Публикувана: 29 юни 2006, 13:08 ч.
Последно мнение: 30 юни 2006, 09:47 ч.

Анорексия?

5 578
18
1

29 юни 2006, 13:08 ч.

Мнения: 221

Предполагам, че ще е полезно да обсъдим темата, защото не намерих такава с търсачката.
Какво е анорексията? Естествено, че всички сме чували за тази болест, но колко често се замисляме, какви са рисковете да се разболеем. Следя темите в 'Красива мама", защото и аз искам да отслабна и да изглеждам добре. Чета за разни диети, хапчета и аз съм опитвала какво ли не. НО! Къде е границата? Какви са рисковете? Какво знаете вие за тази болест?

# 1 29 юни 2006, 13:10 ч.

Мнения: 1 708

Аз знам,че се започва с диети,Започваш да отслабваш,отслабваш..........и в огледалото непрекъснато се виждаш дебела!
Обзема те някаква мания и ставаш скелет и пак си "дебел"
Виж тук: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B … D1%81%D0%B8%D1%8F

# 2 29 юни 2006, 13:22 ч.

Мнения: 1 384

Една от най-добрите ми приятелки /преди/ стана анорексика. Тя никога не е билал дебела - просто имаше 2-3 кг. излишни, не повече.
Но като си беше втълпила, че е дебела и диета, след диета докато не заприлича на скелет. Спря да идва с нас по кафета, да не би случайно да си купи нещо и да надебелее, менструацията и беше спряла, косата и изпопада и спря да расте, ноктите също спряха да и растат, не даваше даже да се зачекне тази тема или подобна........ Бъгна и се цялата психика, отблъсна всички свои близки и се затвори в себе си! Не допускаше абсолютно никого до света, в който живееше!
И така се наложи да прекратим контакти. За мое щастие се видяхме наскоро съвсем случайно, изглеждаше значително по-добре-беше качила 5-6 кг.
Но цялата тази история я е белязала за цял живот. Тя не е човека, който познавах някога и на който толкова се възхищавах!

# 3 29 юни 2006, 13:31 ч.

Мнения: 1 243

За съжаление този кошмар не подмина и 3 мои много близки приятелки.С едната от тях завърших немската гимназия,беше страшно отслабнала,цял скелет,в следствие на което си счупи крака.За другото момиче мога да кажа,че също много отслабна,защото някой и беше споменал ,че е пухкава/което според мен не беше вярно/,но тя се пооправи.А третата ми приятелка беше най-зле,тя лежа в софийска болница близо 3 месеца,отказвайки да приеме каквато и да е храна,родителите и ми споделиха,че едва са я спасили.От тогава не съм я виждала Sad

Дано сега всичко да е наред!

# 4 29 юни 2006, 13:46 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: sneji_ в чт, 29 юни 2006, 13:10

Аз знам,че се започва с диети,Започваш да отслабваш,отслабваш..........и в огледалото непрекъснато се виждаш дебела!
Обзема те някаква мания и ставаш скелет и пак си "дебел"

.............Всичко е в главата и от мания за отслабване става болест на психиката.

# 5 29 юни 2006, 13:56 ч.

Мнения: 213

Вчера сутринта гледах по Нова за нея - най-силно впечатление ми направи изказването на една психиатърка (или беше психоложка), че анорексията се проявявала в семейства, в които децата били прекалено "обгрижвани".

# 6 29 юни 2006, 13:59 ч.

Мнения: 221

Знам, че това е заболяване на психическа основа. Човек си внушава, че е дебел и винаги се вижда такъв.
Кога всъщност той самия разбира, че е болен? Когато отслабне прекалено или когато другите му обърнат внимание?
Аз например колкото и да отслабна никога не съм била с изпито лице и затова винаги моите познати са ме виждали 'пухкава'... Това винаги ми се е натяквало, още от дете и дори при ръст 157 и тегло 46 кг съм се виждала дебела. Това разбира се си е напълно в нормите, но можете да си представите как се чувстам сега с 56 кг! На моменти си казвам, че ако сега успея да стана 50 кг никога няма да кажа, че съм дебела, но... незнам. Проблемът идва от това, че приятелките ми непрекъснато подмятат за излишните ми килограми и това ме кара да се чуваствам зле. Знам, че дори и да вляза в норма, няма да изглеждам слаба, защото структурата ми е такава. И къде е границата и кой ти я слага в крайна сметка?! Може би така се ражда подобен проблем и докато се усети, човек се самозабравя.
Давам пример със себе си, не защото имам опасения, че това може да ми се случи (никой не е застрахован, разбира се ), това са просто разсъждения 'на глас".

# 7 29 юни 2006, 14:13 ч.

Въпрос на психика и самооценка. Ако се чувстваш пълноценен човек с различни качества колограмите въобще не са толкова важни. Не може всички да са слаби, хората са различни. Но мисля,че напоследък жените прекаляват с манията за диети и отслабване.

# 8 29 юни 2006, 14:20 ч.

Мнения: 1 708

Важното е ти да се чустваш добре!Аз пък не мога да разбера какви са тези приятелки,които ти натякват непрекъснато за килограмите.Всеки решава сам за себе си.
Аз също съм така,колкото и да съм слаба на крачета съм пухкава и немога да сваля там.Такава ми е структурата.
Според мен когато усетиш,че започваш да се лишаваш от много неща и си гузна като хапнеш нещо не са на добре нещата!

# 9 29 юни 2006, 14:47 ч.

Мнения: 2 897

Цитат на: starfish в чт, 29 юни 2006, 13:59

Проблемът идва от това, че приятелките ми непрекъснато подмятат за излишните ми килограми и това ме кара да се чуваствам зле. Знам, че дори и да вляза в норма, няма да изглеждам слаба, защото структурата ми е такава. И къде е границата и кой ти я слага в крайна сметка?! Може би така се ражда подобен проблем и докато се усети, човек се самозабравя.
Давам пример със себе си, не защото имам опасения, че това може да ми се случи (никой не е застрахован, разбира се ), това са просто разсъждения 'на глас".

Мисля,че опасенията ти са съвсем основателни Sad

Така си погълната от проблема с фигурата си,че само мрачни мисли са ти напълнили хубавата главица,а доколкото съм запозната със случая обикновено така се започва..а и тези твои приятели...какво им влиза на тях в работата колко тежиш,не могат ли да проявят малко такт и да си измислят други теми за обсъждане..Оттърси се от чуждото мнение и се научи сама да се харесваш такава каквато си,него ли направиш,не очаквай това и от другите.Бъди търпелива,ще ги свалиш килограмите,но забрави за тази пораженческа нагласа!Това не е невъзможно,сети се само колко много жени са се преборили с много повече килограми от твоите.Мобилизирай се и направи от тялото си най-доброто,което може да бъде,и не се упреквай ако генетиката си е казала думата-тука вече сме безсилни..Анорексията е ужасно нещо-доброволна смърт,дори тези,които са успели да се спасят си остават с не малко поражения.Така,че недей да се измъчваш,ами действай и скоро да се похвалиш,че се чувстваш добре и се намираш за страхотна мадама Wink

p/s виж пак моите постове в темата ''Дебела или пушачка''

# 10 29 юни 2006, 16:31 ч.

Мнения: 1 986

Аз ще се включа по темата,въпреки че мога да говоря за "булимия"-та-другата, подобна на анорексията болест,и не по-малко опасна.Аз самата минах през този ад Cry

,така че споделям лични впечатления!Вярно е,че всичко е на ниво-психика и най-страшното е,че става без да се усетиш-струпват ти се много ангажименти,ядове,стрес и прочие,и в един момент започваш да търсиш успокоение и "награда" в храната;почти на 30год. не очаквах да ме сполети подобно нещо-въпреки,че според различни проучвания най-често булимията спохожда жени между 25 и 40 гоз.!!!Най-важното е,че аз се забелязах,обърнах си внимание,защото,съгласете се,не е нормално да ходиш по 2-3 пъти на ден в различни магазини/за да не те познаят продавачките/,да пълниш кошницата с всевъзможни боклуци-чипсове,бисквити,вафли,шоколад....в количество,достатъчно за 1 седмица,да се затвориш вкъщи и да изядеш всичко за отрицателно време,след което прибягваш до очистителните и повръщането....Ужасно беше!Престраших се да отида на психиатър,и благодарение на неговата помощ и воля,проявена от моя страна,успях да се справя-трудно беше,много трудно дори....но вече всичко е зад гърба ми.Останаха ми само 5-6 кг. спомен Confused

,които надявам се,че ще сваля,след като родя!Та това е от мен-много внимавайте,самонаблюдавайте се и при първи тревожни признаци-потърсете помощ!!!

# 11 29 юни 2006, 17:07 ч.

Цитат на: starfish в чт, 29 юни 2006, 13:59

starfish, аз съм виж колко килограма и НИКОГА, ама НИКОГА приятелите ми не са ми натяквали за теглото, дори и споменавали.
Според мен трябва сериозно да преоцениш връзката си с тези "приятели" #2gunfire

.

Те не знаят ли, че ти си достатъчно интелигентна да прецениш дали имаш нужда да отслабнеш?
На тях не им ли пука дали нараняват чувствата ти?

Вземи се в ръце и защити себе си от този психически тормоз!
Никой не заслужава такъв психически терор. НИКОЙ! Peace

# 12 29 юни 2006, 17:34 ч.

София
Мнения: 193

Аз бях анорексичка преди 5 години...
Много неусетно стана - наистина започнах с безобидна диета, имах 3-4 кг отгоре...диетата премина в пълен глад, -10 кг за 1 месец. Станах 42 кг при 165 см ръст, и пак си мислех че може и още.. В един момент вече се убедих че няма нужда да слабея повече, но ме беше страх да не напълнея отново и продължих да се лишавам зверски от храна.
Това беше през 95-96 г. Нямаше никаква информация за тази болест тогава. Майка ми само плачеше и не знаеше какво да направи за да ме вразуми.

Междувременно мое познато момиче почина от анорексия.. Sad

Последствията дойдоха и при мен - хормонален дисбаланс, мензисът ми спря, имунната ми система отслабна, анемия...
Започнах да ходя по лекари и тогава вече се изплаших - казаха ми че има риск да не мога да имам деца.
Ранната бременност била единственото трайно лечение на проблема и така - на 21 г. реших да забременея.

Излекувах се окончателно когато забременях - тогава осъзнах че отговарям вече не само за собствения си живот и престанах да гладувам. След като родих си оставих 5 кг от качените през бременността и вече изглеждах като нормален човек Simple Smile

От тогава все ме е страх да започна диета... А имам още 3 килца за сваляне след втората бременност.
И ще следя под лупа дъщерите си да не направят подобна глупост след години.. Че каквато ми е суетна Али още от сега... Rolling Eyes

# 13 29 юни 2006, 17:39 ч.

София
Мнения: 35 897

Има един много стар, но много хубав филм за 2 момичета анорексички. Едното умира - спира му сърцето, защото няма енергия да работи....
Анорексията е заболяване на психиката, ужасно е...
Ако не харесваш нещо в себе си започни да спортуваш, защото това е най-добрият вариант за преодоляване на комплекси свързани с теглото.
Спорта дава самочувствие и резултатите са трайни.
А колкото до коментарите на другите, не им обръщай внимание - истинските приятели не говорят такива неща. А мнието на НЕприятелите не те интересува, нали? Wink