Помоооощ нощно напикаване!!!!!

Гост

2 дек. 2004, 12:52 ч.
Преглеждания 3 599 Мнения 19 Онлайн 1

Отговори

2 дек. 2004, 12:52 ч.

Помооощ!

Проблема ми е следния: синът ми е на 8 години и продължава да спи с памперс-причината е естествено в напишкването. Опитах всичко, което предлага медицината / от магнитен резонанс и капки до събуждане и тероризъм с непиене на течности вечер/ нищо не помага! Установих, че просто няма никаква връзка колко е изпил с това дали ще се напишка!?! Вече започнах и по разни лечители да ходя - пробвах с хисарския лечител и с този от Монтана - дето дърпа уши... Абе резултат - нулев, а много се безпокоя, защото това се отразява на психиката и поведението на малкото ми момченце. Моля помогнете, ако можете!
с надежда : Диана Tired

# 1 2 дек. 2004, 13:38 ч.

Мнения: 652

Не съм сигурна дали ще съм ти от полза твърде, но напишкването нощем при по-големи деца, може да е причинено от стрес. Като стреса или шока може да е преживян преди време или настоящ. Не е задължително да е нещо страшно - може да го притеснява дори, че не може да разбере някоя задача например или нещо ново в живота му.
Можеш ли да разбереш деликатно дали нещо го тормози детето?
Определено, щом сте опитали всички медицински средства, възможно е да е психологически проблема. А всъщност мед. изследвания са правени нали?

# 2 2 дек. 2004, 13:43 ч.

София
Мнения: 30 624

ами да си призная и аз се напишквах като малка Embarassed

д-рите казали "в побертета ще отмине", имала съм някакви разширени костици, не си спомням обаче кога съм спряла нощното напикаване ... 4ти клас

# 3 2 дек. 2004, 14:46 ч.

Ооооох - всички изследвания съм направила - значи той имаше спина бифида/ прешлените/ но се затвори преди 2,5 години - пактически не би следвало да има проблем. А относно стреса - и аз съм разговаряла хиляди пъти и по психолози, че чак и по психиатри го водих...... няма причина?!?

# 4 2 дек. 2004, 15:13 ч.

Мнения: 652

А може ли това непрестанно търсене на причината да обостря проблема?
Иска ми се да помогна, но не знам как. Може би вашата подкрепа ще се окаже достатъчна да преодолее това.

# 5 2 дек. 2004, 15:34 ч.

Стара Загора
Мнения: 1 889

От мъжа си знам, че и той така се е напикавал като малък, и не толкова малък. И те са минали през всички доктори и лечители, само някакъв фелдшер е казал на свекървата да не си дава парите напразно и че ще си отмине. Мъж ми каза че сам помни думите на дядото - "Като почне да се сеща за жени ще му мине" Grinning

# 6 2 дек. 2004, 15:46 ч.

София
Мнения: 30 624

Цитат на: lalka

а на мен в побертета Wink

братовчед ми също се напишкваше до 3-4 клас, и му мина без някакви намеси на лекари. Пък и вуйна ми едва ли се е юрнала да го води по лекари. Пък и на село замо някаква здравна служба ...

# 7 2 дек. 2004, 19:40 ч.

Мнения: 356

Дъщеря ми е на 5 години и до скоро имах ме подобен проблем. Не се случваше постоянно, а на периоди. Детският и педиатър ме посъветва да посетим детски психиатър, за което съм му много благодарна. Оказа се, че нощното напикаване /ако няма остановен здравословен проблем/ е признак на чувство за "самота". Среща се при деца, които спят в отделна стая, при смяна на жилище, смяна на учебно заведение и особено при почвата на нов член на семейството. Друг симптом в такива случаи е и склонност към разсъбличане и голота. Дано съм ти била полезна. При нас се оказа, че проблемът беше такъв и нещата вече се оправиха.

-mas:

# 8 2 дек. 2004, 19:54 ч.

София
Мнения: 354

Аз също имах този проблем като малка. Много се тормозех - не можех да ходя по лагери, екскурзии и т.н. Децата ми се подиграваха...трагедия...Наште също ме влачеха навсякъде. Лекари, врачки, баячки - само да чуят от някъде и там сме. Колкото повече ме ограничаваха вечер, толкова по-отрицателен беше ефекта. Тормоза и нощното будене имаха същия ефект. Накрая се примириха,отказаха се и ме оставиха на мира. Напикава се - не напикава се, нали си е нашето дете - все си го обичаме. Е тогава се появи ефекта. Спрях от самосебе си. Не знам точно как. Помня го защото бях около 11-12 годишна... Дано това те поуспокой малко. Само споделям - решението си е ваше. Не знам при нас кой се тормозеше повече - аз или нашите, но е факт че като спряхме да го мислиме то само си отмина за около седмица. Успех.

# 9 4 дек. 2004, 22:51 ч.

Цитат на: AnMary_

ами да си призная и аз се напишквах като малка Embarassed

И при мен проблема беше сходен, но ми мина доста по-късно, направо си бях "мома за женене вече" Embarassed

Чела съм, че е наследствено. Сега виждам, че сина ми (на 3.5 год) много често се изпуска, нощем си е с памперс, но и за следобедният съм се случва да се напишка. Та добре, че съм чела, че има зависимост и гледам да не се впрягам на коментарите на околните, че как можело така. Едно че късно махна памперса, но ето, че все още се изпуска, така че проблема не е само, че "не е научен". Защото не виждам как може да се научи да не се изпуска на сън.

Не ти помогнах много. Но и мен са ме водили къде ли не и просто в един момент си отшумя.

# 10 4 дек. 2004, 22:55 ч.

Мнения: 3 271

Госта бях аз
исках само да допълня, че ми е ясен психологическият проблем, защото аз така и не ходех на екскурзии, лагери и т.н. защото нашите с притесняваха как ще съм там, че децата ще ми се смеят и т.н.
Не се чувствам ощетена в момента, но тогава наистина ми тежеше.

Говори с детенцето си, дано да разбере.
Пък и вече има памперси, по-лесно се преживява от всеки ден пране на всичко, както беше у нас

# 11 4 дек. 2004, 22:58 ч.

Мнения: 3 271

Цитат на: Лили

Аз също имах този проблем като малка. Много се тормозех - не можех да ходя по лагери, екскурзии и т.н. Децата ми се подиграваха...трагедия...

Мноого ми е познато.
Ама се преживява Simple Smile

# 12 4 дек. 2004, 23:05 ч.

София
Мнения: 354

Преживява се я. И слава богу. Да имаше тогава някой да ми каже, че минава и се забравя....ама на.

# 13 5 дек. 2004, 00:06 ч.

София
Мнения: 881

Аз също имах такъв проблем до голяма. Вече не си спомням, но съм била ученичка. Водеха ме по доктори, но единственото, което си спомням, беше, че по едно време не ми даваха да пия вода вечер, а отгоре на всичко и ми даваха филийка с масло и сол!!! Кой ли умник го е измислил. Нямаше ефект и мисля, че всичко мина от самосебе си като поотраснах. Но има нещо, което си спомням много ясно и то е, че СЪНУВАХ, ЧЕ ОТИВАМ ДО ТОАЛЕТНАТА, когато се напикавах. Може да съм спяла много дълбоко и неможейки да различа съня от действителността съм се изпускала. Не съм се замисляла много.

# 14 5 дек. 2004, 00:31 ч.

София, кв. Редута
Мнения: 2 713

az sasto sam se napikavala do dosta kasno gore dolu i az 4ti klas nqkade ....vodexa me pri edin le4itel ot plovdiv nqkakav bilkar pix nqkakav otvara ...i posle sprqx ama 4oveka be6e 80 i kusur godi6en nisto drugo neznam ...istoriq kato v prikazkite....

Препоръчани теми

Не пропускайте година без цитонамазка! Това може да ви коства живота!! Тема 42

Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 47

Въшки

Бързи здравословни въпроси и отговори – 8

Спонсорирано

Помоооощ нощно напикаване!!!!!

Редакция на ключовите думи на тема

Промяната беше записана успешно.

Грешка! Използвани са непозволени символи