Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора

София

Мнения: 3 162
Много ме трогна този въпрос на дъщеря ми. Напика се на кревата ни, докато скачаше по него, и то точно след като я бях подканяла да пишка, и каза, че нямало пиш. Много се ядосах и й се скарах, макар че по принцип не се карам за напикаване. А тя ми се извини; помогна ми да почистим; отново се извини; и накрая дойде да провери дали съм й простила и дали все още я обичам. Гушнах я и й казах, че ще я обичам, каквото и да направи, само че ми е става много тъжно, когато прави такива бели.

И друг път съм й казвала, че ще я обичам, каквото и да направи, дори след каране подчертавам, как съм ядосана за конкретната постъпка, но иначе я обичам - но за първи път тя сама ме пита за това и ми стана много мило и трогателно. Просто исках да споделя с вас. Показвайте на децата, че ги обичате въпреки всичко, особено когато им се ядосате - важно е за тях.
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Да,много е важно децата ни да се чувстват сигурни и обичани!И аз така правя-въпреки някоя беля,въпреки някое изтупване на праха от дупето или ухото-разяснявам защо и колко ми е мъчно за постъпката му и пак си се гушкаме .....но Stopслед необходимият интервал от време!И бих добавила към пожеланието на emem  Naughtyнезабравяйте ,че и вие сте били деца...
Цитирай

София

Мнения: 29 957
Винаги казвам. Дияна и с повод и без повод пита "мамо обичаш ли ме?"
Цитирай

Кърджали, България

Мнения: 461
emem, това все едно аз съм го писала! Имаше един период, в който чух бабата да казва на Стоил, че ако не слуша, няма да го обича! На него не му направи особено впечатление, но аз отидох, гушнах го и му казах, че каквото и да направи, той винаги ще е моето дете и ще го обичам! Оттогава, като направи някоя беля, все ме пита: Нали и като не слушам, пак ме обичаш? Естествено, отговорът е ДА, но му обяснявам, че ме натъжава неговото конкретно държание и т.н. - говорим се много. Мисля, че изказването на чувствата, а не премълчаването им е ключът към доброто разбирателство!
Цитирай
Това е невероятно! Колко много децата се вълнуват от този проблем....Значи се съмняват? Или ни проверяват?....
Най-страхотния диалог, който съм запомнила от "бебешкия" период на малкия ми син:
- Мамо, ти като ми се караш, обичаш ли ме?
........тук следват всичките клетви за вярност и обич от моя страна, богато гарнирани с целувки и гушкане....Но малкият хитрушко светка с черните очички - има готова реплика:
- И аз като не те слушам, също те обичам!!
Цитирай

София

Мнения: 9 152
Повтарям го по хиляда пъти на ден LoveНаправо не съм си представяла, че може някога някого да обичам толкова много HugИ си мисля, че колкото повече се гушка и приласкава едно дете, толкова по-любвеобилно израства самото то.Моят поне е такова слънчице Love
Цитирай


Мнения: 9 963
Ох тия дечица... Най-голямата им нужда е да бъдат обичани. Де да можеше винаги да ни търсят така...
Цитирай

София

Мнения: 4 812
и габа все казва: "нали ти пак ще ме обичаш?" и знае какво ще й отговоря  Wink
знае, че винаги ще я обичам, каквото и да се сучва. знае, че понякога ме ядосва, натъжава... знае, че понякога не я харесвам... но винаги, винаги я обичам.

с виктория сме на етап "не искам да ви разочаровам" и са необходими много чувствителност и съобразителност, за да разберем кое е нейното искрено желание и кое е стремежът й да изглежда добра в нашите очи. пресен пример: приета е да учи от пети клас в смг. наложи се дълъг разговор, за да сме сигурни, че наистина го иска, а не го прави, само защото ние сме казали, че училището е добро. след милион уверения, че я обичам каквато е и това няма да се повлияе от избора й на училище, тя просто каза: "обичам математиката, не разбирате ли?!"
Цитирай

София

Мнения: 7 263

И друг път съм й казвала, че ще я обичам, каквото и да направи, дори след каране подчертавам, как съм ядосана за конкретната постъпка, но иначе я обичам - но за първи път тя сама ме пита за това и ми стана много мило и трогателно. Просто исках да споделя с вас. Показвайте на децата, че ги обичате въпреки всичко, особено когато им се ядосате - важно е за тях.

Абсолютно правилно!
И аз винаги правя така - смятам, че им го дължим. Не може да не се караме и да не правим забележки, но те трябва да са наясно че това не намалява чувствата ни към тях.
Дори казвам на големия, че ако не го обичах толкова много нямаше да му се карам, защото ще ми е все едно какво и как прави и дали се справя.

Най-страхотния диалог, който съм запомнила от "бебешкия" период на малкия ми син:
- Мамо, ти като ми се караш, обичаш ли ме?
........тук следват всичките клетви за вярност и обич от моя страна, богато гарнирани с целувки и гушкане....Но малкият хитрушко светка с черните очички - има готова реплика:
- И аз като не те слушам, също те обичам!!

Това е направо в десетката - поздравления  синът ти е много находчиво дете!!!
 Peace Peace Peace
Цитирай

София

Мнения: 4 812
........тук следват всичките клетви за вярност и обич от моя страна, богато гарнирани с целувки и гушкане....Но малкият хитрушко светка с черните очички - има готова реплика:
- И аз като не те слушам, също те обичам!!

ооооо, колко познато! абе да не им ги поставят заедно с ваксините тия готови отговори на мъниците!
Цитирай

София

Мнения: 7 263
........тук следват всичките клетви за вярност и обич от моя страна, богато гарнирани с целувки и гушкане....Но малкият хитрушко светка с черните очички - има готова реплика:
- И аз като не те слушам, също те обичам!!

ооооо, колко познато! абе да не им ги поставят заедно с ваксините тия готови отговори на мъниците!


Същото като - ще ти кажа какво съм правил днес в градината, но обещай че няма да ми се караш  Laughing Laughing Laughing
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
след необходимият интервал от време!

Аз пък искам малко да си поговорим за този необходим интервал. Колко най-много трябва да бъде? След колко време вече каквото и да кажеш, за детето няма значение, защото е изгубило вярата си.

И конкретния случай. В неделя Цвета ме ухапа до кръв по корема. Повърхностно, бебето в корема ми не е било застрашено, но имам рана и още боли.
А ухапването беше само финалния щрих, първо започна да обижда баба си, извиках я да дойде при мен, тя не само че не го изпълни, ами демонстративно ми обърна гръб, най-накрая докато я завличах в съседната стая, тя си заби зъбите.
От тогава не й говоря. Вечерта прекара в стаята си сама, на сутринта аз заминах за София, а тя остана при баба си.

Днес мисля вече да й се обадя, да й кажа, че съм й простила, но истината е, че още не съм. Ужасно ме разочарова, държа се непредизвикано отвратително. А беше краят на една прекрасна седмица, в която бяхме на море със всички приятни емоции, свързани с това (т.е. чувствала се е сигурна и щастлива)
И най-важното, захапа до кръв, имам чувството, че може да нарани всеки, който застане на пътя й. А утре това може да е бебето...
Цитирай

София

Мнения: 7 263
след необходимият интервал от време!

Аз пък искам малко да си поговорим за този необходим интервал. Колко най-много трябва да бъде? След колко време вече каквото и да кажеш, за детето няма значение, защото е изгубило вярата си.

И конкретния случай. В неделя Цвета ме ухапа до кръв по корема. Повърхностно, бебето в корема ми не е било застрашено, но имам рана и още боли.
А ухапването беше само финалния щрих, първо започна да обижда баба си, извиках я да дойде при мен, тя не само че не го изпълни, ами демонстративно ми обърна гръб, най-накрая докато я завличах в съседната стая, тя си заби зъбите.
От тогава не й говоря. Вечерта прекара в стаята си сама, на сутринта аз заминах за София, а тя остана при баба си.

Днес мисля вече да й се обадя, да й кажа, че съм й простила, но истината е, че още не съм. Ужасно ме разочарова, държа се непредизвикано отвратително. А беше краят на една прекрасна седмица, в която бяхме на море със всички приятни емоции, свързани с това (т.е. чувствала се е сигурна и щастлива)
И най-важното, захапа до кръв, имам чувството, че може да нарани всеки, който застане на пътя й. А утре това може да е бебето...

Наистина има и този елемент, че трябва да е навреме. Колко е това навреме обаче се установява с налучкване. Аз започнах да подчертавам обичта си след направени порицания на баткото по повод училищни неволи, защото установих че той вече започва да крие или направо да лъже. Явно се страхува от реакциите ми.
Обясних му, че се карам и правя забележки, защото много го обичам и искам да му помогна да изгради навици за учене, които ще му служат цял живот.

Но друго се сетих да те питам - явно дъщеря ти е останала при баба си и дядо си.
Тя знаеше ли че ти ще заминеш, а тя ще остане там?
Харесва ли и да седи при тях?
Може пък това да е провокирало част от агресията и. Малкия ми син не обича да го оставям при родителите ми - още като му кажа и започва да плаче и да ме моли да не го правя /то и без друго това се случва по 2-3 пъти в годината и обикновено е за не повече от 3-4 дни, а най-често е за по една вечер или пък за един уикенд/
Цитирай

В офиса

Мнения: 2 069
Да, знаеше и точно това се държа така. Но това не я оправдава.
В момента тя има здравословен проблем и е по-добре за нея да стои на чист въздух. Обяснено й е многократно защо, кога и как ще бъдем заедно. Не казвам, че е съгласна 100%, но не е и да се чувства видимо зле.
Цитирай

София

Мнения: 3 162

Аз пък искам малко да си поговорим за този необходим интервал. Колко най-много трябва да бъде?


Ами в нашия случай веднага - тя веднага се извини, съвсем искрено, искаше да помогне да почистим, съжаляваше. Във вашия е доста сложна ситуацията - непровокираната агресия е трудна наистина, но все пак може би е имало някаква причина, може би нещо незабележимо за теб, което я е подразнило (сама казваш - краят на една прекрасна седмица,може би не е искала да свършва?), обиждала е баба си, ти не си потърсила корена на нещата, а си я повлякла към стаята, и тя е отговорила с още по-голяма агресия. Мисля, че е трябвало още тогава да потърсиш защо се  е стигнало до там (може би и сама не осъзнава много добре, но сега вече не помни). И да я накараш да се разкае - иначе няма сисъл от прошката, хвърлена е на вятъра. Като в Християнството - има прошка, но след изповядването на греха. Може би не си била в състояние поради болката и обидата да го направиш, но в такива случаи помага друг, безпристрастен човек (примерно баща й). Пожелвам ти да намериш верния път към сдобряването, защото този случай може да се окаже доста ключов за бъдещи критични ситуации.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 44 отговора