Чувствате ли се наранена

Ами не се свиква с това. При нас е същото, само дето аз вече не се връзвам така. Като ми каже, че нещо си му е мръсно и утре какво щял да облече му казвам да си го пусне в пералнята, но аз няма да седя до 2 и после да го гладя до 3, за да изсъхне. Да видиш как веднага се сеща, че има и други дрехи. Най-добре се прави, че не го чуваш. А, ако толкова държи и ти да изкарваш пари пращай детето на ясла и да види тогава. Много ме дразнят такива мъже. Сега предполагам ще чуеш много крайни изказвания, но и тях се прави, че не можеш да прочетеш. То всъщност не е толкова страшно, само така звучи. Е стига да е в нормални граници де. Успех и не му се връзвай!

Попитай го като не е искал да дава изкараните си парички на друг, защо тогава се е оженил. Аз така го лекувам моя. Все пак предпочитам и аз да работя, но изкараните пари са повечето за мен и за фонда "И аз съм човек". Обяснила съм му, че домакинската работа и отглеждането на деца също е труд и понеже не мога и много да работя и да съм перфектна домакиня да си избере едно от двете - за сега съм в къщи и си отглеждам децата.

Има и по-лошо от мрънкането и това е, че си изкирва всички насъбрани нерви през деня на мен  Мълчах си, правих се на разсеяна, но не се издържа вече  Впрочем, малката тръгва на ясла септември и аз от октомври евентуално на работа, но страх ме е да си помисля как ще преживея този период. Кой ще чисти, готви, пере и т.н като аз ще съм заета  Представям си тогава каква песен ще запее.....

Тъкмо тогава ще е удобният момент да му покажеш, че за да се изкарват пари, някаква друга работа трябва да се пренебрегне. Наистина, както и джуджанка ти е казала, не се впрягай толкова, намери си начин да отбягваш подобни спорове, за да не си тровиш нервите излишно.

Ами предложи му от октомври да си смените ролите - и той като бъдеш равноправен член на ЕС и според всички правила да няма дискриминация - НЕКА той да вземе остатъка от отпуска за майчинство.

Да види как единственото време, в което може да направи нещо за къщата е времето от 12 до 15, когато детето спи.

Моят благоверен почти 2 години беше в тази позиция. И сега не мрънка като има купчини дрехи за гладене. И двамата работим до късно и т.н.

Та мисълта ми беше да си поостане малко вкъщи, пък ти да поработиш. Дори платен отпуск да си вземе и ти да си на работа, а той по цял ден с детето..... Ще опъне уши още на втория ден.


Но пак казвам - не му се връзвай много. Иначе фонд "И Хасан е хора" при мен се формираше от части от брат ми (реваншираше се за инвестициите, които бях направила за него) и майка ми (защото ми е майка). Иначе си имах и аз джобни пари - като учениците.

Ами честно казано нямаме такива отношения 
През деня- той работи, аз гледам детето. До тук по равно.
Всички останали задължения се делят на две.

За парите- когато има, харча, като няма, свивам разходите 

Нещата са много по-сложни  От март насам направихме семейна фирма , на която той е директор и в момента е засипан с ангажименти. Не мога за абсолютно нищо да го помоля  не почива и един дин в седмицата, не излизаме заедно никъде, няма време дори да види детето като хората    Общо взето си идва вечер и започва да ме третира като персонала, с които работи  Кара по инерция без да си усеща. Вечно е изморен и не му се говори за нищо. Аз си стоя в къщи без да мърдам никъде и чакам ако звънне да му свърша някоя работа на компютъра или да напиша някоя фактура  (секретарката), защото ако случайно съм навън с детето трябва веднага да се прибера   
Просто не ми се говори  Великия шеф, колкото повече му нараства работата, толкова повече става отвратителен, взискателен и мърморещ....

Сигурно не ти е лесно при това положение, но аз на твое място при такова отношение бих спряла да готвя, да чистя и да пера. Сутрин като ми даде парите за пазар си хващам детето под мишница и тръгвам по кафета, та даже ако има средства бих си купила нещо. Ако иска да му е чисто и сготвено да си викне жена и да и плати. Не си му слугиня, нито подчинена! Ти си човека който може да промени нещата, колкото повече мълчиш и се примиряваш, толкова повече се усложнява положението ви.

Никога не ми се е налагало да му казвам, че нямам пари....когато не работех още в началото е снабди с банкова карта...

Не, никога не ми е правил, проблем колко и за какво съм изхарчила. Веднъж на се опита да го вмъкне под формата на майтап - но съжали.
Не зная, какво да те посъветвам. Може би трябва да поговорите

Това ако го направя не ми се мисли какво ще ми се случи   Какъвто е нервак  Той се нерви ако се прибере гладен и още не е готова манджата или съм сготвила нещо тежко, а пък на него му се яло нещо по-лекичко, а представям си се прибере и няма нищо за ядене  Най-вероятно ще се развика, ще ме наругае и ще излезе 

Мила, той имали нещо хубаво в характера. Като те чета, става ми мъчно. Защо търпиш това? Винаги ли е бил такъв?

Всичко - дума по дума,все едно съм го писала аз ! И при мен положението е същото.Всеки ден се унижавам да "прося" пари и да слушам едно и също "Ууу,къде ги харчиш тия пари,пак няма да изкараме месеца ! За какво харчиш това майчинство..." и т.н.
Чувствам се ужасно,говорили сме хиляда пъти,но той така и не ми влиза в положение...
Само че за това аз съм си виновна.Когато се омъжвах,знаех че е за човек,който обича да е сам (като вълк-единак) така че ще си го търпя...
Незнам какво да те посъветвам,наистина...Защото и аз самата незнам какво да правя...

Мила, той имали нещо хубаво в характера. Като те чета, става ми мъчно. Защо търпиш това? Винаги ли е бил такъв?
[/quote]
Има труден характер, но преди се здържаше, не си позволяваше да ми вика, но откакто стана шеф и му нарастнаха отговорностите и нервите просто стана друг човек. Всеки, които е започнал бизнес от нулата ме съветва да мълча, защото това бил труден период, но стрували си да се унижавам 

Много ми е мъчно да чета за такива отношения.Мога само да ти кажа,че вината не е у теб и няма защо да се чувстваш като човек втора ръка.Колкото и да е нервен мъжа ти,дай му да разбере,че не си му домашна безплатна помощница,а ако нещо не е доволен от твоята работа- да го направи той.

Не се страхувай да имаш претенции,ако не му харесва манджата му напомни,че някой мъже и това нямат за ядене.И се грижи за себе си,не позволявай да те подтиска така.

Има труден характер, но преди се здържаше, не си позволяваше да ми вика, но откакто стана шеф и му нарастнаха отговорностите и нервите просто стана друг човек. Всеки, които е започнал бизнес от нулата ме съветва да мълча, защото това бил труден период, но стрували си да се унижавам 
[/quote]

Да периода е много труден - повярвай зная какво е. Ако си дава сметка, че парите се изкарват трудно или има проблем, за който не ти е споделил, това е допълнително напрежение. Вероятно ти си човека, който чувства най- близо до себе си и за това си изкарва нервите на теб.
Когато моя съпруг започна самостоятелен бизнес беше много трудно и имаше много проблеми, но той пък е на другата крайност - млъква. И това е тежко.
Опитай се да поговорите за бизнеса, да ти сподели, всичко ли е на ред, как върви и т.н.
Не зная какво да те посъветвам. Ако от скоро е бизнеса - изчакай малко да се утвърди на пазара, да потръгне и да се успокои малко, тогава говорете, но ако е по отдавна - просто не зная какво да ти кажа

Ако фирмата ви е семейна - сменете си ролите дори и за ден. Той ще разбере н атеб какво ти е, а ти на него.
То малко като по книгите, но трудно можеш да осъзнаеш какво му е на някой друг докато не си за малко на негово място.
Сигурно има за какво да е изнервен и той, ама не е мясото в къщи да си го изкарва. А за парите, те са казали момичетата - в карайна сметка и майчинството е труд и се заплаща.

На твое място бих започнала работа на момента, ако можеш и финансово независима да станеш и след време изцяло да се махнеш от този човек, защото той с годините ще става все по-зле.

Щом сега не те уважава, при положение, че гледаш неговото дете и те третира по този начин, не ми се мисли след време какво може да направи.....
Той удрял ли те е?

Именно, явно си прекалено търпелива, но това е за сметка на твоите нерви не забравяй. На моя мъж на манджа не му е замирисвало от 5 години, като се прибере му мирише на кафета и цигари, ако му беше жена щеше да те носи на ръце  Само-уважавай се и не прави неща които няма да бъдат оценени.
Нямаш ли познати или роднини извън София, защо не заминеш за един месец с детето някъде да си починеш?

Здравей Рада, въпреки, че нямаме такива проблеми ми става много криво като чета за твоите. Може би защото си представям какво е да си цял ден с детето (моите са две) да вършиш какво ли не и да не получаваш нищо освен нерви. Разбирам, че му е нервно заради фирмата дано поне там да върви работата, но тя не е всичко. Една моя позната казва "Има много фирми, но детето ми е само едно". Но явно неговите приоритети не са такива. С моя съпруг преди месец си правихме експеримент - записвахме какво сме похарчили през деня до последната стотинка. И така з 5 дни се получи такава сума, че се чудихме изкарваме ли толкова пари, за да харчим така. И оттогава не си мърморим взаимно за разходите.
Дано скоро нещата да се наредят и дано проблемите ви не се отразяват на детенцето ви.

Такъв проблем никога не съм имала.
Мисля, че се прекалено добра с него. Я симулирай една мигрена 2 седмици и нищо не пипвай да види, че медалът има и обратна страна.

Не знам какво да ти кажа,но като чета тук чак ме хваща страх от семейния живот. Моя приятел засега не се държи така, напротив глези ме и пари ми дава ако нямам/а аз работя/,но ме хваща страх един ден да си остана вкъщи и да разчитам само на него. Предпочитам да си наема детегледачка и двамата да работим.

Замислила съм едно заминаване при брат ми за няколко дена  , но трябва да му го поднеса по незнам си какъв начин за да не ми откаже. Трябва да измисля някаква огромна нужда от мен и да няма начин да не замина. Ей тогава ще остане само с фирмата си, и може би ще оцени какво има.

Не,изобщо.
Никога не ми е намеквал дори,а какво остава за натякване.А и не се е налагало да му искам пари-те стоят не в него,а вкъщи или по карти.

Не е задължително да стане така. При нас е имало периоди дори когато аз съм изкарвала повече пари от него и аз съм му давала пари. Изпитвах ужас от момента, когато ще чакам някои да ми дава. Работя от 17 годишна, дори на майками не съм искала пари, оправяла съм се винаги сама . Когато дойде момента седнахме и се разбрахме - помолих го никога да не се налага аз да искам пари, те просто да се оставят някъде и аз при нужда да си взимам. Това нещо се практикуваше известно време и след това спря.

Миличка, ако трябва да му искаш позволение  
Я си събери багажа и тръгвай, лято е, времето е хубаво. Стой при брат ти, до като не се примоли да се върнеш. Кажи му тогава, какви са ти условията за съвместен живот.
Няма да позволяваш да те тъпче /явно не съм си дала точна сметка, колко ти е сериозен проблема/.
Мъже дал господ. Ако не му изнася да се държи с теб - като със съпруга - да хваща пътя.
Преди всичко си човешко същество. Домашните любимци имат повече свобода.
Ай сиктир  
Имаш достойнство, което не трябва да позволяваш, друг да не зачита. Ще се справиш и без него.
Направо побеснях  

Еее, и аз се вбесявам като чета за такива мъже. За какъв се мисли, то вярно че всички сме изнервени, ама постоянно да се държи така с теб, не мисля че трябва да търпиш. И аз смятам ,,че ще е добре за известно време да отидете нагости при някоя баба например, лято е , времето е подходящо. Не е нужно да му обясняваш защо искаш да се махнеш за малко. Мисля, че ако ви няма известно време ще осъзнае колко неща си вършила и да усети липсата ви. Пък дано след това се поусазнае малко и не се държи като пълен глупак.

И мисля, че трябва да го понаучиш да прекарва повече време с малката, сам, а ти да излезеш с приятелка например. И ти имаш нужда от малко въздух. Как така няма да се занимава с детето и все бил уморен. Всички сме изморени, независимо дали имаме собствен бизнес или работим за някого или си гледаме детето в къщи. Мнаго ме е яд на такива

Много е трудно да се казва направи това или онова, защото само двамата си знаете къде е точната истина, но момичетата са прави, че трябва да се обичаш и уважаваш, защото след време детето като гледа как баща му се отнася с теб ще помисли, че е нормално ти да си втора ръка човек? А ти такава ли си? Дали ти е мъж дали ти е шеф идва едим момент когато инстинкта ти за самосъхранение трябва да се обади, защото живота продължава с него или без. Не говорим за драстични решения като раздели - говорим за това, че трябва да викнеш за да се разбере, че си човек с достойнствата си, а не предмет. Защото и персонала му търпи до време и си тръгва когато вече не му оттърва. Дали ще се правиш на болна, дали ще заминеш, никога не си мисли, че си по-лоша от него, че си по-ненатоварена от него по-малко уморена. Той ще иска и още и още и не е оправдание, че е изморен. Той изкарва пари, ти правиш човек. Защото точно ти възпитаваш детето по цял ден и от теб зависи какъв човек ще стане. Това е по-важно от парите. Като крещи крещи и ти, като обижда обиждай и ти защитавай се- защото няма кой друг. Ти си майката на детето - а това е приоритет с който трябва да се съобразява иначе дяволите го взели. Ядосай се за да разбере, че си нещо повече от секретарка - ти си МАЙКА.

Аз има идея - щом ти прави проблем за парите - направи му опис за деня какво си харчила / или за някакъв друг период, както прецениш / , защото хора, които не се занимават с ежедневни покупки си нямат конкретна представа колко струват обикновените стоки и за колко време се харчат. Освен това си запиши за дадения ден колко пъти те е викал за служебни неща - писане на фактури, печатане на компютъра и прочие секретарски обязаности - и колко време ти е отнело всичко.
Напиши една дневна програма и му я връчи да поразсъждава върху нея - да се запознае с подробностите на твоите задължения и тогава пак да говорите кой има право да недоволничи.

А защо не се опиташ да спреш да ти пука? надува се, опитва се да те направи зависима - и какво? Искам да кажа, че се чувстваш наранена, защото си позволила!
ох, наречете го комплекс - но никога не съм си позволявала да стана зависима от друг човек - не само заради пари! една приятелка често ми казва, че на моменти губя женски образ...
с мъж или без мъж - ще се постарая да продължа напред!

Не е лека темата

Има две важни неща: едното е, че промяна трябва да има, второто е, че раздялата (временна или постоянна) не е решение.
Бих търсила промяна чрез спокойни, сериозни разговори. Крещенето не е добър метод, но понякога помага. В разговора следва да се изтъкне, че гледането на дете е работа от тежките. Едва ли има друго занимание, което да изисква толкова постоянна концентрация - да не падне, да не лапне нещо опасне, защо не ще да яде, какви върпоси задава, а дали ще започне да рисува, защо удря детенцето от детската площадка ,,, и всичко това абсолютно непрекъснато. Както и да е, май всички тук знаем за какво иде реч. За друга работа остават само часовете за сън, ама ако имаш късмет да са часове, а не 50 минути, например. Това е едната страна. А другата страна - трябва да се подходи с разбиране. Действително, ако по цял ден се поддържа определен стил на поведение, характеризиран най-общо "началнически", преносът е съвсем естествен. В повечето случаи преходът е труден, още повече, че бизнесът е собствен (което предполага, че отношението е много по - драматично).
Всичко това означава, че за да се получи някакво разбиране, трябва да се даде такова. Забелязала съм, че жените са по - интуитивно устроени и са по - склонни да тълкуват поведение в контекста на цялостния живот. Мъжете, схващат света по-добре, ако им е казано, описано с думи. Това предполага, че в разменени роли (жената работи, а като се върне има сготвено от мъжа), една жена е по - вероятно да оцени готовата вечеря, като част от разбирането. За мъжа е по - лесно, ако внимателно му бъде произнесено - ето, днес сигурно си имал тежък ден, разбирам това, затова ето ти тази вечеря... И все в този дух...

Не мисля, че подобно отношение е унизително. По - скоро го определям, като мъдро.

И аз разсъждавам по този начин и ми хрумна същият въпрос - явно този човек не е просто нервен и изморен , а е недоволен от живота си като цяло , само че не иска да си поеме отговорността ми е седнал да си го изкарва на по-слабия до него ! Смело му кажи какво мислиш по въпроса , вдигни му един скандал и директно го заплаши , че няма да търпиш повече обиди ! Това е психически тормоз , съвсем умишлен , а той е не по-малко опасен от физическият , а като чета какво си писала , ти вече си започнала да се страхуваш от него , от това как ще реагира и дали няма да си изпусне нервите . Мъжа ти е голям човек , не е дете и никой не му е длъжен . Той явно не може да оцени какво има до себе си - семейство , здраве , любов и му напомни , че тези неща минават покрай него , докато мрънка за поредната манджа .

Не, не досега никога не ми е посягал (само това остава) Той просто е много емоционален човек избухва лесно, за най-малките неща, бързо му минава, след това се извинява. Обаче не е от хората, които запазват самообладание при психическо напрежение ами си изкарва гнева на околните. А найстина му идва в повечко напоследък! Но и на мен ми идва в повече. Цял ден мрънкащо дете и накрая и мрънкащ мъж. И желязната лейди би сдала багажа 

А хич ли не е  възможно да хванете пътя нанякъде  двамата с детето, имам предвид на почивка,  да се освободите поне за малко от ежедневното напрежение?

Ако можеш почни работа. Няма нищо по-хубаво от това да си независима  във финансово отношение, та дори и да взимаш по-малко от него.

Моя дава и мълчи.
Но ако ми натякваше , нямаше да ми стане много приятно

Напълно подкрепям kartinka  

   Продължавай да мълчиш и да стискаш зъби и накрая ще се озовеш в болницата с нервен срив като една моя позната  ! на мъжа и му се отели вола като трябваше да гледа 2 малки деца сам и в същото време да ходи на работа! Сега я гледа като писано яйце, ама трябва ли нещата да стигат до там 

и у нас е така,търпях,мълчах...стигнах дотам,че да купувам единствено храна за себе си...и той пак ми викаше,че му харча парите...е писна ми и един ден му се развиках и аз насреща,че и аз работя,освен това се грижа за детето и още и за къщата,и че ако изкарвам по-малко пари от него,то е защото нямаме баби и аз трябва да си съобразя работното време с това на яслата,не мога да работя по 10 часа,7 дена в седмицата-а това означава по-малко пари...е оттогава не ми е викал...

но това отношенние-началник-подчинен в крайна сметка го позволяваш ти.както и аз де...
трябва да спре да ти пука от приказките и претенциите му-иначе все ще си подтисната.
отнема много време и сили-но ти си тази,която трябва да иска,претендира ,на него му е удобно да те тъпче и сам няма да се откаже.
успех

Още преди да се оженя, си имах едно наум. Заради едно близко семейство, в което жената живее точно по същия начин като теб, Рада - тя гледа децата и къщата, той има собствен бизнес, започна, кажи-речи от нулата. Тя му помага и в работата, за което, разбира се, не й се плаща. Синът им беше мъничкък, когато заяви, че майка му не работела нищо. И го каза с такова неуважение, че сърцето ми се сви... Наскоро купили телефон на момченцето, а то, разбира се, викнало: "Благодаря, татко, благодаря, мамо!" А второто детенце казало: "Защо благодариш на мама? Само на татко трябва!"
Веселичко, нали? 
Е, аз реших, че ако трябва, наопъки ще се обърна, но ще изкарвам собствени пари. И се обърнах наопъки, защото аз гледам детето, без никаква помощ, и пари изкарвам, и манджа готвя всеки ден  и всичко.
По въпроса за избухливия мъж, много добре разбирам ситуацията. И моят съпруг започна от нулата, и той е много натоварен (и доста избухлив), но никога не си позволява да се държи зле с мен или детето. Никога не съм го изнудвала с неготвене и нечистене, с пъдене и пр. Не мисля, че при нас "ще върви" такова нещо.
Самоуважение трябва, а с него ще се сдобиеш май само, когато започнеш работа. 

Преди да тръгна на работа през март в къщи беше почти същото. Не само че нищо не подхващаше да ми помогне нито за детето нито в домакинската работа, но и непрекъснато мрънкаше колко е уморен и колко не му е наред а аз как съм си живеела живота по цял ден. В началото много ме дразнеше, но с течение на времето спрях да му обръщам внимание. Сега, когато вече и аз работя нещата се промениха коренно. Той почна да полага много повече грижи за детето / преди това един памперс не беше сменил/, много повече помага в къщи и започна да оценява  моя труд. Искрено се надявам и при теб да има такава промяна когато се върнеш на работа.

Има и едно явление, което аз наричам "директорска болест", когато човек почне да ръководи други хора, неизбежно и без сам да съзнава я преболедува. Наблюдавала съм я в баща ми, в сестра ми, във вуйчо ми, в познати. Тъй като подчинените изискват взимане на решение и носене на отговорност, манталитета неизбежно се пренася в къщи. До сега не съм видяла или измислила по-добър начин за справяне с нея освен едно хубаво скандалче (колкото и да не съм им привърженик) от типа: "Ти докога ще ме третираш като подчинена и персонал?"

Направо ми стоплихте душицата! Благодаря ви   
То и при нас бизнеса е уж общ, но аз не знам и 1/3 от нещата, който стават поради простата причина, че няма време да ми се разкаже. И ние нямаме баби, всичко в къщи и с детето се върши от мен. Той се прибира само да яде , да се къпе и да спи. Мъкна чанти с покупки и дете 5 етажа, защото нямаме асансьор, и най-накрая да се обърне и да каже, че хладилника бил празен. Аз му предложих да пазарува той тогава, а той ми вика -  еми не мога всичко аз да правя  Е, на такава забележка как да не обърнеш внимание незнам. Всякя вечер има сготвено и то не какво и да е  - ами нещо диетично, здравословно и разнообразно. Винаги има пресни зеленчуци и плодове. Обаче не, човека се хваща за това че му се яло саламче а нямало    Ял му се чипс, пиело му се бира - все не съм се сещала да купя.....  Проведах спокоен разговор на тази тема, а той вика - еми едно време всичко си вършеше, не се е налагало да ти правя забележки  Избеснях! Явно като му расте положението му растат и изискванията.... Проведах и втори разговор, а той вика - аз не знам от какво си недоволна и защо се държиш така с мен и пари ти оставям, и дрехи ти купувам и на разходка ви водя (1 месечно се случва последното в най-добрия случай).... Ти вика нещо мърдаш, май не си в час 

Да това с "директорската болест" ми хареса. Пресен пример - снощи раздавал заплати и им опростил наказанията от по 50 лв. на човек заради закъсненията и естествено всички били доволни, пили по бира, казвали му как той бил най-великия шеф на света .... и ето го нашия се прибира в къщи весел-весел и ми вика - ти мене обичаш ли ме? И аз - защо ме питаш? Ами виж как се грижа за теб, все нещо ще ти купя, в неделя ви водих на разходка....  Не съм ли готин а? И след това ми разказа за заплатите и на мен ми стана ясно. 

На това му се казва " Пази боже сляпо да прогледа " ...
Станал бил шеф , имал отговорности ... 
 Той е мъж и е длъжен да се справя със задълженията си и да уважава жена си и детето си . Като не му се дава , защо се е женил и има дете ?
Много ти съчувствам , защото си представям какво ти е - и ние имахме период в който не ни работеше асансъора , мъкнех детето и покупките на ръце и само аз гледах малкия , защото мъжа ми ходеше на работа и правеше сегашният ни апартамент , та се скапвах наистина ...
Но мъжът ми винаги ме е подкрепял и много ми е помагал . В нашето семейство пари не се "дават" , просто се знае къде стоят и толкова !
Но явно си е до човек , такива като него обаче не уважават себе си на първо място , след като се държат така със жените си ...
Само му кажи , че медалът има две страни и не се знае кога ще се обърне ...

Намери си работа извън семейната фирма. Да назначи човек на твое място и, ако обича, бавачка.
Не е нужно да бъде като демонстрация. Но наистина собствените доходи са изключително важен момент.

Здравей Рада!
Изчетох цялата тема...ще повторя написаните неща до сега.
Трябва да го накараш да погледне на теб като на равен, а не като на подчинен. Това може да стане като започнеш да си изразяваш мнението, желанията....да излизаш с приятелки.
Защо трябва да му искаш разрешение като ходите на гости на брат ти!? Просто го уведоми, че заминавате. Като му искаш разрешение сама се унижаваш.
Нещата ще се оправят като започнеш работа извън семейния бизнес. Колко е голямо детето ви? А вие двамата на колко години сте?


Аз никога не сам изпитвала такова отношение. Никога не сме се критикували кой какво е свършил, колко пари изкарва...
Парите са заедно, като има харчим;)))

УСПЕХ

Защо чакаш той да ви води на разходка, той да каже нещо, да разреши нещо....
Хвани си детето и вървете на разходка, на гости у приятелка, пока ни си приятелка у вас...

Мисля, че мъжът ти е започнал да се самозабравя. Водил те на разходка....   Поговори спокойно с него, защото това направо си е обидно. Предложи му през уикендите да си разделяте задълженията, за да види колко "лесно" ти е на теб.

При нас се получава друго. Много се разбираме, но като стане въпрос някъде да се ходи, се започва не ми се ходи, неможе ли без мен...  И вече така практикувам, без да се караме вземам си детето и отивам където искам...всички са доволни.

Подкрепям

Това ако го направя не ми се мисли какво ще ми се случи   Какъвто е нервак  Той се нерви ако се прибере гладен и още не е готова манджата или съм сготвила нещо тежко, а пък на него му се яло нещо по-лекичко, а представям си се прибере и няма нищо за ядене  Най-вероятно ще се развика, ще ме наругае и ще излезе 
[/quote]
Абе този твой мъж да не е зодия Скорпион случайно? Имам чувството, че говориш за моя. Толкова гвняв съм натрупала, че не знам къде ще избие. Не знам какво да те посъветвам. Аз лично вече си мисля за развод. Толкова ми е дошло до гуша, чееее... Да знаеш, че ако продължиш да си мълчиш и да си траеш и да изпълняваш нарежданията му, т.е. той да ти диктува живота, никой съвет няма да ти е от полза. Или сама слагаш край на този начин на съжителстване, като промениш нещата, или се развеждаш, за да усетиш, че все пак не е така, както е било.

Знаеш ли, моят мъж не е нито шеф, нито има собствен бизнес. Дори няма основание за каквото и да било самочувствие във връзка с кариерата си. Даже е имало периоди, в които той не работи, а аз работя и едновременно с това върша и домакинските си задължения. А той се шляе из квартала или някъде другаде, но в къщи не пипва нищо и има и наглостта да ми вика, че не съм му изпрала или изгладила нещо, при условие че той цял ден е свободен, а аз и работя. Не е от работата му, от характера му е и защото така му изнася. Веднъж усетил колко мила и добросъвестна и изпълнителна си, човекът продължава да се възползва от тебе. Аз съм много бясна заради такива мъже. Затова си мисля за развод, но теб не те съветвам да постъпваш така. Просто аз не искам да се примирявам с подобно отношение и затова ми минават такива мисли. Просто споделям.

Не се получава това със самостоятелността! Ще кажа защо - нямам автомобил, преместихме се в нов квартал и всичките ми приятелки са далеч, за да се видя с някоя трябвя да хвана такси, защото не върви да пътувам в препълнения 76 - 30 минути. с дете на година и 3 мес. (тези, които са от София ще ме разберат) Е, срещам се всеки ден с майки от квартала, но не е същото. С тях си говорим за едно и също - децата. Вечер не съм излизала от януари месец, когато майка ми си беше в България за кратко. Нямаме на кого да оставим детето през ноща. Иначе той си ходи на бизнес вечери (но това било гадно според него и не се брой за приятно излизане). Освен това всички са работещи и рядко се навиват да си пропилеят почивния ден в пътуване до нас. И основния проблем - нямат деца, други са им проблемите - т.е. разминават ни се възгледите за живота. И единствения шанс да излезем някаде на различно от южния парк остава да чакам на него да ни качи на колата и да отидем да речем извън София..... Та така останала съм да чакам на него. Не на всякъде може да се ходи с малко дете, при положение, че се съобразяваш с режим за хранене, спане и т.н.

Винаги съм казвала,че една жена не трябва да е финансово зависима, защото мъжете често се възползват от това.

Нищо му няма на детето, че попътувало малко в автобус. Особено когато алтернативата е изолация.

Ами направи нещо с живота си, така с 1-2 разговора не става. Вземи нещата в свои ръце и действай. Какво като се ядоса и поразвика малко? Голямо чудо! Не мога да разбера какво толкова те притеснява това.

От написаното разбирам, че нямаш близки хора с които да споделяш. Всичко таиш в себе си и това още те подтиска.

Не че ме притеснява, просто няма смисъл от разговори, няма никаква промяна след това, освен че ме боли глава. Нещата винаги се изопачават в негова полза и накрая излизам пак аз виновна и едва ли не шизофреничка, на която и скимват разни неща от време на време и ги преписва на друг (в случая на него). Цар е на това!  Затова вече съм на мнение кардинално да се решават нещата.  Ще събера смелост и ще му сервирам нещо, от което няма да му стане хич приятно. Не говоря за крайности като развод, а за нещо за което няма да има какво да каже!

Действай!

Според мен си много търпелива и много го глезиш. Свикнал е някой да се грижи за него и вярно ти се е качил на главата. Много си позволява твоя мъж, за сметка на твоите нерви. Аз, ако бях на твое място, бих спряла с всички тези грижи, след като не се оценяват и не получавам нужното уважение. Пък каквото ще да ми казва...Събирам си нещата, взимам си детето и изчезвам. Такъв човек надали ще разбере от обикновен разговор за какво става въпрос. За парите изобщо не бих коментирала - не е нормално поведение.

здрасти рада,
сутринта написах тук един постинг , но сайта нещо спря и се изтри.
затова наново 

след като се оженихме имах период кратък в който ми беше много неприятно
да искам и да взимам пари. аз работя, но мъжа ми има бизнес и никога няма да мога да съм като него. моите пари поне ми дават самочуствието, че мога да купувам неща за себе си.  понякога купувам и за него неща, от което той се чуства мн. поласкан.

съпругът ми бързо разбра, че да има дом и семейство означава и да дава пари.
освен това, сега знае, че къщата, дома иска не само яйца в хладилника, но и неща, които по принцип правят един дом.  сега ме пита избрала ли съм картини, имаме ли нужда да отидем в разсадник за саксийки и такива неща. а си беше обикновен ръб, който можеше да яде майонеза от буркан цяла седмица.

аз съм в къщи, но това не означава,че  не работя. напротив, мноого  работа пада.
къщата ми е на 6, изчистено, подредено, сготвено. винаги гледам да е  и красиво.
той забелязва вече това, но се налагаше и да му каазвам в началото , дори да се пооплаквам какво съм правила и колко е трудно. сега му разказвам какво съм правила , докато го е нямало. понякога направо казвам, че ме мързи и искам да излезем. веднага ме води на ресторант.  ако направя нещо красиво му го казвам , за да го забележи и на следващия път той забелязва без да е подсещан.

винаги съм отговорна към парите, които ми дава. гледам да минавам по-евтино в магазините, винаги казвам, когато съм ходила еди  къде си, че има промоция и тн.
така той вижда, че парите ми се свидят и че не ги давам ей така.
аз се чуствам длъжна да обясня ако си купя нещо за себе си - дезодорант напр. - за какво ми е- той ми се дразни, но съм така възпитана.

нещата са двустранни , обаче
аз на твое място и  в момента не бих го ангажирала с 'разпределение на труда' в къщи.
така той само ще се чуства наказан, поставен до стената и тн.
тоест, има си роли - той носи пари, ти правиш дома.
мисля си, че е важно да обясниш на съпруга си какво се иска от него, за да го има вашето семейство.  и то кратко, ясно, предварително си напиши нещата, които искаш да му декларираш.
и не му се обяснявай
кажи ясно че поведението му е отврат и ако иска може и да си тръгнеш.
мъжете са страхливи.

също така да правиш неща, които се забелязват , да му ги показваш, да му обясняваш колко са трудни и дори да се оплакваш умерено.
когато той разбере, че домакинстването не е лесно, по-лесно ще прави и неща за комфорта ти ( напр. техники в кухнята и тн).

баба ми казваше, че домакинската работа е невидима и неблагодарна.
и това е точно така. но не и в моята къща.
като изчистя в къщи направо го водя да му покажа. няма срамно в това.
правя му забележки за неговата баня, заплашвам го нежно, че ако продължава да не уцелва например ще оттегля подкрепата си за кенефа му и тн.
той се усеща и вече вижда. в

взе и да помага. има неща, които не пипам. но стана постепенно. той е мамин син.

вечер често има свещи, сменям сервизи ( не ядем в едни и същи чинии всеки ден до втръсване), обстановки  и тн. сменям покривки и тн ( е, аз си падам по тия неща)
видими неща.

та така. дано немериш нещо в моя постинг за твоята семейна ситуация.
мисля, че имаш за какво да се тревожиш и ще успееш ад се справиш. 

Това няма нищо общо с това дали работиш или не,ще видиш, че после нищо няма да се промени , освен ,ако не се противапоставиш на това. Просто на такъв мъж си случила Аз не работя от 5г. и мъжа ми никога не си е позволил да ми каже подобно нещо или да ми иска сметка за парите.  Въпрос на уважение и възпитание!

 

Съгласна съм с това мнение и напълно те  разбирам, защото съм в същото положение, но като надигнеш глава ще видиш, че нещата ще се променят. Крайно време е да погледне на теб като равноправен човек, не е на пансион в къщи и ти не си прислугата, да не говорим, че и в работата му помагаш, така  приеми, че парите, които ти дава са трудово възнагрежданение, а не подаяние. Успех!  

Има такива хора, които винаги успяват да те убедят в обратното, да изопачават нещата, дори и сами да си вярват. Не му се връзвай, казвай, че ти самата знаеш какво си правила и не е обходимо да те убеждава в обратното. Сигурна си в правотата си и ако беше шизофреничка щеше да си на друго място. Тропни малко и ти, не му се давай!

Рада, прочетох темата с любопиство, отначало заради интересния казус за независимостта на жената. Обаче като стигнах до края, си помислих, че отношението, на което ти си подложена, не зависи от това, дали работиш или не, а от други черти в характера: деспотизъм, стиснатост, егоизъм. Поне на мен така ми се струва, моля не се обиждай, че някаква си ти дава характеристика на поведението на мъжа.

Иначе, темата за независимостта на жената ми е интересна. Не знам защо, аз винаги си имам едно наум, не за конкретния човек до мен, а ей така, абстрактно, поради което не бих искала да се поставям в положение да съм зависима материално от някой друг, пък дори и  да ми е най-любимият. Имам примери около мен, които въобще не ми харесват. Харесва ми сама да си изкарвам парите и да решавам как да си ги харча, харесва ми да се дели поравно домашната работа и задълженията за децата, абе харесва ми да съм наравно и това е. Но това не винаги е въпрос на избор, аз уважавам и избора на други пък да ги издържат мъжете им: важното е да е щастлив човек в избора си. Което, за съжаление, не е твоят случай.

Много е трудно да се промени статуквото, но ако искаш да го промениш, може би трябва добре да планираш какво ще кажеш и как ще се държиш. След като решиш, че не си слугиня и никой няма право да те третира като такава, разбира се. Стискам палци.

Леле РАДА при нас е същото, с "малката" разлика , че аз работя и вземам над 1000 лв. , като свърша парите и му поискам все ми обяснява че ако не бил той съм щяла да загина. А като е пълен хладилника е доволен. А за нервите и за кавгите да не ти обяснявам. Веяно е недоволен... Обаче НИЕ така сме си ги научили... Определено смятам че при друга женя няма да е така

Същото е и вкъщи 

Много е дразнещо, когато не си оценен правилно и каквото и да направиш действа принципа - "на чужд гръб и 100 тояги са малко".
На твое място бих си върнала самочувствието и уважението му като си намеря прилична работа и поставя и аз чертата и условията на свой ред, като го въведа и включа в грижите за детето, къщата, домакинството, бюджета, като и аз излизам по женски и не давам обяснения много много... Накарай го да се постави на твое място, колкото и да е трудно /виждам от лентичката, че имаш малко дете/, но в крайна сметка нищо не е по - подтискащо от това да си зависим, а щом той открито поставя така нещата нямаш много голяма свобода на действие, така или иначе. Успех и да се похвалиш!