Публикувана: 12 юли 2006, 15:49 ч.
Последно мнение: 14 юли 2006, 06:42 ч.

Хавански клуб

14 028
285
1

1
...
9
10
11
...
20
Всички

# 135 13 юли 2006, 13:37 ч.

До хладилника, който обичам
Мнения: 22 809

Да дам своя принос, либезний:
Въй-въй-въй.batanga.com

Преди Мюриель да ме е очистила за буржуйстване и морален упадък дето си прекарвам времето в празно слушане на радио, вместо да печатам позиви на пресата на тавана.

Цитат на: мюриель в чт, 13 юли 2006, 13:36

Ай, къв устав, бе! Сакън! Островът на Свободата е това! Ай наздраве!

ПП Бу, диър, ако имаш желание и време, би ли добавила към началото на тази тема краят на темата за пенсионирането на Киса, че там остана историята по създаването на клуба?

Извинете бееее...само исках някой да ме въведе набързо в ХК...леле, изЕдохте ме, тез диети не ви влияят добре.
Ще - но довечера.

# 136 13 юли 2006, 13:37 ч.

Мнения: 1 629

Клубът, драги, е за всеки,
мисъл щом у него свети и
на звуци от китара, щом
потропва и припява, щом
не спи, а съзерцава как
луната не изгрява.
Щом морето го привлича.
Тази членка от Хавана,
с рокля пъстра, е засмяна,
с книга във ръка тя подтичва
по брега.

Да повторя пак как се влиза в клуба, за напускане говорете със Злобюла за място на сала Mr. Green

# 137 13 юли 2006, 13:44 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Режисьорът - педал чака да решите съдбата му Mr. Green

# 138 13 юли 2006, 13:49 ч.

Мнения: 1 629

Мятам го след малко, ако някоя по-засукана хаванка не ме превари. Сега излизам за буржоазен шопинг-час Mr. Green

# 139 13 юли 2006, 13:50 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Добре де, няма да напускам.
Къде, викате, чака режисьорът?

# 140 13 юли 2006, 13:55 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: daffodil в чт, 13 юли 2006, 13:44

Режисьорът - педал чака да решите съдбата му Mr. Green

Ааа, аз един режисьор си оставих вкъщи, стига ми толкова Crossing Arms

Дайте ми на мен моряци и рибари, докери, хамали,
артритните си пръсти да заравям в гръд космата,
да ме катурва нощем на земята,
и с длан огромна, загрубяла,
да обхожда старото ми ожадняло тяло.

# 141 13 юли 2006, 14:08 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Доне, мръсТницо нЬедна!

# 142 13 юли 2006, 14:12 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Дърти, ама палави! Grinning

# 143 13 юли 2006, 14:13 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Цитат на: Dona в чт, 13 юли 2006, 13:31

“Цялата тази история започна да намирисва на буржоазен упадък” – помисли си Мюриель. “Всички тези слуги, пожълтели перли и лакирани нокти. Религиозни култове, опиум за масите и така нататък. И несметните количества ром, които разклащат нравстените устои. Време е да се намеся.”
На пръсти, за да не събуди останалите, тя слезе в мазето, извади патрондаша от прашния сандък и го преметна през рамо.

Мюриель излезе от мазето и вдъхна дълбоко соленият нощен въздух. Вдигна поглед към небето- луна отново нямаше. На влизане в къщата мерна с половин око спящия на терасата превързан мъж и усмихнато отбеляза на ум, че не хърка. Незнайно защо развеселена от този факт, реши че от патрондаши няма нужда, взе бутилка ром, фенер и книга от отрупаната лавица и се отправи към хамака пред къщата...

# 144 13 юли 2006, 14:14 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: ДЕ ВАня в чт, 13 юли 2006, 14:08

Доне, мръсТницо нЬедна!

Ми така де, маняна е петък Blush

# 145 13 юли 2006, 14:17 ч.

Мнения: 1 937

Кога пак мръкна, бе?

И този ли е режисьорът?

Последна редакция: чт, 13 юли 2006, 14:24 от Vili.P

# 146 13 юли 2006, 14:20 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Книгата, която Мюриел зачете, се оказа сценарият, който някой, след атаката върху режисьора, случайно беше оставил на лавицата.
Тя така се залиса в историята с елементи на любовно-историко- революционна сага, че реши, в характерния за нея безцеремонен стил: "Това непременно трябва да се снима, и то тук, на нашия плаж. Педал, не педал - ще му помогнем в творчеството, историята е за Оскар. Василиса я виждам в поддържащата роля..."

# 147 13 юли 2006, 14:23 ч.

Мнения: 3 091

Преди да се стъмни и преди Мюр да забегне към хамака с книга, моля ви се! Мюриел и Дафодил отидоха в кухнята да търсят лед за пострадалата режисьорска главица. Мюр с огромно основание предположи, че нещо със сексуалната му ориентация не е съвсем в норма. – видя ли му лакираните нокти? Дафи подвърди тези ужасни страхове – А ТИ видя ли, че се епилира?
Нямаше смисъл май да се хабим да го халосваме... Уловът ни е напразен... сега на всичкото отгоре трябва и да го поим, а и храна може да поиска!
- Дали имаме шанс да го върнем към хетеро-отношенията? Попита неуверено Мюр...
- Да бе, точно ние – на по хиляда години всяка... Ламята прилича на Шар пей, аз – на агресивна извънземна форма на живот... няма сми! Кауза пердута!
- Жалко за материала! Видя ли какво хубаво дупе има? Не е зле, но някой друг му се е радвал... ние нямаме шанс!

В желанието си всичко да знае, види и пипне, Ламелита връхлетя в кухнята: - Не ви е срам, щяхме да утрепем човечеца... Егати! вместо лекинко да го препънем, направо му разбихме главата! ми той на гей прилича? а? дали? какво ще го правим сега?

Рижа Бу, измисли си пристигането! чакаме да пишеш!