Та значи той сам си се отби преди два месеца.От тогава/не малко време/аз го кърмя всеки път когато той заспи/за да си получи 5-те дажби кърма за деня/Включих една и през нощта към 6 за да стимулирам лактацията.
Та ясно е че той никога повече няма да посегне към гърдата.Просто защото не я познава в будно състояние.
Въпроса ми е продиктуван от там че чувам изказвания че не мога да продължавам така,при положение че бебчо сам се е отказал.Трябвало и двете страни да изпитват удовлетворение от кърменето.Ами аз въпреки трудностите си го изпитвам.Даже не мога да си представя времето,когато няма да си го кърмя.
Та понякога кофти се чувствам.Не правя ли най доброто за детенцето си.И нима ако давам ам той ще е по-доволен???
За отбиване-мислех есента.Но все пак искам да чуя вашите мнения.
Май не постъпвам най-правилно...?