Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора
Извинявам се предварително, че ви ангажирам вниманието с моите проблеми но вашето мнение ще ми помогне много да погледна "отстрани" и да преценя трезво това, което се случва в моето семейство. Предварително ви благодаря за отговорите.

Моя мъж не ходи по кръчми, почти не се събира често сам с приятели (освен когато ходим или каним на гости приятелски семейства), вечер винаги е у дома, внимателен е с мене и детето. Но като си пийне малко седейки вечер пред телевизора, си позволява да ме нарича с обидни имена. Това се случва вече няколко пъти за последната половин година и аз преди 2-3 месеца вече му заявих, че такова отношение няма да търпя и ако продължава, ще се разделим.
Снощи пак започна, същото беше и предишната вечер, но аз тогава замъчах, но снощи му казах, че ми омръзна да го слушам, че няма да му позволя да ме унижава повече, стана скандал, детето не можа да заспи дълго време и аз му казах, че искам да се разделим.

Вие как бихте реагирали? Дали избързах с решението си?


Цитирай


Мнения: 215
Извинявам се предварително, че ви ангажирам вниманието с моите проблеми но вашето мнение ще ми помогне много да погледна "отстрани" и да преценя трезво това, което се случва в моето семейство. Предварително ви благодаря за отговорите.

Моя мъж не ходи по кръчми, почти не се събира често сам с приятели (освен когато ходим или каним на гости приятелски семейства), вечер винаги е у дома, внимателен е с мене и детето. Но като си пийне малко седейки вечер пред телевизора, си позволява да ме нарича с обидни имена. Това се случва вече няколко пъти за последната половин година и аз преди 2-3 месеца вече му заявих, че такова отношение няма да търпя и ако продължава, ще се разделим.
Снощи пак започна, същото беше и предишната вечер, но аз тогава замъчах, но снощи му казах, че ми омръзна да го слушам, че няма да му позволя да ме унижава повече, стана скандал, детето не можа да заспи дълго време и аз му казах, че искам да се разделим.

Вие как бихте реагирали? Дали избързах с решението си?




От колко време сте женени? За първи път кога кога се прояви тази негова слабост? Дай малко инфо по случая
Цитирай
От колко време сте женени? За първи път кога кога се прояви тази негова слабост? Дай малко инфо по случая

От 4 години. Проявленията с обидите са от около половин година, но около година преди това се е случвало понякога да ми отговаря рязко и нервно, като запитам нещо. Като казвам понякога, имам предвид на месец не повече от 1-2 пъти. Ставало е когато е имал повече работа и съм го отдавала на факта, че е натоварен и изнервен.  
Цитирай

София

Мнения: 543
От колко време сте женени? За първи път кога кога се прояви тази негова слабост? Дай малко инфо по случая

От 4 години. Проявленията с обидите са от около половин година, но около година преди това се е случвало понякога да ми отговаря рязко и нервно, като запитам нещо. Като казвам понякога, имам предвид на месец не повече от 1-2 пъти. Ставало е когато е имал повече работа и съм го отдавала на факта, че е натоварен и изнервен. 
Здравей! Не съм омъжена, но ще се опитам да ти дам съвет. 4 години щастливо съжителство са доста в сравнение с няколко месеца лошо отношение. Говорете! Това е най-добрият начин за изясняване. Той какво казва в трезво състояние когато му споделиш твоите терзания? Осъзнава ли грешката си? Опитайте да оправите нещата, може да сте в "дупка", която да отмине след време. Стискам палци да оправите отношенията.
Цитирай


Мнения: 1 431
Първо - няма нужда да се извиняваш, Форума е точно за това да споделя човек проблемите си и да търси гледната точка на другите.
Второ - не мога да помогна в случая, ще дам само 1 съвет - публикувай темата и в раздела дом и семсйство - от там ще получиш по-полезни съвети.
А може направо някой от мод-овете/админите да я премести.
Цитирай


Мнения: 4 492
Да, питай в Дом и семейство, там се подвизават хората, които правят повече компромиси и които в резултат на това имат семейства. Тук сме безкомпромисните, които са постъпвали като теб и са свършили в тоя форум. Айде успех от мен.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 858
аз лично съм семейна и бих ти препоръчала да не избързваш с раздялата.Първо седнете като белите хора и си поговорете.не си заслужава с лека ръка да изхвърлиш на боклука 4 год.семеен живот.ние с мъжът ми когато имаме проблем винаги сядаме и говорим.в семейния живот винаги трябва да се правят компромиси иначе нишо не излиза
желая ти успех  bouquetдано да се оправят нещата
Цитирай


Мнения: 215
От колко време сте женени? За първи път кога кога се прояви тази негова слабост? Дай малко инфо по случая

От 4 години. Проявленията с обидите са от около половин година, но около година преди това се е случвало понякога да ми отговаря рязко и нервно, като запитам нещо. Като казвам понякога, имам предвид на месец не повече от 1-2 пъти. Ставало е когато е имал повече работа и съм го отдавала на факта, че е натоварен и изнервен.  

На това му се вика скрит характер или тиха вода...те са най-опасните. Още много черти от характера на твоя мъж ще откриеш, затова трябва или да се примириш с тях или още в началото да ги пресечеш, защото ако си затваряш очите до никъде няма да стигнеш. А все пак поговори с него, може да има някаква адекватна причина за това си поведение. Успех   bouquet
Цитирай

Австрия

Мнения: 236
Мисля, че проблемът е свързан не с отношението му към теб, а с употребата на алкохол. За колко чашки става въпрос? Тия проблеми, с голи разговори едва ли ще се решат. Ако мъжът ти пие до степен в която губи контрол се налага професионална помощ. Излишно е обаче да се афектираш и да го плашиш с раздяла (овен ако наистина не обмисляш да го направиш). Занимавала съм се известно време с тоя тип проблеми и мога да ти кажа, че човек като е на градус може всичко да направи, за което съжалява като е трезвен, но...до следващия път, когато пак пийне малко. Опитай се да действаш бързо и да го измъкнеш от това блато (ако проблемът наистина е от скоро, както казваш). Трябва да говориш с него на трезва глава и акцентът на разговора да е алкохола, а не обидите към теб (те са само резултат).
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Вие как бихте реагирали? Дали избързах с решението си?

Според мен не може да ти се даде умен съвет. Само ти си тази, която следва да прецени + и - на съпруга си и да реши.
Всеки има различен праг на търпимост, както и различни неща, които би или не би приел.

Ти си тази, която следва да реши дали приемаш обиди или не. С бившия ми мъж като спорехме за разни неща и той усещаше, че губи изтърсваше по някоя обида ей така да ме дразни... ми не се дразнех напротив даже - хилех се. Ама зависи твоя мъж по какъв повод ти ги говори обидите и какви са и защо става само като е пил /което си е проблем вече/.

Помисли си хубаво. Не ми звучи като всичко да е наред, ама само това...
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Аз също мисля, че проблемът е в алкохола. Щом не може да се контролира пиейки, значи вече залита зад пределната граница и алкохолът трябва да бъде чисто и просто спрян. Аз по-скоро бих поставила ултиматум по този въпрос.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
първо - това е за дом и  семейство
а ако питаш тук - значи си се запътила за тук Wink
иначе - ми мен баща ми и майка ми са ме обиждали без да са пийнали
та аз не бих се впечатлила - но зависи какви обиди и по какъв начин
все пак надали от едни обиди пишеш тук... помисли добре защо мислиш за раздяла - мен наистина ми се вижда незряло за една-две обиди и то на подпийнал човек...
да не ете притеснява това че пийва и не се контролира?
Цитирай
Моят съвет е,да не се примиряваш.Примириш ли се,означава,че приемаш поведението му и не се знае как ще продължи всичко-съпругът ти просто може да реши,че това е нормално и да продължава да те унижава.От собствен опит мога да ти кажа,че нещата могат да станат и по-зле.Моят мъж пиеше много рядко,само когато се карахме,но тогава губеше всякакъв контрол и просто незнаеше какво прави-трошеше всичко,което му попадне,сякаш му падаше "перде"пред очите и не мислеше какво прави.После съжаляваше,но каква полза от това.Твърдеше,че аз го предизвиквам да се държи така.На моменти съм се страхувала като изпадне в такова състояние да не посегне на мен или на детето.Яростта и гнева са лош съветник.Не губи време,говори със съпруга си и настоявай да изясните ситуацията-накарай го да сподели какво го провокира да се държи така с теб.Дай му да разбере,че не можеш да се примиряваш с подобно отношение.И не се опитвай да го оправдаваш,че е изнервен,защото всички в този напрегнат живот сме изнервени,но не всички реагираме агресивно като него.От сърце ти желая успех и те съветвам да действаш с разума,а не със сърцето!
Цитирай
Момичета, много ви благодаря за отговорите.
Пиша тук по няколко причини: 1.  защото наистина обмислям сериозно раздяла; 2. вие сте преживели проблеми със съжителството и съветите са ви ценни, който не е имал проблеми, както са повечето в другите форуми, дава съвети просто разсъждавайки на глас; 3. моята история може да се окаже, че е била "началото на края" при някоя от вас; 4. само вие може да ме ориентирате дали имам "нормален" праг на търпимост.

От вашите мнения и разсъждавайки, стигам до няколко възможни причини за тази ситуация, трудно ми е да преценя коя от всичките е:

1. Промяна в начина ни живот: периодичната нервност се появи в края на моята бременност, после се роди детето и нашия живот се промени: честите сбирки с приятели оредяха доста, ходенията на заведение само двамата - също; за изчезналите вечери на свещи и салфетки той дори ми натяква постоянно; престанахме да пътуваме в чужбина и постоянно някъде из България (ходим само лятото на море);

2. Ревност към детето - често споменава, че цялото ми внимание и нежност са посветени на детето и за него не остава нищо; но тук се получи омагьосан кръг - неговите обиди никак не ме стимулират да проявявам нежност и внимание.

3. Той си е такъв, но това се е проявило след като е преминала тръпката от влюбването;

4. Алкохола - повечето от вас акцентират на него. Но всъщност става въпрос за количества, с които доста хора отпускат вечер - 1-2 до 3 чашки със салатка, при това при него не е традиция всяка вечер, а ако реши да гледа нещо по телевизията. Освен ако и това количество вече се оказва, че му е много, защото на следващия ден твърди, че не ми е говорил такива неща;

5. Избиване на някакъв комплекс: той е скорпион, горд и май иска да е по-добрия от нас двамата въс всяко отношение, в някои обаче според него не е: той има дребен собствен бизнес, аз съм направила кариера и имам престижна и високо в йерархията длъжност; печеля много повече от него и когато нямаме консенсус какво да купим за дома или детето, аз просто го купувам, убедена, че е необходимо, а той се дразни, че действам без неговото съгласие; имотния ми статус е доста по-добър от неговия и всичко е придобито с моя труд, при него всичко е купено от родителите му; повечето приятели и познати му казват, че е мъж с по-умна и по-находчива от него жена, не знам дали е така, но той самия е убеден, защото ми го е казвал многократно; Мене тези неща не ме впечатляват, приемам го като стечение на обстоятелствата, но той може и да се дразни и да търси начин да демонстрира "величие" и "надмощие".

Сигурно и моя праг на търпимост е доста нисък. Такива неща никога не са се случвали в семейството ми, служебно се движа в среда на  делови бизнес отношения (с българи и чужденци), т.е. коректност и уважение между хората, граничещи с куртоазия. Когато той твърди, че не си спомня да ме е обидил с нещо предишната вечер и аз цитирам, той изпада в недоумение как може въобще да се впечатлявам и дразня от такива неща.

Разкъсана съм от колебания. Вчера сутринта каза, че не иска да се разделяме, но вечерта не си беше у дома, само на два пъти се обади да пита как сме. Детето преди да заспи започна да го търси из целия апартамент и да ми носи негови вещи и да казва "тата".
Прибра се, когато детето спеше и аз вече се унасях, не си разменихме и дума, той легна на дивана. Тази сутрин рано го усетих как стана, пак мълчаливо се облече и излезе и реших, че обтегнатата "мълчалива" обстановка ще е факт и днес. След това съм заспала и се събудих от движението му - поставяше на леглото до мене огромен букет червени рози. 

На път съм да му простя и да се опитам да продължим, ще се опитам да поговорим, но едва ли ще си признае причината за това поведение, което означава, че рано или късно пак ще стигнем до тук. 
Цитирай


Мнения: 2 868
Чудесен анализ Hug
Сега остава да си дадеш време (тъй като не виждам належаща причина, чак толкова да бързаш да се отзовеш тука) и да прочетеш след време написаното тука от теб самата.. тогава ще се разбереш и ще можеш да вземеш решение.
Не можеш да очакваш от никого да си признае такива дълбоко неудоволетворителни неща (като "жена ми има кариера" и "изкарва повече пари от мен")....социално обусловените модели са дълбоко вкоравени в психиката на повечето бг-мъже, ще се отнася до статуса в семейството и т.нар. равенство на половете...
Обаче, ако мъжът ми имайки повече пари от мен, отиде и купи за в къщи нещо, с което не съм била съгласна, мислиш,че ще му се зарадвам???Помисли си дали неволно не му демострираш,че ти си по-силната, защото ако има такъв привкус..... наистина може да се отзовеш тука един ден. Аз например живея чудесно след като схванах, че няма нужда да доказвам непрестанно, колко добре мога и сама да се справям. Хич даже и не искам сама да се оправям, правила съм го с години... освен, че прогонва мъжете покрай мен, винаги идва ден, когато някоя по-слаба и беззащитна се оказва предпочетена. Така, че на "стари години" си скътах малко излишната гордост и борбеност и съм  малко по смирена към чуждите недостатъци, особено като отчитам факта, че хич ама хич не съм приятна на моменти....и повярвай ми - всички сме доволни 35
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора