Условията на живот доколко влияят на избора ви да създадете семейство?

Ама аз не говоря за богатства - напротив, не говоря и че децата трябва да мизерстват и да няма какво да ядат заедно с нас. Говоря, че ако ние в момента имаме пари за храна, храним се добре, обличаме се ( т.е. купуваме си поне една дреха да кажем на 2 месеца ), няма значение, че сме под наем. Мисля че при такъв случай мога да имам дете, пък и всеки като нас. Далеч съм от егоистичната мисъл, че на всяка цена трябва да имам дете, дори да няма какво да яде, но също така си мисля, че ако в момента живеем нормално ( според моите разбирания ) това не значи, че утре ще е така, и че когато имам дете живота ни ще тече по един и същ начин и винаги ще живеем нормално, особено в нашата Държава. Но пък ако гледаме от тази страна на нещата, че държавата ни няма да се оправи и ще ставаме по-зле ( пак се повтарям ) ми тогава да спрем с опитите за деца, защото те може и да и мизерстват. Също така знам и разбирам, че има разлика и в поколенията...
пенелопа, знам че недоимъка се отразява на децата, но повярвай ми отношението на родители, които не се интересуват от децата си и са ги направили - за да имат деца, се отразява доста по-сериозно. Уфф много е тежък този въпрос... Налегнаха ме едни мислии...

Въпроса найстина е много тежък  .Ако седна да обръщам внимание на цялата родна картина и как работя но стигат само за сметки, трябва да нямам деца, а искам и поне едно ще си направим живот и здраве.Но ми идва да керщя понякога примерно миналия петък, решаваме с милия че ще ходим на пицария, все пак и двамата работим викам една пицария намесец поне-ами сднахме ние, аз отворих менюто и видях цените-отяде ми се  и едва не се разплаках на масата. Те не че бяха толкова високи цените, но аз сметнах че тея  около 30 лв които ще оставим там, при положение че моята заплата вечно я бавят а иначе съм в уж реномирана фирма, че аз трябваше 2 седмици да ги избивам от покупките за вечеря примерно  , така че станахме и си тръгнахме.И си поплаках по път че работим, плащаме си данъци и осигуровки а една пицария не можем да си позволим нормално без това да ни се отрази после.Мъжът ми ме обвини че съм луда и аз си излях яда на него  .
Та след този ден си зададох въпроса:Да родя ли детето си в България, заслужава ли си и т.н.?
Абе по принцип съм оптимист та винаги си викам а дано с еоправим, млади сме, силни сме и не сме мързеливи 

O, Страчи-ако знаеш само колко добре знам....нямаш си и представа даже колко добре знам-това е отговор на последният абзац  от мнението ти...
Аз познавам хора с много ниски доходи- с желание за деца.И ги направиха.Обаче-тях в момента ги гледат техните родители.В задружно семейство-всичко се постига.Те не плащат сметки, не обзавеждат дом от нулата, не плащат храна.Когато си оставен сам-а днес това е много често срещано, че много родители, освен,че не подкрепят децата си-изискват от тях.В тази връзка-добре,че мъж ми ме спираше в безумното ми желание за дете в онези времена, когато се хранехме с пластмасова виличка.Сега, когато съм успяла да подредя дом-нормален, не невероятно модерен и скъп-тогава дойде разумното продължение.И не съм чакала 100 години за това.Можах-изчаках.Имам и друга приятелка-с едно дете, което общо всето чужди хора хранят по тази причина-нямат пари.даваме дрешки, купуваме каквото можем.Детенцето вече е по-голямо и се заглежда в шоколада и сладоледа в ръчичките на другите деца.Сърцето ми се къса.Защото сега, днес е дете-ако сега не яде шоколад-кога?Когато ходеше на ясла-лелката казала-детето омита на всички яденето, иска допълнително винаги-браво-без да знае, че следобедната закуска е последното хранене за деня на това дете...Незнам -до тук-ок -любовта на майката успява да компенсира това.От тук нататък става страшно-защото пък и ние не можем да отгледаме нейното дете все едно е наше-помагаме с каквото можем, но не е достатъчно....незнам-сложно е....

Джини, напълно ми е непонятно изречението: "времената ще стават все по-тежки и всичко ще е по-трудно за семейството". Какви са тия прогнози  Аз винаги вярвам, че по-доброто тепърва предстои!

Сега съм несравнимо по-добре във финансово отношение, отколкото съм била преди 6 години, тогава идея даже съм нямала как ще се развият нещата. И мисля, че ако не бях си родила децата, като нищо щях да кютам със заплатата си и да се чудя защо не ми стигат парите, и да пестя за сметките. Децата - и единствено децата! - ме стимулираха да търся начин да сме по-добре. Ако бяхме двамата с мъжа ми, аз не съм амбициозна никак, той пък може да живее и съвсем скромно. Ами не знам дали щяхме да сме постигнали кой знае какво. Има ли желание - има и начин, това поне при мен се е доказало 

пенелопа, вашите приятели наистина ли нямат стотинки за хляб, сладолед и шоколад 

Да, и освен това-хората са различни и ги стимулират различни неща.За едни това са децата им.За други/ особено ако са имали бедно детство/, колкото и егоистично да изглежда-първо искат себе си да оправят/ пак казвам-това е относително-не палати, а нормален минимум/Цял живот да се примиряваш и да нямаш не е изход.Винаги ако имаш желание и устрем-можеш да се измъкнеш.Аз бях уверена,че ще стане в близкото бъдеще, постарахме се и се случи.Но не съм чакала да се оправим, а съм работила за да се оправим.Изнервена от недоимък майка, която къса от залъка си-избива нанякъде....И все пак-тук говорим за една крайност.Когато имаш пари да се храниш нормално, както Страчи е написала, огава въпросът съвсем не стои по този начин.
Тесс-наистина....

пенелопа, дано ако са безработни си намерят работа, а ако работят -  да намерят още по-добра тогава!

Казвам, че нещата вървят от зле към по-зле не само защото съм краен песимист, но и защото както каза някой по-горе цените хвърчат, а заплатите- не!
Като влезем в ЕС ще стане още по-трудно.
А който не се е сдобил със собствен дом досега няма шанс да го направи след година или две-ще е непосилно и ще стане както в Щатите например - цял живот по квартири...
А как, кажете ми, хора с доход 900-1000 лв. да теглят заем като осигуровките са на минималния праг, но и да не са пак не може да се покрие вноската и да остават за храна и т.н. А ако има и деца....не ми се мисли...
Трябва семейството да има минимум 30-40% от стойността на жилището за да помисли за кредит.От нулата не става. Както се казва "ще баталясаме".
Уф, че се ядосвам на тази тема!

Джини, всеки има право на гледна точка и е прав за себе си. Аз също не съм се хванала да изплащам кредит, а жилище няма кой да ни осигури, освен ние двамата с мъжа ми. Тоест имаме къде да живеем, но аз гледам на това като на временно положение. Изхода за мен беше да си направим наш бизнес и за мен това е най-важното в момента. Когато след някоя и друга година имам напълно стабилен бизнес, ще мога да си купя не едно, а три жилища, ако искам (или поне така си мисля  )

Да добавя - гаранции в този живот няма за нищо, но аз съм непоправим оптимист по отношение на работа, пари и т.н.  Виж, опре ли се до човешки взаимоотношния съм по-скептична. Така че за мен, ако двама души се разбират и не са безработни и мързеливи, все ще успеят да изхранят и себе си, и едно дете - си мисля аз.

Напълно заставам зад думите ти, Тес 
Който иска - намира начин, всичко друго са оправдания.
Пенелопа е права за това, че не е редно да гледаш дете в пълна нищета (да ядеш с дни кисело мляко), а и е доказателство на по-горните ми думи, че когато човек иска нещо истински, то той намира начин да го получи (повторих се )

Джини, за апартаментите не мисля, че си права. Според мене след 1-2 години ще е много по-лесно да се теглят ипотечни кредити. Лихвите ще паднат много - длъжни са да ги изравнят с европейските, ще навлязат фирмите за 100 % финансиране, а и повечето работодатели (на по-големите фирми) ще бъдат принудени да осигуряват работниците на целите заплати. Така аз виждам нещата в България за следващите 5 години, не казвам че ще цъфне и ще върже, ама смятам, че нещата отиват към по-добро 

Това е много сложен въпрос....мисля, че колкото двойки има, толкова и различни мнения може да има. Що се отнася до нас, аз много, ама много съжалявам, че не се решихме да имаме деца по-рано. Чакахме да си стъпим на краката, без да сме говорили за това, просто и двамата негласно се бяхме разбрали.... в един момент нещата се позакрепиха.. не че сега сме цъфнали и завързали, но поне имеме собствен дом, имаме и стабилна работа и двамата, макар и не с кой знае колко големи заплати... накупихме си каквото ни трябва за вкъщи... оженихме се (иначе сме заедно от 7 години)... но годинките си се извървяха, и вече почти 2 години минаха от както започнахе да работим за бебе, а бебе няма. Сега си мисля, че трябваше да започнем много по-рано. С парите някак щахме да се оправим.... защото сега макар да имаме всичко необходимо за сносен, не богат живот, като няма дете и се чувстваме непълноценни...

Ако има нещо, което би ме спряло да имам дете, това е психологическата нагласа. Ако не се чувствам готова да стана майка, ако смятам, че съм прекалено объркана или слаба, за да наставлявам едно дете, ако в душата ми е прекален хаос или мрак... Тогава не бих тръгнала да правя деца. Смятам, че личността на родителя е най-важното за детето. Личността е това, от което детето попива най-много и се изгражда като характер. А характерът е наша съдба. Ако родителят преживява трудностите с усмивка и борбеност, и детето ще свикне да се отнася така към живота. Ако финансовите трудности наистина са ме превърнали в ходеща развалина и сноп от нерви, не бих имала деца, но пак повтарям - не заради парите, а заради психиката. И все пак, ако Господ е повелил в труден момент да забременея, не бих го махнала.

Когато майка ми роди втората ми сестричка (ние сме три ) живеехме под наем в едно апартаментче-кутийка, с минималната заплата на мама и колкото изкара тати. И трите ни отгледаха добри деца, по-големите гледахме по-малката, износвахме си дрехите, имахме общи играчки. Абе, хората биха казали, че са луди да я родят.

Ама ето - сега сме добре, с апартамент, нямаме трудности, аз имам хубава работа, втората сестра и тя поработва по малко, а мъничката ще е седми клас и е красива като русалка. Какво щяхме да правим без нея, не знам

Затова за мен не е причина да не родя бебе това дали имам апартамент или получавам много, много пари.

Ама хора всякакви и стандарти всякакви...

Нямаме собствено жилище, със сравнително ниски доходи сме, макар че съпругът ми работи на 2 места. Аз нямам работа.
Но твърдо сме решили съвсем скоро да имаме второ дете. За нас битовите условия не са от първостепенно значение, оцелява се!

Докато чакаш да се сдобиеш с жилище или пък да ти се увеличат доходите в нашата държава е напълно възможно да прехвърлиш пенсионна възраст. Всеки решава тогава когато се почувства готов в една или друга степен. Важното е да не се отчайваме! И да не чакаме твърде дълго...