Защо решихте да имигрирате?

Аз дойдох тук за да уча. В университета често ме питаха, като завърша къде ще продължа, винаги казвах, че за това ще мисля по-късно. В крайна сметка се намерихме с мъжа ми и  ще дам на бъдещото хлапе възможност да израстне тук, пък един ден, (живот и здраве) само да си решава по кой път да тръгне.Моите родители само веднъж ме спряха от нещо, тогава негодувах, сега като се замисля, то май е било за добро. Пък и важното е децата да изживеят едно щастливо и пълноценно детство, независимо в коя държава са.

Здравей Holy! Ние също живеем в Монреал. При нас основната причина за решението ни да напуснем България беше липсата на собствено жилище и достатъчно доходи,за да си позволим да имаме дете. Лично аз страшно много страдам за България, родителите ми и приятелите, но заради бъдещото ни бебче трябва да се примиря. Чувствам се сякаш нямам душа. Най-тежко ми е на празниците, но няма как.

Ние пък точно обратното- и собствено жилище имахме, при това направихме голям ремонт с всичко чисто ново, и възможности имахме и бяхме осигурени отвсякъде, обаче таткото като си обича работата а точно такава не можа да намри в БГ..и аз пуста любов след него.
И на мен ми е мъчно за БГ. Успокоявам се, че мога поне вднъж годишно да се прибирам. Още не сме решили дали за постоянно да останем, макар че имаме тази възможност.

И ние имахме собствено жилище, и макар да нямахме високи доходи, се оправяхме. При нас при4ина за емиграцията бяха проблемите около раждането да дъщеря ми Мила, писала съм за това в 4ерния списък на лекарите в София. Просто решихме, 4е не искаме и другите ни деца (искаме 3 или 4, ама да видим, как ще мислим, като станат 2 или 3 ) да се родят в такива условия.
Ина4е и ние сме в Монреал, да вземем да си направим среща, а? Ама може и догодина, след май месец, като се постопли, 4е сега студенко ми се вижда .

И нас ни бройте за срещата (двечките с Изабела).   Ние живеем в Отава, но аз съм живяла почти 4 години в Монреал и си ми е голямата Канадска любов. Ходим там най-редовно; двете с нея сме в Монреал поне 4-5 пъти годишно само за разходки из Биодома и ботаническата градина, а освен това идваме семейно при старите ми приятели.
Относно емиграцията - аз не съм имала намерение да емигрирам в Канада; дойдоха в Монреал на работа за 1 година с намерения да се връщам в Скандинавия (където живеех преди това), после спечелих конкурс за още четири, а междувременно се срещнах със съпруга си и нещата приеха друг обрат. Сега нямаме намерение да се връщаме в Европа, въпреки че имаме възможност, но тук ни харесва повече.

Аз дойдох в Англия ,за да живея с мъжа си-той вече се беше установил тук, а пък той емигрирал ОТ СКУКА Било му писнало от заведения и лентястване /това като го чух първия път реших ,че се прави на интересен пред мен, но се оказа точно така-доста хора го потвърдиха/ А да го види сега човек-бачка като луд, вечер мие чинии, храни детето и го приспива Не че го хваля ,но е страхотен /пу-пу/      

Много интересна тема ...
И при нас нещата бяха горе долу по същия начин. И двамата бяхме материално осигурени и двамата имахме отделни жилища и нова кола . Бяхме гаджета и решихме да дойдем ей така, защото жена ми искаше да дойде при баща си
и на майтап дойдохме заради авантюрата. Пък то взе, че ни хареса...
Никога не сме мислили да емигрираме, просто думата емигрант докато бяхме в България  не сме я ползвали, а и не сме знаели в буквалния смисъл какво означава. Е вече сме на ясно...
А ако бяхме останали в България незнам, щяхме да си живеем по същия начин както си живяхме преди. Но не съжаляваме, че дойдохме

Страхотна идея! Ние и сега си излизаме с беба,4е не ни свърта в къщи по цял ден!Но незнам къде може да се съберем!Вие къде сте в Монреал?Аз съм в Кот де Неж. -mas: И на мен ми е мъ4но за БГ.Трябва да се видим и да си попла4ем заедно!

Ох, много интересен въпрос   Аз бях завършваща студентка, когато моя съпруг, тогава гадже дойде тук да играе волейбол. Не знам, може би нашите приятели донякъде са причина да дойдем тук, тъй като тукашен отбор имаха нужда от състезател и го навиха. Ние бяхме студенти, той беше в 3-ти курс, когато прекъсна и тръгна. Не сме живеели заедно, като изключим студентския живот и още не бяхме се сблъскали с житейските проблеми. Аз пристигнах 1/2 година след него, имаше проблеми по издаването на визата ми, дори по едно време, той искаше да се връща, щом аз не мога да отида,   , но в крайна сметка удържахме фронта и ето ни сега семейство, което мога да кажа, че е сравнително добре осигурено за тукашния стандарт. Мисля си, а и нашите родители са ни го казвали, че това, което сме постигнали тук много трудно бихме го постигнали за същото време в БГ. Разбира се бачкаш като вол, но поне виждаш насреща плода от труда си- апартамент, кола всякакъв вид угаждане, деца.
Не зная, по принцип сме решили да не оставаме завинаги тук, просто докато вземем гражданство, но ето че вече сме с такова (мъжа ми вече взе, а догодина април) и май на никъде не сме се ориентирали да ходим.
Много ми е мъчно за приятели и роднини, но май ми е напълно достатъчно да ги виждам по 2-3 месеца в годината, не зная дали бих могла да живея с тях отново, при този самостоятелен живот, който водим тук. Много често казвам на мъжа си, ако се върнем в БГ, то то ще е в град, в който няма роднини да ни се пречкат. Ако имаше директни полети от тук до БГ и имаме възможност да се прибираме ей така за празниците и лятото, може би бих останала да живея завинаги тук, но кой знае...

moje bi ot lulka znam li slyshax legendi za diado si koito e jivial vav Amerika i bla bla bla nai goliamia brat na diado namira navremeto spasenie tyk za sebe si i semeistvoto si. Ot lulka sam slyshala za goliamata zemia zad goliamata voda i niakaksi ia obiknax dotolkova 4e da se 4yvstvam kato y doma oshte sas pristiganeto si tyk niakasi beshe kato na filmite na razkajite i voobshte po4ystvax se kato glaven geroi vav filma     .

Ние с мъжът ми винаги сме искали да имигрираме въпреки задоволения живот които сме имали в БГ, но нямахме най-важното за нас /СПОКОЙСТВИЕТО/ което видяхме в Германия като бяхме на екскурзия и след това тук в Канада.

С мъж ми никога не сме имали планове да живеем в чужбина. Така се получи. Той не беше доволен от начина, по който третират работещите в България. Специалисти като него бяха доста търсени в дадения момент и той реши да види дали е различно в чужбина. Ходи в Германия и се върна след година, носталгията го беше хванала. Поработи в БГ, но пак беше много разочарован. Пробва в Африка, а след Африка на Острова и тук май най-много се задържа  
Аз след него. Незнам любов ли му викат на това, привързаност или навик, но се чувстваме добре заедно и си липсваме. Един друг се подкрепяме и ни е добре като сме заедно, независимо дали сме в Родината или извън нея.
Имаше познати в БГ които като чуха, че и ние с детето ще отиваме при съпруга ми ме питаха учудено, защо след като сме ОК в Родината си. Какво повече сме искали! Ами, просто от тук имаш по-добра възможност за развитие, работа и свобода.
Аз за сега съм просто housewife, но все още имам надеждата, че по-късно ще мога да се реализирам професионално. Докато в БГ бях я загубила и карах просто по течението  

Има още две майки във форума от БГ, които живеят в Кот де Неж, ще гледам да се 4уя с тях (ние щяхме да се виждаме, но малката не беше добре, пък и аз съм несериозна   , и после не намерих време да им се обадя пак ). А ние сме то4но до вас, в NDG.
Само не знам, къде да се срещнем , и дали да не из4акаме наистина да се постопли . 4е каквато съм зиморни4ава , хи4 не ми понася канадската зима .

Ейй, супер, идеята за среща е чудесна, и ние бихме искали да се присъединим към вас, но ако е възможно при по-топли метереологични условия. Бихме искали да се запознаем с вас. Живеем в NDG, по принцип сме сериозни, ама все времето не ни стига, но имаме много добро желание.
Целуваме нашите малки съграждани.

Ние дойдохме по финансови при4ини .Даже образованието си прекъснахме,защото не можехме да го плащаме .На мен също много ми липсва България ,но какво да се прави .Добре,4е тая година ще си ходим за празниците    

Радва ме, че доста се събрахме мамите от Монреал?! -mas:

Аз също се присъединавам за среща, но сега времето не позволява... Дано по бързо отмине зимата и ще си спретнем една срещичка....

....а относно имигрирането....моя мъж по голямата част от живота си е живял извън България и просто мисля, че там му се виждаше "тясно"....искаше да обикаля и разнообразява живота ни.Аз тогава не осъзнавах, че като идвам тук, в Канада ще се почувствам толкова потисната.Сякаш живота ми е свършил.
Може много хора да ме упрекнат за това, но за мен колкото и трудно да се живее в България, аз искам да се върна ТАМ.Мисля, че ТАМ ми е мястото - при родителите ми, сестра ми, приятелите и роднините.......толкова ми липсват  
....не си струва да страдам и  да се обвинявам.Успокояваме единствено мисълта, че на моя съпруг също не му харесва и той също не иска да остава тук.....това е.
Но нека не ви занимавам повече с положението си

Все пак всеки си има право на избор къде да живее под Слънцето

здравеи Холи
ами с какво да ни харесва България.? да - харесват ми курортите (поработих  и поу4их по 4ерноморието).... имаме хубава природа също .....
ние с мъжа ми никога не сме си и мислили 4е еи така .. ще тръгнем на някъде ,но така се полу4и . Вси4ки на6и познати из4езнаха ..... кои в Канада кои в САЩ .други в Европа и ние мислехме мислехме и като видяхме 4е няма да я бъде (и двамата сме с професии ама навсякъде трябва да си приятел или " брат4ед" на някого ) тръгнахме . Сега сме в ИСпания . Довална съм - просто можем да водим един спокоен живот .всеки път като ме обхване Носталгия  една приятелка ми казва - не се притеснявай , ще си отиде6 , ще видиш и пак ще се върнеш ....
испанците са хубави хора .харесват ми по темперамент , близки са до българите , отворени и добродушни - може би това е най- голямото предимство на страната . Възхищавам им се на желанието да създават красота. Единственото което " мразя " е коридата - показно убииство според мен (някои виждат изкуство и в това ?!)

Аз всъщност никога не съм се чуствала като 'емигрант', може би защото не съм емигрирала преднамерено и целенасочено. Дойдох в Англия за първи път преди 14 години (тогава бях на 19), уж само за 6 месеца, но останах - любов, а и ми хареса. След 4 години реших, че искам да се върна в България (е пак имаше мъж замесен в цялата работа ), върнах се, но издържах само 2 години (като междувременно идвах пак в Англия) и реших, че всъщност може би е имало причина да живея на друго място. Така че в крайна сметка преди 8 години се върнах пак тук и оттогава тук живея постоянно. Срещнах и съпруга си преди повече от 6 години и сега вече тук е моят дом.
Разбира се голяма част от семейството ми, а и много приятели, са още в България, но гледам поне веднъж годишно (а като мога и по-често) да ходя там, и те идват и така всъщност не се чуствам толкова далече оттам (а и то колко са 2.5 -3 часа със самолет).

Основната причина да дойдем е, че в България много трудно се отглеждат толкова деца.Преди да се преселим бяхме на проучване в Европа, след това по настояване на съпруга ми, прескочихме и насам.Той беше очарован, а аз виждах само негативните страни на държавата.В крайна сметка той се наложи и аз го последвах.Когато тръгнахме бяхме с четири деца и малко бебе, а след това се появиха и другите две.Не мислим да се връщаме в България, защото тук определено сме по-добре.Можем да си позволим да пращаме всички деца в частно училище, а и почти няма разлика в сезоните, което ми спестява допълнителни разходи. Но през тези пет години, още повече се разочаровх от страната. Сега търсим друго място, което да покорим.

Ами то аз не знам дали мога да се с4итам за емигрант...
Запознах се с мъжа ми в Бг и след една година дойдох тук при него да видя дали Ще ми понесе и взех 4е поостанах макар 4е не ми беШе лесно ,особено в на4алото като трябваШе и да си прелитам до родината за да си взема последните изпити и да си заЩитя дипломната работа . Всеки път се питах дали да не си остана в Бг при близките и приятелите ама после пък ме дърпаШе да си дойда при любимия и така все се връЩах тук. После по4нах работа, оженихме се,роди се бебка, купихме си апартамент и така моят дом го създадох тук...

Аз пък /сега кат си мисля ми е смешно/ емигрирах заради двама мъже. Единия много ме искаше и обичаше, ама на мен не ми бе по сърце, а другия аз го исках много-а той не.И така грабнах си багажа и чао и на двамата.Половин година след това срещнах мечтата си-хем аз си го обичам и искам, хем и той ме иска /да не чуе дявола/.Та така благодарна съм че съм тук и че животами се стече по този начин.

Аз още като бях на 10 г. исках да живея извън Бг. Родителите ми бяха пилоти и пътувахме извън пределите на родината всяка година. Тогава освен Европа никъде другаде не бях ходила, но си спомням, че много ме впечатляваше архитектурата, можех да стоя и да се взирам в сградите с часове;) По ирония на съдбата сега работата ми го изисква и превърнах хобито в професия;)

Баба ми казва - не успееш ли да се реализираш там където ти е корена, в собствената си държава със собствения си език - където и да решиш да се преселиш, прогреса ще ти е много труден.

Вече почти абитюрентка, започнах да осъзнавам колко правота има в думите и. Завърших счетоводство в УНСС, ходих за 1 г до Лондон на специализация, междувременно и работех, но не спирах да търся възможности за работа в чужбина. Работния ми стаж в Бг и изградените навици там ми помогнаха и продължават да ми помагат в професионалното ми развитие. В началото на 2000та се изселих в Белгия с намерението да се върна в Бг след две години и да открия собствен бизнес.

Брак, деца и семейство бяха все още мноооого на заден план, да не казвам че никога не съм си мислила че ще кажа Да на някой пред олтара;)
В едно от пътуванията към Бг, се засякохме с мъжа ми на аерогарата...3 дни по късно той ми предложи.
Не му знаех фамилното име, произхода, с какво се занимава, къде живее, какъв човек е...както и той същите неща за мен...знаехме само че много се искаме и сега ще спра защото ще се разплача...толкова го обичам този човек...

Както и да е. Съдбата ни доведе в Калифорния.

В заключение по темата само ще напиша че в чужбина имам възможност за по-големи доходи отколкото в Бг. Парите не са най-важното в този живот, но са важни ако искаш да живееш добре.

Простете ми за личните изблици . може би е от хормоните;)

Toва е много романтично!
И аз съм тук,за да съм заедно с любимия.Бяхме почти 2 години разделени.Аз в БГ,той тук.Но си вярвахме и знаехме,че един ден ще бъдем заедно.Точно така съм си го представяла - с любимият,бебе,..................много ги обичам.Сега ще отида да ги целуна докато спят
Jungle,бях ти писала лично съобщение преди няколко дни,получи ли го?

Ина,

искам да си призная как ми мина деня вчера. Казвам да си призная защото е голям срам...Събудих се в 9.00, слязох по пижама до компютъра, отворих форума и започнах да чета теми, клюки, мнения....12 часа;))) Бях като хипнотизирана.

Та така...този бг-мамма е като наркотик. Днес съм си поставила за цел само 3-4 часа да чета. Който го е измислил е много печен;)
И едва сега си вдигам погледа и виждам че имам съобщение, сега ще прочета.
чао;)

Като бях  малка, баща ми го изпратиха в Лондон като представител на Българска Външнотърговска Банка. Тогава бях само на 5,5г. но много ми хареса да живеем там. Там ми бяха и първите приятели, после много трудно се адаптирах в България.
Когато бях на 17г. баща ми дойде тук, пак като представител на банката. И оттогава съм тук. Междувременно съм се връщала в България (последният път за 3г.), там се запознах и с мъжа си   , но засега сме твърдо тук.  

Nie pak si niamahme sobstveno ziliste ,no imase kade da ziveem,i to s zelanie mozehme da ziveeme tam.No az resih tse ne moga da sedia i da bezdelstvam,da leza na mama i tati ,zastoto ne si namirah rabota,maza mi sasto ne namirase i taka........sabrahme kufarite i tragnahme.Mnogo se radvam tse go napravihme .Sigurna sam tse tuk deteto mi ste ima nesto koeto v BG nikoga niama da ima-SPOKOISTVIE.
Na men Balgaria mi lipva strasno mnogo ,lipsvat mi roditelite ,priatelite ..,ta daze mi lipsva gradinata na baba i diado ,no se nadiavam da ne se varna v BG za postoianno.

И аз съм ЗА срещата в Монтреал след май месец. Живот и здраве в началото на май и ние пристигаме в Монтреал и много ще се радвам да се запозная с майчета от там.Ние си имаме  дъщеричка, която се роди на 17.08.04, май месец ще е на 9-10 месеца[Automated by GetSmile]

И аз сам за срещата в Монреал,но през по топло време!Ние сме на Plateau Mont Royal!Поздрави

чиви мамчета!!

Нещо се прецака...
Та пишех, че ние сега се печем на този огън с заминаването и сме на 99% да заминем. Още повече, че почти на майтап подадохме документи за "Canadian immigration-Quebec", a сега се оказва, че имаме всички реални шансове да заминем.
Пишете има ли някой пристигнал в Монтреал по този параграф?
Как беше в началото? Много се стряскам от първите месеци!!!
Още повече, че Бебчо е на 8 месеца.

Здрасти Мини....това е моето ICQ 177066559 - ще се радвам да се запознаем, дори за сега само чрез нета.....а за срещата...и аз нямам вече търпение да се пооправи времето, че да тръгнем да хайманосваме по цял ден... ...че бая килца имам за сваляне (15кг)

Целувки на мамите от Монреал (и бъдещите такива) и техните сладки бебоци  

Аz имигрирах Щото намерих лйубовта на живота си или по скоро  той ме намери
ИСторията е много смеШна, zаЩот по това време се правих на брокер по недвижимиите имоти и бях на посеЩение в един апартемент който беШе обявен zа продажба .
Моя мъж беШе на гости на дамата която продаваШе апартамента и като ме видял хлъцнал по льубов и ме доведе при себе си та да се опоzнаем
Аz прди това си мислех да иzбягам нанякъде ама дето zнаех еzика = я френски я английски и ми сес въртяха Канада, Щатите , Йужна Африка или Австралия.
АМа нейсе удари ме късмета в Европа и то с еzик дето тепсрва трябваШе да уча = ужас zаЩото ми беШе "льубим"
Ама както се каzва като ти дойде слялпата неделя ...
Сега съм доволна че съм тук и че съм с тоzи мъж.
Той много ми помага zа децата и на моята майка финансово, че ние не бяхме много цветуЩи

темата е стара, но пък интересна 
и мене сляпата неделя ме доведе тук 
след две години гаджосване, аз в София, той тук, накрая мойто злато каза че така повече неможе  да сме опитали да живеем заедно, но той нямало да дойде в София 
и хей ме на тук съм, нито език знаех, нито нищо  всички ме мислеха за луда  но както и другаде съм казвала с спорта е съвсем различно, и много бързо си намерих и отбор, и момичетата ме научиха език, и си намерих приятелки, среда, абе всичко както си му е реда 
И така та до днес  добре че бях луда глава  още сме кат младоженци   

Аз реших да ида в Испания заради мъжа ми.
Мислех,4е Ще е кратък престоя ни тук,но ве4е 5 година сме 
Ина4е ,ако не го беше грабнала авантЮрата него,аз в никакъв слу4ай не съм искала да емигрирам.В България ми беше добре,работех,каквото ми е на сърце,имах много познати и връзки,но не бих могла да живея без лЮбовта си   
Не съжалявам за това ми решение ни най_малко Доволна съм и съм Щастлива

Eli cz голяма си скица - постоянно изнамираш стари, интересни темички
Целувки  

ей Ели каква интересна тема извади
аз дойдох да уча с първоначалната идея да стоя максимум година и половина,даже взех и летния семестър та да мога да завърша по-бързо:)). фирмата, за която работех щеше да ме назначи на нова работа, съответно с хубава заплата, много приятели оставих там,въобще като тръгвах живота ми беше супер. та вече на финала на ученето отидох да правя стаж в лондонския офис на въпросната фирма и срещнах мъжа си там. още в началото му обясних, че просто след 1 месец си заминавам, даже си изпратих повечето багаж по едни приятелки. после реших,че така и така имам виза за още 8 месеца, мога да поостана да пообиколя страната, че дотогава само учене. и накрая каква стана тя,взех че се ожених  

Защото тук се усещам нормална.

И аз заради мъжа ми . Той беше студент в София, запознахме се, влюбихме се. Помня че в началото майка ми ми казваше "Тейче, мамо, ами ако се ожените?", а аз се смеех и казвах "Не ги мисли тия неща, мамо, има толкова време докато завършим ", така си минаха шест години и накрая завършихме, той ходи в казарма и се оженихме . Сега майка ми казва "Леле маме, добре че се омъжи само на 300км, а ако се беше залюбила с някой варненец щеше да си на 500"
Истината е че аз не се чувствм емигрант, е, липсват ми близките, но пък мога да отидя да ги видя когато искам , пък и те идват.

Ние имахме  доста добре платени работи в Бг, куп приятели и си я карахме много купонджийската... но като се оженихме и си дадохме сметка, че едва ли искаме бъдещите ни деца да растат в държава където няма спокойствие.... и ето ни тук, почти на майтап се записахме да учим езика в университета за чужденци. От 6 мес- удължихме престоя си на година в която незнам по колко пъти си събирах багажа да си тръгвам, но някак си след това просто свикнах. Вече 4-ри години сме В Италия и тя е за мен моя дом, мъчно ми е за семейството ми, но се връщам да ги видя лятото.... а от приятелите ни в Бг-то- останаха много малко, другите просто се дръпнаха на страна постепенно.

Блаже,
не се измъквай така  питанката все пак е защо отиде там 

Дидонката 
кажи ти сега имаше ли такава среща в МОНТРЕАЛЕС или ДА 

Амиииии
Преди 5 години един хубав пролетен ден исках да иzляzя с приятели, но се окаzа 4е вси4ки са zаети.Много ми докривя. Брат ми бе6е ве4е подал документи zа кандидатстване в Университет в Германия.Ве4ерта просто zаявих на на6ите, 4е искам и аz
В сьЩото време кантората, кьдето правех практиката и кьдето трябва6е да по4на след дипломирането ми фалира и роzовото ми бьдеЩе в БГ вече не беШе никак роzово
Оттук нататьк историята ми е копие на историята на ПепеляШка. Дойдох на майтап и тя работат zагрубя Сега ве4е неЩата са други

Всичките ми приятели, познати и колеги говорех за имиграция и живот извьн БГ. Аз сякаш бях единствената тогава, идеалистка която вярваше вьв и искаше живота си в БГ, колкото и сив понякога да беше той - бях се превьрнала буквално в робот/сега като се вьрна назад/ - работа, вкьщи, работа и обратно вкьщи.
Един прекрасен ден/тоест привечер/ се запознах на едно парти с един прекрасен човек..и макар и чужденец....ние се разбирахме сякаш на нашия си език, комуникацията течеше толкова лесно и времето минаваше така бьрзо, че станахме добри приятели за кратко време.
Та така, след дьлга кореспонденция и посещения той на мен и аз на него, решихме, че не можем да живеем един без друг на далечно растояния . Наложи се аз да си напусна работа в БГ, да сменя начина си на живот, но в замяна на това имам любов, уважение и дом с усмивка
Така, че причината ми за имиграция беше моя мьж.


пс:Вратите за БГ са винаги отворени и ако бьдещето ни предостави по добри вьзможности за стандарт на живот и кариера в БГ - бихме се развивали и там.

Ами не всички излязоха несериозни за съжаление, но така или иначе аз се срещам с 3-4 мами от форума, с които живеем близичко...

Късмет

Ха,ама кога съм я пуснала таз тема,бре? ...но все още съм на същото мнение,де!

мъжа ми първи  дойде тук, след година хванах хлапето за ръка и дойдох в една страна, за която не знаех почти нищо.
никога няма да забравя сълзите, които ронех на детската площадка като виждах детето си как се върти около тукашните деца и се чуди защо не могат да се разберат.
много, много труден момент- много въпроси, много чуденки, събиране на багаж, кошмарни сънища, неясно бъдеще (то пък къде ли е ясно), разбито сърце, смесени чувства.... но както става по добрите филми, любовта побеждава, има ли я -всичко се преживява.

сега мога да кажа, че не съжалявам. ако се наложи да се прибера , испания ще ми липсва ужасно. сигурна съм, че всичко това ще го изживея отново, а може би и по-силно, но с обратен адрес.

Имах огромна, непоносима, заслепяваща, унищожителна любов....Нещата обаче се прецакваха сериозно, въпреки че все още бяхме заедно. Аз усещах, че трябва да се разкарам от тази връзка, но все отлагах, пустата му любов...Той мечташе денонщно да замине за Америка, ставаше и лягаше с тази мисъл. На мен Америка ми беше през.....ушите. Исках ако ще ходя някъде, то да е в Европа, защото смятах, че в Европа е школата, в която искам да развивам своя професионален път. Луд по лотарията Зелена Карта, той буквално насила ме накара да пусна и аз едно писмо...Казах му да пише, да брише, да прави там каквото трябва и да не ме занимава, само да ми даде да се подпиша, ако трябва нещо...Човека спретнал по едно писмо - отделно за него, отделно за мен, бяхме само гаджета, не семейство. Нагласи ги, оправи ги и аз понеже имах път до Централна поща, ги пуснах и забравих моментално за тях. После връзката ни съвсем западна, човека беше творец, на изкуството и го вееше вятър на бяла кобила....виждаше и се края на историята...След няколко месеца идва един голям плик в пощата и аз си викам"тия от Мтел няма ли да ме пропуснат веднъж" - мислех си, че е сметката за телефона - тогава идваше в големи пликове....Отварям ..."Congratulations, bla bla bla"... Въх! Ни напред, ни назад...Никого не познавах в Щатите, на никого не можех да разчитам, голяма беля си хванах, си мислех.....Чудих се и маех дали да правя тази голяма и трудна крачка-сама жена на непознат континент, но реших, че ако се откажа (не ми е в природата по начало да съм слабохарактерна) , та ако се откажа, цял живот после щях да се чудя какво ли съм изпуснала....А и нищо не ме задържаше в БГ....Подвизите и чудесата, които извърших по нататаък са достойни за 3578 серии на Дързост и красота и няма да ви отегчавам с тях, но в крайна сметка аз заминах за неговите бленувани Щати, а той остана в БГ....После много бързо дръпнах тук, на втората седмица след пристигането ми започнах работа във фирма за недвижими имоти, в най-скучния отдел, след три месеца ме поканиха в Маркетинговия обаче, купих си кола на третия месец, а след една година си намерих работа по моята специалност. И мъж си намерих без да искам  и взех че се и ожених и на всичкото отгоре го обожавам
Та така емигрирах - друг ми пусна писмото, аз спечелих, той остана, но пък не съжалявам и се наслаждавам на всеки ден от живота си тук.

Хайде и аз да дойда да си поплачем заедно 

HOLY, как така излизате с бебето, адски студ е, особено днес беше така

Хей Дидка,
кога ще се виждаме с теб ?? Имах ти тел. някъде но незнам къде  ,
драсни едно лично съобщение. ..Малко съм заета , защото работя до 17 ч, а се прибирам в 18 ч, но ще измислим нещо  за някоя събота или неделя .., ако може и с др. мами ще е супер 

Ама нee, аз така го разбирам, да "имигрираш" значи да се заселиш тук, а да "емигрираш" да се изселиш от България, пък може и да бъркам  . За второто отговорът е като на много други - на таткото му предложиха работа, та така ...

В Канада дойдохме не защото сме били зле финансово или пък сме нямали жилище.. Мъжа ми даже имаше фирма, но я закри заради някои "малки" заплахи от конкуренцията    .
Тук ни е 1000 пъти по-спокойно .

Ели, този постинг на Холи е от декември м.г., но пък за излизането - ние си излизаме и сега, малкия не премръзна, но пък аз бая....че като знам, че и по студено ще става и тогава наистина няма мърдане от в къщи

Хайде ще ти пиша на лични

Ние пък все се питаме защо дойдохме тук  Спечелихме "зелени карти" и решихме, че трябва да видим що е то Америка иначе ще съжеляваме цял живот, че не сме опитали. Дойдохме ама не ни харесва особено...но пък странното е, че не ни се прибира и в България То нашето няма угодия май!

Ами омъжих се за "чуждоземец" както казва баб ми и така...

Докато живеех В Бг работех на три места.Парите, които изкарвах отиваха за наем и сметки.Нямах време да излизам с приятели,щото все бях на работа.И всичките ми опити да си намеря гадже бяха неуспешни.Понякога пътувах в чужбина по работа, но винаги се връщах в Бг.Родителите си виждах два-три пъти годишно за по един ден,защото обикновено нямах пари за да си отида,а брат ми не го бях виждала година и половина,пак поради липса на време и пари.
Един ден докато се канех да си ходя от едната работа се засякох с мъжа ми в нета,почнахме да си пишем,после се срещнахме на живо,на третия ден той ми каза,че май ще се оженим.След 3 месеца се сгодихме,след още десет се оженихме и сега чакаме бебе:)))
Не живеем богато,но заспивам щастлива и дните ми имат смисъл.

преди 9 години , работейки в едно кафе, едно момче на около 18 години ме попита дали знам английски. казах му - горе-долу. "що се блъскаш в това кафе ами не пробваш в чужбина?". даде ми някаква брошура на фирма дето набира хора за Бахрейн. взех я, но забравих за нея. скоро се случиха неща, които ме накараха да осъзная, че не виждам бъдещето си в БГ. сетих се за брошурата и реших да проверя. след много размисли и борба с всички около мен - заминах.
и след проблемите , които имах там, тръгвайки си , душата ми остана в тия страни.
2 години, докато не се върнах, но  в Дубай, бях болна. карма, какво да правиш....
тук срешнах любовта на живота си и ето вече повече от 2 години сме женени и си имаме най-сладкото дете.

Като ви чета,аz май съм единствената,която иска да се прибере в БГ.Тук се zадуШавам.Да ,наистина имаме всичко от което се нуждае човек_хубав апартамент (под наем раzбира се),кола,спокоиствие и сигурност.Не се лиШаваме от ниЩо,но на мен това не ми стига.Вече от 4,5 г.съм тук и не мога да свикна с мисълта че Ще прекарам целия си живот в такава скука.Да,наистина децата ми тук биха имали по добро бъдеЩе,но и в БГ има частни училиЩа и смятам че и там можеме да им дадеме много.Знам че Ще  бъде трудно в БГ, но то пък къде ли е лесно.

Не я обичам тази дума "имиграция"... Има нещо в нея, едно такова окончателно и безнадеждно... Поне на мен така ми звучи..

По-ми е приятно да мисля, че съм тук по собствено желание и избор, въпреки че на времето истинското решение за започване на работа в чужбина го взе съпругът ми. 
Имаше възможност да работи нещо, за което в България можеше само да мечтае. А аз исках да съм с него. Къде - все едно.
Дойдох като на шега, като на шега научих и езика, като на шега започнах да работя също по специалността си...

Но не мисля, че ще останем тук завинаги.

В България винаги можем да се върнeм и със сигурност ще го направим някой ден.

И ние тръгнахме на майтап  Имахме си всичко в България - къща, хубав бизнес....
Но в една зимна, студена и мрачна вечер в България, ние гледахме Топ телевизия (някакво предаване - 'Лукс' или нещо от сорта), даваха предаване за Майорка - палми, море, слънце, яхти, спортни коли и красиви къщи  Аз на майтап казах ... ' Ей на такова място ми се живее' , а мъжо (все още гадже тогава) май го взе на сериозно и две седмици след това той вече беше на острова  Аз останах, защото някой трябваше да затвори магазините, да закрие фирмата, а и аз да си завърша образуванието (да взема 7 изпита  ) Свърших всичко за 20 дена и на 24-я бях при него  Влюбих се в острова много бързо, чувствах се на мястото си, у дома си    Естествено имало е моменти, в които съм искала да си събера багажа и да се прибера в България, но като че ли те отминаха много бързо - носталгията и депресията бяха за около 6 месеца. За съжаление, 2 години по късно, съдбата ни отвя на друго място, трябваше да се изместим, заради работата на мъжо .
Харесва ми Испания и тукашния начин на живот, усещам, че вече все по рядко си мисля за България - родителите ни идват често , имаме хубави работи и свестни приятели 

Като гледам съм станала известна така и така (без да знам), ми да си кажа и аз щото някоя си непозната от форума взела, че ме номинирала за категория "България не ме обича, а аз съм егати пича - Елф", та в тая връзка да споделя, та милата да спи спокойно - никога не съм възнамерявала да емигрирам на всяка цена! Съпруга ми го назначиха преди 3 години в Щатска фирма, на която централата за Европа е в Англия. От втория ден на назначаването си потегли насам и стоя 3 месеца в Лийдс. После се прибра и остана да работи в София, но периодично му се налагаше да пътува. Харесваше му тук, и факта че се е случвало да не се виждаме с месеци, както и това  че се е случвало да се прибере в четвъртък и в петък да му кажат летиш след три дни за още месец накрая го съсипваше. Реши и каза, не издържам или ме местите там или напускам. Та го пратиха командировка за 6 месеца и ние барабар с него. Дойдох тук с нагласата, че ще стоя само половин година. Няма да си кривя душата, че ми харесва. Предложиха му постоянен трансфер и договор тук. Приехме. Оказа се, че като във всяка голяма фирма и тук стават издънки. Беше уговорил една сума за заплата, предложиха му наполовина по малко, щото междувременно се беше сменил мениджърския екип и той така се заинати, че въпреки всички неприятности си намери нова работа и някак си на пук реши да останем. Пък каквото сабя покаже. Не се отричам от родината си! Обичам България. Дразни ме държавата и явната корупция в нея (Защото, Мила ми Венет@,... ) имам възможността да направя разликата и да съпоставям между две коренно противоположни места. Не говоря на изуст. Мъчно ми е, че млади хора са принудени да напускат България в стремежа си да търсят възможност за реализация и по-добър живот. Но всеки човек под слънцето заслужава да бъде щастлив и да има възможност да търси реализация. Въпрос на нагласа на психиката и възможност за адаптация. Докато съпругът ми си караше докторантурата в България бях свидетел как мои приятели работещи в  БАН едва живеят с заплати от по 175 лева. Научни работници. Аз лично искам всички да имат място под слънцето и да има добър живот за всеки. Не съм щастлива далеч от близките си, но съм спокойна. Майка ми е с две сърдечн операции и изкуствена клапа на сърцето. Ежемесечно се нуждае от животоподдържащи лекарства и предпочитам да мога да й помагам та макар и от далеч. Да се забием всички заедно и да ревем че нямаме е най-лесно. Едно дете съм и не съм вярвала, че ще мога да оцелея извън пределите на България, но е факт. Странна е човешката природа. Никога не съм предполагала, че ще намеря сили да се боря. Мисля, че тук успявам да преоткрия себе си. Винаги живея с мисълта, че имам възможността да се върна в родината, но ако го направя сега никога няма да си простя, че не съм се борила докрай!
Извинявайте момичета за лиричното отклонение, имах нужда да го споделя с вас. Много лесно е отстрани да се говори на изуст и да се поставя човешката съдба в измислени клишета и категории. Може би наистина аз имах безкраен брой неприятни съвпадения и случки, като че ли съдбата напук искаше да ме накара да се откажа, но смятам да се боря. Ще остана тук за колкото време аз реша, докогато ми харесва и имам възможност, защото това е правото ми на личен избор!
Единствено ми става гадно понякога когато хора които не са се поставяли в подобни ситуации говорят безсмилици и едва ли не се опитват да ме обиждат поставяйки ме в категорията ‘гаден емигрант’, ‘предател на родината’ и ‘виновник, че се опитвам да намеря мястото си под слънцето’. Но колкото и криво да ми е понякога като си погледна детенцето и видя щастливата усмивката на лицето й няма нещо, което да може да ме разубеди, че не съм права! 

Елф,напълно те разбирам ...и аз бях в подобно положение! Всеки си гледа от неговата камбанария и не се поставя на 4уждото място!Така много лесно се говори!
И на мен ми е мъ4но за близките,разбира се 4е е така!И аз съм 4овек и имам 4увства,имам приятели които зверски ми липсват!
Единствено финансовото ни положение в БГ ни докара до тук!
В на4алото е адски трудно....но с времето се свиква!За мен най-важното е да сме здрави и семейството ми да е добре и задоволено!
..има хора,които искат да се прибират въпреки вси4ко,други им харесва и ще останат тук завинаги!Никого не обвинявам за нищо!Всеки сам прави своя избор!

НЕ съм се разписала тук 
Та зна4и, аз дойдох да специализирам (да се у4а да правя наука и после да пренеса методи и знание в Бг  ). От 1 година ( през 2002) ми продължиха престоя 6 месеца (с липса на ентусиазъм от моя страна, за6тото си бях оставила детето при мама, и не ме питайте...). Върнах се в Бг, малко по малко стана ясно, 4е каквото съм нау4ила тук не мога да приложа в Бг все о6те. И след 8 месеца работа в моя център, ре6их, 4е 6те се върна във Финландия, да довър6а 2 статии, по които работех, да "докарам" едно две проу4вания в Бг центъра...Довър6их (за 5 месеца), татко се разболя, и ре6их, 4е окон4ателно се прибирам. Това миналата есен. И в момента, в който бях абсолЮтно от4аяна, поради 1000 при4ини (или поради Сатурновата дупка преди 30така  ) полу4их предложение да работя във Финландия перманентно (каквото и да зна4и това в дне6ни дни). Пристигнах окон4ателно миналия Януари, и 4акам да видя колко перманентно 6те е...
НА никой в Бг не мога да обяснявам, да се жалвам колко ми липсва "в къ6ти", за6тото едва ли 6те ме разбере...Моите приятели за сега са изклЮ4ително добросърде4ни, и дори да говорят не6то зад гърба ми, го правят доста умело  . А на недоброжелателни форумки изоб6то пък и не смятам за нужно да отговарям. Ние тук нали си знаем какво ни е??  (я ми кажете къде е тази класация, де..може да има не6а да се посмея и аз ... Фиди ми даде някакъв линк, ама ни6то не успях да отворя... )
Не казвам, 4е тук съм не6тастна, ако бе6е така няма6е да се подвизавам дале4е от вси4ко, което оби4ам. Истината е, 4е тук мога работя това, което искам, мога да издържам детето си за сега без проблем, мога да се грижа за близките ми (финансово или емоционално), той расте в много по здравословно обкръжение ( засега и за съжаление). Не мога да постигна този баланс в Бг, пак за сега. Но със удоволствие бих се върнала, някой ден...
Ами това е. МАй много ме засегна коментара на Елф4ето (или по скоро как са я квалифицирали...). Или може би не, просто си мисля, 4е никой не е герой или пък страдалец: ние, които сме по "белия свят" да търсим 6тастие (или каквото там си търсим...), а други са ре6или да го търсят като останат в Бг. Важното е да си знаем откъде сме тръгнали и какво търсим, нали ?
И всеки има право да каже за6то, какво и как го е подразнило...в Родината, и в страната, където е...
Елф4е, не се коси от коментари... А пък ако те притесняват, форума си е от най добрите изповедници, нали? Пък нека и "доброжелатели" да има...   

Мила ми shnapy, не си само ти  и аз тук от нищо не мога да се оплача - напротив, всичко ни е толкова хубаво, имаме си пари, здраве, заедно сме си, няма кой да те навиква, но се ЗАДУШАВАМ.
Понякога се чудя на акъла си как искам да се прибирам в България, но си е така 
Тук има хора, на които наистина им харесва и такива, които се заблуждават. Някой хора си мислят, че материалните неща ще запълнят дупка в сърцата им и са доволни и щастливи..."и гледайте сега как ми завиждат"
Има хора всякакви....Най - много ме е яд на онези пък, които говорят само лошо за България а тук че е рай.Да, наистина Канада може да ти даде повече, но в никакъв случай не съм съгласна с такива, които само плюят....
Ние ще тръгнем за обратно живот и здраве, може пък пак да се върна тук...макар, че по предпочитам да е някъде из Европа, че по близичко ...но само един Господ знае какво ще се случи.
Дай Боже да сме здрави само

....а не мога да ви опиша колко е голяма човешката злоба и завист между всички нас

Емигрирахме от Бг заради неясното бъдеще. Имигрирахме в Канада заради възможността за легално пребиваване. Не сме късметлии за зелени карти, за Европа - сами знаете как стоят нещата.

Та в един красив слън4ев ден с моя любим завършихме уни-то и пълни с идеали за светлото бъдеще хукнахме да търсим работа. Много бързо балона се спука, рухнаха о4акванията... Оказа се, 4е работа рано или късно ще намерим, материално бяхме осигурени, но това не ни стигаше.

И за миг не съжалявам за промяната (да не използвам "еми и имиграцията" като термини) - развиваме се професионално, материално и социално със скорост, която в Бг е невъзможна. Да не говорим, 4е сме опознали други култури, на4ини на живот, накратко променихме си мирогледа.

В същото време не забравяме от къде сме тръгнали и ежедневно примера и опита от Бг ни влиза в употреба в живота ни тук.

Моята половинка спе4ели зелена карта, но.....тъкмо ме зарибяваше  то бе любов , то бе 4удо, роман ще напиша Та не замина, а това му беше ме4тата, Америка.
Нашата история се покрива  с тази на Клара, нищо не ми липсваше в България, живеех доста добре. Но има едно но.....има неща свързани с битието и 4увствата от които избягах, и съм доволна. България не ми липсва и не пла4а за нея, защо? Ми тя винаги ще си бъде там и винаги мога да се завърна в нея Не мисля за нея като нещо изгубено, а като мой роден дом. Липсват ми моите любими хора, но те идват при мен. Вси4ко останало са придобити навици 

Теичка, ако ни вземете там на топличкото  и аз бих се отказала от прибирането в Бг за постоянно, ама ела да видиш тук сега на какви снежни човеци ще се превърнем 6 месеца

Не сте сами.!И аз се заду6авам тук,където 6 месеца от годината си като във фризер.Климата и живота тук не ни харесва и е много трудно да пренебрегнем този факт,само за6тото хладилника ни е пълен и сме задоволени финансово!С някои неща 4овек не може да свикне,пък и не трябва!
    Животът не е само пържоли ,къ6ти и коли!А и много бързо минава !
Тук се 4увстваме като затворници,загубваме истинската си самоли4ност,дърво без корен,дето се вика
    Но разбира се,всеки има право на своите избори.Ние се 6ибнахме тук,за да разберем,4е 4овек е като камъка,дето си тежи на мястото,а нашето място е България! щастието е да намериш себе си и да не губиш надежда1
  Не може да те боли сърцето и да не се 4увства6 пълноценен и в същото време да си полезен на децата си.
  Много ми е мъ4но за онези,които са продали имотите си или нямат жилище в Родината и не могат да си позволят да оценят ситуацията в 4ужбина обективно.Те нямат избор!Но нека бъдат 4естни поне пред себе си и да не се говорят глупости в ефир по адрес на Родината и да не изпадат в прехласване по 4ужбина.
  Нека вси4ки да сме много здрави и успех във вси4ко!
Вси4ко е в душата и сърцето и които ги загуби губи себе си!
Бъдете себе си ,където и да се намирате!

Миличка, искам само да ти кажа,че аз съм една от тези, които изпадат в прехласване по 4ужбина, въпреки че ние не сме си продали жилището (а имаме две) в Родината, т.е. имаме избор и сме абсолютно честни пред себе си  Както и не смятам, че някой е говорил глупости в ефир по адрес на Родината  Всички момичета, които са казали нещо, то е било следствие от лични преживявания и впечатления.

Не съм искала темата да се превърне в "място" за дразги и обвинения! Просто елементарен въпрос "каква е ли4ната при4ина на всеки от вас да имигрира?"
Съвсем нормално е този,на когото му харесва там където е да не проумява как може на друг да не му харесва или обратния вариант!Хората са разли4ни,имат разли4ни интереси,характери,предпо4итания и т.н...ако бяха еднакви,то тогава цялото население на земята щеше да се свре на един континент

В доста от отговорите забелязвам, че имиграцията се свежда до изречението "ами нямахме собствено жилище в Бг ". Е и какво като сте нямали  ? .Ако е само заради това много жалко.

Явно трябва по-подробно да ти се обяснява. Просто не си ми особено симпатична още от дир-а, когато все още си била в България. Намесвам се в темата само да уточня, много пъти съм казвала, но ще потретя за теб, че УВАЖАВАМ избора на всеки, ако ще на Северния полюс да живее. Къде си избрала да живееш - няма нищо общо. Откъде да съм сигурна и за себе си, днес съм в бг, утре може да съм другаде! Харесвам или не харесвам хората по други причини, местоживеенето не е сред тях. Дори лично познавам вече и ходих на гости на една потребителка от този форум и се убедих че послъгва, че ядели доматите с колците
Та с две думи, това е. Ако се наложи, пак ще обяснявам.

С това изказване не съм съгласна. Всички българи, които познавам лично тук, в Канада, както и по други места - в САЩ, в Европа, в Япония са отлично реализирали се. Някои може да не са станали професори примерно, ако и да имат необходимата подготовка, но са на позиции, които не всеки може да достигне, независимо дали е "местен" или не. От тези, които не са реализирани, не познавам такива, които да не учат или работят нещо, което неминуемо ще допринесе за реализацията им.

Ами аз се озовах в Канада така да кажем по любов.
Родителите на мъжът ми са разведени от преди 17 години. Майка му, решава да емигрира нелегално в Канада, при сестра си. 11 години по-късно, когато управя документите си, успява да извика децата си тук при нея. По това време бяхме гаджета, вече 6 години. Той замина 99г. с намерението да види майка си и да се прибере в БГ. Дойде си след 1 година и започнахме да водим едни безкрайни разговори от типа къде ще е по-добре за нас като семейство в переспектива.  Стигнахме до такъв извод, че 2001 се оженихме и 8 месеца по-късно, кацнах на Канадското летище.
Не мога да кажа, че живея в разкош, изобщо, също и че не се лишавам по някой път от дадено нещо, заради друго, но спокойствието което ми дава тази държава, ме кара да не се замислям често за Бг.
Това си мнение не смесвам с болката, която изпитвам, поради факта, че родителите ми са на хиляди км от мен. В момента по семейни причини, не мога да ги доведа при мен. Но съм сигурна, че някой ден и това ще стане.

Аз доста пъти съм писала защо. Ето синтезирано
1.Ред и спазване на законите, полицията е на страната на гражданите
2.Елементарна сигурност във финансов и личен план
3.Гражданин на Канада означава и държавата да има някакви задължения към теб
4.Чист въздух
5. Тотална липса на предразсъдъци у канадците,
6.Не виждам озлобени, намусени и завистливи хора
7.Спокойствие - никой не ти натрапва простотията си ( няма чалга до дупка) и затова тук тя не е дразнеща
8.След година мога да купя къща с басейн - защото ще ми отпуснат пари от банката
 9. Тукашното ми образование се оценява и никой не може да ми плаща под определена сума или да стоя без работа
10. По-добро бъдеще за детето ми и за нас. детски площадки, пързалки и всевъзможни забавления за деца и т.н. няма какво да обяснявам
11.Дадоха ни стипендии и на двамата - в БГ такова чудо не съм виждала. На пресни емигранти да даваш пари, за да учат.
ох , и още много неща, ама сега това се сещам.
Достатъчно ли е?

Мамо Кенга, позволяваш си да изкажа мнение по описаните от теб точки 8 и 9:
Щом и двамата със съпругът ти учите, определено след година няма да можете да си купите къща с басейн. За да ви отпусне банката кредит, първо трябва да имате работа и то добре платена, защото разнера на кредита се изчислява въз основа на размера на заплатата, а ти споменаваш и басейн.
"Тукашното ми образование се оценява и никой не може да ми плаща под определена сума или да стоя без работа" Тукашното образование хич не ти гарантира, че ще си намериш работа по специалността. Фирмите нямат задължение да те наемат, само защото имаш местно образование.
Късмет в новия живот Мамо Кенга и дано тук намерите всичко това, за което сте дошли!

Става въпрос, че като поработиш една година и много лесно дават кредита. Не става въпрос и да имаш кой знае какви доходи. Н-р и двамата ще взимаме около 20 долара на час. За такива заплати ще ни отпуснат около 200 000. Познавам достатъчно хора, които си купиха къши . Пък не бяха работили по 1 година и имаха по-малки заплати, от това което ти казвам. А "къща" е образно казано - аз повече съм навита на апартамент.
За работата - аз не знам дали има държава, която би ти гарантирала работно място. Комунизмът отдавна свърши. Става дума за следното - мъжът ми като завърши колежа не може да получава по-малко от 20 долара на час за това, което ще работи. Аз след наколко месеца ( предвид това, което завършвам в университета) не мога да мия чинии за 7 долара. А в Бг много добре знаеш колко инженери има на 200 лв. заплата, да не казвам и минус. Та това ми е идеята.
Иначе не смятам повече да се обяснявам защо съм тръгнала и т.н.Това си е моя работа. Проявих добра воля да споделя - съжалявам, че ви се струва недодтатъчно мотивирано заминаването ми.

Отговаря ти имигрант от години и то такъв, който наистина се бори с живота в чужбина! бъди подготвена и за нерозови дни, защото и тях ги има!
Не искам да ти разбивам илюзиите , а и съм сигурна че няма и че не е редно!

Единственото ,за което много се радвам е,че твоето мило детенце се чувства добре и е спокойно!
Прати ако искаш адрес, за да ти изпратя Коледна картичка 

Това с черните букви кой го отговаря не ми стана ясно. Ти, Арвен, в коя държава живееш? Легално ли си заминала за там и знаела ли си езика, когато си отишла?
Пък да ти кажа аз илюзии нямам - това , което правя си е от реалния живот в Монреал . И , да чукна на дърво, каквото съм пожелала си се получава на практика. Не разбирам защо все някой се опитва да ме убеждава, че в чужбина е гадно и трябва по някакъв начин да страдам. Не страдам - чувствам се добре , както и цялото ми семейство. Все още за Бг не ми е мъчно - чакам, чакам - да видим ще ми стане ли мъчно.

Сори, това с черните букви е мое, само че така излезе постинга

Живея в Англия, ако още не знаеш и то в лондон, и то в прелестен квартал, но не се хваля с това, по-отдавнашните потребители го знаят.
Да-легално съм, по-легалнно от това, здраве му кажи.
Не съм искала да имигрирам, но любовта ме доведе тук!
Да-говоря свободно и без задръжки английски!
Плюс още два езика.
Имам две висши от бг, в момента уча и тук, за да стана *ненадмината*

Но не парадирам с това, мила мамо Кенга, за тебе знаем че мразиш кърменето и че краставищата има 90% вода!

Най - важното в твоя постинг - не си искала да емигрираш. Какво повече има да говорим. И какво значи да парадираш? Аз с какво парадирам, че ми стана интересно. С това, че ми харесва да съм тук ли или с това, че се стремя да си осигуря бъдещето, като уча? Имам си успехи - радвам им се . Може на някого да не му изглежда кой знае какво, но за мен, за етапа, на който се намирам, това  е супер постижение. И може би дума не трябва да обелвам по тези важни за мен въпроси, а цял ден трябва да обсъждам рецепти за манджи и виртуални почерпки или непрекъснатите ви терзания по Бг. Мерси, казвам аз - предпочитам да парадирам.
А и за картичката - все си мислех, че картички се изпращат на хора, които са ни приятни и сме близки с тях. Ти защо би желала да ми изпращаш картичка не мога да си обясня. Може би съм ти много приятна ли що ли?

E, момичета гледайте каква хубава тема, а каква стана тя...... на повечето от нас съм сигурна, че в началото им е било доста трудно, колкото и подредено и  спойно да е. Искам само да попитам, останаха ли ви истински приятели в Бг-то? Защото на мен ми е доста мъчно, че нашите се саморедуцираха на по-малко от половината. Мъжът ми доста философки разглежда нещата, но на мен ми се къса душата ве4е 4-ри години точно по то3и въпрос.....

А ми прав е  мъжа ти да подхожда така философски. Иначе полза няма - само се тормозиш Просто приеми, че причината за отдалечаването е, че вече не съпреживявяте същите неща с приятелите си  и, че те ви засягат по различен начин. Това е причината - вина няма. Гледаи си семейството и нев се тормози. И с мен е така. Предполагам с всеки

kivi2-   не зная от колко време си тук, но който иска успява. И от нулата да започнеш имаш шасове да се развиваш. Успех ти желая

kivi-2, малко си ми странна. Какво искаш да кажеш с тези професии? Ако си фризьор в България, като каква искаш да си в Америка? Ако караш камион в България, какво искаш да работиш в Америка? Ми ако се замислиш това са необходими професии, незнам кое за теб е престижно, но са необходими хората с такива професии, независимо дали са българи или каквито и да са. Казваш строители, ми ако не са те в землянки ли да живеем, или сами да си строим. Продава4и, готва4и....това е масовото население.  Искам да ти кажа, 4е налагнето ти в самата държава зависи от теб. Който е икомонист и не може да се справи с професията "4иста4ка" в 4ужбина, си хваща 4укалата и мърморейки колко е гадно се прибира или се хваща здраво взима си изпитите и запо4ва работа по така ме4таната професия. Кой е казал 4е е лесно? Борбата в живота се взима, не се дава.

Вси4ко си имах в България, само едно едни4ко ми липсва6е - мъжът на живота ми, моя иноземец. Верно, 4е за лубовта няма граници, няколко годинки изкарахме по пъти6та, лети6та и много КПП-та, но искахме да създадем семейство и трябва6е да се съберем В кратце емигрирах доброволно, единственната при4ина за което е  
Много ми е мъ4но за родителите, сестра ми, новородената ми племенница(която не съм виждала), приятелите ми, мъ4но ми е не затова, 4е не съм ги виждала от една година, а затова, 4е ве4е неприсъстват в ежедневието ми. Въпреки липсата, никога не съм съжалявала за избора си.

ПП G&J полу4ава6 номинацията ми за най-голяма авант/ристка - емигрант