Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора


Мнения: 1 876
Провокирана от темата “От колко години на английски и за натоварването” и от другите, в които представяме децата по набори (бре, колко много генийчета щъкат из Родината ни), ми идват наум две неща:

Според елементарната психология – човек, който живее в среда, в която “не му е позволено” да се провали, все някога ще избухне...

Според Росица Алексиева – почетен председател на МЕНСА-България –
“Две мнения няма, че интелигентността се наследява, като процентите наследственост са различни 40 или 60. И процентът наследствена интелигентност е този праг, под който човек не може да падне.”

Ако ви се разсъждава по темата - давайте!
Цитирай

София

Мнения: 4 812
аз не виждам истинско противоречие между двете тези.

наследствената интелигентност, стимулираното развитие, търсенето на таланти и възможности за изява, разширяването на кръгозора и трупането на опит и знания по никакъв начин не отричат правото ти да се "провалиш". напротив, именно те ти позволяват обосновано да се откажеш от едни неща и да избереш други според естествената си наклонност, според желанието и целите си.

провал според мен е когато не си опитал - било поради незнание, поради липса на интереси и виждане или поради пропуснати възможности. не и поради нисък праг на вродената интелигентност.
Цитирай


Мнения: 9 990
Аз ще позволя на моето дете провал.Защото ще знам,че така ще е опитало, наистина.Никой не може да надскочи себе си и колкото и да тикаме едно дете-то ще остане такова, каквото е.На мен не ми беше позволен провал и когато се случи-самият родител тежко го преживя, реши, че животът ми от там на сетне е провален.От подобни очаквания страдат взаимоотношенията.Това, което ще се опитам да направя е-да дам на детето поле за изява, но и ранен ритъм, степен на обучение, да има навика, да има желание да учи, да се развива и енергията му да е градивна.Тогава това, което е наследило, ще бъде развито и оползотворено.Ако няма супер заложби-то ще има една добра основа върху която ще гради нормален живот.
Цитирай

Русе

Мнения: 4 406
аз мисля че всичко опира до стимулиране от родителите- ако детето от малко е непрекъснато в търсене на нови знания, независимо как се изразява това- дали ще чете или тича след топката, ще се постигне отличен резултат. само трябва родителите да забележат силната страна на детето и да го тласкат за развитие в тази посока, не към това което те си мечтаят или не са постигнали в техния живот
Цитирай

sofia

Мнения: 5 114
Може да се допълни:
Детето има заложби, ама родителите нищо не правят по въпроса
То че няма да падне под наследения праг на интелигентност - о.к., ама като няма и елементарна подкрепа и внимание от родителите  Confused как да върви напред?
В смисъл,че има и родителско безхаберие..
Цитирай


Мнения: 1 876
Така е boomerang, съгласна съм!
Мислите ми бяха в посока високите изисквания на родителите. Затова споменах и избухване!
Стимулиране - да, но къде е границата, как родителят разбира това (пенелопа  попита същото в предишната тема за натоварването)!?
Цитирай

София

Мнения: 474
Моето мнение е, както всъщност някой беше написал в предишната тема, че трябва много внимателно да се вслушваме в децата си (в буквален и фигуративен смисъл). Това се постига с много споделено време с тях. Т. е., когато сме заедно с децата си, да осъщестествяваме пълноценно общуване помежду си. И тогава ще разберем какви са интересите, потребностите и дори амбициите им. Дори и най-малките подават някакви знаци, "сигнали" за своите интереси и за това в каква посока ще е най-добре да бъде канализирана интелектуалната им енергия. Но за целта трябва добре да опознаем децата си, това преди всичко, и много да ги поощряваме. 
« Последна редакция: чт, 29 юни 2006, 18:42 от Тодоран »
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
но къде е границата, как родителят разбира това?

Според мен няма универсална граница. Децата са различни и имат различни граници. Всяко си показва кога е прекалено натоварено. Докато ходи на различните занимания с желание и се справя добре, всичко е наред.
А колкото до амбициите на родителите - аз мисля да запиша синовете си на Английски, на плуване, а баща им иска да ходят и на Карате. Но това не го възприемам като амбиция, защото не искам да ги правя световни шампиони.
Цитирай


Мнения: 639
Темата е наистина итересна защото аз например по родителска инициатива -говоря 3 езика ,свиря на 2 инструмента ,медали от спортни състезания по гимнастика но.........................,нямах детство Sad Crying or Very sad Sad Crying or Very sad

Сега имам три деца и прекрасно семейство и най-важното за мен е ,децата ми да растът като ДЕЦА .Повярвайте, имат предостатъчно време да научат езици ,букви и цифри и да се държат заети като възрастни.Напълно съм против 3-4г. деца да се занимават с всякакъв вид учебна дейност ,това е пълен съдизам!

Може би съм малко крайна , но децата имат нужда от родителите си и тяхната безгранична любов и разбиране а не от наставници и педагози около тях ,особено в ранните си години.
Цитирай

z point

Мнения: 408
Съгласна съм с Ellypr (ей още от темата за унсс се канех да ти кажа, че сме завършили една специалност, колежке  Very Happy) - ако нещо се прави за доброто на детето, то се поставя извън причинно-следствената връзка на вложени усилия и време / очаквани резултати и дивиденти. Когато се прави заради облаги (медали, хорско мнение и пр.) тогава надделяват амбициите.

Изобщо започнах да отговарям, за да вметна (малко извън темата), че цялата концепция "менса" и iq тестовете са ми много съмнителни - с това какво точно измерват и целия елемент на състезателност като в кой е по-по-най...
Цитирай


Мнения: 495
"високите изисквания на родителите. Затова споменах и избухване!" - моите лични наблюдения са, че тези високи изисквания са всъщност неосъществените амбиции на родителското тяло;
майка ми е била пианистка и ме записа и мен на уроци по пиано, въпреки, че не ме влечеше;
баща ми искал да завърши право, но не го приели - познайте какво завърших;
не ме е карал насила, просто се съгласи с избора ми
аз вече като родител мога да кажа, че единственото ми "изскване" към сина ми е да порастне здрав физически и психически /което до голяма степен зависи от мен и баща му/ и когато дойде момента да си избира какво ще учи и какво ще работи, ще седна да поговоря с него като с голям човек и ще си направя труда да му обясня предимствата и недостатъците на избраното от него,
а след този разговор той сам да си решава
Цитирай

Русе

Мнения: 4 406
Така е boomerang, съгласна съм!
Мислите ми бяха в посока високите изисквания на родителите. Затова споменах и избухване!
Стимулиране - да, но къде е границата, как родителят разбира това (пенелопа  попита същото в предишната тема за натоварването)!?

родителят ще разбере че е прехвърлил тази граница, когато детето почне да "дава назад"- това което го е влечало, изведнъж почне да го върши без желание
Цитирай

в обятията на ЛС

Мнения: 807
Интересна тема...

За мен въпроса изникна доста болезнено преди година.
Доста мислих какво точно искам - да съм горда и щастлива майка на амбициозно дете или щастлива и не чак толкова горда на умно, добро, но категорично не желаещо изява момиче.
Въпросът опира до ценностите.

В другата тема за английския повечето майки споделят, че искат да дадат най-добрия старт на детето си в живота. Или искат детето да е конкурентно спрямо другите индивиди след време. Защо?... да имат по-добра работа ... да са специалисти ... да имат по-високи доходи...  newsm78
Това са най-честите критерии за "добра" реализация в живота. Само се заслушайте как си бъбрят бабите по пейките: "Ммм, внучето добре се уреди - хубава работа, купи си жилище, ще ходи на специализация в чужбина" ... и прочие материални придобивки са критерия за успех в живота.

Месеци ми бяха нужни, за да осъзная, че не ми пука как ще се "реализира" някой ден. Но мечтая дъщеря ми да е доволна от живота си, да се уважава, да обича професията си, да е състрадателна, верен другар на приятелите си ... накратко да стане ЧОВЕК.
Цитирай


Мнения: 1 876
аз например по родителска инициатива -говоря 3 езика ,свиря на 2 инструмента ,медали от спортни състезания по гимнастика но.........................,нямах детство

Това беше част от размишленията ми, ама явно съм слънчасала, защото хич не съм убедителна в момента!

За МЕНСА, още едно цитатче:

"Как да познаем гениалното или изключително интелигентното дете?
Двадесет са условията, на които трябва да отговаря детето. Освен да има способността за абстрактно мислене, то трябва да проявява по-голямо любопитство, да учи по-лесно, да има по-широк кръг от интереси. Този крьг от интереси постепенно трябва да се ограничава, защото иначе се разпилява. Детето трябва да умее да приковава вниманието си към нещо, което му е интересно, за по-дълго време. Способността за съсредоточаване е характерна за децата над 10г-годишна възраст. Интелигентното дете трябва да превъзхожда по речников сьстав връстниците си, да е научило цифрите и буквите още преди да тръгне на училище, да чете гладко, да притежава наблюдателност, да има бързи реакции, няколко хобита, да може да ползва библиотека.
Има нещо друго, което трябва да се знае - не е обектива оценката на интелигентността на децата до 18-годишна възраст. Мозъкът все още се развива. Как ще оцениш нещо, което в процес на развитие. Излишно ще окуражите някого или излишно ще обезкуражите друг. И накрая ше се получи обратния ефект
."
Цитирай


Мнения: 9 990
Интересна тема...
........................

Месеци ми бяха нужни, за да осъзная, че не ми пука как ще се "реализира" някой ден. Но мечтая дъщеря ми да е доволна от живота си, да се уважава, да обича професията си, да е състрадателна, верен другар на приятелите си ... накратко да стане ЧОВЕК.

Не заради добрата работа и скъпата кола след време-аз поне не клоня на там.В никакъв случай.Под конкурентна имах впредвид и нещо друго-когато детето е поставено в конкуренция, то самото се стреми, учи се да се доказва.Без да става въпрос за свръх неща.Това е начин да оцеляваш и по-силния да надделява.В тази връзка-за да не остане ниско долу и да е без всякакво самочувствие.На мен това ми е целта.Иначе едно дете ако има потенциал-то ако е поставено и при подходящи условия-това при него ще е по подразбиране-справянето с живота или както там му викате.Както споменах по-нагоре-аз самата съм натискана да правя неща, които не желая.Но оснавата-език и компщтри/ днес е това, в миналото бяха други неща/ ще и ги дам максимално рано.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора