Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Имам голяма нужда от помощ и най-вече от съвет.Преди 2 мес. осиновихме момиченце на 5 год. Толкова сме щастливи, че най-накрая свърши дългото чакане, но сега имаме друг проблем-малката изобщо не слуша, ако всичко става на нейното няма никакви праблеми, но ако я накараш да направи нещо което не иска просто никой не може да си представи какво става-започва едно тръшкане,лягане на земята, ритане с крака и реване обаче без сълзи просто от инат.Винаги сам се чудила на маики които немогат да се справят с децата си а ето че аз имам такав проблем, можеби защото галямата дъщера(която е на 18) никога не е правила такива неща.Незнем как да реагираме непрекъснато говорим, обесняваме, но не се получава.Моля даите ми съвет какво да правим, защото сега го прави само в къщи, ами утре ако го направи на улицата?
Цитирай


Мнения: 1 045
Трябва да отидете на психолог, ако нямате вариант, мога да дам телефон. Но се регистрирай, може би и за напред ще ти трябва помощ. Това е естествена реакция на детето, ще мине много време преди да се канализират нещата. Подгответе се и бъдете търпеливи.
Цитирай

София

Мнения: 1 493
Дано отмине бързо. Може би е от промяната, все пак е стрес. Потърсете компетентна помощ от психолог.
Цитирай

София

Мнения: 533
Мила Пипина, първо се успокой Smile

Това, което се случва с дъщеря ти, е напълно естествена и нормална реакция. При децата, които са осиновени на по-голяма възраст, адаптацията е по-бавен и сложен процес. Предизвикателствата, които детето отправя към вас, също са по-големи Smile Но, не се отчайвай - ще се справите. Дъщеря ти в момента иска да се увери, че има способността да контролира всичко около себе си. Желанието й да постига всичко на всяка цена е именно израз на желанието да контролира живота си, нещата, които й се случват. Това се среща много често при децата, осиновени на по-късна възраст. Можеш да си представиш какво е преживяло детенцето ти докато попадне във вашия дом - тя иска да се увери, че вече никой няма да се разпорежда с живота й.

Не мога да ти кажа много неща, защото при всяко дете е много индивидуално, Аз също те съветвам да се регистрираш - така мога да ти пиша и на лични съобщения, както и ти би могла да разкажеш малко повече.

Както знаят редовните потребители на форума, аз самата съм детски психолог, но в момента не работя, тъй като съм по майчинство. Но бих се опитала да ти помогна с каквото мога и разбира се, ще те пратя при добър професионалист, ако имаш желание да заведеш детенцето си.

Бъди смела и мъдра!
Цитирай
Знам, че още е много рано и сигурно искаме прекалено много, знам, трябва много търпение, но просто неможете да си представите какво е.Снощи например и казахме да си ляга и като започна едно тръшкане и едни викове няма спиране и най-лошото е, че като я питаш защо само мълчи, накрая и казахме добре няма да лягаш и да прави каквото иска продължава да се тръшка и да се дере без да казва защо.В този случай какво правим?Мисля да се обадим на соц.работник за консултация, но когато идва на проверка тя каза че това е нормално и че може да стане и по-зле.Ама ние какво да прави просто обстановката в къщи е много зле.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
ами да се въоръжиш с търпение
сина ми също се тръшка /не е осиновен/... аз и да искам не мога нищо да направя. ти имаш вариант - да се откажеш от нея...
съжалявам за силните думи но нека те те отрезвят - НЯМА какво да направиш освен да четеш, да мислиш, да опитваш различни подходи към детето и да се надяваш, че най-накрая нещо ще помогне
аз поне така правя със сина ми... е идва ми да го удуша
но децата не са нещо от което можеш като не става да се откажеш... просто правиш всичко по силите си и се молиш резултата да си струва

успех - сигурна съм, че ще намериш правилния път
да се обърнеш към психолог, да се регистрираш - елементарни неща с които да почнеш - ако наистина искаш помощ
ако ли не... ми и да ти пишем и да ни четеш - надали ще се справим с конкретна помощ щото нито познаваме детето и неговата история, нито тебе като човек и майка
Цитирай


Мнения: 1 617
Пипина, пиша ти за да ти дам кураж и аз. И за да ти кажа- пиши на Теа на лични. Щом ти е предложила помощта си. Към когото и да се обърнеш за помощ от този форум- няма да ти откаже.  Ако знаеш руски потърси съвет в руските форуми. Там осиновяванията на деца в такава възраст са по-често явление и майките също могат да ти помогнат.

Успех! Hug
Цитирай


Мнения: 26
Здравей Пепина,

Все още нямам опита да бъда майка, но знам, че с търсене на информация, търпение и постоянство всичко се постига.

Кураж и от мен!
Ще видиш, че всичко ще е наред Hug
Цитирай


Мнения: 6
Благодаря на всички, знам че трябва много търпение , просто имам нужда да споделя с някои.Понякога дори и упреците помагат.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Мен ме нямаше за няколко дни и хоп-нови неща са излезли!Пепина пиши ми на лични какви са ви проблемите,можем и по телефон да се чуем!Нашата Ваня беше на 5 год. и половина като я осиновихме  така,че много ,до болка много добре са ми  познати безсилието ти и обърканите ти чувства!При нас беше същата работа,много търпение и здрави нерви ти трябват!Неискам да се впускам в подробности,защото все ще се намери някой далеч от подобен проблем да изкоментира ,че преувеличавам и с любов всичко се постига....да с любов но и с много търпение и много нерви от твоя страна!Трудно ще ти бъде още дълго време ooooh! това е положението,но пък си струва,бавно ще дойдат резултатите от твоите грижи но ще дойдат!Tea_ ти е предложила помощ - консултирай се с нея!Нормална е такава реакция при по-големите!Животът в детският дом е една борба за оцеляване,да си запазят храната от по-големите,да се харесат на идващите в дома Thinking и неможем и да предположим какво им става в главиците след като отидат на сигурно място,уж на сигурно пък ...защо е тоз инат!Нашата какви изпълнения ни е правила Sickнеискам да си спомням Crying or Very sadПиши ми на лични!И горе главата!Взехте си детенцето с толкова желание,ще се справите-бавно ,но сигурно!!!  bouquet
Цитирай
Здравейте. Преди време и аз бях писала за подобен проблем, тъй като нашата дъщеря когато я осиновихме беше на 3.8 месеца. При нас тези викове и крясаци бяха през първият месец. Тези изблици на гняв бяха по големи когато беше само с мен и аз на два пъти изпадах в нервни кризи , който много притесниха съпруга ми.Може и да скандализирам някой но освен с много любов и внимание , когато започнеше да вика и да се опитва да си блъска главата мъжът ми я пляскаше леко по дупето и я оставяхме да реве . Когато видя , че не може по този начин да се наложи ни заплашваше, че иска да се върне в дома понеже там по и харесвало. При нас проблема се реши от само себе си когато аз изведнъж се успокоих . Когато и се реве я оставям да реве ,защото по време на тези кризи не дава никой да я докосва и ако се опиташ да я гушкаш става още по зле. Открихме и друг начин , когато започне да крещи и да вика и казваме , че ще стане грозна като баба Яга и тя постепено престава за да бъде най хубавото момиче. Когато започна да ни има по голямо доверие започна да ни разказва как е бита и заключвана  в тъмна стая с други две деца. Малката говори много правилно и добре. И аз се бях отчаяла много, че няма да се справя, че може би съм лоша майка въпреки, че имаме по голям син . Мъжът ми много ми помогна като ми посочи причината, аз исках без да го осъзнавам да бъда идеална майка да не греша а такъв човек няма. Може би и вие искате да сте идеални да бъдете най добрите родители мислим, че всички ни гледат през лупа и нямаме право на грешки. Моят единствен съвет е да бъдете по спокойни и всичко ще се оправи от само себе си.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Мили майчета, разбирам, че ви е трудно.
Аз също креща на сина си /родния/, даже съм си позволила да плясна по пампито като е било нетърпимо.
Просто искамв да подчертая, че това го има при всички деца - а при вас още повече, защото като нищо това са деца МАЛТРЕТИРАНИ, СПЛАШВАНИ и карани на сила да бъдат послешни. Открили вашата обич, те ще отпушат всичко задържано и неосъществено. Също така ще ви предизвикват да видят дали не ги лъжете че ги обичате - просто като се държат максимално отвратително.
Сина ми знае къде са ми границите - защото сме от първия ме дун заедно, но вашите деца тепърва ще се учат. Предполагам, че щом аз съм изпадала в нервни кризи от моето спокойно дете - на вас ви иде да си отидете от къщи и да не се връщате..
БЪдете смели и търпеливи - не само любов, а любов и търпение, много и то слонско търпение е нужно.
Както и някое и друго скарване! НО това  еОПСАНО при вас - щото ако е имало някой дето да малтретира детето в дома, ак овие поне веднъж си изпуснете нервите малко повече - това може да е фаталноза дълги месеци напред... аз и да изпусна нервите - детето ми знае, че е временно, но вашето ще ви приобщи към всички които са го били, наранявали и унижавали до сега... Признавам, че това ви лишава от много - все пак аз съм привърженике на старата школа където едно скарване, наказание или дори леко плясване е добре дошло... или не точно лишава - но ограничава...
Целувки, прегърдки и търсете съвмета на ТЕА! Аз съм много впечатлена от желанието и да помага, както и съветите които дава.
А за ДИДКА нямам думи - това опит почерпен от извора!

Успех ПИПИНА! И дано имаш подкрепата на близките, защото си представям колко съсипващо е притеснението ти и тези проблеми!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.