Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 3 юли 2006, 23:01 ч.
  • Преглеждания  669  Мнения  13  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 220
Провокирана от темата за странните истории, които разказват децата, се сетих за една книга, която съм чела като малка. Героинята беше дете, мисля - японче или поне от азиатски произход. Помня, че вървеше през една гора и стигаше до една къща, където помнеше всичко. Въртят ми се и други подробности, но не мога да ги формулирам. Но тази книга много повлия на мисленето ми и от тогава до сега твърдо вярвам в някои неща!
Вие сте - коя е книгата?

Реклама
# 1
  • BE, 2260
  • Мнения: 5 540
"Момо"? Не помня и грам за какво се разказваше, но самото име ми звучи японско Embarassed

# 2
  • София
  • Мнения: 2 220
 newsm78 Знам ли? Това "Момо" ми звучи познато, но нямам идея дали е за въпросната книга...

# 3
  • Варна
  • Мнения: 9 525
Момо не беше ли едно момиченце, което спря времето и имаше някакви гадняри... много ми е смътно, чела съм я в детските си години - страхотна книга беше!

# 4
  • София
  • Мнения: 2 220
Момо не беше ли едно момиченце, което спря времето и имаше някакви гадняри... много ми е смътно, чела съм я в детските си години - страхотна книга беше!

Не знам, но определено не е въпросната книга. Е, дано утре някой се сети - не че помогнах много с детайли  Mr. Green

# 5
  • при децата
  • Мнения: 3 405
Момо беше странна книга. Авторът се казва Михел Енде, книгата е немска. Разказва се за удивителното момиченце Момо, която има рядка способност - да слуша другите. Веднъж в града й се появяват Сивите господа, похитители на времето. Момо го връща на хората.

Знам, че като дете я прочетох с удоволствие, харесват ми такива по-особени книгиGrinning

Тонина, за твоята не се сещам, помниш ли още подробности?

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 645
имам смътен спомен за една такава моя книжка - сякаш имаше нещо,че семейството й беше загинало от атомната бомба  newsm78 тя отиваше в къщата,но беше празна.
също си спомням,че имаше някаква празно столче,което чакаше...може би нея....

# 7
  • София
  • Мнения: 2 220
имам смътен спомен за една такава моя книжка - сякаш имаше нещо,че семейството й беше загинало от атомната бомба  newsm78 тя отиваше в къщата,но беше празна.
също си спомням,че имаше някаква празно столче,което чакаше...може би нея....


Настръхнах! Мисля, че това е книгата   bouquet А можеш ли да се сетиш кой е авторът?

# 8
  • Plovdiv
  • Мнения: 355
"Историята на говорещото столче" - Мацутани Миоко
много си я четях...

# 9
  • Мнения: 293
мда, къща, където е помнела всичко - много неясно си го написала, а добре си я спомням "Историята на говорящото столче"

# 10
  • Мнения: 924
Не е в пряка връзка, но 1 детенце на По-по-най ме изненада като каза стихотворението за момиченцето от Хирошима. Аз станах на пепел, на шепичка пепел, и вятърът отвя надалеч пепелта.....Аз идвам и чукам на всяка врата ...за да могат да казват децата Бонбонче ми дай. Бях го позабравила, но и аз настръхнах.

# 11
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 21 926
"Историята на говорещото столче" - Мацутани Миоко
много си я четях...
стихотворението за момиченцето от Хирошима. Аз станах на пепел, на шепичка пепел, и вятърът отвя надалеч пепелта.....Аз идвам и чукам на всяка врата ...за да могат да казват децата Бонбонче ми дай. Бях го позабравила, но и аз настръхнах.

И аз за нея се сетих. Ужасна и много красива книга.

# 12
  • София
  • Мнения: 2 220
"Историята на говорещото столче" - Мацутани Миоко
много си я четях...

Благодаря! Благодарности на всички, които се включиха в темата. Ще се опитам да намеря книжката отнякъде  Peace

# 13
  • Мнения: 1 462

Аз съм момиченце.Чукам отрано.
Аз чукам и спирам на всяка врата,
ала не мога пред вас да застана,
че мъртвите нямат лице за света.

Чуйте!Във град Хирошима загинах
и десет години след моята смърт
аз си оставам на седем години,
че мъртвите малки деца не растат.

Миг!И очите ми станаха слепи,
косата ми пламна и гръм връхлетя.
Станах на пепел,на шепичка пепел
и вятър отвя надалеч пепелта.

Чукам ви!Чукам,да чуете вие!
Не искам за себе си нищичко аз-
аз изгорях като листче хартия-
не мога си взе и бонбонче от вас.

Леличко!Чичко!Стоя пред вратите
и чукам за подпис!Ще чукам докрай!
Чукам да няма дечица убити,
да могат да казват:"Бонбонче ми дай!"

                                                       1955 г.

Взето от http://www.bukvite.com/poem.php?docid=50191%20

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт