Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Искам бебе
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора

Анкета

Бихте ли създали деца ако нямате необходимите условия?

Въведи твоя глас


Мнения: 1 821
Мислите ли, че е безумие да се решиш да имаш дете, при положение че нямаш подкрепата на роднини, доходите стигат колкото да се покрият текущите разходи за месеца, и не разполагате със собствено жилище, а сте под наем?
Мисля си, че човек не трябва да е с акъла си, за да се навие да направи тази лудост умишлено и да създаде живот в такива условия.
От друга страна времената ще стават още по-трудни и няма да има подобрение в статута на гореописаното семейство.Тогава? Значи ли,че трябва да останат бездетни ......или?
Имах съквартирантка, която казваше, че няма да роди дете в България, да му причини това.
Абе налегнали са ме тези въпроси и тъй като тук сте бъдещите майки се чудя какво ви е мнението?
Цитирай

София

Мнения: 2 120
О, нееее.
Искам да ти кажа, че моите родители са били студенти когато съм се родила и до 6 години помня, че живеехме на квартири, защото мама и баба не се понасяха. После ни дадоха апартамент и малкото човече/разбирайте АЗ някога/ се изгубих в него, много стая, много нещо.
Та този живот не ми попречи на нищо, нито да си имам кукли, нито да бъда обградена с внимание, даже си имах в излишък, нито да ме водят на екскурзии и море и т.н.
А сега като гледам снимките, майка ми е била едно модерно маце за времето си, точно, когато сме сменяли квартирите и ме мъкнеха навсякъде с тях.
Въпрос на желание е, според мен.
Цитирай

UK

Мнения: 1 352
 И аз съм на мнението на Дара... когато двама души са заедно всичко е наред... Моите родители никога не са разчитали на бабите и дядовците ми... и маика ми и баща ми са работели много за да не ми липсва нищо на мен и на Батко ми... баща ми е военен пенсионер и си спомням когато бях малка на коледа той не си беше в къщи и на майка ми и беше много тежко но се справяхме... била съм на една годинка когато са ни дали апартамент във военен блок а до тогава сме били на квартира в двустаен апартамент 4-ма души... сега имаме четиристаен апартамент и нищо не липсва нито на родителите ми нито на мен... Те са се справили сами смятам, че и аз мога с мъжото ми...
Цитирай


Мнения: 4 806
всъщност всяка двойка си решава, кое е онова състояние, при което иска и има дете/деца.
Иначе, аз гласувах с последната опция. Да, трудно е, но не е невъзможно да се отглеждат деца и под наем. И с по - ниски доходи.
Няма да привеждам примерите със своите родители. Не е коректно, защото по - различни времена бяха. Не мисля, че е били по - трудно или по - лесно.
Цитирай

Там някъде

Мнения: 1 112
Когато се оженихме със съпругът ми решихме, че ще изчакаме да стъпим на крака и тогава ще създаваме бебе. И така - почнахме работа, изкарвахме добри пари, обзаведохме дом и в един момент усетихме, че нещо ни липсва. Решихме, че е ред на бебето, но ... то не ставаше. След 1 г. и 2 мес. опити започнахме да търсим причината. Сега си имаме едно тригодишно съкровище и честно да си призная, ако знаех че толкова трудно ще забременея, не бих отлагала така във времето. Всеки човек си подрежда приоритетите според мисленето и възрастта си. Е, на 22 г. смятах, че не трябва да се създава дете, ако не можеш да го осигуриш материално, на 28 г., обаче, смятам че ако имаш потребност да дадеш любов и дариш живот трябва да създадеш дете! Сега искаме второ бебе и въпреки че материално сме над средното ниво, много често се усещам че завиждам на мои познати с пълна къща и празен портфейл.
Цитирай

на плажа

Мнения: 1 838
Аз пък на този въпрос отговорих "ако стане случайно". Не смятам, че е отговорно да създаваш още един живот, ако не си успял да изградиш своя - имам предвид тези, които сами едва свързват двата края и създават деца, а после реват, че държавата била длъжна да ги гледа. Ами не е длъжна! Да помогне - ОК, ама да ти даде пари да го гледаш и него и себе си - е е е е! Тук визирам преди всичко ромската част от обществото, както и някои нискообразовани и малограмотни българи.
Не ме линчувайте, моля!!!!! Stop
Цитирай


Мнения: 9 990
Бързам да напиша без да прочета другите...
Ами ние изчакахме.И заради това.Бяхме на по 19 когато заживяхме сами на квартира и доларът скачаше ли скачаше.Бяхме заети да оцеляваме в това безумие-сами деца.Мина се време, приятелките ми започнаха една след друга да раждат.Аз-все така на квартира и с 5 лева за цял месец джобни.
Мъжът ми-нощни смени, две работи-наема все още беше доларов, а доларът скачаше на ден по няколко пъти.
Започнах да споменавам за това мое усещане -да имаме дете.Получих отказ.Основателен.Ние едвам свързвахме двата края.Сами, без рдоителска подкрепа и кяквато и да буило помощ-дори само морална.
Тогава-на по 20 и малко години емоционално бяхме готови след няколко години живот заедно-да създадем нов.Но беше просто безотговорно да го направим точно тогава.Поне за нас си.И аз го виждах, но страдах, защото не виждах светлина в тунела.
Тогава се случи-мъжът, който блъскаше на две места заради мен, преосмисли малко приоритета си и започна да гради бъдещето си такова, че да може един ден да си позволи и потомство.Когато това ти е заложенои от дете/лишенията/ искаш твоето собствено дете да не върви по твоя път.разбирах го и го изчаках.За човек, който иска животът му да е до някаква степен подреден-това е основна двигателна сила.
Ами-успя.И когато започна да виждса успеха-детето беше логичната стъпка.И се случи.Така, както ми беше обещал един де-така се случи!
Това е-за нас е важно да имаме една основа-покрив, достатъчно финанси за необременен от сметки за парно живот.Всичко останало е пожелателно и е желателно, но не условие.Постигнали минимума, ние не спряхме.До преди няколко години беше немислимо да спомена за второ дете.....сега е в плановете ни....
 Hug
Цитирай

Софийското дъно на световните гащи:)

Мнения: 2 124
Гласувах с последна опция.
Не съм създадена по план, но имах прекрасно детство и не съм лишавана от нищо.
Синът ми също дойде изненадващо и ми се струва, че точно на време. Никога не сме имали много - нормални (по-скоро ниски доходи), но се справяме някак. Дори сега трима, живеем с една заплата (м/у 500 и 700 лв).
Цитирай


Мнения: 7 473
 Ако съм на 20г. ще изчакам, ако съм на 30 няма време за мислене- едно дете ще имам във всички случаи, но второ при тези условия НЕ!  Naughty
Цитирай


Мнения: 1 821
Не ме линчувайте, моля!!!!! Stop
Няма! И аз така мисля.Заставам твърдо зад всяка твоя дума.  Peace
Цитирай


Мнения: 515
iramira аз също гласувах така според мен трябва да си готов да създадеш едно човече и да можеш да му усигуриш един що годе приличен живот нямам предвид излишни глезотии и т.н. а да можеш да си позволиш да му даваш нормалните неща от които това дете ще има нужда.
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 235
Никога не бих се осмелила да имам дете , в такава ситуация , дори ако забременея случайно , бих направила аборт , ако нямам с какво да гледам детето .Аз и сега се чудя дали да раждам при положение че съм на 26 , имаме достатъчно пари за да гледаме дете , но пък апартамента ни е много малък и се чудя на съседите как са си изгледали децата в тези кутийки....ума не ми го побира да ви кажа
Цитирай

София

Мнения: 6 960
Гласувах с последната опция.Когато се оженихме бях на 20,той-на 26.Аз-студентка,той-военен.Заживяхме на квартира в София,далече от роднини.Решихме да имаме дете-не бяхме цветущи финансово,ама никак.На 22 родих голямата дъщеря.Живяхме на квартира до двете годинки на детето.Справяхме се абсолютно,ама абсолютно сами-нито морално,нито материално ни е помогал някой.На детето не му липсваше нищо,но не е живяло и в разкош.Много трудно си плащахме сметките,но бяхме щастливи.Купихме си жилище-ипотечен кредит,съвсем минимална финансова помощ от родителското тяло.Когато каката беше на две и половина,вече в наш апартамент/който ще изплащаме 25 години/,се решихме на второ дете.Аз продължавах да уча,забременях.Знаехме ,че финансовото ни положение не е добро,но не виждахме изглед да се оправи.Роди се малката ни дъщеря.И на нея не и липсва нищо,но износва какините дрехи,купуваме и нови при нужда,има и от играчките на кака,и новички.Преди месец се наложи да напуснем дома си-преместиха мъжа ми в Плевен.Отново на квартира,апартамента в София под наем...Щастлива съм,че родих две деца.Ако бях чакала да станем финансово стабилни още щях да си чакам.Според мен всеки трябва да прецени дали психически ще издържи да гледа децата си с ограничени финансови средства.Ние се справяме,макар и трудно. Peace
Цитирай
Когато се появи дете, естествено е че ще се намери някакъв начин дори и в такава ситуация да се свързват двата края.
Според мен обаче безпаричието изнервя родителите  - това се отразява неблагоприятно и на детето, и на техните взаимоотношения.Разбира се че ако се чака момент, в който няма да има никакви проблеми, то такъв изобщо няма да настъпи, но всяко нещо си има разумни граници.

Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Условията на живот са страничен фактор - наличието на добри условия спомагат една такава идея. Но липсата на финансова стабилност и идеални условия едва ли би спряла едно семейство "узряло" за идеята за деца. Желанието да имаш дете е по-скоро вътрешна потребност, убеденост, че си достатъчно съзрял, за да се грижиш за едно малко същество, а не само за себе си. А има и една друга истина : "Човек се простира според чергата си" - т.е. харчиш колкото има, а като нямаш - се ограничаваш ...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора