Дъщеря ми не ме обича

Стига си мислила глупости.Кое дете не обича майка си.При нас е същото само че с баба ми. Баба ми доскоро гледаше Дида по цял ден. И като се прибера от работа само баба си гледа. Не се притесняваи. Напреви така че да се разделите с детето макар и за ден. Всичко ще се оправи.

сигурно има причина за нейната реакция... може би някаква случка, лош сън...може и да не ти е направило впечатление. вие постоянно ли сте заедно?
Моят син предпочита мен , когато сме заедно с баща муи тати много страда- аз мисля че е защото не прекарват достатъчно време заедно
може би ако копираш отношението на таткото към детето, ще имаш успех. краен вариант е да се изолирате само двете и да се отдадете изцяло на общуване без дразнители

от 6-ия месец я гледа предимно майката на съпруга ми. Малена вижда мен баща си абсолутно по равно. И двамата работим и заедно се прибираме по едно и също време. Позволява ми да я гушкам само когато спи. Стоя над леглото й и я целувам, иначе когато е будна винаги е насила и тя се дърпа.

За моята дъщера баща и е на първо място. От както се е родила спят заедно на едно легло, след работа, а и почивните дни тя е само в ръцете му. Тати трябва да я облича, тати трябва да я води на градина, да я храни и пр. и пр. Без тати сме за никъде. Не го приемам като нещо прекалено сериозно. Напротив даже се радвам, че така е привързана към него. Сега на мен ми остава време да гледам бебето, а и не е ощетена от липса на внимание от наша страна.
Недей да се тормозиш, опитай с разни хитринки да я придумаш да се сближи с теб. Аз я "подкупвам" с играчки, сладолед и др. работи които са и любими. Прекарвай повече време с нея. Можеш да влезеш с нея в банята докато се къпе и да си измислите някоя игра коеято да е само ваша.  

Когато баща им си е вкъщи и моите предпочитат него. Но аз не мисля, че не ме обичат, а просто че той им липсва. Радвам се на възможността да си почина или да свърша на спокойствие някоя и друга работа. Сигурна съм че и твоето детенце те обича, не си внушавай разни ... глупости   !

Ами вземи си малко отпуска и я погледай сама, така със сигурност ще се сближите.
Успех

Аз съм по цял ден с Алина(2г9м) и допреди 5-6 месеца мислите ми бяха почти същите като твоите. И сега ако баща й е вкъщи, аз преставам да съществувам. Обаче някакси бавно и плавно като че ли отминава това пристрастяване към баща й. Вече изразява любовта си, иска да се гушка или по-скоро катери по мен, целуваме се.... Та искам да ти кажа, че това е период и е нормално момиченцата да търсят бащите си, а момченцата майките си....  Освен това ти вероятно непрекъснато изразяваш любовта си и тя няма нужда да я търси и знае че я обичаш(приема я като даденост), докато баща си вероятно го вижда за малко, а и както казваш той е по-нервен и повече й се кара и тя търси одобрението му.  Поне при нас е така 

Горе-долу на колкото е дъщеричката ти и ние имахме такъв период и аз се чувствах много ужасно, защото си мислех, че не ме обича. За всичко искаше тати, той да я приспива, той да я гушка, всичко той... При нас беше малко по-различно, в смисъл, че през деня аз бях с нея, но пък вечер имах работа и излизах. Т.е. не бях през цялото време с нея и през деня, защото тя ходеше на ясла. Може би и липсваше общуването с мен, не знам.
В един момент започнахме да общуваме повече, да правим някакви типично "момичешки" работи.
Това, което искам да ти кажа е, че е възможно и да е период, на "отделяне" от мама. Това не означава нищо да не направиш. Просто имай си някакво време, в което да сте само двете, без татко и. И й отделяй цялото си внимание. Направете си някакви ваши ритуали, тайни значета, с които да се поздравявате. И бъди много търпелива, за да го преодолеете.
Най-вече не се самообвинявай и не се упреквай, може да е събпадение на обстоятелства в развитието на детето.
Спокойно, обича те детето, просто трябва да се установи връзката между вас.

Е, нормално е, момичето на татко. Пък и мъжете са по-силни, носят по-дълго, по-сигурно, такива неща, които си повтарям всеки ден, щото и Фелипе е така с баща си. Тази му привързаност се появи, когато бях заразно болна и го гледаха само майка ми и мъжа ми, сега-около месец и половина след болестта-реве само минута след като баща му е отишъл на работа, а за емоционална връзка не мога и да мечтая, разбирам, че я нямаме, когато види баща си-там има връзка. Може и детето да прилича на баща си по натюрел и затова да го търси. Например Фелипе и Николай са много емоционални и са напълно открити в изразяване на чувствата си, по-скоро има чувство, само когато има придихания, смехове, радост, а аз съм по-дръпната и може би не ме разбира още.

Малена, тебе май те държи лошото настроение от вчера  . Това, което си мислиш, не може да бъде. Предполагам, че просто поради факта, че баба й на малката къдрокоска я обгрижва от мъничка и е била целодневно с нея, малко я е отдалечило от тебе. А това, че харесва баща си така, е нормално. Ела да видиш беба като види баща си за какво става въпрос. Много деца са така и аз си го обяснявам с това, че просто с бащите си се виждат много по-рядко. Вярно, че при вас не е така, но нали знаеш момиченцата как си падат по бащите си? Не се притеснявай. Но и аз си мисля, че би било хубаво да прекарате два - три дена някъде по женски сами или с други мами с деца, но без татковци и т.н. Сигурна съм, че един ден ще сте най-добрите приятелки с малката!

Не знам какво да мисля, все си мисля че не съм права така да мисля, но отношението й към мен / сякаш че ме няма/ ме кара непрекъснато да се чувствам така. Той трябва да прави всичко, за да е доволна. Дали е период, ???около мен има доста деца на тази възраст и не съм забелязала такова нещо, напротив?!
Понякога си тръгвам от работа, само и само да съм с нея, но  когато се появи баща й - край. Ходи след него като сянка. Залепена е и прави всичко което той прави, естествено се "качва" на главата му в един момент.
От друга страна с баща й винаги сме заедно, понякога дори му се сърдя и го моля да ни остави двете, или когато падне да ме остави аз да я успокоя и гушна. Обаче когато й давам лекарства, той не може да гледа, и пак аз съм лошата и като ревне - тати я спасява от майка й която я пътче със сиропи и капки.

Обаче когато й давам лекарства, той не може да гледа, и пак аз съм лошата и като ревне - тати я спасява от майка й която я пътче със сиропи и капки.
[/quote]

Колко познато! 

Мислила съм си да отидем за 2 дни някъде по женски, но това просто незнам как ще стане. Единствения път когато сме се разделяли е било когато раждах, след 2 дни ни изписаха малко криминално, само и само да не прекарване още една вечер разделени. Той не може да остане сам в къщи без нас двете. Тя сега ходи на ясла. Той я води, баба й я взема.
Много се надявам когато порасне да успея да я спечеля. Само да можем да си говорим и нещата да се оправят. Имам племенница, която е вече на 16г. Това дете откакто се е родило ме обожава, постоянно й служа за пример, все иска да е като мен, тя е страхотно дете и толкова съм щастлива, че има някой, който иска да е като мен и да му служа за подръжание. А засега собственот ми дете си играе с отверките и клещите на баща си ,само защото са негови.

Не го взимай така навътре. Не мисля, че детето ти не те обича. При нас ситуацията е подобна. Ние с мъжа ми работим в къщи и двамата и заедно се грижим за дъщеря ми. Обаче тя каза първо тати, месеци по-късно се изтърва да каже мама и между другото го прави много рядко. Даже дядо казва вече по-често от мама! От няколко месеца мъжът ми се грижи почти изцяло за нея, защото имах проблеми с бременността. Дъщеря ми все с него си има работа, сигурна съм че е по-привързана към него. Аз съм малко по-настрани и забелязвам, че като не слуша баща си и като се намеся се укротява. На него направо му се качва на главата понякога и мисля, че го прави, защото го чувства по-близък. Въобще показва много признаци за предпочитание към баща си, но пък не мисля, че не ме обича. Аз също по-малко й се карам, глезя я и тя ме търси обикновено като с тати се ядосат.   Понякога ми става мъчно, че не мога да поема грижите към нея както преди, но пък сега си мисля, че и за нея ще е по-добре с раждането на бебето да не ме ревнува от него.

Забелязала съм също, че дъщеря ми лесно приближава и се привързва към мъже, а много деца не смеят. Мисля, че се дължи на това, че мъжът ми се грижи за нея. Тя сега също проявява ясно предпочитание към баща ми, въпреки че майка ми се грижи за нея като й я оставя за 1-2 дни. Като види баща ми и започва да пищи от радост. Даже майка ми и тя се засегна.

Не показвай такива отрицателни емоции към нея, гледай по-ведро на нещата. Разбирам те, защото и на мен са ми минавали такива мисли през главата, но аз реших да не се задълбочавам и сега съм сигурна, че това са глупости. Гледам да наваксам с малки подаръчета, които й правя, с разни типично "женски" дейности като да си правим прически, да простираме (тя много обича да помага) и така. Тези неща са си само между нас и тати не ги прави. Онзи ден например аз й показах как се играе с пластелин и тя беше много доволна. Ще видиш, че после детето ще те търси за тези занятия и ти ще се чувстваш също ексклузивна за някои неща.