Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Не мога да си позная мъжа, критическа ли го гони, що ли? newsm78
По принцип е разумен, практичен, здравомислещ. След няколко дни ще правим кръщенка на малката дъщеря, но този път настоявах да е при моите родители и роднини (които виждаме 1 път годишно, живеем на майната си), защото не исках за пореден път празникът да се състои от мен, него и мама му. Та по принцип нямаше възражения, но след като разбра, че племенницата и зет ми ще присъстват, издивя. Ама буквално. Уж разумният ми не съвсем мъж (нямаме брак) започна да бълва едни глупости, че едва ли не щяли да дойдат нарочно, за да му пречат да се чувства добре, да му провалят празника и тем подобни простотии. И така е от два дни, не му минава.  Sick Не мога да си обясня откъде му дойде. Със сестра ми и семейството й се виждаме 2 пъти годишно, а като го слушах излезе, че едва ли не като станат сутрин, докато си пият кафето, си мислят как да му направят напук????? То бива, бива идиотизъм, ама чак пък толкова!!!!!!!!! Просто съм в шок, защото до момента (за 5 години) не е имало такива изблици. Преди малко тръгна за работа и до последно поставяше под въпрос дали да дойде и да присъства на кръщенката на дъщеря си, след като щял да се дразни ???? Изобщо липсва връзка с главния мозък. Досега не бяхме имали такива идиотски разговори, но май все някога им идва времето. Обясних се с него, казах му каквото мисля, но това, което ме тревожи е, че явно го взема доста навътре. Казвам ви, останах като гръмната. Той е израснал без роднини (майка му, баща му и той са все по едно дете) и предполагам, че просто не е свикнал на такива събирания, но чак пък толкова остра реакция... и то при положение, че ще стоим там 3 дни и след това няма да ги видим една година... Направо не знам какво да мисля, последното що годе разумно обяснение е, че сигурно влиза в критическа (41 г.) и затова издивява. Някакъв опит?????? Някакви идеи откъде тези пубертетски настроения???? И без това ми казаха, че голямата дъщеря кара бебешки пубертет, скоро и малката ще влезе в него, ако и баща им е в критическа, аз направо да се изнасям  Twisted Evil
Цитирай

София

Мнения: 4 266
дане би нещо да са го засегнали роднините ти?
Празника кръщене ли е?
А кое така то и кръснищите ще са там и няма да сте само с него и майка му, защо не го отложите ида си поговорите двамата, за проблема. Ако няма изход, бих задоволила неговото желание в случая.

При нас ходим по често при моите родители, т.к живеят по-близо, а за големите празници сме при неговите родители, свеки е доволна тя им отдава значение. Аз съм с малко особено мнение за празниците, нещо не ме впечатляват определените дати, за мен празника е да се събереш, да си заедно с някой, пък това когато може, ако е по-често още по-добре Smile
Цитирай
О, говорихме доста, но аргументите, които ми излага, изобщо са доста странни за мен. Иначе празниците ги караме със свекървата, живее близо и отношенията ни са добри, засега поне. Но от цялата тая история ми тежи, че доколкото усещам, му е неприятно да се вижда със сестра ми и зет ми, и на всяка среща, колкото и рядко да се виждаме, трябва да съм нащрек или пък да извинявам отсъствието му. Криво ми е. Когато се събирахме, уж се бяхме разбрали да не се караме никога за пари и за роднини. Ама нейсе.
Цитирай
Повярвай ми, изобщо не е от възрастта- моят мъж е на 46г. И той много често реагира така, при това още от самото начало на сужителството ни. като реши от време на време че нещо го кара да се чувства "неудобно" и.... #Crazy неговите роднини никога не ни пречат Crazy, но моите доста често Thinking Аз в началото се ядосвах, плачех, крещях...така няколко години. После разбрах- както той с моите роднини, така и аз с неговите. Да видиш как "си седна на гъза". Радвам се че удържах, защото си го обичам и иначе се разбираме. Е, и сега понякога има изблици, ама аз го церя с огледално отношение. Peace
Моят мъж също е едно дете, както и двамата му родители. Според мен точно на това се дължи - от малък е научен, че той е центъра на вниманието и е по-важен от другите ooooh!Да,ама не.АЗ ЩЕ ГО ОТУЧА!
Пожелавам и на теб късмет- ако го обичаш, потърси конкретния за вашата връзка начин да го промениш
  bouquet
Цитирай


Мнения: 1 009
Има ли причина да се държи по този начин със сестра ти и зет ти? Хора, които се виждат веднъж в годината едва ли имат много поводи за конфликти. А може би причината за поведението му няма нищо общо с тях, а е само повод да се държи гадно и неразумно?
Цитирай

Sofia/ The Hague- Nl

Мнения: 1 759
Уф, аз съм същата като твоя мъж- хич не обичам семейни събирания.То са едни приказки,клюки,подмятания....особено ако роднините ти са много по-различни от теб и твоя начин на живот.За тях все ще си чужд и странен.А и понякога  бабите правят сравнения между единия и другия зет,едната и другата снаха, които колкото и да са лишени от лоши чувства,ужасно дразнят.Освен това,в големите семейства,където има по-голяма семейна поддръжка роднините имат навика да се налагат,без да се усетят,а това за по-самостоятелни и независими личности не е никак приятно.

За мен празника е ден, които споделяш с хора, които харесваш и ти е приятно, а не с такива,по задължение.Мъжът ми и детето ми са ми напълно достатъчна компания,лели,баби,стринки,и подобни ми идват в повече.

П.С.Миналата година ми беше много неприятно, когато мъжа ми каза,че за МОЯ Рожден ден трябва да поканим свекитата.И за какво беше?Вместо да се радвам на празника си, цял ден седях край печката да им правя вечеря.Те хората дойдоха, хапнаха си и си отидоха.Разбирам,че им е скучен живота- и двамата са пенсионери,ама аз не съм цирк за забавление и искам поне, когато имам свой празник да се забавлявам аз, а не хората.Същото стана и на празника на мъжа ми-заведе ги на ресторант,ама айде-негови родители са.Наядоха се и ги закарахме.За мен не голямото плюскане е съществото на един по-специален ден,а близостта, която имаш точно в този момент с любимите си хора.
Цитирай

София

Мнения: 925
Не знам какво да  те посъветвам, моя с моя снощи се скарахме, защото баща ми беше при мен и реши да му помага и стана тя каквато стана. smile3514
Само че аз му казах, че щом аз търпя неговоте роднини(от които нямам никаква помощ), които понякога така ме пренебрегват сеедно аз не съм жената с която той живее а някоя си, тогава той ще търпи моите- и без това не му се налага често да ги вижда. И така легнахме си скарани и още не сме се сдобрили само че аз съм категорична че повече няна да пренебрегвам семейството си само защото на него така му е угодно smile3516 smile3515
Цитирай

Cтраната на лалетата...

Мнения: 7 914
Наскоро имаше една тема относно мъжа и критическата му възраст ..

Защо не се опиташ нормално да си поговорите и да се разберете? newsm78
Цитирай
Не знам какво да  те посъветвам, моя с моя снощи се скарахме, защото баща ми беше при мен и реши да му помага и стана тя каквато стана. smile3514
Само че аз му казах, че щом аз търпя неговоте роднини(от които нямам никаква помощ), които понякога така ме пренебрегват сеедно аз не съм жената с която той живее а някоя си, тогава той ще търпи моите- и без това не му се налага често да ги вижда. И така легнахме си скарани и още не сме се сдобрили само че аз съм категорична че повече няна да пренебрегвам семейството си само защото на него така му е угодно smile3516 smile3515
35 35 35
И ние снощи така си легнахме, пък ще види като се върне довечера от работа Thinking[/size]
Цитирай
Е, явно и при вас има такива моменти, ама понеже е първия, се стегнах доста.
come2me, и аз така реагирах - понеже сме на темата от 2 дни, + няколко подмятания от миналата седмица, в началото се притеснявах доста, гледах как да балансирам нещата, накрая, днес сутринта, го сложих на място и му казах, че след като отива на гости, няма право на претенции, ако не иска, да не идва, но дойде ли, да не ми разваля празника с мрънкане... доста пофуча, накрая преди да тръгне все пак каза, че ще дойде. Довечера ще го видя на какъв кеф е. Явно трябва да се науча да приемам такива моменти като неотменна част от реалното съжителство, но ми е много неприятно, когато трябва да прибягваме до такъв тон, а не да се разбираме нормално и да решаваме проблемите си на чаша кафе. Вътрешно още не мога да се успокоя.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.