Авторитетът на госпожите в детските градини

Ами не бива да се коментира пред детето. Ако на моето дете му се каже:"Стоиле, кажи на майка ти да ти купи други обувки, че тези се обуват много трудно и не можеш сам!", това значи че вече никога няма да ги обуе, независимо дали му помагат или не. И какво, изхвърлям еденствените обувки, които съм успяла да намеря, 28лв отиват на вятъра, а детето ми ходи с маратонки и в жетгите, защото не мога да намеря или да си позволя да купя други обувки. 
Все пак, родителя преценява кога и какво да купи на детето си.

Ако детето се учи на гърне, хич не е загубена работа. На гърнетата се въртят и долните краища на бодито се наквасват в , хм, съдържанието на гърнето. Затова.

Ами щом знаеш, че такава реплика ще повлияе на детето-предупреждаваш първо ти, а не чакаш те да се мъчат да му помагат.Незнам-за мен това е много логично обяснение защо детето не се справя-така хем му се показва, че не е виновно за неуспеха си, хем му се показва, че трябва само.Ами като не са удобни за обуване наистина?Какво да кажат на детето за негово успокоение?Особено пък и ако с другите се е справял сам.Относно бодитата-категорично-потапят се в гърнетата.

Такаа, явно нещо не можем да се разберем. Обувките се обуват лесно, но каишката, която се залепва, излиза от другата каишка, която придържа първата нагоре. Трябва само за това да му се помогне, нъпреки че спокойно могат да се носят и незакопчани, но Стоил винаги е много изряден в облеклото си и това го дразни. Обувките бяха купени в неделя, а случката е от понеделник - кога да се научи детето толкова бързо!? А и изобщо не съм предполагала, че госпожата ще си позволи подобна забележка  !
Подкрепям те с две ръце, angelica!

няма да навлизам в обсъждане на конкретния повод за тази тема, само ще споделя аз как се справям с въпросите за учителския авторитет:
1. рядко са случаите, когато се е налагало да оспорвам казаното от учителите на децата ми (в училище или в детска градина). може би сме попадали все на добри учители, може да сме случили на деца...
2. когато все пак има разминаване между онова, на което учим децата у дома и това, което им (по)казват учителите, винаги търсим логично обяснение защо учителят е постъпил така. не считам за редно пред децата да оспорвам авторитета на човека, в чиито ръце съм ги поверила с очакването да ги учи на нещо. ако в момента не се сещам за подходящо обяснение, просто казвам, че съм убедена, че учителят е имал основание в конкретната ситуация да реагира по конкретния начин. по-късно се опитвам да обясня повече.

един-единствен път се наложи да се намеся в отношенията между дъщеря ми и учителката й по английски, но там учителката предизвика реакция с изказването: "щом майка ти е била учителка по английски, нека тя да си те учи!" (това при платени уроци по английски). е, завършиха учебната година и се разделиха в прекрасни отношения 

за сандалите - при така създалата се ситуация бих помолила учителките в присъствието на детето (нещо като да ги помолим заедно) да му помагат мъъъъъъъъъъъничко за закопчаването. ето, има нови сандали, най-удобните и красивите от всички в магазина, но още му е малко трудно да свикне с новото закопчаване. ако може мъничко само помощ, докато се научи.

в името на децата ни е важно родителите и учителите да си останем "от една и съща страна на барикадата".

Благодаря, yanita, точно така смятам да постъпя, само я чакам да се върне от отпуска, а междувременно Стоил си носи новите обувки.
Аз също (дори в конкретния случай) не съм си позволявала да изразя негативно мнение за госпожите му в негово присъствие!!! Той още си ги уважава и така трябва да бъде...

Само да вметна, че "загубена работа" беше част от коментара на лелята по повод облеклото на детето.
Иначе за бодитата сте напълно прави.

ами да, ама аз избеснях
днес след тръшкане от страна на Ането, която повтаряше "ще ви хвърля на земята и ще ви смачкам" разбрах, че го е научила от учителките в ДГ... когато децата шумели.
Съжалявам, но не мога да поддържам авторитета на учителка, която говори такива неща. Казах директно на детето си, че ще направя всичко възможно наесен да не е при тази жена.
Може и да не съм права, но ми причерня.

Аз да кажа за "бе"-то - от там го е научила щерката - днес като си чакахме храната в коридорчето (болни сме), чух отвътре лелката да говори на някое детенце на "бе"....

Това много не ме вълнува и ние сигурно не говорим книжовно, ама все пак не е лошо да си забравят махленския стил на говорене пред децата. 

Напълно съм съгласна с теб Киса.Нашите госпожи са толкова интелигентни и цяла година им отне да научат децата да говорят на учтива форма" Вие" и тъкмо всички влязоха в крак и сега тези заместнички ,които им говорят на "бе" и "айре" развалиха всичко.Тъкмо сина ми и в къщи дори беше започнал да говори на Вие и за всяко нещо се благодареше,молеше и искаше разрешение и сега елате да видите какво става.Направо нямам думи..........,що за педагози са незнам и как може да има съвестни учители и абсолютно невъспитани учители.Вкрайна сметка не завършват ли едно у-ще тези хора?
Киса от какво сте болни ,дано не е нещо сериозна  и да се оправите по-барзо! 

Кашля.... тук-таме сополки.  Надявам се до понеделник да се оправим.

Благодаря! 

Е, не може да се отрече, че са ги научили на доста неща, въпреки че може да се поспори по въпроса дали от тях или от къщи... Но се съблича и облича сам, сгъва си дрешките, отсервира си чинийката (ама не винаги). За "вълшебните" думички - моля, благодаря, извинявай - не е само на госпожите заслугата, това му се набива в главата още откакто започна да осъзнава на кой свят се намира

На същото мнение съм ,собено последното изречение!
В същото време обаче подкрепям и Анда. В нейната ситуация бих постъпила като нея. Все пак става въпрос за Госпожа ,която НЕ заслужава уважението на детето ми. Все пак не искам то да расте ръка за ръка с лицемерието.