Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора

Sofia

Мнения: 150
Здравейте,
искам да разкажа и моята история. Незнам защо, но се надяам поне малко да ми олекне. На 11 май /най-черната дата в моя живот/ ми се наложи да прежия предизвикан аборт. Бяха ми изтекли водите в началото на 6-я месец и лекарите не даваха никакви шансове дори и да задържим до 7-я месец за раждане на живо и здраво дете.
А бяхме толкова щастливи................ двете чертички се показаха точно на коледа и реших че явно господ ми помага толкова много исках да имам бебче. Всчико вървеше добре до 4-я месец тогава се почна: контракции, кръвоизлив, точно тогава и ми излязоха резулатите от БХС които дадоха висок риск от Спина бифида /въпреки че бях пила фолиева кисилна/. По спешност ме прие Мазнейкова, защото знаете при нея записването е с месец напред, тя каза спина бифида няма, но има като че ли одебеляване на червата което значело незнам си какаъв синдром. УЖАС. Нестига че трябваше да съм спокойна за да спре кървенето ами и незнаех дали  моето бебе не е болно. Препоръката и беше - АМНИОЦИНТЕЗА след спиране на кръвотечението. Минаха 8 дълги дни. Тогава ми направиха и препоръчаната процедурата. и започнах да чакам, чаках чаках излязоха и резултатите, на бебето нищо му няма, отивам на преглед в Шейново и лекаря казва - има според мен удебеляване на чеврата, аз му казвам че и Мазнейкова ми е казала това а той: аз съм учник на Мазнейкова виждам ги тия работи. Казвам му че е излязла амниоцинтезата която е ОК, а той ми то за това можело и да не ми били пуснали изследвания, а вече е късно. Полудях. Незнах какво да правя и тогава след няколко дни ми изтекоха водите. Диагнозата на моята лекарка беше: Ми Мария не му е било писано пък като излезе хистологичното изследване ще видим какво не му е било наред. Влязох в Шейново да ми предизвикат аборт ревейки непрестанно. Даваха ми някакви лекарства които дори не благоволиха да ми кажат какви са. И тогава във 4 през ноща ми започнаха болките. Акушерката каза: Ние тука се радваме жените като ги боли и не ми даде никакви обезболяващи. Към 5 ме прегледа и лекар който каза: Ми ще се мъчи и толкоз. Точно след неговия преглед получих разкритие явно, бях сигурна че бебето излиза, усещах го, акушерката каза не може да бъде лекаря каза да ти включа система за предизвикване на раждането, наложи се самоинициативно да се съблека и да се кача на масата за да види тя че бебето наистина излиза. Болеше ужасно просто ..........., може би мамите които са раждали без упойка ще ме разберат. Упоиха ма чак накрая за кюртажа. Изписаха ме 5 часа след това, аз и неисках да стоя там. Само след седмица се наложи нов кюртаж - някой си беше оставил ръцете.
И ето ме сега, излязоха хистологичните изследвания - без вътрешни и външни малформации. На въпросите ми защо така стана, отговрът е: Случва се.
Явно че се случва, защото не съм първата, няма да съм и последната но................ винаги ще остане у мен съмнението че някой не си свърши работата както трябва.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Преживяла си нещо ужасно, съжалявам!
Физическата болка се забравя... но онази отвътре е много по-силна, тя никога не спира... Знам какво ти е било... Да раждаш, да те боли, и сърцето ти да е разбито на хиляди парченца. Аз исках да умра в онзи момент... Но ето ме, жива и здрава съм...  Аз бях в края на 7-мия месец и на мен така ми казаха - случва се, другия път всичко ще е наред... /А в началото бебето се развиваше като по учебник/. И аз имам съмнения за лекарска грешка /вдигах високо кръвно и късно ми изписаха хапчета/, но не смея да упреквам никого. Явно Господ така е решил.
Не знам какво да ти  напиша, за да ти стане по-леко. Но има хора минали по твоя път, не че е успокоение, но пиши тук, момичетата винаги ще те разберат как се чувстваш и ще ти вдъхнат сили!  Hug
Цитирай

Sofia

Мнения: 150
Благодаря ти cher, но няма как да ми стане по-леко, по едно време си мислех, че моето ангелче /беше момченце за радост на таткото/ ме чака на небето защото просто няма друг начин - скоро и аз ще ида при него. Мислех че по принцип не съм лабилна, ................ но не е така. Вече 2 месеца ще станат а аз още немога да се съвзема. От една страна искам да хвана и да пребия вскчи лекари и прехвалени светила /защото ходех и им плащах уж за най-добро лечение ако недай си боже стане нещо/, а от друга просто не искам да виждам лекар искам да се затворя и да плача ли плача, за това и тръгнах на работа, защото само затъвах..................
Цитирай


Мнения: 275
Благодаря ти cher, но няма как да ми стане по-леко, по едно време си мислех, че моето ангелче /беше момченце за радост на таткото/ ме чака на небето защото просто няма друг начин - скоро и аз ще ида при него. Мислех че по принцип не съм лабилна, ................ но не е така. Вече 2 месеца ще станат а аз още немога да се съвзема. От една страна искам да хвана и да пребия вскчи лекари и прехвалени светила /защото ходех и им плащах уж за най-добро лечение ако недай си боже стане нещо/, а от друга просто не искам да виждам лекар искам да се затворя и да плача ли плача, за това и тръгнах на работа, защото само затъвах..................
Това все едно аз съм го писала, и наистина защо все момченцата
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
 mimiksim,  Hug
Съжалявам за трагедията.
В момента се чувстваш така. След време ще излизаш, и ще затъваш. Физическата болка ще бъде забравена. Направили са го, за да имаш в най-скоро време шансът да подновите отново опитите ви за бебче. Българските АГ-специалисти се презастраховат с доста по-голяма пауза до следващата бременност след секцио. А какво ли са си мислили, когато не са те обезболили за нормалното раждане идея си нямам. Може би е форма на цинизъм, но ако са целяли физическата болка да заглушава емоционалната ... Беден ми е речникът, когато се гневя.
Ще търсиш отговори на въпроси, които те вълнуват. А отговори няма. Поне не еднозначни. Ще обвиняваш и същевременно ще се намираш в позицията на жертва, която няма  как да получи справедливост.
Приветствам те за това, че си започнала с трудовата терапия.

Пиши за нещата, които ти тежат на сърцето.
Не лекува, но облекчава.

 Hug


aleksandra11, при раждане ангелчета стават не са само момченца. Тук се сещам за момиченцата на Рени и на Ася. 
Цитирай


Мнения: 275
mimiksim,  Hug
Съжалявам за трагедията.
В момента се чувстваш така. След време ще излизаш, и ще затъваш. Физическата болка ще бъде забравена. Направили са го, за да имаш в най-скоро време шансът да подновите отново опитите ви за бебче. Българските АГ-специалисти се презастраховат с доста по-голяма пауза до следващата бременност след секцио. А какво ли са си мислили, когато не са те обезболили за нормалното раждане идея си нямам. Може би е форма на цинизъм, но ако са целяли физическата болка да заглушава емоционалната ... Беден ми е речникът, когато се гневя.
Ще търсиш отговори на въпроси, които те вълнуват. А отговори няма. Поне не еднозначни. Ще обвиняваш и същевременно ще се намираш в позицията на жертва, която няма  как да получи справедливост.
Приветствам те за това, че си започнала с трудовата терапия.

Пиши за нещата, които ти тежат на сърцето.
Не лекува, но облекчава.

 Hug


aleksandra11, при раждане ангелчета стават не са само момченца. Тук се сещам за момиченцата на Рени и на Ася. 
ДА ТАКА Е,НО МИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЧЕ ПОВЕЧЕТО ТАКИВА ТРАГИЧНО ЗАВЯРШВАЩИ БРЕМЕННОСТИ СА С МОМЧЕНЦА.ЧУВАЛА СЪМ ЧЕ МОМЧЕНЦАТА БИЛИ ПО СЛАБИ
Цитирай

София

Мнения: 1 408
Миличка,това което си преживяла е ужасно,просто нямам думи,с които да мога да те утеша и едва ли някой би могъл да намери такива.
Единственото,което мога да ти кажа е ,че трябва да бъдеш много,много силна и да повярваш,че следващия път всичко ще бъде на ред.
И пиши тук винаги когато имаш нужда да излееш мъката и болката,която се е събрала в душата ти,на мен тези момичета ужасно ми помогнаха след загубата на моето бебче и благодарение на техните думи и подкрепа сега гледам по-положително към следващата бременност ,когато Господ е решил да я има.
С теб сме,кураж и не падай духом.Страшно е ,боли много,но трябва да си много силна.
Прегръщам те силно и съм с теб макар и виртуално.
 Hug Hug Hug Hug Hug
Цитирай


Мнения: 3 592
ДА ТАКА Е,НО МИ ПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ЧЕ ПОВЕЧЕТО ТАКИВА ТРАГИЧНО ЗАВЯРШВАЩИ БРЕМЕННОСТИ СА С МОМЧЕНЦА.ЧУВАЛА СЪМ ЧЕ МОМЧЕНЦАТА БИЛИ ПО СЛАБИ

При мен и трите пъти оцеляха момченцата. Има определени генетични заболявания които засягат само единия или смао другия пол - тогава това е вярно. но ако няма заболяване шансовете им са еднакви.

Моля те пиши с нормални букви, според етикета на интернет писането с големи букви се приема за крещене
Цитирай


Мнения: 275
Моля те пиши с нормални букви, според етикета на интернет писането с големи букви се приема за крещене
Извинявам се не знаех.
« Последна редакция: вт, 04 юли 2006, 20:16 от [desi] »
Цитирай


Мнения: 3 592
Няма проблем   bouquet
Цитирай

На планетата Земя

Мнения: 4 381
Здравей mimiksim,

плача и скърбя заедно с теб Crying or Very sad
Няма по-голяма мъка на света от загубата на така чаканото дете Crying or Very sad
Вярвам в теб и в силата ти да се справиш с непоносимата болка, ти си добър човек и те чака много щастие след тази мъка. Вярвам в това!  newsm17

Прегръщам те силно и ти изпращам много добрина от сърцето си! hearts
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Благодаря ти cher, но няма как да ми стане по-леко, по едно време си мислех, че моето ангелче /беше момченце за радост на таткото/ ме чака на небето защото просто няма друг начин - скоро и аз ще ида при него. Мислех че по принцип не съм лабилна, ................ но не е така. Вече 2 месеца ще станат а аз още немога да се съвзема. От една страна искам да хвана и да пребия вскчи лекари и прехвалени светила /защото ходех и им плащах уж за най-добро лечение ако недай си боже стане нещо/, а от друга просто не искам да виждам лекар искам да се затворя и да плача ли плача, за това и тръгнах на работа, защото само затъвах..................

О, мила, знам че няма да ти стане по-леко... ... 2 месеца са малко време, всъщност никога не минава и не се забравя. И аз съм силен характер. И аз си мислех, че ще си отида с него, даже се молех така да стане. И моето бебе беше момченце. Мисля, че постъпваш правилно като тръгваш на работа. Това, което мен ме накара да се съвзема бяха близките ми, и най-вече родителите. Може би 2-3 месеца след раждането ми простветна, че това което си мисля е неправилно и че щом съм оживяла значи имам още какво да свърша на този свят... Помислих си за родителите ми... мен ме боли до смърт за бебе, което дори не съм виждала и гушкала, а какво щеше да им е на тях, като са ме гледали 26 години....
За добро или за лошо, живота продължава, ще намериш сили - повярвай! И ще имаш най-прекрасното бебе Hug
Цитирай

БУРГАС

Мнения: 255
Мила ,преживяла си нещо ужасно.Знам че е трудно да бъдеш силна и да продължаваш да живееш но трябва мила да намериш сили ,защото вярвам ,че много скоро пак ще бъдеш усмихната и щастлива с едно красиво бебче.

 Hug Hug Hug
Цитирай

Sofia

Мнения: 150
мили момичета благодаря ви от цялото си сърце, наистина ми помагате много въперки че отново плача докато пиша това, но благодарение на вас се чувствам по-добре Smile
Благодаря от сърце
Прегръщам ви силно Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 209
 Hug  Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 18 отговора