tsveti7 , не се притеснявай за водата и биберона. Защо не опиташ направо с чашка? Момата много добре се справяше с чашката още от 9-10м. Вода пропи на 1г6м и то през февруари. Миналата седмица купих вода с бибка /мисля, че спортни се водят/ и само се налива с вода.
- Публикувана: 4 юли 2006, 09:16 ч.
- Последно мнение: 6 юли 2006, 00:21 ч.
Има ли връзка между късното захранване и злоядството при децата?
tsveti7 , не се притеснявай за водата и биберона. Защо не опиташ направо с чашка?
Ние се научихме с биберон, дори много пие, и с чаша с накрайник, и от обикновена чаша. Обаче не пие друго освен вода
Злоядството има връзка с поведението на родителите.
Всяко хранене на принципа "колко милилитра изпива", "на 15 месеца трябва да яде 250 грама", "да си изяде цялата порция", тъпкането насила, гоненето с лъжицата, нервността на майката, наличието на 2-3 баби и прабаби, правенето на театър от цялото семейство и тн. води до злоядство.
За децата е нормално да подражават на родителите.
АКо семейството се храни заедно, в спокойна атмосфера и бебето присъства на храненто, то започва да си иска неща от масата, т.нар. "педагогическо захранване". Дава му се да опита каквото си поиска, стига да е подходящо за възрастта му.
Дава му се да си играе с храна и да се храни само с ръце. Да се храни с лъжица, когато поиска да опита и така. Родителите не бива да се шашкат, че се маже с пюрето. Затова са измислени лигавници с ръкави, перилни препарати и тн, а и винаги може да сложат на детето стара дрешка или в жегата да го съблекат голичко.
Детето знае колко да изяде. Ако не иска - не бивада се тъпче насила. Не бива да вижда майката натъжена от това, че не е изяло точните грамове и обеми храна, защото така смята храненето за нещо тъжно и притеснително.
Един път ще яде повече, друг пьт - по малко.
Около 18-24 месеца има един период на намаляване на изяжданата храна, свързан с намаляване на растежа. Този период е най-рисковия, детето тогава не бива да се насилва. Ако помислите - бебе на 2-3 месеца яде около литър кърма на ден, което е около 15-20% от теглото му... ако яде с все такива темпове, значи дете 12 кг да яде 2- 2,5 кг храна на ден... а то не става така... защото вече не се расте с тия темпове, но паникьосаната мама се чуди "преди ядеше повече, сега не ще"... и почват театри с ядене по време на ТВ рекламите или с безкрайни изтощителни гоненици.
Ученето да се дъвче е друг важен момент. Детето се учи да дъвче, като меки парченца храна (напр. варен картоф) му се подават отстрани в бузката, за да може, местейки ги, да попаднат на венците. Парченцата не се слагат по средата на езика, защото тогава се опитва да ги глътне цели и се дави, а ако се случва често, почва рефлекторно да се напъва да повърне по-твърдите храни. Учи се и като му се дава кора хляб да си гризе само (под надзор естесвено)
Някой по-нагоре спомена "при тях е генетично" - не е генетично, а е възприет модел на поведение. Ако родителите хапват нервно и на крак, такова е и отношението на детето към храната. Не може майка, която "не обича това и онова" да убеди детето да го яде.
Била съм злояда. По всичките правила - с куп загрижени баби, с дантелени роклички - да не се изцапам!, майка - вечно пазеща диети по най-нездравословния начин. В детската градина са ме насилвали да изям - резултат - праха килима. Заключвали са ме с немитите чинии - съвсем нищо не изядох. У дома ме хранеха с лъжица до 6,5 год.
Проядох (горе-долу) после, в училищна възраст, покрай другите деца.
Когато реших да имам свое дете, бях твърдо убедена, че никога няма да го гоня с лъжицата.
Дъщеря ми никога не е имала проблеми с яденето, а в детската градина предупредих ако нещо не иска, да не са посмели да я наказват или да я карат насила.
Когато тя беше на около 4 год. ми попадна книгата на Лидия Ковачева за глада. За глада има много спорове, и никого не агитирам да гладува, но в тази книга има много ценна глава и тя е за храненето. Неща, които са близки до ума, но не ги спазваме в ежедневната лудница.
Да се храним заедно. Да се храним спокойно, да не бързаме. Да дъвчем хубаво. Храната да е сервирана на апетитно изглеждащи порции. Да има прясна сурова салата. Да не се яде насила. Да не се дава десерта като награда за изядена манджа. Да не се говори за неприятности на масата. и тн, и тн...
Тази книга ми повлия много и откакто се стараем да се храним полезно, всички сме много по-здрави. А моята злоядост беше окончателно ликвидирана.
С второто бебе имах много сериозни проблеми, защото се роди с цепнатина на небцето и отначало яденето беше ад, до 8 месец се хранеше само със сонда, в 9 - смесено и постепенно я махнахме, правиха му операция на небцето... Въпреки това малкият не е злояд, след като небцето му заздравя, започнахме с твърдите храни, научи се да дъвче и бързо настигна връстниците си като тегло и като състав на храната. Сега е на 3 години, и охотно иска да ни храни, голяма радост му е
Сок не съм давала, полезното хранене не включва соковете, защото дори и прясно изцедени, витамините много бързо се окисляват, а пък киселините дразнят стомаха. Яде плодовете на парченца, най-много обича ябълки, но опитва всичко.
Това знам за злоядството... а за захранването - късното е по-добро за детето.
Всяко хранене на принципа "колко милилитра изпива", "на 15 месеца трябва да яде 250 грама", "да си изяде цялата порция", тъпкането насила, гоненето с лъжицата, нервността на майката, наличието на 2-3 баби и прабаби, правенето на театър от цялото семейство и тн. води до злоядство.
За децата е нормално да подражават на родителите.
АКо семейството се храни заедно, в спокойна атмосфера и бебето присъства на храненто, то започва да си иска неща от масата, т.нар. "педагогическо захранване". Дава му се да опита каквото си поиска, стига да е подходящо за възрастта му.
Дава му се да си играе с храна и да се храни само с ръце. Да се храни с лъжица, когато поиска да опита и така. Родителите не бива да се шашкат, че се маже с пюрето. Затова са измислени лигавници с ръкави, перилни препарати и тн, а и винаги може да сложат на детето стара дрешка или в жегата да го съблекат голичко.
Детето знае колко да изяде. Ако не иска - не бивада се тъпче насила. Не бива да вижда майката натъжена от това, че не е изяло точните грамове и обеми храна, защото така смята храненето за нещо тъжно и притеснително.
Един път ще яде повече, друг пьт - по малко.
Около 18-24 месеца има един период на намаляване на изяжданата храна, свързан с намаляване на растежа. Този период е най-рисковия, детето тогава не бива да се насилва. Ако помислите - бебе на 2-3 месеца яде около литър кърма на ден, което е около 15-20% от теглото му... ако яде с все такива темпове, значи дете 12 кг да яде 2- 2,5 кг храна на ден... а то не става така... защото вече не се расте с тия темпове, но паникьосаната мама се чуди "преди ядеше повече, сега не ще"... и почват театри с ядене по време на ТВ рекламите или с безкрайни изтощителни гоненици.
Ученето да се дъвче е друг важен момент. Детето се учи да дъвче, като меки парченца храна (напр. варен картоф) му се подават отстрани в бузката, за да може, местейки ги, да попаднат на венците. Парченцата не се слагат по средата на езика, защото тогава се опитва да ги глътне цели и се дави, а ако се случва често, почва рефлекторно да се напъва да повърне по-твърдите храни. Учи се и като му се дава кора хляб да си гризе само (под надзор естесвено)
Някой по-нагоре спомена "при тях е генетично" - не е генетично, а е възприет модел на поведение. Ако родителите хапват нервно и на крак, такова е и отношението на детето към храната. Не може майка, която "не обича това и онова" да убеди детето да го яде.
Била съм злояда. По всичките правила - с куп загрижени баби, с дантелени роклички - да не се изцапам!, майка - вечно пазеща диети по най-нездравословния начин. В детската градина са ме насилвали да изям - резултат - праха килима. Заключвали са ме с немитите чинии - съвсем нищо не изядох. У дома ме хранеха с лъжица до 6,5 год.
Проядох (горе-долу) после, в училищна възраст, покрай другите деца.
Когато реших да имам свое дете, бях твърдо убедена, че никога няма да го гоня с лъжицата.
Дъщеря ми никога не е имала проблеми с яденето, а в детската градина предупредих ако нещо не иска, да не са посмели да я наказват или да я карат насила.
Когато тя беше на около 4 год. ми попадна книгата на Лидия Ковачева за глада. За глада има много спорове, и никого не агитирам да гладува, но в тази книга има много ценна глава и тя е за храненето. Неща, които са близки до ума, но не ги спазваме в ежедневната лудница.
Да се храним заедно. Да се храним спокойно, да не бързаме. Да дъвчем хубаво. Храната да е сервирана на апетитно изглеждащи порции. Да има прясна сурова салата. Да не се яде насила. Да не се дава десерта като награда за изядена манджа. Да не се говори за неприятности на масата. и тн, и тн...
Тази книга ми повлия много и откакто се стараем да се храним полезно, всички сме много по-здрави. А моята злоядост беше окончателно ликвидирана.
С второто бебе имах много сериозни проблеми, защото се роди с цепнатина на небцето и отначало яденето беше ад, до 8 месец се хранеше само със сонда, в 9 - смесено и постепенно я махнахме, правиха му операция на небцето... Въпреки това малкият не е злояд, след като небцето му заздравя, започнахме с твърдите храни, научи се да дъвче и бързо настигна връстниците си като тегло и като състав на храната. Сега е на 3 години, и охотно иска да ни храни, голяма радост му е
Сок не съм давала, полезното хранене не включва соковете, защото дори и прясно изцедени, витамините много бързо се окисляват, а пък киселините дразнят стомаха. Яде плодовете на парченца, най-много обича ябълки, но опитва всичко.
Това знам за злоядството... а за захранването - късното е по-добро за детето.
Каката ни е захранена по Бг-схемата. Проблеми с яденето сме нямали, но не може да се каже същото относно алергичните кашлици, който ни съпровождат половингодишно почти (не мога да бъда сигурна дали са отзвук на ранното захранване, но... според четеното така мис е струва 
)
МАлечко е захранен 6ия месец с оризова каша. Хапва си пюрета и кашички и не мога да кажа въобще, че е злояд. Предпочита си да суче, ама и аз не съм тръгнала да бързам да отбивам.
Такава е ситуацията при нас. Според мен си е до дете, а не до ранно или късно захранване.
)МАлечко е захранен 6ия месец с оризова каша. Хапва си пюрета и кашички и не мога да кажа въобще, че е злояд. Предпочита си да суче, ама и аз не съм тръгнала да бързам да отбивам.
Такава е ситуацията при нас. Според мен си е до дете, а не до ранно или късно захранване.
Даааааааааа пюретата които моята Катя отказва ги даваме на Малечко.
Катя е захранена малко преди Малечко. Но тя не ще да яде, а той хапва всичко!
Ей ти сравнение - разликата на децата ни е 3 дни!
Все още сме изключително на кърма!
Май е не само до дете, ами и до майка - щото някои майки бутат ли бутат и детето се отвращава от самата идея за хранене с лъжица 
Аз проблеми нямам, захраних на 5 месеца и малкият си яде принципно добре, с изключение на периоди на болест, зъбоникнене и кривотия 
Но никога не съм го насилвала, те децата не са толкова зле, че да се оставят да умрат от глад 
Аз проблеми нямам, захраних на 5 месеца и малкият си яде принципно добре, с изключение на периоди на болест, зъбоникнене и кривотия Но никога не съм го насилвала, те децата не са толкова зле, че да се оставят да умрат от глад 100%.
Аз захраних късно и се радвам, че нямам отказано ядене. Като прахосмукачка е.
Но виж да ти навират лъжицата в устата ми е познато. Аз съм била така и съм адски злояда. А мама си е мислила, че ми прави доброоооооооо...Мдам.
Познавам майки в чужбина захранили на 1,4 и на 2,2 години, иначе само на кърма.
И дума не може да се каже за злоядство.
