Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Изгубих бебчето си в седмия месец и въпреки, че от тогава минаха вече почти два месеца все още не мога да го превъзмогна психически. Моля някой който има същия проблем да ми пише как се справя.
Цитирай


Мнения: 1 148
 Съжалявам за случилото се 
Цитирай

BE, 2260

Мнения: 5 540
Съжалявам за загубата ти Sad
Влез в този подфорум: http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0
Там се събират майки, преживели най-тежкото. Надявам се да ти помогне и да разбереш, че не си сама с болката
Цитирай

БУРГАС

Мнения: 255
Мила знай ,че тук не си сама със болката си.В този форум сме много които сме преживели загуба на най-скъпото ни.Знам ,че е трудно да бъдеш силна и да живееш с тази болка и загуба,но трябва да намериш сили и много скоро да имаш друго детенце което ще запълни празнотата в сърцето ти.Ти никога няма да забравиш своето ангелче,но едно друго съкровище ще  осветли живота ти и ти пак ще се усмихнеш.
 Hug Hug Hug
Прегръщам те!

И пиши не се затваряй в себе си със мъката си.На мен лично много ми помогнаха момичетата.
Цитирай

София

Мнения: 3 058
Съжалявам за случилото се!
не искам да те отчайвам, но аз четири години не мога да превъзмогна загубата на своята дъщеричка... Никога няма да мога, но продължавам напред!

Прегръщам те! пиши! Hug
Цитирай
Момичета благодаря ви за съчуствието и разбирането.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 1 008
Много съжалявам!  Crying or Very sad За да се оправиш психически трябва най-вече сама да си помогнеш. Не се предавай на отчаянието и мъката... Болката по загубеното бебе винаги ще я има, но се свиква да се живее с нея. От теб зависи да намериш сили и да продължиш напред! Говори за случилото се, не се затваряй в себе си. Hug
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 046
не мога да ти помогна
но мога да ти изкажа своите съболезнования и да ти пожелая да намериш своя път напред

и да ти предложа да разгледаш темата тук... да се представиш в темата за запознанства... ако можеш - да разкажеш за себе си... просто да споделиш - как се чувстваш, какво мислиш, кое те мъчи най-много и от какво те боли най-много, разбираш ли се с близките си - те помагат ли ти или те товарят...
това няма да те излекува, но може би поне малко ще ти помогне да погледнеш по друг начин на нещата... да видиш и другите как се оправят...

щом си се престрашила да пишеш - значи си трягнала по пътя на оздравяването
това няма да спре болката или да премахне спомена... но ще ти помогне да живееш с него и даже след време да бъдеш щаслива! защото си останала тук да се радваш и за двама - за теб и за малкото ангелче!
Цитирай
Az izgubih moeto dete w kraq na osmiq mesec.Ot togawa minaha 5 meseca,no wse oshte ne moga da go preodoleq.Opitvam se da se spravqm nqkak.Mnogo dobre te razbiram,tova e edno useshtane na bezpomoshtnost ,az se chuvstvah taka ,sqkash cql jivot sa mi obeshtavali neshto i nakraq sa mi go otneli(i chestno kazano vse oshte se chuvstvam taka). Tezi koito kazvat,che trqbva da gledame napred sa pravi,no da kazvash e edno,a da go usetish e drugo......Sigurno rqbva mogo vreme,ne znaq .......Pojelvam ti da budesh mnogo silna i po-skoro da preodoleesh zagubata.Iskam da ti dam i edin suvet-ne znaq kak stoqt neshtata pri teb,no nikoga ne se obvinqvaj,nikoga ne se podcenqvaj kato jena zaradi tozi sluchaj,ti nqmash vina!Kazva ti go jena,kaqto ne mnogo otdavna e prejivqla sushtoto.Pojelavam ti mnogo hubav kusmet,zdrave ,shtastie i edno hubavo bebe kogato mu dojde vremeto!
Цитирай

София

Мнения: 651
Съжалявам за това, което си преживяла! За съжаление и конкретна рецепта за справяне с проблема не мога да ти дам, но поне мога да ти кажа, че винаги, когато имаш нужда, ние ще сме до теб. Знам колко боли и знам колко трудно се преборва човек с обзелите го чувства. При всеки справянето е различно, но е важно да не спираш да се надяваш, че всичко за в бъдеще ще бъде наред, защото за съжаление не можем да върнем миналото. Не се затваряй в себе си и не бягай от болката, а я изживей, защото колкото по-дълго я таиш в себе си, толкова по-силна и за по-дълго остава тя. Затова, когато ти се говори за преживяното говори - ако няма кой да те изслуша в момента - пиши на нас; когато ти се плаче - плачи си. Просто изживей нещастието си, за да можеш после с нови сили и надежди да започнеш всичко от начало. Безкрайно трудно е, но няма начин - трябва да надживеем болката си за да продължим да живеем и да доживеем момента, в който и ние ще гушнем мъничките си човечета. Колкото и банално да звучи - бъди силна и кураж! Hug Hug Hug
Цитирай

В полите на Пирин планина

Мнения: 13 047
Не се насилвай - времето не лекува, но потушава болката. Постепенно ще превъзмогнеш отчаянието, което тегне над сърцето ти и ще остане само една тиха болка от загубата на детенцето, която никога няма да изчене. Аз преживях същото нещо през 2002 год. Родих мъртвото си вече бебе, след като установиха, че няма тонове. Ужасно е.
От опит ще ти кажа, че е по-добре да се захванеш с нещо, което би те откъснало от черните мисли - аз по тази причина се завърнах на работа веднага след като се възстанових физически. Мислите се отвличат от ежедневни неща, животът те повлича в руслото си и мъката се оттегля дълбоко в теб, без да те измъчва нетърпимо.
Пожелавам ти да намериш душевна сила и твърдост, за да продължиш напред.
Цитирай

София

Мнения: 1 097
Хей ,мацка,знаем колко болка има в теб в момента,всяка една девойка ти е казала ,че тя никога няма да мине,и с времето дори.Аз още страдам след мойта загуба,но не спирам да се моля за живо и здраво бебче,което да избере мен за МАМА.Искам,и се моля да имам .Всички сме намерили сродните си души тук.Първо сме изчели всичко от форума,и после сме се престрашили да пишем.Ако имаш нужда от отговор ,който е по силите ни,ние ще ти го дадем.Но на въпроса защо не искай отговор от никой.И ние не сме го получили още.Много сила,и успех ти желая.И пращам топли прегръдки.
Цитирай

София

Мнения: 1 209
 Hug
Цитирай


Мнения: 3 156
Аз загубих дъщеричката си по същото време. Не вярвах, че ще оцелея. Но...оцелях. Какво ми помогна? Три неща - детето, което вече имам; момичетата, от форума/няма да се изморя да изразявам благодарността си за това/ и вярата, че може би в бъдеще Бог ще ми изпрати друго бебе/но тя дойде доста по-късно/. Истината обаче е, че ... още боли. Вероятно никога няма да спре. Но има и друга истина - аз наистина се научих да живея с тази болка.
 Вероятно на този етап ти звучи невероятно - да привикнеш с болката. Но някак си се научаваме на това, миличка! С теб съм! Прегръщам те! Силно и искрено!Знам колко е страшно...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.