Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора

anywhere

Мнения: 3 302
Провокирана съм от някои теми в този форум... Няма да навлизам в подробности, но самоубийства заради мъж, лоши свекърви, семейни неприятности между зълви и т.н. ми подействаха особено зле в този момент... Момичета, осъзнайте се! Щи ви кажа какво ме сполетя, за да разберете какво имам предвид...
Малко нетипична ще е за мен тази тема, но ми се ще да си го кажа...
Преди два дни ми се случи нещо кошмарно, като гръм от ясно небе - в един момент бях добре, в следващият - напълно парализирана. Не знам каква е причината - просто ми започна гореща болка в стомаха и гърдите, после мина през корема... започнаха да преминават "иглички" през цялото ми тяло и да се сковавам постепенно... След няколко минути не можех да си помръдна нищо - нито ръцете, нито краката, нито главата... Дори пръстите... Най-ужасното беше, че бях в пълно съзнание и проумявах какво ми се случва... Можех да говоря, после ми се схвана и лицето, не можех да си помръдна и устните... Затрудни ми се дишането... наистина мислех, че това е краят...
Пиша ви всичко това подробно, защото искам да разберете какво ми минаваше през главата... Мислех, че умирам... Молех се само да мога да стана и да отида до другата стая, където спят децата и да ги целуна за последно... Целият смисъл на живота ми ми се струваше, че се състои в това дребно нещо, което не можех да направя...
Помолих се на Господ да се оправя само заради децата си и той ми помогна! Толкова съм щастлива, че съм добре и че сега мога пак да правя такива обикновенички неща като да вдигна дъщеря си на ръце, да й приготвя закуска, да я облека и изведа на разходка... да сборичкам сина си на леглото и да го целуна по рошавата главица... да целуна мъжа си и да разбера колко го обичам...
Искам да ви помоля да помислете за малко поне за дребните радости, за смисъла на целия живот, защото всеки ден може да ни е последен, важното е как сме го изживяли!
Извинявам се за сълзливия пост, ще ми го простите, нали?  Blush
Иначе за тези, които любопитстват какво точно се е случило, ще кажа - не знам... Повикахме бърза помощ, дадоха ми нещо успокоително и постепенно се оправих... Казаха - нервен срив, преумора и т.н. Както и да е... вече съм добре, но се чувствам като душевно преродена, исках да го споделя и с вас и да ви помогна поне мъничко и вие да обикнете собствения си живот, както го направих и аз!
Цитирай


Мнения: 6 142
Боже мой, Зъх... какво ти е минало през главата.
Разбирам те напълно, била съм в подобна ситуация - хич не е сълзливо, ам и ти идва като огромен студен душ за отрезвяване, след който почваш да се усещаш благодарен за това, което имаш, а не нещастен за това, което нямаш.

Айде стига си дремала по форумите, ами отиди да стиснеш онова малкото сладко нещо по бузите и от мене.
Цитирай


Мнения: 1 148

Човек трябва да се научи да се радва на малките неща в живота.
Всичко се преживява.
Има слаби хора, които не трябва, а и нямаме правото да съдим, че са такива. Има и силни, от които трябва да се учим.
Ще следя темата, интересна е
Цитирай

София

Мнения: 223
Искам да ви помоля да помислете за малко поне за дребните радости, за смисъла на целия живот, защото всеки ден може да ни е последен, важното е как сме го изживяли!



Много хубаво си го казала,но защо ние хората осъзнаваме колко кратък и прекрасен е живота,чак след като преживеем някакъв ужас!Защо,нека да не забравяме за нещата който ни правят щастливи и да не забравяме,да се радваме ,че слънцето грее и ние го усещаме,че можем да гледаме как децата ни се превръщат в личности и нека просто се Обичаме и сме щастливи за всичко това!  bouquet
Цитирай

ex - Veliko Tyrnovo/ now - Sofia

Мнения: 479
Браво, че си се оправила! И се щади оттук нататък! И си адски права  Peace
Цитирай

София

Мнения: 7 263
Не знам дали ти е сълзлив поста,но аз определено се просълзих в частта с децата!Радвам се,че вече си добре и дано никога повече не се повтаря!Радвай се на живота,на всеки един детайл от него!!!
Колкото до другите съфорумки и техните проблеми,всяка една смята,че това,което и се случва на нея е най-същественото или най-тежкото.Всеки гледа през собствената си призма!
За съжаление си даваме сметка за смисъла на живота или по-точно,че няма смисъл да се хабим за глупости,когато ни се случи нещо разтърсващо!
Цитирай


Мнения: 26 198
Предстаих си го и тръпки ме побиха ...
Това е лошото, че оценяваме какво имаме, когато тръгнем да го губим  Confused
Цитирай

Варна

Мнения: 1 191
И аз се мъча това да си напомням, точно така е. А много често ни повлича суетата и се ядосваме за тъпотии...
Цитирай


Мнения: 7 473
Именно в такива ситуации човек осъзнава кое е най-важното в живота  ooooh! Добре  е ,че си се оправила Praynig, но все пак се прегледай по-обстойно за да си спокойна Peace
Цитирай

Magrathea

Мнения: 2 766
Направо настръхнах. Добре, че всичко е минало добре, но не мога да си представя какво ти е било.
Трябва по-често да си напомняме това, което ти искаш да ни кажеш с тази тема. Hug
Цитирай

високо

Мнения: 4 366
Зъхи, мила,  Hug  bouquet
на майка ми се случи подобно нещо преди година...даже лежа в болнница...нервите трябва да се пазят
« Последна редакция: вт, 11 юли 2006, 17:05 от agneshka »
Цитирай

София

Мнения: 6 317
Леле Зъхи, какво ти е минало през главата  Crying or Very sad. Щади се! Аз непрекъснато това си повтарям - трябва да си щадим нервите, защото никой няма да ни ги върне. А смисълът на живота - когато бях самичка, истински сама, се научих да се радвам на това, че съм се събудила и че съм жива, че мога да чуя птиците навън, че виждам как изгрява слънцето. Малко отнесено и твърде лирично, да. Но и това може да бъде смисъл. Всеки ден носи изненади. Не винаги са приятни, но пък неприятните гледам да ги изтрия от съзнанието си и да запазя и скътам хубавите, които да си изваждам в облачните и мрачни дни.

Сега имам приятелите си, работата си, детето си и най-вече имам себе си. За това живея. Hug
Цитирай

Русе

Мнения: 2 910
Сега имам приятелите си, работата си, детето си и най-вече имам себе си. За това живея. Hug
Peace
Цитирай


Мнения: 4 806
Зъхи, дано повече не те спохожда това премеждие и поздравления за темата

Смисълът на живота е Животът. Във всичките му проявления. Това е единствената цел сама по себе си и друго няма. Всичко останало е част от пътя.
Цитирай

София

Мнения: 714
Зъхи, кошмарно преживяване, дано не се повтаря!

Жалко е, че суетата в ежедневието ни увлича, и много често забравяме за истиски стойностните неща и само истинското нещастие ни разтърсва и ни кара да се осъзнаем.

Подкрепям темата ти и с моя опит- деня преди сватбата мъжът ми и кума катастрофираха- блъсна ги един 70+ годишен дядо със забевени рефлекси и 30год жигула, която от години не била минавала преглед. Полицаите бяха категорични, че почудо са оживели.Цял ден тичахме по болици, КАТ, и мястото на катастрофата, из пуснах часовете при козметик, маникюр и т.н. Почнаха  да ми звънят, от цветарския магазин с питеснение ми се обадиха, че азиатският лилиум се бил отворил и в основата на цвета имало малко розово, а цялата сватба беше решена в бяло и златно.  Тогава се запитах дали всички тия хора са нормали и ми звънят за тези глупусти и се сетих, че до същата сутрин и за мен това бяха най-големите ми проблеми и едва ли не смисъла на живота ми.Мъжът ми беше със счупена ръка и нарязано чело на сватбата...Предната вечер беше заспал изтощен и блед в скута ми...

Много хора казват, че сватбения ден минавал като сън и нищо не помнят... И до сега си спомням съвсем ясно всеки миг от този празник за нас, защото наистина тогава осъзнавах кое е важното и го изживях с всяка част от тялото и съзнанието си..
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 40 отговора