Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Имам едно много палаво три годишно момченце. Гледаш го - с една ангелска физиономия, а иначе във всеки момент можеш да очакваш от него да извърши някоя беля. Говори и прави неща напук, не се заиграва с нищо стандартно, все си намира нещо да блъска и тряска, посяга да удря, като излезем навън тича като стрела и на няколко пъти едва го улавям да не изскочи на улицата. . . и още какво ли не. Всичко много бързо му омръзва, много е непокорен и горд. Естествено за мен той е най-сладкото пиленце, но трудно ми издържат нервите, особено когато се прибера изморена от работа и трябва непрекъснато да правя забележки. Все повтарям едни и същи неща и той като че ли нарочно се старае точно тях да прави. Надявам се да е само период, макар че той продължава вече   повече от година и става все по-лошо. Не знам доколко би могло да се даде съвет за такъв случай, но със сигурност ще се почувствам по-добре ако намеря сродни души.
Цитирай

Ancona-Italia

Мнения: 2 804
За да се справиш мисля че ще е добре да го запишеш да спортува нещо .
Аз също имам щура дъщеря и мисля , че това ще ни е от полза за да убиеме малко от тая  енергия , която ми отнема огромно количество от нервите.
Успех!
Цитирай

София, Бели Брези

Мнения: 3 862
Тук сродни души ще намериш колкото щеш. Писано е, дъвкано и пак ще се пише и дъвче. Моят юнак е щур колкото си иска, мамите тук ме успокояват, че е период, но дали ще издържа до края му, това вече е друг въпрос newsm78. та както се казва ДОБРЕ ДОШЛА В ОТБОРА!!! Hug
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Имам едно много палаво три годишно момченце. Гледаш го - с една ангелска физиономия, а иначе във всеки момент можеш да очакваш от него да извърши някоя беля. Говори и прави неща напук, не се заиграва с нищо стандартно, все си намира нещо да блъска и тряска, посяга да удря, като излезем навън тича като стрела и на няколко пъти едва го улавям да не изскочи на улицата. . . и още какво ли не. Всичко много бързо му омръзва, много е непокорен и горд. Естествено за мен той е най-сладкото пиленце, но трудно ми издържат нервите, особено когато се прибера изморена от работа и трябва непрекъснато да правя забележки. Все повтарям едни и същи неща и той като че ли нарочно се старае точно тях да прави. Надявам се да е само период, макар че той продължава вече   повече от година и става все по-лошо. Не знам доколко би могло да се даде съвет за такъв случай, но със сигурност ще се почувствам по-добре ако намеря сродни души.

Само едно мога да ти кажа - добре дошла в отбора Hug Hug Hug
Моят образ е вече на 4 и половина и картинката е почти същата, големият пък е вече на 9 и все още част от проблемите са същите.
Първия съвет който ми идва на прима виста е - обичай го такъв какъвто е!
Показвай му радостта си от добрите постъпки и разочарованието си от лошите.
Говори му много - поощрявай и най-малката и незначителна добринка и напредък.
И най-вече дори и да направи нещо лошо - не го наказвай и порицавай пред чужди хора!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 830
Включвам се и аз в отбора. Моята е на 4г и 1 м. Утешаваха ме, че като стане на тази възраст и ще се промени, ще стане по-кротка-уви.. Записала съм я на танци и на ушу-дано изразходи енергията излишна,но спиране няма. Много ме изтощаван , но е най-прекрасното дете на света и безкрайно я обичам!
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 637
Щях да се притеснявам, ако бяха кротки  Laughing
Единствения начин да се справиш с тях е да изразходваш енергията им. Гледам да сме повече време навън, защото в къщи ме подлудяват. То е тичане, пищене, разхвърляне. Просто не издържам  Crazy Баткото съм го записала на сума ти спортове и като се приберем е много кротък. Вчера ги водихме на разходка до местния битак, а после на плуване. На битака се разходихме хубаво в жегата, имаше емоции и дечурлигата се сдобиха с нова играчка втора ръка, която им задържа вниманието все още. А след плуването бяха толкова уморени, че вечерта заспаха рано-рано Wink
Цитирай

Дубай, ОАЕ

Мнения: 934
Единствения начин да се справиш с тях е да изразходваш енергията им.
Точно така си е!
Ние ако се задържим в къщи повече от 2-3 часа накуп през деня, получавам силно главоболие и ми иде да тръгна да се катеря по пердето!
Не очаквай от него да бъде кротък, явно не му е в характера, просто приеми, че е такъв, и... повече разходки в парка! Забрави за такива неща като да седнеш да си почиваш, а той да се занимава кротко с нещо - просто не става!
На три години е още рано за спорт, още повече че за тези неща се изисква не само енергия, а и концентрация.
Цитирай
Мното благодаря за отговорите! Понякога ми се налага да го порицавам пред други хора. Просто не намирам друг начин да го спра за момента. Съзнавам, че е лошо за самочувствието му, но ако го оставя да прави каквото си иска дали няма да стане твърде неконтролируем в един момент?! Той винаги пробва да стигне максимално далеч в намеренията си. А аз съм като пъдар. Пробвам да обяснявам нормално, но ефект има само като изкрещя. Къде точно греша ?Той иска да съм постоянно с него, а аз трябва да работя. Малък е да разбере защо хората ходят на работа. Протестира за всичко, което не му харесва. Много се изморявам.
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Мното благодаря за отговорите! Понякога ми се налага да го порицавам пред други хора. Просто не намирам друг начин да го спра за момента. Съзнавам, че е лошо за самочувствието му, но ако го оставя да прави каквото си иска дали няма да стане твърде неконтролируем в един момент?! Той винаги пробва да стигне максимално далеч в намеренията си. А аз съм като пъдар. Пробвам да обяснявам нормално, но ефект има само като изкрещя. Къде точно греша ?Той иска да съм постоянно с него, а аз трябва да работя. Малък е да разбере защо хората ходят на работа. Протестира за всичко, което не му харесва. Много се изморявам.

Никъде не грешиш!
Просто децата искат нон стоп внимание и всеотдайност, а ние съвременните родители не сме в състояние да им го даваме - за жалост.
По-емоционалните и буйните го показват /като нашите/, по-кротките си страдат тихо мълком.
Не го оставяй да прави каквото си иска опитвай се да го насочваш полека лека. Създавай му занимания, които могат да ангажират вниманието му макар и за половин час.
Редувай  нещата, търси му нови забавления, но най-сигурното е спорт и лудории при мойте поне това действа Laughing Laughing Laughing
Цитирай

в края на града

Мнения: 4 291
И моето е много палаво - на две и половина, вече свикнах и само чакам поредната щуротия... Примирих се, че не е период,  а явно си е темперамент  Laughing, не се впечатлявам от погледите на хората при всяка поредна беля или фасон, само гледам да го опазя жив и здрав. Винаги съм нащрек, а това доста изморява, ама няма начин...
Цитирай

София

Мнения: 296
Е ако това те успокоява има и по- лошо- две палави деца. Все съм пред дилемата дали да ги храня, че като са гладни мрънкат много, а като са нахранени беснеят, та не се издържа. Използват само един начин за придвижване в пространството и тове е бързо тичане. Катерят се по мебелите и оттам скачат. Големия вече навън все е качен на някое дърво. И на двамата колената и лактите са непрекъснато в синки и рани. С малкото вече се разписах в Пирогов за лепене на главата. Човек ще каже че не си гледам децата като все падат и се удрят. А по време на разходка не си и помислям да си взема кафе или да приседна на пейка. Гледам винаги да са ми свободни и двете ръце за да подхвана поне малкото ако падне от катерушката. Много са диви даже на моменти се чудя дали нямат проблеми със слуха. Нищо ама нищо не чуват от това дето им говоря.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Това е от книгата "Изкуството да бъдеш родител" от д-р /психолог/ Фицхю Додсън:
"Двегодишното дете е изтъкано от динамика. Кой би останал безразличен към енергичната му съпротива срещу принудата, към радостта му от живота - естествена, буйна, чувствена, към изискванията му за незабавно задоволяване на желанията му, към всеотдайното му и възторжено включване в разкриващия се пред очите му свят! Всички дейности, които правят от него истинско същество, са резултат на същия динамичен порив. Без него то не би се научило да сяда, да пълзи, да ходи. Динамичността е велик източник на психологическо равновесие, не се бойте от нея. Не бива детето да я загуби. Напротив, поддържайте жизнената му сила и гледайте на нея като на коз, вместо като на недостатък, от който да го отучвате.
На този стадий от първото юношество нека дадем на детето три неща: уважение към жизнеността му, правила, нагодени към нея, и собственото ни умение да се приспособяваме."
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.