Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора

Там, където всичко е възможно!

Мнения: 145
Предполагам, че темата никак няма да ви хареса, най - малкото защото не е приятна. Но е продиктувана от нещо, което се случва в моя живот и аз просто искам да разбера как мислите вие и да получа съвети и мнения.
Как бихте постъпили ако ваш много близък човек е болен от тежка болест, има минимални шансове да бъде спасен, но незнае какво е положението му. Бихте ли му казали истината, която може да го доведе до отчаяние и да го обезвери. Или бихте му спестили реалното състояние на нещата, за да му дадете някакъв шанс, чрез своето незнание да се бори за живот. Ако има подобна тема, моля за извинение. Кажете как мислите вие и какво бихте направили ако трябва да вземете такова решение.
Цитирай


Мнения: 696
Предполагам, че не бих казала, за да не отчайвам човека. Психиката е много важна, а и нали надеждата умирала последна.

(дано не се изправя никога пред подобна дилема)
Цитирай


Мнения: 2 546
Не.
Била съм пред подобна дилема и до края не казах нищо.

П.С. От друга страна, аз ако съм болна...искам да знам.
Цитирай

на село

Мнения: 1 851
Много е сложно.
До сега не ми се е налагало да вземам такова решение, но моите родители са се сблъсквали с това, имало е случаи, в които не са казвали.
Свекърва ми е онкоболна, знае от началото какво е заболяването и, достатъчно интелигентна жена е, за да не се заблуждава излишно, а и самите лекари не криеха от нея.

Сега конкретно по въпроса, зависи от самия човек, ако е със силен дух и му разкриете истината, ще може да се амбицира и да се бори с болеста, но има и друг вариант, да падне духом и да се предаде, много зависи и от вас  -трябва да го подкрепяте и да не го оставяте да  се затвори в себе си и да клюмне.
Не ти помогнах много, но аз лично не бих скрила.
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Бих казала- да!
Човек над определена възраст има право да знае какво се случва със самия него!
Цитирай


Мнения: 7 473
Ако това е единственният му шанс за лечение бих му казала.   Praynig
Цитирай


Мнения: 2 792
 Бих, имам принцип да не причинявам на някой нещо, което не бих искала да ми причинят на мен.

  Когато бях по-малка,  баща ми и леля ми скриха от баба ми, че е болна и умира от рак, направиха го защото бяха прекалено слаби да разкрият пред нея истината, въпреки че тя беше убедена какво става. Не бях съгласна с тях, но 20 нямах силата да им се противопоставя, сега надали бих си замълчава, всеки човек има пълното право да знае и да реши как да живее последните дни от живота си. И не е вярно, че това действа пагубно на психитака, повечето хора се мобилизират.

 Намирам за правилна практиката в други страни, сериозните заболявания да се обсъждат първо с пацианта и после с роднините.
Цитирай

в блока на борците

Мнения: 442
не ми се е случвало. не знам как бих постъпила аз. като стане дума за такова нещо, все се сещам за един роман на е.м.ремарк `искрица живот`. и тогава си казвам, че ако аз бях безнадеждно болна, бих искала да знам, за да изживея неизживените неща.
Цитирай


Мнения: 7 473

 Намирам за правилна практиката в други страни, сериозните заболявания да се обсъждат първо с пацианта и после с роднините.

Да и аз мисля, че трябва да е така! Peace
Цитирай

Пловдив

Мнения: 179
Ако е възрастен човек,не дете,бих казала.Човек трябва да има време да подреди нещата около себе си.Може да е имал някакви намерения,да се погрижи за нещо...А може да реши да се бори,когато знае какво му има.Зависи все пак и от конкретната личност.Мисля,че една лъжа би откраднала ценно време,което човекът би използвал пълноценно.
Цитирай

София

Мнения: 221
Не! Категорично не бих казала! Отчаянието може да го съсипе, дори да има надежда и шанс да се оправи! Чудеса винаги стават!
Цитирай

Бургас

Мнения: 71
Не, аз не бих казала,може би нямам нужната смелост за това.
Цитирай

там от където съм

Мнения: 1 074
Незнам,но не бих изкала аз да съм този който трябва да му разбие живота.Щом той не знае може би значи не трябва да разбира,никога не знаещ кое ще  бъде по-доброто зло.
Цитирай

София

Мнения: 1 594
Моят дядо беше неизлечимо болен и всички освен него знаехме колко страшно и безнадежно е положението му. До последно се държахме с него както винаги-без съжаление, без чувство на обреченост, витаещо във въздуха. Той знаеше какво се случва вътре в него, но след като няколко пъти ни намекна, че усеща каква е истината, а ние от своя страна "благородно" отричахме, всички просто спряхме да говорим за това. Живеехме все едно всичко си е постарому, но не беше. Всички плачехме тайно от самите нас, леля ми пропуши, и всеки изживяваше по свой си начин болката от наближаващата раздяла с този така обичан човечец.
Незная дали е по-благородно и достойно да премълчиш болката или открито да говориш за нея, след като е факт, че нея я има..Знам само, че е много тежко да си част от тая болка..
Цитирай


Мнения: 7 473
Как бихте постъпили ако ваш много близък човек е болен от тежка болест, има минимални шансове да бъде спасен, но незнае какво е положението му.

Тук става въпрос за човек, който все пак има шанс и той би трябвало да реши дали да го използва.  Naughty
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 53 отговора