Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора

в Бургас

Мнения: 3 251
В центъра на отношенията с моята шефка определено е дистанцията. Тя не приема приятелският тон и много често в отношенията си към нас-подопечните й, си създава врагове, а не колектив, на който при нужда може да опре гръб.
Ако вие сте шеф, не е ли по-добре да имате сплотен колектив, който в определен момент ще ви окаже помощ или чрез "скърцане със зъби", повишен тон и заплахи ще наложите властта си и ще покажете на кой къде му е мястото в йерархичната стълбица на работното място?
Цитирай


Мнения: 42
Винаги е по-добре ти самата да се дистанцираш от шефката си, а да не търсиш приятелствто. Даже тя да е обратния вариант на твоята шефка да търси контактите ти, да иска да споделя от опит ти казвам по-добре само шефка, а не шефка и приятелка. Такава симбиоза не съществува не знам защо. Дразнят се - много съм мислила защо. Шефките не обичат сплотения колектив, който се смее, вечер след работа ходи и купонясва и на другия ден си разказват. Това е моят личен опит.Не само жена шеф и мъж шеф предпочита дистанцията, служебните взаимоотношения. Така наистина по-лесно се работи да не навлизаш в територията на другия. Когато бях по-млада много се дразнех, че така се държат, но сега самата аз не допускам до себе си шеф, че даже и колега. Всеки трябва да си има лична територия и другите да уважават това. А колкото до скърцането на зъби, така репутация и дистанция не се прави със злобни забележки - това си е простотия, нашенска балканска.
Цитирай

София

Мнения: 1 107
С нашата шефка всички сме големи приятели, но по една или друга причина отдавна е загубила уважението ни.
В резултат на това й се качихме на главата  Blush
Ако бях на нейно място, бих спазвала дистанция - смятам, че така е редно.
Цитирай


Мнения: 9 990
Зависи много-от естеството на работата, от типа шеф, от вида фирма.
За малка фирма-приятелството е ок.За големите фирми-конрол  по-голям си трябва , и там едно приятелство на такава основа може да изиграе кофти роля.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 353
Приятелство! Дори можем да си споделяме.
Цитирай


Мнения: 5 305
С единия шеф съм в по-приятелски отношения. Не бих казала, че ми пречи, но ако сгреша нещо си го отнасям. Не знам как бих се чувствала, ако шефовете ми са дървета и не мога да си говоря с тях свободно. Не обичам и сухарската работна обстановка. За разлика от твоята шефка, моят шеф обича сплотения колектив и много се кефи, че в отдела му хората се разбират. Каквите и търкания да е имало между мен и някои колеги, сега ги няма и определено работата върви по-добре. Въпреки че съм в добри отношения с прекия ми началник, не бих казала, че мога да му се кача на главата или пък, че мога да си правя каквото си поискам. Имам уважение към него и той много добре го вижда това, а и нямам интерес да се карам с него или да се дистанцирам.
Цитирай

Някъде там...

Мнения: 5 718
Моят шеф е изключителен човек. Не искам да го хваля, но е много разбран и винаги ни влиза в положението. Освен това, с него винаги мога да споделя какъв проблем имам, без значение служебен или личен. Аз имам и особено отношение към него, защото се познаваме от деца, живели сме в един квартал, но започнахме да работим заедно много по-късно. Той е кръстник на Виктория, защото той беше човека, който даде идеята за името, на нас ни хареса и така стана... С две думи - много свестен е!
Цитирай

в Бургас

Мнения: 3 251
Приятелство! Дори можем да си споделяме.
Не говоря, за приятелство до вярност и гроб-дето има един лаф, но все пак една шега и разведряване на обстановката би подействало и като стимул за работа, а не всеки ден намръщени физиономии и забележки с почти фалцетен тон. Всеки "божи ден" е в лошо настроение и най-малката шега се приема на сериозно и започва разнищване на случая до минимална подробност и извода е: да бях си мълчал/а...
Цитирай

София

Мнения: 285
С мойта шефка отношенията са човечни и професионални, т.е тя винаги намира време да попита колегите си как са децата, домашните  им любмци, т.н. въобще знае на всеки от нас, какъв проблем седи на дневен ред извън работата.

В професионален план е заслужила уважението на колегите си и по професионални въпроси има дистанция, което намирам за много здравословно. Аз самата се дразня, когато всеки, който разбира или не започне да разсъждава по въпроси, които са му много далечни и само си "чеше езика".

т.е. когато въпросът е професионален има йерархия на компетентности, когато обядваме или пием кафе, или сме на екскурзия, всички се чувстваме еднакво приятелски настроени, разказваме си просташки вицове, обсъждаме музика, купонясваме.
Цитирай

Германия

Мнения: 899
Със сегашния ми шеф - аз спазвам дистанция  Confused
С предишните винаги сме били в много приятелски отношения.
Цитирай

София

Мнения: 4 623
С прекия ми шев - приятелството Laughing
С управителя на фирмата - определено дистанцията.
Цитирай

Русе

Мнения: 4 406
шефа е любимата ми тема за разговори в клюкарника.
като изключим вредните му навици , не мога да се оплача от него, в приятелски отношения от негова страна и  с дистанция от моя страна  сме. той е открит човек и смята за нормално да ме ползва за кошче за душевни отпадъци и споделя всичко.
научих се като говори лични неща , които честно казано въобще не ме интересуват, да кимам разбиращо на равни интервали , без да го слушам.
никога не бих го приела в кръга на приятелите си
Цитирай

В сините очи на децата ми

Мнения: 1 007
До момента съм работила в четири фирми.Само в последната постъпих чрез конкурс, който спечелих.На останалите три бях препоръчана от приятели, което естествено означава, че въпросната шефка е била приятелка с моите близки.Винаги съм била в приятелски отношения с шефовете ми.Но в една от фирмите не успях да създам такива с шефката ми.Тя беше една от малкото хора, които до ден днешен не мога да си обясня с какво ме е притеснявала, да не кажа гипсирала.Определено в подобна обстановка аз лично не мога да работя адекватно и спокойно.

Считам бившия ми шеф в сегашната ми работа за приятел наистина.Той държеше умело тънката граница между приятелството и началничеството.Имало е моменти, в които ме е усещал, че аПсолютно не съм час - физически или психически или съм напълно неадекватна.В случая ми казваше категорично да спра да работя, или да си ходя или да кисна в нета /давала съм му линкове към теми във форума ни/ и да правя каквото искам.Смяла съм се с него до припадък, говорили сме на силно лични теми също, ходихме целия персонал на двудневно турне на една вила Hug.А когато скръцне нещо да се свърши светкавично или изнедоволства по отношение на работата ми съм си скъсвала задника от бач.Липсва ми.

Много се притеснявах кой ще го замести, защото в напрежение и в стегната обстановка не мога да работя.Новата ми шефка разсея всички мои опасения.Същия земен, благоразположен, разбран и дружелюбен човек е. Hug И с нея се смеем всички все още не до припадък, но поддържаме на първо приятелски отношения, сутрин заедно пием кафе, заедно ходим на обяд, споделяме и говорим на лични теми също.Юрка ни здраво за работа, но това пък ме кефи.

В крайна сметка с колегите и с шефката ми прекарвам повече време през деня, отколкото с когото и да е друг и държа там да имам приятелски отношения на първо място.Дай Боже всекиму.
Цитирай

София

Мнения: 4 405
Аз пък имах един шеф,който впоследствие ми стана мъж smile3521
Цитирай


Мнения: 1 462
Най-лесната работа на света е да бъдеш шеф.

Най-трудната работа на света е да бъдеш добър шеф.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 29 отговора