


Лошото е че доиде като се роди дъщерята ,сега и е като втора маика и знам че маика ми обича бебка токова колкото и аз ,не бих могла да си представиа какво и е на маика ми на душата,как ще се раздели с бебка незнам,виждам я и нея как от седмица и се просълзяват очите като заговориме за тъгването и се опитва да скрие мъката.
Просто си мислех че ще ми олекне да споделя с вас вместо да стискам отвътре всичко,вие като маики които живэте далеч от близките си съм сигурна че ще ме разберете.Защо е толкова труден живота понякога.....



Стискаите ми палци да издържа утре ниакак си.Боже как ще ни липсва само....

