Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора

София

Мнения: 1 659
Родих малкия след години чакане, вече е на 7.Все още боледува доста, понякога съвсем не безобидно, не ми се пише повече за болестите. Въпросът е в това, че съвсем не сме млади с баща му и време за второ дете почти не остана. Имаме баща абсолютен работохолик. При темата за второ дете заяви "Ако не го гледам и се оправяш сама, не съм млад и това ставане, реване...."Стана ми много мъчно. Не знам как да постъпя, изобщо не съм сигурна, че психически и физически ще се справя сама...Освен това бизнеса, курсове, винаги има какво още да се учи... Мога да си позволя жена, която да ми помага, но тя не може  да стои 24 часа.Бабите отдавна са ни забравили.
От друга страна, второ дете ще ме извади от втренчването в сина, непрекъснатото треперене при болести, поне това виждам при моите познати с две деца, не взимат нищо толкова навътре....
Не знам какво да правя, вие как бихте постъпили...
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Когато родих втория си син и идея си нямах, че ще мога да си позволя жена да ми помага!
Бях на 34 години  Laughing Laughing Laughing
Ако наистина искаш дете - не чакай!
Аз сега съм в диспут със самата себе си - искам трето дете, но ме е страх защото вече карам 40 година и това ще ми е 5-та бременност - медицинските противопоказания са повече от страница.
Единствената причина която ще ме спре е, ако наистина лекарите ме убедят че риска за здравето ми е голям - все пак имам отговорност към двамата си сина и мъжът ми който ме подкрепя във всички начинания, но точно за това не е ентусиазиран.
Цитирай

гр.Варна

Мнения: 1 425
Ох,незнам тези мъже защо толкова се страхуват че ще им се развали спокойствието.Ами нали с тяхна или без тяхна помощ пак тежеста е на нашите рамене ,какво толкова има.И аз в момента се замислям за второ дете,даже не само мисля ами много искам ,ама не мога да се престраша именно,защото нямам никой който да ми помага и незнам дали ще се справя.Мъжа ми като му казах за това той се съгласи с мен и неговите думи бяха " Не мислиш ли че ще ти е трудно,аз дори ида ти помагам в някои отношения не мага да заема твоето място"Вярно е че ми помага ,но нали знаете колко е тяхната помощ,пък и моя мъж много често пътува в чужбина и аз оставам сама.Просто незнам в момента съм в голяма и  страшна дилема.......... Thinking Thinking Thinking
Цитирай

София

Мнения: 816
Ако искаш дете какво изобщо се замисляш по такива въпроси. Жената ражда децата си, отглежда си ги както може и иска, според възмоностите. Ако имаш нужда от помощ - който както може - добре ще ти е дошла.
Това не го разбирам - иска жена дете, ама и детегледачка 24-часа. Извинявай, ако ти звуча грубо,ама на мен ми звучи много грубо за мъничката душичка, дето майка му хем го иска, хем ако може някой друг да го гледа.... newsm78
Цитирай

Варна

Мнения: 533
Ох,незнам тези мъже защо толкова се страхуват че ще им се развали спокойствието.Ами нали с тяхна или без тяхна помощ пак тежеста е на нашите рамене ,какво толкова има
От известно време и аз това се чудя  newsm78. Аз искам още едно дете, а мъжа ми не иска, не за нещо друго, а защото тъкмо дъщеря ни пораснала и сега било време ние да си поживеем. Истината е, че не иска да си разваля рахата  Naughty
Цитирай

София

Мнения: 1 350
Смятам че ще се справиш. Детето ти вече е голямо и ще ти помага. А и щом можеш да си позволиш жена за помощ - още по-добре.
Искам да ти кажа, че когато родих второто си дете изпаднах в паника че няма да се справя /и моя мъж е работохолик/, а няколко месеца по късно обяснявах на всички, че ми е по-лесно да гледам 2 деца отколкото 1. Не е толкова тежко, повярвай ми.
Дано да се решиш. Пожелавам ти късмет.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
според мен едно дете или се иска от двамата родители, или изобщо не се прави. как ще обясниш един ден на детето си да не закача таткото, защото той и без това не е искал да си нарушава спокойствието  Rolling Eyes

и не, не бих казала, че с
Цитат
тяхна или без тяхна помощ пак тежеста е на нашите рамене

цялата философия на това жената да си ражда деца и да си ги гледа ми е много чужда. детето се прави от двама родители и има нужда от двама родители.

Цитат
нали знаете колко е тяхната помощ
аз знам колко е помощта на моя съпруг - точно толкова, колкото е и моята. точно толкова, че да може при нужда единият от нас сам да отглежда децата ни и толкова, че когато единият от нас отсъства, липсата му се усеща...

само аз ли съм на мнение, че мъжът НЕ ТРЯБВА ДА ПОМАГА на жената в домакинството и отглеждането на деца, а просто двамата си разделят отговорностите според възможностите newsm78

когато ме попитат дали моят съпруг ми помага, често се изкушавам да отговоря, че аз на него помагам...
Цитирай

Варна

Мнения: 533
само аз ли съм на мнение, че мъжът НЕ ТРЯБВА ДА ПОМАГА на жената в домакинството и отглеждането на деца, а просто двамата си разделят отговорностите според възможностите newsm78
Аз съм на същото мнение, точно за това чакам мъжа ми да узрее за идеята и да има желание за още едно дете, а не да се справям сама с всичко!
Цитирай

София

Мнения: 1 350
само аз ли съм на мнение, че мъжът НЕ ТРЯБВА ДА ПОМАГА на жената в домакинството и отглеждането на деца, а просто двамата си разделят отговорностите според възможностите newsm78
когато ме попитат дали моят съпруг ми помага, често се изкушавам да отговоря, че аз на него помагам...
Абсолютно споделям мнението ти, друг е въпроса дали го споделя и другата половинка. Ако питаш моя мъж, ще ти каже, че много ми помага в отглеждането на децата. Ако питаш мен - аз си отнасям основната тежест - изхранване, боледуване и т.н.
Ти си направо щастливка, че можеш да кажеш това за твоя мъж.
Цитирай

Sofia

Мнения: 97
Моя мъж пътуваше много и аз сама изгледах децата до 5год.Трудно е,но после радостта е голяма.Мисля,че голямото дете с радост ще ти помага и ще се почувства по-голям.
Цитирай


Мнения: 639
посети темата на многодетните мами Very Happy и гледай по леко на нещата  Hug
Цитирай


Мнения: 1 172

Цитат
нали знаете колко е тяхната помощ
аз знам колко е помощта на моя съпруг - точно толкова, колкото е и моята. точно толкова, че да може при нужда единият от нас сам да отглежда децата ни и толкова, че когато единият от нас отсъства, липсата му се усеща...

само аз ли съм на мнение, че мъжът НЕ ТРЯБВА ДА ПОМАГА на жената в домакинството и отглеждането на деца, а просто двамата си разделят отговорностите според възможностите newsm78

когато ме попитат дали моят съпруг ми помага, често се изкушавам да отговоря, че аз на него помагам...

И у нас задълженията са по равно, но много малко приятели и роднини го споделят този модел. Пример: майка ми идва у нас и почва да мрънка, "направи му кафе, че вече стана 4 часа", "изчисти коридора, че като слагаха еди-кво си, се изцапа" и отговор от типа на "това не е само мое задължение" или "който си го е изцапал да си го изчисти" или "да си направи сам кафе, той може" й звучи като все едно сме пред развод и аз затуй не искам да му слугувам.
Свекърва ми като дойде у нас е същата - отправя всички упреци към мен - независимо че й е изяснено, че у нас модела на разпределяне на задълженията е друг.

Ако моят мъж въобще не иска 2ро дете, не бих тръгнала да раждам  и да си го гледам сама.  Ако обаче иска дете, но не му се занимава с грижи за пеленаче, бихме си осиновили по-голямо детенце (3-4 годишно).  За мен такова нещо като "късно ни е за деца, не остава време " не съществува, винаги има начини, стига да има желание, освен ако не смяташ, че твое дете може да бъде само такова, на което си биологичен родител.
Цитирай


Мнения: 4 423
                        Ако не е тайна на колко години си,че "не сте съвсем млади"?Помисли имаш ли време да чакаш мъжа ти да "узрее" за идеята.Дали искаш детето ти да остане само без братя и сестри.Лично аз бях категорична,че поне две са задължително.Осем години сме живяли разделени и съм го виждала и той децата само в събота и неделя.В момента ,в който се роди второто той отиде да работи в провинцията ,а първото беше на 3 г.Мислех,че няма да се справя,но се оказа,че се справям и още как.Даже когато се върна в София имахме сблъсъци по повод на това,кой прави плановете в къщи.Толкова бях свикнала сама да се оправям с всичко,че даже ми беше трудно да свикна отново някой да ми се бърка из къщата.Така,че първо ти реши искаш ли второ дете и ако го искаш успех,не може да не се справиш като ти дойде до главата. Mr. Green  bouquet
Цитирай

usa

Мнения: 3 366
цялата философия на това жената да си ражда деца и да си ги гледа ми е много чужда. детето се прави от двама родители и има нужда от двама родители.
***
когато ме попитат дали моят съпруг ми помага, често се изкушавам да отговоря, че аз на него помагам...
това е и моето мнение;бих заложила на разговор и обсъждане със съпруга си,не бих си позволила да си родя дете и да си го гледам..колкото до платената помощ-тя не е в минус никога,не виждам абсол.нищо нередно в това 1овек да има някои к да му помага,даже обратно;не  мисля 1е ако има някои да мие пода лишава детето ни от грижите на родилетелите му,напротив..
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 643
Основният проблем е, че таткото не иска  Rolling Eyes поне аз така го виждам. Май нищо не може да се направи по въпроса.
И нашият тати не беше склонен много за второ дете. Тук си нямаме баби под ръка. Синът беше на 7 като забременях. Аз толкова много исках бебе, че той се примири с факта заради мен  Very Happy Даже мога да кажа, че от както се роди щерката, той по-активно се включва в къщните задължения, когато не е командировка. Но е категоричен, не иска трето дете  Confused
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора