Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора

Варна-София

Мнения: 103
Здравейте мили майчета.Аз съм в осмия месец и докторкатами каза че най-вероятно ще раждам секцио Confused.Моля да споделите след като ви оперираха имахтели болки и колко време продължиха?А кога станахте от леглото,а беб4о кога ви го донесоха?Предполагам че вече е обсъждана та3и тема и моля да ме извините ако е така,но исках аз лично да попитам това което ме интересува.Благодаряви?  bouquet
Цитирай

Sofia

Мнения: 718
Здравей! Не се притеснявай - не е толкова страшно Wink
Мен ме оперираха в 3 следобяд и в 9 на сутринта станах. През нощта ми биеха болкоуспокояващи за да не те заболи като излизаш от упойката. После като ставаш те придърпа леко - но не е нищо страшно. Предполагам зависи и от прага на болка на човека newsm78
Бебка ми я донесоха като ме качиха в стаята веднага. Предполагам 4е зависи и от болницата (аз бях в Св. София)
Хич не се притеснявай и леко раждане  bouquet
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 067
Здравейте мили майчета.Аз съм в осмия месец и докторкатами каза че най-вероятно ще раждам секцио Confused.Моля да споделите след като ви оперираха имахтели болки и колко време продължиха?А кога станахте от леглото,а беб4о кога ви го донесоха?Предполагам че вече е обсъждана та3и тема и моля да ме извините ако е така,но исках аз лично да попитам това което ме интересува.Благодаряви?  bouquet

По време на операцията аз не усещах нищо. Бях със спинална упойка. Бебето видях веднага след като проплака и като го измиха ми ги подадоха да го целуна. После бях в реанимация близо два дни. При излизане от упойката беше малко неприятно, защото долните крайници се чувстват силно изтръпнали и цялото тяло неудържимо трепери. Не бих казала, че изпитвах някакви нетърпими болки, макар че другите жени се оплакваха от контракции при свиване на матката. Биеха им обезболяващи, но аз минах без тях. Най - неприятно ми беше вливането система след система, защото имам "лоши" вени и постоянно ми сменяха абоката - цели 3 пъти. 48 часа след операцията ме свалиха в родилно и там видях бебето веднага, а след това на всеки 3 часа. След като станах веднъж се раздвижих много бързо, защото вече не ме свърташе на едно място след два дни лежене. Но имаше една жена, която твърдеше, че много я боли и тя доста по-бавно се раздвижи. Всичко си е до човек. Да добавя само, че раждах в провинцията и тук са доста консервативни и задържат по-дълго време в интензивно, отколкото в по-големите градове.
Цитирай

на брега на Дунав

Мнения: 1 566
Два пъти раждах секцио. Преди четири години и преди един месец. Първият път бях с пълна упойка не ти я препоръчвам. Втория път с ъс спинална. Ще ти кажа как протече секциото втория път, тогава вече имах опит Peace. Оперираха ме към 12:00 часа след два часа вече бяха свършили. Усещах малко болка, но тя по-скоро беше от системите с окситоцин за свиване на матката, така или иначе веднага ми дадоха болкоуспокоително и ми мина. Малко е странно времето в което преминава упойката защото нали не си усещаш краката  пък и това треперене ... (това вече ти го писа мама Incandescent). Не съм лежала нито в интензивно нито в реанимация.  Хватката е да се въртиш в леглото веднага след като това ти е възможно и на другия ден да се опиташ да станеш. Мен ме раздвижиха на другия ден сутринта. Успях да се изправя, но ми се виеше свят затова до обед реших, че ще стоя седнала за да свикна с изправеното положение. Това ми помогна много и следобед към 15:00 вече почнах да вървя сама по малко. Бебока ми го донесоха да го видя веднага, но си го прибраха за да си почивам. На следващия ден ми го носеха на всеки 3 часа, за да се опитва да суче и така два дни. На третия вече окончателно ми го оставиха при мен да се гледаме двамата. През цялото време ако почувствах болка ми даваха болкоуспокояващи свещички и на практика не ме болеше въобще. Пак дълго стана ама нищо. Дано да сме ти били полезни.
Цитирай

София

Мнения: 3 250
Наистина зависи в коя болница си и каква ти е упойката.
Много съжалявам, че не ми се пише. Имах 2 операцио секцио. При първата ме болеше ужасно, едвам станах на другия ден сутринта и после се възстановявах 2 месеца. А за пълно възстановяване бяха необходими доста повече.
Сега при второто секцио ползваха друга упойка. Знам, че беше пак спинална, но с морфин. Станах след 6 часа, а не на другата сутрин. Още бях под въздействие на упойката. Нямаше болка. Внимавах как ходя, но не болеше. На сутринта преди следващото ставане пак ми сложиха обезболяващо. Пак не ме болеше. От тук нататък нямаше главоболие, не ставах по 20 мин от кревата, не ходех леко прегърбена, не се налагаше съпругът ми да ми помага, за да стана и тн.
Всички тези неприятни моменти ги имах с първата операция.
Не се притеснявай, че трябва да родиш секцио. Може да е за добро. Но се уговори с лекаря, който ще те оперира и ако можеш говори с анестезиолога.
Цитирай

в стаята

Мнения: 463
Родих секцио преди месц. Бебето ми го показаха веднага след като го извадиха, и като го измиха ми го дадоха да го целуна. По време на операцията не чувствах нищо, освен леко подръпване, бях със спинална опойка. Операцията беше ва 8 сутринта и в 6 вечерта ме вдигнаха от леглото. От там нататък вече ставах сама. В началото по трудно, но не защото толкова боли а от страх да не стане нещо. Но колкото повече ходиш толкова по бързо минава. На 5 ден когато беше изписването ходех съвсем нормално навеждах се кляках и тн. А на 7 ден вече не чувствах нищо. Изопщо не усещах операцията. Не знам как е при другите, но моето секцио беше много леко, и за миг не съжелявам, че съм раждала така.
Цитирай

München, DE

Мнения: 992
аз също раждах секцио. В 10 вечерта се роди бебка показаха ми е дадоха да е целуна и е отнесоха. Раздвижиха ме на другата вечер в 8 часа и понеже нямаха повече операций за вечерта ме преместиха на другия ден в стая и съответно ми дадоха бебка. При първите няколко ставания леко ме придърпваше на операцията , но това си беше. Важно е колкото можеш повече да се движиш, но естествено в рамките на допустимото без да се претоварваш.
еми това е , пожелавам ти всичко да мине бързо и да се възстановиш още по бързо   bouquet
Цитирай

Русе

Мнения: 672
според мен най-важното е да си спокойна и уверена.колкото и да боли като ти дадат бебо забравяш всичко.савет от мен купи си свещички профенит-гаранция за лесно раздвиждане и съответно бързо възтановяване.дано всичко да мине лесно и безболезнено и да се похвалиш като станеш мама.късмет Praynig Laughing
Цитирай

София

Мнения: 4 623
Болки по време на операцията няма, след това като отмине действието на упойката почва да понаболявя, но поносимо. Ставаш от леглото на следващия ден, тогава ти носят и бебчето. Следващите няколко дни си боли, но после отминава Laughing
Леко раждане ти пожелавам Peace
Цитирай

София

Мнения: 4 838
Болките бяха при движение.
Станахме на следващия ден.Тогава и видях бебчо.
След 4-5 ден   болката беше по-търпима.
След 10-ия нищо не съм усещала.Все едно никога не съм била оперирана.
Цитирай

София

Мнения: 4 982
оперираха ме по обяд, със спинална упойка. бях една нощ в реанимация, както всички оперирани, но нямах никакви болки, защото ми бяха сложили морфин. също така, нямах треперене и чувство за студ при излизане от упойката, както много други жени. нямах и болки от контракции по-късно.
станах на следващата сутрин. понеже имах ужасно много тревоги с бебето, изобщо не си обръщах внимание на моето състояние. единственото трудно нещо беше лягането и ставането от продънените легла в МД, а също така кашлянето. на третия ден след операцията едно от момичетата в отделението ме попита дали съм оперирана, защото съм ходела твърде бързо по коридорите. на 4-5 ден бях забравила, че са ме оперирали.
Цитирай


Мнения: 7 809
5 часа след секциото се къпах сама. болките бяха поносими на 3тия ден почти ги нямаше. бях с пълна упойка и пак нея бих избрала  Peace
Цитирай

варна

Мнения: 1 046
Хайде и аз да се разпиша бях много спокойна незнам защо , до последно бях за нормално раждане и изведнъж секцио, бях със спинална упойка много голям плюс. Операцията ми беше в 12,30 в 13.10 вече бях извън операционата , някъде към 4 ми донесоха бебето в една кошарка до мен , Към 10-11 вечерта ме вдигнаха -грубо казано ама си е точно така,. и от другата сутрин вече си обслужвах сама бебето в смисъл че цял ден си беше при мен е идваха да му сменят памперсите, но то честно аз и не смеех беше ме страх.
Но доколкото разбирам от другите майки раздвижването е различно в различните болници тука при нас в АГЕто една майка са я раздвижили чак на 4 ден .
Преди да родя една майка беше писала че на 10 ден мъкнала торбите от пазара и въобще не я боляло .като родих и първите 2-3-4 дена ставането ми беше доста трудно и си казвах леле тази майка как е излъгала как на 10 ден торби аз не мога да се изпикая , ама наистина беше така
Но наистина колкото и да боли а си боли ясно е помоли ги да те раздвижат максимално най-рано 7-8 часа след операцията няма проблеми вече да станеш стискаш зъби и някой около теб да помага санитарка акушерка който и да е .
Айде леко раждане.
Цитирай

София

Мнения: 200
Здравей! При секциото е важно по-бързо да станеш. Аз излязох от операционна в 12:30 и в 18 станах от леглото да се раздвижвам. Избери си добър анестезиолог. МНОГО Е ВАЖНА УПОЙКАТА! УСПЕХ  Hug
Цитирай


Мнения: 1 084
Родих и двете си деца с цезарово сечение (спинална упойка) и двата пъти беше различно Smile.
Първия път останах в реанимация 24 часа, раздвижването започна на сутринта (трудно бих го нарекла "раздвижване", защото просто идват и те карат да станеш). Болката ми се стори доста силна, но и аз твърде амбицирано "скочих" от леглото, защото едно бабе-санитарка мърмореше: "К'во им става на тия жени! Едно дете нормално да родят не могат!". Бебето ми го показаха за малко при раждането, а след това на другия ден. Ставането си ми беше проблем (наистина леглата в МД са ужасни!), но истината е, че колкото повече се движиш, толкова по-добре се чувстваш. Изписаха ме на 7-мия ден, когато ми свалиха конците.
При раждането на бебка вече бях "ветеран". Останах в реанимация само няколко часа, докато започна да си движа краката и седалището. Станах след по-малко от 24 часа и болката определено не беше силна (обезболиха ме преди ставането). На втория ден вече си правех разходки по коридорите, съвсем умишлено обикалях стаята, стоях седнала на леглото - за най-голяма изненада на мъжа ми, който още има спомени как при първото раждане му се обаждах да идва от другия край на София, за да ме заведе до WC Smile).  Бебето ми го показаха веднага след като го извадиха и ми го донесоха след като излязох от реанимация. Не беше проблем да стои при мен в стаята и да му се радвам. Изписаха ме на 4-тия ден, на 7-мия ми махнаха конците и дори си направих кратка обиколка по магазините Smile). Чувствах се идеално.  
Както вече ти писах и както са ти казали, най-важно е движението- колкото повече се движиш, толкова по-бързо ще се възстановиш. Добре е и да се подготвиш за ставането - упоиката започва да те отпуска от пръстите нагоре. Веднага щом започнеш да си усещаш краката, можеш да опиташ да правиш упражнения: първо свиване на палците, после свиване на краката в коленете. Smile).
Не се притеснявай, всичко ще бъде наред! И най-вече - леко раждане!!! Very Happy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 26 отговора