с адаптацията!!!   bouquet
Цитирай

най-шареното място

Мнения: 7 781
Прочетете "Франклин тръгва на училище", няколко пъти.
Гледай да заселиш в шкафчето му едно джудже, дето оставя подаръци (банан, химикалка, компютърна разпечатка на картинка, всичко върши работа).
Не говорете пред него за плачкането, а само за положителните страни (тук избеснявам, като почнат всички да ме питат пред нея "плаче ли". Непознати първо я питат "Ходиш ли на градина" и когато тя гордо каже "Дааа!" - "А плачеш ли?"
Ей, това ли трябва да е първата асоциация на детето! Ама масово ми го погаждат този номер! И учителката едната, и тя - детето спокойно пристига, тя го пита "ама днес нали няма да плачеш". Реакция: "Уаааааа!"

Много важен момент!
Детето отива да играе и да се весели, да учи песнички и игри, да лепи, да оцветява, да се учи на интересни нови неща за големи деца защото вече  е голямо а не бебе. Тази тактика и новите приятели и играчки помагат много.
И НИКАКВИ приказки колко й е тъжно на мама, и да не плаче. То чува само "плаче" и се сещя че в залисията е забравило да плаче... Е, наваксва точно когатя е изглежда, че се е разминало...
Ние си говорехме по пътя, давах любим бонбон, и бум - вътре. Може и с играчка, да я покаже на децата, че не са я виждали/ да я гушка за успокоение. После лелите я изнасят ако трябва.
Цитирай

Montreal, Quebec, Canada

Мнения: 1 001
Що за детски градини са това ку=ъдето госпожите не знаят ка да се държат с децата #Crazy Слава богу с Александра нямахме никакви проблеми, надявам се и с Никола да е така. Смятам, че е важно детето да може да бъде и само, без Мама да е нон-стоп с него. Честно, реве ми се като ви чета постингите, аз самият не веднъж съм присъствал на подобни сцени, но мисля, че много зависи и от възпитателките.
Цитирай

София

Мнения: 29 968
Не мисля, че имаме "макаранковски сърца". Аз също си ревях всяка сутрин. Дияна свикна, на мен ми трябваше повече време. За адаптацията много ми помогнаха учителките и лелките в яслата, а след това й в градината.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 062
Прочетете "Франклин тръгва на училище", няколко пъти.
Гледай да заселиш в шкафчето му едно джудже, дето оставя подаръци (банан, химикалка, компютърна разпечатка на картинка, всичко върши работа).
Не говорете пред него за плачкането, а само за положителните страни (тук избеснявам, като почнат всички да ме питат пред нея "плаче ли". Непознати първо я питат "Ходиш ли на градина" и когато тя гордо каже "Дааа!" - "А плачеш ли?"
Ей, това ли трябва да е първата асоциация на детето! Ама масово ми го погаждат този номер! И учителката едната, и тя - детето спокойно пристига, тя го пита "ама днес нали няма да плачеш". Реакция: "Уаааааа!"
Да, това е много интересно с питането "плачеш ли" и на мен постоянно ми се случва с разни познати. Обаче аз почвам като идиот "Е, там  е страшно, има много весели дечица и лели, които го обичат и много хубави легълца да спят" и тн.т. И да видиш хората какви ги мислят смешни да хвалят градината, ха да се разкискам, но държа и дружно продължваме одата...
Иначе Спасчо отначало с кака му и батко му започваме ентусиазирано да го разпитваме и накрая завършваме с въпрос "Ще ходиш ли утре при дечицата", отговорът доста дълго беше едно скептично "пачи" /ще плача/, обаче от няколко дни е "да".
За протокола - детето ми ходи от 05 юни, тоест три седмици и е на две години. На втората седмица спря да плаче.
Обаче на всички ни излезнаха пришки на устата на хвалим новия курорт "детската градини" и "милите лели", той май ни повярва, поне засега.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора