Публикувана: 28 юни 2006, 11:34 ч.
Последно мнение: 1 юли 2006, 16:08 ч.

хайде и аз да се оплача... анонимно

2 858
33
1

Гост

Отговори

# 15 28 юни 2006, 22:12 ч.

Мнения: 1 023

Цитат на: пенелопа в ср, 28 юни 2006, 21:18

Каси-на матриархат ми звучиш нещо-ама си права. Laughing

Това, че мрънка-и аз като проблем го виждам.Моя може да не ми е помагал особено-но и няма баш такива очаквания.
Друго ми направи впечатление на мен-жената казва-допреди няколко месеца нямахме проблем-ми то се трупа, трупа, те проблемите обикновено така се появяват.И проблемите не си заминават току така с махването на ръка и с приказката-моментно е, в дупка сме и ще ни мине. ooooh!

съвсем офф от темата: тя дали звучи или отива е спорен въпроса, ма обществото на там отива. бащите са никой или "несъществуващи-тип-неизвестен", а това е жалко, щото със сигурност не можем да си представим до кави деформации ще доведе след време.

пък по темата - колкото пове4е отстъпваш, толкова пове4е ти опира стената в гърба. и дано да не е ъгъл. а само стена.

милк - желае хубави дни на вси4ки.

# 16 28 юни 2006, 22:34 ч.

Мнения: 5 877

Ей, поглези се, момиче - май го заслужаваш.
В събота остави дечковците на него - не си ги изоставила, споко, нали си имат баща - и иди да се разведриш.

# 17 28 юни 2006, 23:16 ч.

Мнения: 398

Според мен си просто изморена да бъдеш разпъната между работата и семейството.
При случаен или предизвикан разговор кажи на мъжа си,че си ужасно изнервена от целия този кръговрат и трябва да си починеш ако иска до себе си пълноценна съпруга и майка на децата му.
Другия вариант е да споделиш всичко това с някой близък на него приятел и той да му "подшушне"...
Това е моето мнение.Не те познавам и може и да не е най правилното...

# 18 29 юни 2006, 09:27 ч.

Мнения: 9 990

В тази работа подшушване не бива......на по-зле ще отиде.....
Сега-незнам дали е до поколение също-може би е-но моят модел:
Имала съм баща, който цял живот е работил, хубава работа, занимавал се е с нас- децата много, домакинствал е на равно с майка ми, готвеше и по-добре от нея.
Много реплики чувам напоследък-в двтет крайности се лашкат-едната е-ти защо ходиш на работа?Значи мъжа ти не умее да те гледа и не изкарва достатъчно...
втората е-задължително трябва да си независима-сама да се оправяш със всичко-деца, мъж, къща, работа.
В коя от ситуациите аз ще бъда пълноценна?Къде е златната среда?
Категорично отхвърлям тези варианти, особено втотия-а авторката на темата май е попаднала точно в нея....

# 19 29 юни 2006, 09:47 ч.

Мнения: 2 327

Малко офф, ама тя темата натам тръгна...
В една връзка трябва да има равенство на правата и задълженията. Това как мъжът издържа семейството и с това му свършват задълженията нещо не ми се връзва. Все пак гледането на деца както се оказва е работа и за нея се иска дори квалификация вече - замислете се сега колко струва една гледачка и по колко време е съгласна да седи на работа. Защо жените, които сами си гледат децата трябва да го правят по 24 часа и да слугуват на мъжете си, щото те били ходели на работа по 8 часа... А ако жената и работи вече съвсем друга става картинката.
Само че мисленето на хората и най вече мъжете няма скоро да стигне до тия изводи. Аз не смятам че еманципацията е довела до това положение - поне не и в България. Колко фирми предлагат заплата с която можеш да издържаш семейство... Ама къде по-лесно е да се комплексираш от това и да мрънкаш, вместо да приемеш новото положение и да си намериш мястото там както казва Каси.

# 20 29 юни 2006, 09:53 ч.

Мнения: 2 863

Няма да те съветвам да говориш с него, понеже в такива вече вкоравени навици, това е последното, което ще помогне. Също така има мъже, които категорично отказват да живеят в равностойни отношения и това обикновенно се разбира, когато жената тръгне на работа отново след отглеждането на 1 или 2 малки деца... та по тази причина, да се надяваш нещата да се променят в тази посока, също е обречено. Следователно, единственото, което виждам като ход пред теб е, с поведение да започнеш да си оформяш по голяма територия.По нагоре имаше хубваи предложения в тази посока....
Малко не ми се връзва, че всичко е било ОК преди няколко месеца- или ти си преразгледала представата си за ОК или си си затваряла очите за неща, които не са били ОК и вече не можеш да го правиш.Което и от двете да е, Ти си тази, която ще трябва да реши как искаш да живееш.- ако не той ще го решава за теб....

# 21 29 юни 2006, 10:04 ч.

Мнения: 9 990

"Малко не ми се връзва, че всичко е било ОК преди няколко месеца- или ти си преразгледала представата си за ОК или си си затваряла очите за неща, които не са били ОК и вече не можеш да го правиш.Което и от двете да е, Ти си тази, която ще трябва да реши как искаш да живееш.- ако не той ще го решава за теб.... "

Това и аз си мисля, няма как да е било ок.Това е поведение, което не се случва ей така, изведнъж.Няма и да се промени.Аз затова заговорих за поколения.

# 22 29 юни 2006, 10:17 ч.

Благодаря за съветите! Честно казано аз също си мисля за тези неща - че вече е късно за разговори, защото те очевидно не помагат, че и двамата имаме нужда от почивка.
Истината е, че той от много отдавна знае що за жена съм аз. Имам си прекрасна работа и трябва да градя кариера, за да мога да се утвърждавам и най-малкото да изпитвам удовлетворение от самата себе си. Не мисля, че след раждането на жената животът на жената прекъсва и тя спира да съществува. Той ЗНАЕШЕ, че аз ще тръгна на работа и че няма да си стоя в къщи и да прислугвам. Но ето! Сега не му е угодно. В същото време когато разговаряме той твърди, че ме разбирал и че не искал да ме тормози. Е да, но го прави. Мислех си тези дни, че ще отидем някъде на почивка само двамата. Дано помогне и дано след това като се върнем в къщи да има някаква промяна. За сега отдавам всичките тези скандали на преумора, на жегите на... и аз не знам какво... Ще видим.
Наистина преди време не беше така. В смисъл, че той си е все същия, но тогава аз не му се връзвах толкова на мрънкането. Но сега нещо много яко се спекох... Наистина започнах да се замислям каква точно е неговата роля в семейството. Ами... какво да ви кажа - освен, че изкарва някой друг лев, майче е по-скоро като третото ми дете... Аз определено не желая това - има си майка да си го гледа като дете. Както казах - единствено на личието на децата ни и това, че те много го обичат ме спира да предприема по-сериозни стъпки, а именно - раздяла.

Все си мисля, че проблемите на хората идват от техните очаквания. Очакваш мъжа ти да се държи като възрастен - да, ама не се получава. Очакваш да те разбира и да помага - не става. Очакваш да те обича, но той не го показва (въпреки, че твърди, че ме обича). Очакваш днес да свърши тази и тази работа - не го е направил. И всичко това води до огромното разочарование, обяснения, скандали... Когато човек спре да очаква... може би проблемите ще станат малко по-малко... Уффф, тежко ми е.... Sad

# 23 29 юни 2006, 11:16 ч.

Мнения: 1 425

Цитат на: сори..анонимна в чт, 29 юни 2006, 10:17

Все си мисля, че проблемите на хората идват от техните очаквания.

И аз така мисля - особено когато очакваш неща, които очевидно човека отсреща няма никакво намерение да свърши.

Цитат на: сори..анонимна в чт, 29 юни 2006, 10:17

Когато човек спре да очаква... може би проблемите ще станат малко по-малко...

Като се оставиш на течението проблемите няма да станат по-малки. Може би разочарованието ще е по-малко ама проблемите пак ще ги има.
Ако искаш да нямаш проблеми - за всеки човек си прави реалистични очаквания. Гледаш как е постъпвал досега и преценяш как ще постъпва занапред. Ама не си фантазираш как на теб ти се иска да постъпва. Щото реалността обикновено е доста далеч от фантазиите. И пак ще кажа - вероятността човек да се промени за мен е малка. Ако някой мисли по друг начин - всеки си има право на мнение.

# 24 29 юни 2006, 13:46 ч.

Мнения: X

Цитат на: сори..анонимна в чт, 29 юни 2006, 10:17

Когато човек спре да очаква... може би проблемите ще станат малко по-малко...

[/quote]А е те това точно значи да се ПРИМИРИШ.
С човека, такъв какъвто е, а не такъв, какъвто искаш той да бъде.
Всичко е въпрос на приоритети.
Нещата в живота са ужасно лесни, но ние уви ги усложняваме до безобразие. Решаваш: дали искаш "нормално" семейство (в кавички защото уви такива няма), или другите останали неща любов подкрепа са важни за тебе. Доколкото разбирам искаш да запазиш семейството си. Ми значи започни да завоюваш територии тихомълком, както казва Джали. Право куме в очи не върви, щото той ще каже Да да добре и ще си прави после каквото иска.
Ми тогава с неговите камъни по неговата глава - и ти казваш Да да добре и си правиш каквото си знаеш и си пускаш мрънкането му покрай ушите. Ставаш, отиваш уикенда да отмаряш - той да гледа децата. Аде 1нъж и той да свърши нещо по-така. Да го видим какво ще направи.

Последна редакция: чт, 29 юни 2006, 13:54 от Анонимен

# 25 29 юни 2006, 13:52 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: casiopea в чт, 29 юни 2006, 13:46

Цитат на: Panther в чт, 29 юни 2006, 11:16

Цитат на: сори..анонимна в чт, 29 юни 2006, 10:17

Когато човек спре да очаква... може би проблемите ще станат малко по-малко...

А е те това точно значи да се ПРИМИРИШ.
С човека, такъв какъвто е, а не такъв, какъвто искаш той да бъде.

Пантер има друго в предвид - че или не си правиш илиюзии или просто се усети, че промяна няма да има и ...
Ясно е че няма да търпиш!

# 26 29 юни 2006, 13:54 ч.

sofia
Мнения: 8 936

Цитат на: сори..анонимна в чт, 29 юни 2006, 10:17

В смисъл, че той си е все същия, но тогава аз не му се връзвах толкова на мрънкането. Но сега нещо много яко се спекох...

Имам приятелка. Съпругът й много помага в домакинството и децата, но мрънка, непрекъснато реве как нямал свобода, как незнам какво си.....ми изнервящо е, още повече, че твоя е оставил ти да дърпаш....пък и с претенции (сетих се за гащите и мивката) ми не става така.

# 27 29 юни 2006, 13:57 ч.

Мнения: X

Ох милички, ми той да беше нейният мъж единствения такъв.
Проблемът за съжаление е тенденциозен.

# 28 29 юни 2006, 14:33 ч.

Мнения: 1 425

Е добре бе, Каси. Ти колко мъже познаваш дето постъпват така, че си вадиш такива генерални изводи?

# 29 29 юни 2006, 18:00 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

е моя мъж не мрънка и помага
но пък и там има проблеми /не само по негова вина/
просто идеални хора няма
въпроса е кой колко може да понесе от другия... и колко иска да носи!
няма смисъл да се мисли "те всички са такива" - ми тогава стой си със своя - поне гжо познаваш...
та нали надеждата, че ще бъдеш по-добре /и евентуално не сама/ те кара да търсиш щастието си другаде?

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Консултации с адвокат

Как да продължим

Ако пробват да ми вземат детето?

Причина:

Причина: