присъствие на татко по време на раждане и последващо нежелание за секс?????

И кой му го е клазал? 

Във форум Татковци, има подобна тема, в нея присъствалите бащи са споделили как е минало при тях, аз не съм попадала на отрицателно мнение, нито за нежелание за секс 

аз моя не го пуснах - не ми се мисли и за него докато раждам; опасявах се евнтуалната подкрепа да не ми изиграе лош номер 
но май съм от малкото жени, които не искат татко в родилна зала 

Нашият татко не е присъствал,но и аз съм чувала подобно нещо,въпреки,че познавам двама бащи пресъствали на раждането,но не са променили сексуалното  желание към жените си /поне те така казват/.Дано и при вас не се промени!Леко раждане!

Мъжа ми присъства на раждането,подкрепяше ме през цялото време,преряза пъпната връв на Дани.
Не само,че не загуби желание за секс,а напротив желанието му сега е още по-голямо от преди.
Аз лично приветствам такива татковци,които искат да присъстват на раждането на децата си  .

Моят мъж беше с мен през цялото време, т.е. присъства на раждането на дъщеря ни, видя тя как излезе... Това не промени отношението му към мен (съответно и сексуалното му отношение) (може и да го е променило към по-хубаво, знам ли?! ) (Познавам и други такива двойки, макар че не си говорим за сексуалния им живот, но изглежда, че е наред - най-малкото някои от тях имат и още деца след това - кой по едно, кой по две)
Аз по-скоро се чудя дали отношението на жената към секса не може да се промени? Тя нали има едно такова особено отношение на загадъчност към тялото си, може да не се чувства комфортно да я гледат как ражда? Иначе ми се струва - така ми се струва - че за мъжете това не е проблем, напротив!

Ми не ми се рискуваше... 
Пък и не изпитвах никаква нужда, мъж ми да присъства на раждането. Виж, за следващите 3-4-5 дни ми бе адски нужен, но не става...

пълни глупости , и за съжаление и аз за малко да им се вържа навремето добре че има форуми и родителите с опит споделят . Та благодарение на тях навремето си преодолях скрупулите и моят съпруг присъства.... Та да отговоря по темата -  в нашият случай ефекта беше обратен !!! Едвам устискахме задължителните дни на сухо

Намерете ми поне един случай, в който точно присъствието на раждането е развалило сексуалният живот на семейството . Говорим за нормално семейство без сериозни проблеми и при положение че присъствието е било желано и за двете страни. А да – и ако може историята да е лично разказана, а не преразказ от познати на познати на техни познати ! Ето няколко стотици разкази на майки и татковци с опит (честно казано за мен само тяхното мнение е от значение ):

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19305.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=103475.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19305.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=19305.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=40339.0
....

Подготви го предварително, пусни му да гледа малко от www.birthdiaries.com  , и виж как ще реагира.

Аз бях секцио, и по обясними причини мъжът ми нямаше работа в операционната, въпреки, че изяви желание да присъства, както и пъпна връв да реже, но на мен не ми се щеше да ме гледа с разпран корем, както и да се притеснява излишно, при положение с нищо не може да помогне. 

Но за сметка на това, докато е чакал в коридора, пред него са оставили една току що родила, непокрита мама, и мога да кажа, че беше меко казано потресен от видяното.

Зависи до каква степен е чувствителен мъжът ти, и може ли да се абстрахира лесно, от това което би видял.

Всичко е адски индивидуално!

Аз не съм фенка на присъствието на бащата в родилна зала....виж в предродилна да, ама иначе тц

и аз така.
и освен това мисля, че както има татковци непроменили сексуалното  желание към жена си, така и има такива, които са променени (хората сме различни в крайан сметка), но както казах в една тема кой ли от тях ще си го признае?

какво значи 'признае' 
 нали това е форум за обмяна на опит и идеята е да сме си полезни едни на други ... друг е въпроса че всяка такава тема се превръща в люти спорове на кой мъж й я обичал повече  Аз имах същата дилема като Pouh и съм благодарна на всички споделили опита си, защото реялно и наистина ми помогнаха сама да взема решение.

не разбирам потребителки дето голям зор ги гони за самоизтъкване ... но до колкото знам има възможност да напишеш анонимен постинг.... а в тези теми и такива не съм срещала    нормално е да има и проблеми свързани с присъствието... само дето аз не се сещам за такива  и за това не съм ги и писала ... дори анонимно 

пс. и все пак темата не е ЗА или ПРОТИВ присъствието на таткото

Аз лично съм против присъствието на бащата в залата. При нас такъв въпрос не е стоял, защото раждането беше секцио.

Slavi, не ми се обяснява 'ма хич! Чувала съм от познати "мита" за сексуалните проблеми на някои мъже след присъствие... (ако е малък проблем тръгване по любовници...) или са ме излъгали.
Но изхождайки от това ,че сме различни не мога да разбера как така с лека ръка твърдим на всички задали този въпрос, че йок! нищо няма да му стане на човека щото виждаш ли на моя нищо му няма. Ей това не мога да разбера аз. Както има хора , на които им става лошо от гледката на кръв, на медицински инструменти или зъболекарски клещи и това им е лош спомен при който изтръпват цял живот, така и има хора, които ни най малко не се впечатялват... абе има хора всякакви и толкоз! За мен колкото е нормално двойката да няма никакви проблеми след това, толкова е и нормално да има. Всеки мъж познава себе си ( а и дори да не се познава много добре, обикновено партньорката му си го знае) и пожелавам на авторката на темата леко раждане и силен, и любящ  до нея мъж (независимо дали ще е в родилна зала или не).
И айде за да не се превръща темата в спор (както предните такива) аз повече няма да се изказвам.  

Аз мисля, че е крайно време да се пусне и тема "Присъствие на майката по време на раждане и последващо нежелание за секс?????"!

И мен ме е страх от лекари, от зъболекари и всякакви с бели престилки, но се навих да родя дете без да се замислям дали после ще искам да правя секс с мъжа ми! Защо се гледа толкова едностранно на въпроса? Или не трябва мъжете ни да сменят наакани памперси, защото може да се отвратят от детето?

Щом двама души са решили, че искат да създават живот, ще делят всичко по равно, всеки си има своите страхове, но когато са споделени, пътят е по-лек! Това, разбира се, е разбирането в моето семейство, не искам да ви убеждавам в нищо, но никога не бих оставила най-близкия ми човек сам в труден момент ...

абсолютно подкрепям мнението на никол!

моят мъж присъсваше на раждането на дъщеря ни, което беше планово секцио.

Нашият татко присъстваше на раждането и каза, че това е най-прекрасния миг в живота му!

Всеки мъж, който е бил по време на раждането на първото си дете, иска да е и на следващото.
Моят не само присъства, но и помага, преряза и пъпната връв. Казва, че изживяването е било невероятно и не би ми простил, ако го бях лишила от това, да е до мен и до малкия човек в този момент.

Както отбелязахте по-горе, темата не е ЗА или ПРОТИВ. Жената иска мнение, най-добре от мъже, присъствали на раждането на децата си. Моят мъж не промени отношението си към мен, напротив, други, които са изживяли това, също не са го променили - поне така пишат!. Няма смисъл от общи приказки. Тя не пита - Вие, жени, искате ли мъжете си до вас? Защото тя явно своя си го иска! Явно ние самите повече се страхуваме от присъствието на мъжете си до нас, отколкото те самите! Но е най-добре в тази тема да пишат хора, които имат този опит - незамисимо дали след това са искали или не са искали да спят с мъжете/жените си (Игси, хората, за които ти говориш, все пак са започнали да ходят по любовници заради това, че са видели как бебето излиза, или заради други някакви проблеми? Нещата не са толкова лесни за обобщаване!) Вярно е, хората са различни! Моят мъж не смята, че за него нещо се е променило от гледката. Мой приятел даже смята, че това са глупости, и че връзката между двама души се гради на нещо много по-дълбоко и духовно и дори една гледка да го ужаси, ако той има нещо повече към жената от сексуално отношение, връзката им ще остане здрава и трайна! А разбира се, че ако някой види ей така някоя непокрита родилка, както пишеше в един постинг, ще се ужаси! Едно е да гледаш ЧУЖДА жена, друго е да си виждаш своята любима, плът с твоята плът, да ражда плътта от твоята плът - ама съвсем друго е! Тук хората са си близки, свързани, ти виждаш раждането на един живот, дори не толкова гола и неестетическа плът, за теб е важно тя как се справя, добре ли е, бебето добре ли е, това е, което гледаш! ... Затова не смятам, че е добра идея да вижда на филми чужди жени да раждат - мен поне тези гледки повече ме шашкат, отколкото да ми се случва на мен!

И моите наблюдения са такива!
Да кажеш, че за някои това е неприятен спомен, без да се позоваваш на конкретен пример, е странно. Тук всички, които са го преживели, само хубави неща казват. Тук не става дума за спор и възгледи. Става дума за опит и статистика.
А и аз се ужасявам от гледката на клещи и медицински инструменти! Естествено! А точно моят мъж е от тези страхливите и гнусливите! По принцип! Забележете! Но!!! раждането е различно. То е нещо естествено, или поне би могло да бъде, и странното е, че някак си присъствието на бащата в наше време го кара да изглежда по-естествено, а не медицинска процедура! (Освен това не смятам, че има ЧАК ТОЛКОВА кръв! Аз не видях и не знам защо го разпитвах - "Гадно ли беше, имаше ли кръв много?" и той все казваше - "Ами не, т.е. май не, или имаше, с плацентата, ама аз не я помня!" ... Само че си спомняме друго - спомняме си и двамата сълзите ни - аз помня неговите поне!  - когато бебето излезе!) Това е, което аз мога да споделя! Не знам какъв секс и какво "нежелание" за секс при такова щастливо и радостно изживяване - нали сексът идва с радостта, с любовта, той е взаимност! Значи, ако има взаимност...
И аз се притеснявах от неговото присъствие, нямах му доверие на човека, ама той го оправдава 100 пъти и му бях благодарна, че беше до мен! Не преувеличавам, наистина.

един колега присъства на раждането на жена си-секцио-беше толкова шокиран от видяното,че си мислеше после 1 месец че тя ще умре ,ама не е казал да е изгубил желание за секс.но след като сте го решили двамата и тои иска да е с теб-какво по-хубаво от това

Другото, което искам да кажа е, че връзката между мен и мъжа ми стана още по-силна след като и той 'участва' в раждането. Даже не иска и да си помисли, какво би правил, ако беше изпуснал този тъй ценен и за двама ни момент.

Странно, какво ли е правил от другата страна на паравана 

Да, ако гледаш отстрани, изглежда страшно! Ама като си до човека, съпричастността сплотява. Както много хора тук казват, това сближава двойката още повече. Твърдя същото за нас двамата. Ако и да имаме други разногласия, това е един от спомените, който може да ни размекне и да ни измъкне от някакви глупави кавги. Познавам и мъже, присъствали на секцио, все още влюбени в жените си! Познавам и други, раждали заедно и разделили се, но поради съвсем други причини... Струва ми се, че при Пух няма да има проблем, след като още в този момент има съгласие и единомислие! Най-малкото според мен, ако и двамата искате да е той там, значи така направете!

При първото раждане не се решихме да присъства. Но следващия път- задължително. Докато бях в предродилна зала, особено, имах много силна нужда да е с мен и да ме държи за ръката.
Кажете моля, какво се изисква, за да присъства таткото? Предварителна уговорка с лекър, определана сума...какво?

ами нашият татко беше на раждането...хич не му се е раzминало желанието zа секс ...то в същност тук всички татковци присъстват на ражданията на децата си и не съм zабеляzала нацията да се е zатрила  .

Моят мъж присъсва на раждането на сина ни и изобщо по никакъв начин това не намали желанието му за секс,даже,напротив-отношението му към мен се промени в по-добра посока.

Все си мисля че това са неща, изключително индивидуални
Това което е валидно за едни, не е  за други.
На мен ще ми е първо раждане, и честно да си призная умирам от страх. По-скоро си представям раждане със секцио, иначе само като си представя..... ами просто не искам, и това е! Така че на всичкото отгоре и мъжът ми да е в цялата дандания - нещо не ме привлича идеята. На всичкото отгоре той според мен е малко паника специално като става въпрос за бременността ми, та май не би му понесло.
Обаче, струва ми се, при вас ситуацията е различна, така че давай смело
Освен това като чета тук мненията на другите мами, това за последващото нежелание за секс явно е по-скоро изключение колкото да има статистика 

ако иска бащата, какъв е проблема ,значи е подготвен психически. Да не е на 12г, нали е гледал по тв-то раждане и знае че гледката не е приятна.

моя мъж не искаше, няма на сила да го водя я. Не можел да гледа кръв. 'ми като не може да си стои в къщи, няма и него да го мисля и да се притеснявам.

Всеки е различен, но моето мнение е, че ако съм на мястото на бащата дълго време след това няма да имам желание за секс

За какъв параван говориш? Мъжът ми си беше до главата ми, а видеокамерата - на статив, за да моя той да не се разсейва, а да помага.

Всеки е различен, но моето мнение е, че ако съм на мястото на бащата дълго време след това няма да имам желание за секс
[/quote]


Да, но именно, това е ТВОЕТО МНЕНИЕ. Не на мъжете, и още по-малко на двойките, които са преживели раждането заедно. Дотук всеки, който споделя ОПИТ, твърди, че връзката става дори по-интимна след съвместно раждане. Аз се присъединявам. Иначе и аз имах такива мисли, преди да родим заедно. Доказателство, че АЗ може едно да си мисля, ама МЪЖЕТЕ ни и НЕЩАТА доказват, че са други.

 Моят мъж беше на раждането, гледа всичко - беше му много интересно. Изобщо не съжалява - напротив, държи живот и здраве и на второто да е там. Поражения на сексуалния живот не забелязвам. Всъщност присъствието му в залата беше нещо изключително хубаво .

Някой даде много добра идея    и ми стана интересно – Pouh, дано на теб и на всички бъдещи мами тази тема помогне – да видим нещата как изглеждат в цифри (пуснах анкета)

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=110361.0

  Абсолютно съм съгласна. И при мен беше така

И при мен беше по същия начин,на самото раждане не ми липсваше особено,но следващите дни изпитвах страхотна нужда от него..........,но уви никой не разрешава да сме заедно в една стая в болницата

МНого зависи от таткото, каквото и да говорим си е така. Ако е мъж, който припада при кръв, и лекарски манипулации ( визирам собствения си баща, не съпругът ми ) просто няма място в родилната зала, нали знаете максимата, докторите мен ли ще гледат или съпруга ми. 
 Ако смяташ и той смята,  че може да се справи, тогава няма проблеми. И да аз познавам мъж, който е присъствал на раждането на детето си, и от тогава го е страх да докосне жена си, но ходиха на терапевт, и проблема се решава, доста добре. Много зависи от човека, не можем да поставяме всички под един знаменател, много добре знаем това.
 А че е нещо невероятно да получаваш подкрепа в такъв момент, съм съгласна, моя съпруг беше с мен в предродилна зала, не исках да е с мен по време на раждането, но докато беше с мен, се чувствах много, много по сигурна.

И моят мъж присъства на раждането и двамата сме много доволни, че бяхме заедно в този момент. Сексуалното му желание към мен винаги си е било мноооооого на ниво  и преди и сега! Мисля, че ако мъжът не обича жена си, то само тогава може гледката на раждането да му повлияе негативно - когато обичащш някого и го чувстваш близък няма значени колко грозни гледки виждаш любовта даже става по-силна, когато преудолявате заедно трудностте
Твоят въпрос ми звучи малко като дали не трябва когато детето е болно отшарка майка му да не го вижда, че току виж спре да го обича като го види такова изпъпчено, плувнало в пот и плачещо - напротив в каквото и грозно състояне да се намира човек ако го обичаш искаш да си до нго и да го подкрепяш - ако ли в такава ситуация инстинктът ти подсказва, че вместо да си до близкия си искаш да бягаш далеч - то значи изобщо не го чувстваш близък този човек. Както никоя майка не би оставила детето си само, защото е болно, а напротив в такива ситуации, когато детето стада майката като че ли го обича по-силно, така и ако един съпруг наистина обича силно жена си (толкова силно, колкото майката обича детето си) той би направил всичко възможно, за да е с нея при раждането.

Май ставаме малко повече. И аз не искам таткото в родилната зала.

Аз по-горе писах, че и моят мъж е от онези, които "припадат". Само че на раждането е друго, и хич не припадна!
И аз не бях сигурна, че мъжът ми ми трябва, докато раждам (първият път раждах сама), но след това си промених мнението.
Това, което ми прави впечатление дотук, четейки този форум, както и други форуми на тази тема, е, че тези, които са "против" раждането заедно, са майки, които не са раждали с мъжете си. Досега не съм прочела постинг от жена или мъж, раждали заедно, които да смятат, че това не е било хубаво нещо. (Това е мое наблюдение...) Би ми било интересно да прочета такъв постинг, не че държа такъв да съществува!...

Позволих си от друга тема (http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=109067.0) да взема този сайт, в който има снимки на съвместно раждане - просто в подкрепа... Снимките не са кървави или неприятни, но, разбира се, ако смятате, че са неподходящи тук, мога да ги махна (или модераторът) - дори аз самата имам по-особено отношение към това да гледам интимните моменти на чужди хора! http://www.nandu.hu/English/Childbirth/Csenge100/csbirth01.htm

и аз така
и сега няма да ми е нужен
то аз не мога да гледам на себе си по същия начин след преживяното, пък не знам за него... зависи от човека

Имам две раждания - две планови секциота.
Мъжит ми искаше да присиътва и на двете.Но аз от страх,тъй като бях със спинална упойка и не знаех до колко няма да ме боли не го пуснах на първото и съжалявам.
На второто обаче бяхме заедно. Не са му се променили сексуалние желания към мен!
Но всичко това си е въпрос на психика, как ти приемаш тялото си,раждането та дори и кърменето. Въпрос на личен избор!

Тук в 99% от случаите бащите присъстват на раждането. Не съм чувала това да води до намаляване на сексуалното желание в последствие  Според мен това е поредният мит относно присъствието на таткото по време на раждане, целящ да откаже бащите. Незнам защо в България се опитват да откажат бащите от присъствие на раждането, но е факт. Все още много малко татковци се "решават" на това  Дано за в бъдеще нещата да се променят 

Не е точно така, почти всички лекари апелират за раждане с присъствието на бащата, но майката не иска и бащата смее ли да каже нещо

И тук е така.Просто се изумявам как така повечето българки и партньорите им смятат,че е неестествено и двамата да са на раждането на децата им.Все пак и двамата са го правили това дете,редно е и двамата да присъстват когато малките човечета излезат на бял свят.

Дано найстина нещата и в България се променят скоро.

А относно нежеланието за секс след присъствието на бащата,не мисля че е така.Даже напротив   

И  при нас така.Много съм доволна от това,че се съгласих той да присъства.Само положителни промени от тогава 
Нека и вашия татко присъства това е незабравимо и неповторимо и за него.

Не му се отрази отрицателно в каквато и да било насока.

Аз родих преди 6 дена и таткото присъстваше. Тук никой не пита може или не може. Мъжът е сякаш част от целия процес и не го изключват от него. Може би ако се ражда в родилна зала ще е различно, но при нас всичко беше в една стая.
Не мога да си представя какво щеше да е ако го нямаше. Всичко беше толкова по-лесно,хубаво и спокойно. Масажираше ме по време на контракциите, говореше ми, слагаше ми лед в устата, водеше ме до тоалетната и държеше системите, помагаше на докторите, държеше ми главата когато напъвах и накрая преряза пъпната връв. Плакали сме от щастие, беше незабравимо . Сега се гледаме с други очи, в добрия смисъл на думата. Обичаме се още повече и нямаме търпение да възобновим сексуалния живот.
Ако има желание човека, не го лишавай от това прекрасно изживяване.
Успех

На мъжа ми не му се отрази зле за секс или каквото и да било. Даже като че ли това ни сближи още повече. Сега вторият път пак ще присъства. Аз раждах и ще раждам със секцио, ако това има значение.

Честито, честито, честито!  Честита радост!